Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260131 26.07.2021 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
тринадесети юли 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Р.
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 20 по описа на
съда за
2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ.
Производството
е образувано по искова молба на Д.Г.К. срещу ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, с
която се предявяват обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ. Ищецът
твърди, че на 23.07.2016 г. е възникнал пожар в съседен на имота на ищеца имот,
който е обхванал и неговия имот, притежаван в съсобственост с Красена Георгиева
Колева и Стояна Дойнова Динева, представляващ къща, находяща се в гр. Раднево,
кв. Гипсово, ул. „1-ви май“ № 10. Твърди, че в следствие на пожара и
предприетите от РСПБЗН-Раднево действия по потушаване на пожара били причинени
редица щети по сградата, както и било повредено или напълно унищожено движимо
имущество в сградата като обзавеждане, техника и електроуреди. Подробно описва
в исковата молба твърдени за повредени от пожара елементи от къщата и от
обзавеждането, техниката и електроуредите. Твърди, че по повод на пожара било
образувано ДП № 223/2016 г. на РУ-Раднево, който било спряно с прокурорско
постановление. Твърди, че по отношение на недвижимия имот и находящото се в
него оборудване била налице сключена застраховка „Пакетна застраховка Дом“, с
полица от 30.05.2016 г. при ответното дружество, с покрит риск пожар и
обхващаща периода на настъпване на конкретния пожар. Твърди, че била заявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение на 25.07.2016 г. и била образувана
щета № *********/25.07.2016 г., като с ликвидационен акт № 483946/14.11.2016
г. било определено и изплатено
обезщетение в размер на 15565,89 лв., като ответникът уточнил, че сумата
включва 9966,95 лв. за щети по група „Жилищни и помощни сгради“ при
застрахователна сума от 40000 лв., 3000 лв. за щети по група „Обзавеждане“ при
застрахователна сума от 3000 лв., и 2598,94 лв. за щети по група „Техника и
уреди“ при застрахователна сума от 6000 лв. Твърди, че били сключени договори
за цесия, с които другите двама съсобственици прехвърлили на ищеца вземанията
си по застрахователния договор, като предявили претенции през съд и било
образувано гр.д. № 50591/2018 г. на СРС, 162-ри състав, по което с влязло в
законна сила решение от 15.05.2019 г. ответното дружество било осъдено да му
заплати по предявени частични искове на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от
1250 лв., част от вземане в размер на 33434,11 лв., като застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва 01.08.2018 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 248,28 лв. мораторно обезщетение върху главницата за периода от
16.08.2016 г. до 31.07.2018 г., на основание чл. 396, ал. 1 КЗ сумата от 2450
лв., представляваща разходи за ограничаване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие чрез изграждане на временна конструкция, ведно със
законната лихва от 01.08.2018 г., като на 20.06.2019 г. ответното дружество му
заплатило сумата от 5075,58 лв. по диспозитива на решението. Твърди, че за него
било налице правен интерес да предяви останалата част от застрахователното
обезщетение по чл. 405, ал. 1 КЗ над размера на уважения частичен иск до
установения от съда размер, тъй като останали неуспешни опитите му доброволно
да уреди отношенията си с ответника по повод приетото то съда. Твърди, че
останала незаплатена част от обезщетението в размер на 13091,91 лв., като
разлика между установена дължима сума от 14341,91 лв. и присъдени 1250 лв., и
мораторно обезщетение в размер на 402,15 лв. върху доброволно платената сума от
15565,89 лв. по щетата, за периода на забава от 16.08.2016 г. до 16.11.2016 г.,
която претенция не била предмет на разглеждане на предходния спор. Твърди, че
след депозиране на исковата молба на 06.12.2019 г. ответникът му заплатил
сумата от 12267,94 лв. по група „Жилищни и помощни сгради“ и група „Техника и
уреди“, като останала неплатена част по група „Жилищни и помощни сгради“ в
размер на 1766,41 лв., представляваща непризнати от ответника 10% непредвидени
разходи и 10% фирмена печалба. Иска от съда да постанови решение
/след допуснато изменение на исковете по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК с
определението по чл. 140 ГПК/, с което да осъди ответника да му заплати:
1.
