Р Е Ш Е Н И Е
№ 1165 25.10.2022 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, ХVІ-ти СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесет и девети септември,
две хиляди двадесета и втора година, в публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МАРИНА
НИКОЛОВА
2.ДИМИТЪР
ГАЛЬОВ
секретар: И. Г.
прокурор: Дарин Христов
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 1351 по описа за 2022 година.
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на П.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,
чрез адв. С. против Решение № 636/16.06.2022
г., постановено по НАХД № 1207/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е
потвърдено наказателно
постановление № 21-0769-005677 от 08.02.2022г издадено от началник група
ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“-Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.21,
ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 700 (седемстотин) лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
В касационната жалба се излагат възражения, че РС - Бургас е
постановил неправилно решение, като се оспорва твърдението, че нарушението е
извършено в населено място. Иска се отмяна на съдебното решение и на издаденото
наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява
от процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата
мотиви. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът
по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение.
Административен
съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен
състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Касаторът е санкциониран за това, че на 19.11.2021 год., в
17,22 часа, в град Бургас, по ПП І-9, км 234+890 в посока от ПВ Север към Пътен
възел Сарафово, управлява лек автомобил марка „Ауди“ модел „А-4“ с рег.№ А 6858
КН, с наказуема скорост от 134 км/ч., при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за населено място до 80 км/ч. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП
е ангажирана отговорността на касатора.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът е приел от правна страна, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му на това
основание, а извършеното нарушение е установено по безспорен начин. Обсъдил е
размера на наложеното наказание, както и възражението, касаещо участъка, където
е заснето нарушението и отнасянето му към легалната дефиниция за населено място.
По изложените съображения съдът е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление, като законосъобразно.
Така постановеното съдебно решение е валидно,
допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни основания.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи
на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда
на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените
по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК.
При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички
обстоятелства по установяване на нарушението, като в съответствие с
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето
решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с
разпитания свидетел и представените писмени доказателства.
Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния
съд довели до потвърждаване на оспореното наказателно постановление като
намира, че същото е издадено от компетентен орган и съдържа необходимите
реквизити.
Не се споделят твърденията на касатора за неправилно
тълкуване на дефиницията за "населено място", дадена в § 6, т.
49 от ДР на ЗДвП. Анализът на
приобщените доказателства установява, че контролираният участък попада в
рамките на населеното място с произтичащото от това задължение по съблюдаване
на максимално въведената с пътен знак В-26 скорост от 80 км/ч. С категоричност
се установява по делото, че участъкът, където е извършена контролната дейност
попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци
"Д11" и "Д12". Горните изводи съобразяват дефиницията за
"населено място", дадена в § 6, т.
49 от ДР на ЗДвП. Даденото с посочената
норма определение на "населено място" предвижда, че същото
представлява застроена със сгради територия, при която началото и краят са
обозначени със съответни пътни знаци. Застрояването на тази територия не е
необходимо да е с определена плътност, да има реализирани сгради по цялото
протежение на улиците в населеното място и сградите да създават една
непрекъсната, последователна застроена линия, за да се приеме, че територията е
застроена със сгради. В конкретния случай нарушението е извършено на път,
свързващ основната градска част на гр. Бургас и кв. Сарафово на същия град,
поради което касационната инстанция намира за безспорно доказан факта на
извършване на нарушението именно в рамките на населено място.
С оглед изложеното се налага извод, че водачът е
могъл и е бил длъжен да съобрази избора на скорост на управление на превозното
средство с въведените ограничения, произтичащи от управление в населено място и
наличието на пътен знак В-26, което не е сторил.
Съдът е обсъдил и отговорил на всички наведени
възражения във въззивната жалба, с оглед на което настоящата инстанция,
приемайки ги за правилни не следва отново да преповтаря.
Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал
правилно фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи,
поради което неговото решение е правилно и законосъобразно.
Предвид всичко изложен
по-горе, следва да се заключи, че като е потвърдил издаденото наказателно
постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да
се остави в сила.
Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК
във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
ХVІ-ти състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 636/16.06.2022 г., постановено по НАХД № 1207/2022 г. по описа на Районен съд -
Бургас.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.