застрахователно обезщетение в размер на 1766,41
лв., ведно със законната лихва от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението; С протоколно определение от 13.07.2021
г., по повод постъпила молба вх. № 262076 от 08.07.2021 г. от ищеца, е
допуснато изменение на част от предявените искове на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
1766,41 лева е увеличена до размера от 3019,03
лева;
2.
сумата от 524,94 лв. мораторно обезщетение върху
сумата от 1766,41 лв за периода от 16.08.2016 г. до 21.07.2019 г.; С
протоколно определение от 13.07.2021 г., по повод постъпила молба вх. № 262076
от 08.07.2021 г. от ищеца, е допуснато изменение на част от предявените искове
на основание чл. 214, ал. 1 ГПК, като претенцията за заплащане на сумата от 524,94
лева, представляваща мораторно обезщетение, е увеличена до размера от 897,39 лева;
3.
сумата от 3797,66
лв. мораторно обезщетение върху сумата от 11325,50 лв. доброволно платена
от ответника на 06.12.2019 г., за периода на забава от 16.08.2016 г. до 05.12.2019
г., и
4.
сумата от 402,15
лв. мораторно обезщетение върху сумата от 15565,89 лв., доброволно платена
на 17.11.2016 г., за периода на забава от 16.08.2016 г. до 16.11.2016 г.
Претендира
разноски и представя писмена защита.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, в
който взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на
валидно сключения застрахователен договор с покрие от 12.06.2016 г. до
11.06.2017 г. и общи условия към него, както и правната валидност на
уговорените лимити по отделните рискове и начина за определяне на
обезщетението. Твърди, че не оспорва и наличието на възникнало застрахователно
събитие на 23.07.2016 г., пожар, който е причинил щетите, подробно описани по
вид и степен в исковата молба. Твърди, че било безспорно между страните, че
изплатили на ищеца обезщетение както следва: на 17.11.2016 г. в размер на
15565,89 лв., от която по група „Жилищни и помощни сгради“ – 9966,95 лв., по
група „Обзавеждане“ – 3000 лв. и по група „Техника и уреди“ – 2598,94 лв.; на
19.06.2019 г. в размер на 5075,58 лв., от която допълнително по група „Жилищни
и помощни сгради“ – 1250 лв., обезщетение за ограничаване на вредите в размер
на 2450 лв., законна лихва върху сумата от 3700 лв. в размер на 332 лв. за
периода на забава от 01.08.2018 г. до 19.06.2019 г., и сумата от 248,28 лв.
законна лихва върху главницата от 1250 лв. за периода на забава от 16.08.2016
г. до 31.07.2018 г.; на 06.12.2019 г. сумата от 12267,94 лв., от която
допълнително по група „Жилищни и помощни сгради“ – 9195,88 лв., и допълнително
по група „Техника и уреди“ – 3072,06 лв. Твърди, че общо по отделните групи
заплатило обезщетения както следва: по група „Жилищни и помощни сгради“ –
20412,83 лв., по група „Обзавеждане“ – 3000 лв. и по група „Техника и уреди“ –
5671 лв. Твърди, че допуснали техническа грешка в тяхно писмо, с което
уведомявали ищеца за изплатените суми, като изплатили присъденото обезщетение
за ограничаване на вредите до присъдения от съда размер от 2450 лв., като за
горницата до 3392,86 лв., с която бил отхвърлен искът, имало сила на пресъдено
нещо, и в тази връзка уточняват, че са заплатили сумата от 2450 лв. Твърди, че
платената сума на ищеца била изцяло съобразена с общите условия и приетото от
съда по предходното дело, като не дължали никакви други суми на ищеца. Завяват,
че оспорват претендирания размер на вредите от ищеца като завишен спрямо
пазарните цени. Твърди, че ако съдът приеме, че е заплатена сумата от 3392,86
лв. за ограничаване на щетите, то правят възражение за прихващане със
неоснователно получената без правно основание сума от 942,86 лв., разлика между
платените 3392,86 лв. и дължимите 2450 лв. по съдебното решение. Поради това
счита исковете за главници за неоснователни и иска тяхното отхвърляне,
съответно на акцесорните искове за обезщетения за забава.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
В разпоредбата на чл. 339 КЗ е посочено, че предмет
на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари, както е в конкретния случай.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
С протоколно определение от 25.05.2021 г. е обявен
за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
260178 от 24.03.2021 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК са обявени за признати, безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата:
- валидно сключен договор за имуществено
застраховане с ответника по сключена застраховка „Пакетна застраховка Дом“, с
полица от 30.05.2016 г.;
- настъпил в срока на застрахователно покритие
застрахован риск – пожар, за чието настъпване ответникът дължи застрахователно
обезщетение;
- в следствие на пожара са настъпили имуществени
вреди по сградата, обзавеждането, техниката и електроуредите, по подробно
описание в исковата молба;
- с влязло в законна сила решение от 15.05.2019 г.
по гр.д. № 50591/2018 г. на СРС, 162-ри състав, ответното дружество е било
осъдено да заплати на ищеца по предявени частични искове на основание чл. 405,
ал. 1 КЗ сумата от 1250 лв., част от вземане в размер на 33434,11 лв., като
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва 01.08.2018 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 248,28 лв. мораторно обезщетение върху
главницата за периода от 16.08.2016 г. до 31.07.218 г., на основание чл. 396,
ал. 1 КЗ сумата от 2450 лв., представляваща разходи за ограничаване на вредите
от настъпилото застрахователно събитие чрез изграждане на временна конструкция,
ведно със законната лихва от 01.08.2018 г.;
- ответникът е изплатил на ищеца суми по
застрахователната полица както следва: на 17.11.2016 г. в размер на 15565,89
лв., от която по група „Жилищни и помощни сгради“ – 9966,95 лв., по група
„Обзавеждане“ – 3000 лв. и по група „Техника и уреди“ – 2598,94 лв.; на
19.06.2019 г. в размер на 5075,58 лв., от която допълнително по група „Жилищни
и помощни сгради“ – 1250 лв., обезщетение за ограничаване на вредите в размер
на 2450 лв., законна лихва върху сумата от 3700 лв. в размер на 332 лв. за
периода на забава от 01.08.2018 г. до 19.06.2019 г., и сумата от 248,28 лв.
законна лихва върху главницата от 1250 лв. за периода на забава от 16.08.2016
г. до 31.07.2018 г.; на 06.12.2019 г. сумата от 12267,94 лв., от която
допълнително по група „Жилищни и помощни сгради“ – 9195,88 лв., и допълнително
по група „Техника и уреди“ – 3072,06 лв.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: Ищецът следва да докаже размера на
застрахователното обезщетение, което претендира, както и по исковете за мораторни
обезщетения наличието на главни дългове и изпадане на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения
и възражения, в това число и възражение за прихващане като докаже платена на
ищеца без основание сума от 942,86 лв., разлика между платените 3392,86 лв. и
дължимите 2450 лв. по решение от 15.05.2019 г. по гр.д. № 50591/2018 г. на СРС,
162-ри състав, представляваща разходи за ограничаване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие чрез изграждане на временна конструкция.
При установяване на това възражение ищецът следва да
докаже, че е получил сумата от 942,86 лв. на валидно правно основание.
От изисканото за послужване гр.д. № 50591/2018 г. на
СРС, 1 го, 162 гр.с., е видно, че с влязло в законна сила на 05.07.2019 г.
решение № 115972 от 15.05.2019 г. е осъдено ЗД „Дженерали Застраховане“ АД да
заплати на Д.Г.К., по частични осъдителни искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ сумата от 1250 лв., представляваща част от вземане в общ размер от
33434,11 лв., обезщетение за имуществени вреди на застраховано недвижимо и
движимо имущество по договор за имуществена застраховка „Пакетна застраховка
Дом“, обективиран в застрахователна полица № 0811160089008848/30.05.2016 г.,
настъпили в причинна връзка със застрахователно събитие /пожар/ на 23.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 01.08.2018 г. до
окончателното й изплащане; по искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 248,28 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.08.2016
г. до 31.07.2018 г.; по искове с правно основание чл. 396, ал. 1 КЗ сумата от
2450 лв., представляваща разходи за ограничаване на вредите от настъпилото
застрахователно събитие чрез изграждането на временна покривна конструкция,
ведно със законната лихва от 01.08.2018 г. до окончателното й изплащане; като
са отхвърлени исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД над сумата от 248,28 лв. до 250,71
лв. и за периода от 10.08.2016 г. до 15.08.2016 г. и 01.08.2018 г. и иска по
чл. 396, ал. 1 КЗ над сумата от 2450 лв. до 3392,86 лв.
Съгласно т.2 на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на
ОСГТК на ВКС решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със
сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно
материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за
разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. С
оглед на това тълкуване и съгласно чл. 298 ГПК ще се зачете СПН относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, като предмет на
делото относно иска за застрахователно обезщетение е размерът на вредите и
каква част ответникът е платил, съответно останала незаплатена.
Не е спорно между страните и относно материално
правната легитимация на ищеца да претендира всички суми по полицата, тъй като е
изкупил вземанията на другите съсобственици чрез договори за цесия, които са
приложени към исковото молба по настоящото производство и ответникът е уведомен
с изрично писмо за цесиите съгласно трайно установената практика на ВКС по този
въпрос. Отделно е видно, че всичко това е сторено още в хода на висящия процес
по гр.д. № 50591/2018 г. на СРС, 1 го, 162 гр.с. Поради това ищецът е
материално правно легитимиран да претендира всички вземания по договора за
застраховка.
Не е спорно между страните, че ответното дружество е
платило по застрахователния договор суми както следва: на 17.11.2016 г. сумата
от 15565,89 лв. /виж платежното нареждане на л.33/; на 19.06.2019 г. сумата от
5075,58 лв. /виж платежното нареждане на л.42/; на 06.12.2019 г. сумата от
12267,94 лв. /виж платежното нареждане на л.43/.
1. По отношение на иска за заплащане на част от
застрахователно обезщетение в размер на 3019,03 лв. по перо „Жилищни сгради и помощни сгради“:
Не е спорно между страните, че по двете пера
„Обзавеждане“ и „Техника и уреди“ дължимите застрахователни обезщетения са
съответно 3000 лв. и 5671 лв. и са платени от ответника както следва: по перо
„Обзавеждане“ на 17.11.2016 г. сумата от 3000 лв.; по перо „Техника и уреди“
първо плащане на 17.11.2016 г. на сумата от 2598,94 лв. и второ плащане на
06.12.2019 г. на 3072,06 лв., всички приети от ищеца съгласно чл. 66 ЗЗД.
По спорното перо „Жилищни сгради и помощни сгради“ в
настоящото съдебно производство беше допусната и изслушана СТЕ, която съдът
кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото е видно, че по перо
„Жилищни сгради и помощни сгради“, тоест по перото за недвижими имоти,
възстановителната стойност на унищоженото недвижимо имущество към датата на
настъпване на застрахователното събитие 23.07.2016 г. е в размер на 22489 лв.,
какъвто е размерът на дължимото от ответното дружество застрахователно
обезщетение по перо „Жилищни сгради и помощни сгради“.
По това перо „Жилищни сгради и помощни
сгради“ ответникът е заплатил суми и тези суми са приети от ищеца съгласно чл.
66 ЗЗД, както следва: на 17.11.2016 г. сумата от 9966,95 лв.; на 19.06.2019 г.
сумата от 1250 лв.; на 06.12.2019 г. сумата от 9195,88 лв., или общо сумата от
20412,83 лв.
С оглед на така установеното е видно, че по това
перо ответникът дължи сумата от 2076,17 лв. /22489 – 20412,83 =
2076,17/, до която сума се явява основателен искът за заплащане на
застрахователно обезщетение по перо „Жилищни сгради и помощни сгради“ и ще се
уважи до този размер, а за разликата до пълния предявен размер от 3019,03 лв. е
неоснователен и ще се отхвърли за тази разлика.
2. По отношение на иска за мораторно обезщетение в
размер на 897,39 лв. върху сумата от 3019,03 лв. и за периода от 16.08.2016 г.
/дата на изпадане на длъжника в забава/ до 21.07.2019 г. /датата, предхождащата
датата на исковата молба/:
По идентични на горните съображения и с оглед
разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК между страните е налице влязло в сила
съдебно решение по предходно предявен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с който е прието, че забавата за плащане на застрахователното обезщетение е
настъпила на 16.08.2016 г. Следва да се зачете ефектът на СПН и да се приеме,
че забавата в плащането на застрахователното обезщетение е настъпила на
16.08.2016 г., в който смисъл е искането на ищеца.
Изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК с
калкулатор за законна лихва върху сумата от 2076,17 лв., установено като
останала неплатена част от застрахователното обезщетение, и за периода от
16.08.2016 г. до датата преди завеждане на иска – 21.07.2019 г., размерът на
мораторното обезщетение е в размер на 617,11 лв., до която сума е основателен
искът и ще се уважи, а за разликата до претендираната сума от 897,39 лв. ще се
отхвърли като неоснователен.
3. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 3797,66 лв., представляваща мораторно обезщетение върху платена на
06.12.2019 г. сума в размер на 11325,50 лв. за застрахователно обезщетение, за
периода от 16.08.2016 г. до 05.12.2019 г.:
Както се посочи по-горе плащанията за
застрахователно обезщетение се е случило на три пъти: на 17.11.2019 г. –
първоначално доброволно платено след рекапитулация на щетите, на 19.06.2019 г.
– съдебно признати суми и на 06.12.2019 г. – доброволно платени съобразно
приети експертизи в приключилото съдебно производство, по което са били
предявени частични искове за застрахователно обезщетение.
От приетото платежно нареждане от 06.12.2019 г. ответникът
е платил на ищеца сумата от 12267,94 лв. по щета № ********* /виж платежното
нареждане на л.43/. Плащането е породено от кореспонденция между страните /виж
писмата, приложения към исковата молба, на л.24 и л.25 от гр.д. № 42250 от
Отделно от това е видно, че
единственото мораторно обезщетение, което ответникът е платил е това върху
сумата от 1250 лв., съдебно призната сума по гр.д. № 50591/2018 г. на СРС, 1
го, 162 гр.с., и за периода на забава общо от 16.08.2016 г. /съдебно установено
начало на забавата/ до 19.06.2019 г. /дата на плащането/, което се е случило
при плащането на 19.06.2019 г. Други суми за мораторно обезщетение ответникът
не е заплащал.
С оглед на всичко изложено и предвид направените
частични плащания и съдебно установената дата на начало на забавата /16.08.2016
г./, то се установява, че върху доброволно платената сума на 06.12.2019 г. за
застрахователно обезщетение в размер на 12267,94 лв. ответникът дължи мораторно
обезщетение за забава от съдебно установената дата на забава 16.08.2016 г. до
датата на плащането 06.12.2019 г. и няма данни по делото такова да е било
платено от ответника.
Ищецът обаче претендира мораторно обезщетение в размер
на 3797,66 лв. върху доброволно платена на 06.12.2019 г. главница в размер на
11325,50 лв., като с оглед диспозитивното начало в процеса съдът ще следва да
разгледа предявеното вземането и да се произнесе в рамките на заявеното искане.
Предвид всичко изложено по-горе се установява, че по
реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца мораторно обезщетение върху
сумата от 11325,50 лв. за периода на забава от 16.08.2016 г. до датата на
плащането 05.12.2019 г., който размер, изчислен от съда с калкулатор за законна
лихва съгласно чл. 162 ГПК, е в размер на 3797,18 лв., до който размер искът е
основателен и ще се уважи, а за разликата до претендираните 3797,66 лв. ще се
отхвърли като неоснователен. За страните остава неразрешен въпросът за
мораторното обезщетение за същия период върху разликата между платената сума от
12267,94 лв. и претендираната понастоящем за платена сума от 11325,50 лв.,
тоест за сумата от 942,44 лв.
4. По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 402,15 лв., представляваща мораторно обезщетение върху платена на 17.11.2016
г. сума в размер на 15565,89 лв. за застрахователно обезщетение, за периода от
16.08.2016 г. до 16.11.2019 г.:
Както се посочи по-горе с платената на 17.11.2016 г.
сума от 15565,89 лв. е погасено застрахователното обезщетение по трите пера, по
отношение на което застрахователно обезщетение ответникът е изпаднал в забава
на 16.08.2016 г. Идентично на предходния иск и този иск също е основателен по
своето основание с оглед установената със СПН начало на забавата от 16.08.2016
г. за плащане на застрахователното обезщетение.
Предвид всичко изложено по-горе се установява, че по
реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца мораторно обезщетение върху
сумата от 15565,89 лв. за периода на забава от 16.08.2016 г. до датата на
плащането 16.11.2016 г., който размер, изчислен от съда с калкулатор за законна
лихва съгласно чл. 162 ГПК, е в размер на 402,12 лв., до който размер искът е
основателен и ще се уважи, а за разликата до претендираните 402,15 лв. ще се
отхвърли като неоснователен.
5. Относно възражението за прихващане от ответника:
Това възражение е предявено при условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е платена от ответника не сумата от 2450 лв.
за разходи за ограничаване на вредите по чл. 396, ал. 1 КЗ, а сумата от 3392,86
лв. Съдът не достигна до такъв фактически и правен извод, поради което не се
сбъдна вътрешното условие за разглеждане на това възражение. С разликата от
въпросната сума съдът прие, че е платено застрахователното обезщетение по последващата
доброволна кореспонденция между страните. Затова съдът не дължи и произнасяне
по наведеното от ответника възражение за прихващане.
Относно разноските:
При този изход на спора ищецът има право на разноски
съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената част от исковете. Разноски
ищецът е направил за платена държавна такса в размер на 324,65 лв. /две
платежни нареждания на л.14 и л.85/, 1100 лв. платено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна помощ от 19.07.2019 г. /л.18/; платено възнаграждение
на вещо лице в размер на 449 лв. /платежно нареждане на л.55 за сумата от 400
лв. и доплатени 49 лв. на 14.07.2021 г. с платежно нареждане/, които са база
при определяне на разноските на ищеца. Съобразно уважената част от исковите
претенции ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1591,17
лв.
При този изход на спора ответникът има право на
разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно отхвърлената част от исковете.
Видно от отговорът на исковата молба ответникът е направил искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, което съдът на
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ с оглед правната
и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 200 лв. Съобразно отхвърлената
част от исковите претенции ищецът следва да заплати на ответника разноски в общ
размер на 30,15 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, вписано
в ТР с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68,
да заплати на Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***,
-
на основание чл. 405, ал. 1 КЗ за сумата от 2076,17 лв. (две хиляди и седемдесет
и шест лева и 17 ст.), представляваща част от застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по договор за имуществена застраховка „Пакетна застраховка
„Дом““, обективиран в застрахователна полица № 0811160089008848/30.05.2016 г.,
настъпили в причинна връзка със застрахователно събитие /пожар/ на 23.07.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба 21.07.2019 г. до окончателното погасяване на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 2076,17 лв. до претендираните 3019,03 лв. като неоснователен;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ сумата от 617,11 лв. (шестстотин
и седемнадесет лева и 11 ст.), представляваща мораторно обезщетение върху
главницата от 2076,17 лв. за периода от 16.08.2016 г. до 21.07.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 617,11 лв. до претендираните 897,39 лв. като неоснователен;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ сумата от 3797,18 лв. (три
хиляди седемстотин деветдесет и седем лева и 18 ст.), представляваща мораторно
обезщетение върху доброволно платена на 06.12.2019 г. сума от 11325,50 лв. за
периода на забава от 16.08.2016 г. до 05.12.2019 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 3797,18 лв. до
претендираните 3797,66 лв. като неоснователен;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 409 КЗ сумата от 402,12 лв. (четиристотин
и два лева и 12 ст.), представляваща мораторно обезщетение върху доброволно
платена на 17.11.2016 г. сума от 15565,89 лв. за периода на забава от
16.08.2016 г. до 16.11.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдените 402,12 лв. до претендираните 402,15 лв. като
неоснователен;
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските за производството в общ размер на 1591,17
лв. /хиляда петстотин деветдесет и един лева и 17 ст./.
ОСЪЖДА Д.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на ЗД „Дженерали Застраховане“ АД, вписано в ТР с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 68, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 ГПК
разноски за производството в размер на 30,15 лв. (тридесет лева и 15 ст.) за
представителство от юрисконсулт.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: