Р Е Ш Е Н И Е
№ 2591/29.12.2021г.
Град Пловдив, 29.12.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на осемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова и при участието на прокурор Анелия Трифонова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1356 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Хоремагъ“ ЕООД срещу ревизионен акт №
Р-16001620001342-091-001 от 23.12.2020 г., издаден от П.Д.С., началник сектор в
ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А.Н.Б., главен инспектор по приходите
в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 191 от 29.03.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат
данъчен кредит в размер на 49 164 лева и 11 654,91 лева лихви и допълнително
установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 700 лева и 265,05 лева
лихви, за 2017 г. в размер на 6 964 лева и 1 930,73 лева лихви, за 2018 г.
в размер на 6 465 лева и 1 136,85 лева лихви, за 2019 г. в размер на 10
453 лева и 522,78 лева лихви.
Според дружеството-жалбоподател ревизионният акт е неправилен,
издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна и
присъждане на разноските. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в депозираната на 29.11.2021 г. писмена защита.
Ответникът чрез процесуалния си представител счита
жалбата за неоснователна и недоказана и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, а при евентуална отмяна на ревизионния акт моли
да се приложи правилото на чл.161, ал.3 ДОПК. Прави възражение за размера на
адвокатското възнаграждение. Допълнителни съображения по съществото на спора са
изложени в депозираната на 26.11.2021 г. писмена защита.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156,
ал.1 ДОПК и от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и
интерес от обжалването, тъй като обжалваният ревизионен акт създава нови
публични задължения за дружеството, като по този начин неблагоприятно засяга
неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в
приходната администрация орган. Изчерпването на реда на задължително
административно обжалване и подаването на жалба в срока по чл.156, ал.1 ДОПК
налагат извод за нейната допустимост. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Ревизионното производство е образувано въз основа на
заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620001342-020-001
от 09.03.2020 г. (л.1824), изменена със заповеди за изменение на заповед за
възлагане на ревизия № Р-16001620001342-020-002 от 09.09.2020 г. (л.791) и № Р-16001620001342-020-003 от 08.10.2020 г. (л.779), и
обхваща установяване на задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2016
г. – 31.12.2019 г. и за данък върху добавената стойност за периода 01.12.2016
г. – 31.12.2019 г. Ревизионното производство е било спряно по искане на
ревизираното лице до 01.07.2020 г. със заповед №
Р-16001620001342-023-001 от 01.04.2020 г.
(л.903) и възобновено със заповед № Р-16001620001342-143-001 от 02.07.2020 г. Въз основа на събраните доказателства е съставен ревизионен доклад № Р-16001620001342-092-001 от 24.11.2020 г., който е дал основание за издаване на обжалвания ревизионен акт № Р-16001620001342-091-001 от 23.12.2020 г. – предмет на
настоящото съдебно производство.
Съдът
намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за
отмяна на ревизионния акт само на това основание. Заповедите за възлагане на
ревизия и за нейното изменение, за спиране и възобновяване на ревизионното
производство са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа
на заповеди (л.5-11) на директора на ТД Пловдив на НАП, а сроковете за
извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 ДОПК. Извършените
процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното
производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните
принципи на кодекса. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от
компетентни органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са съобщени на представляващия
дружеството, съответно в срок са били обжалвани по административен ред.
Следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни
правото си на защита в пълен обем.
При
ревизията на основание чл.70, ал.5 ЗДДС на „Хоремагъ“ ЕООД е отказано правото
на приспадане на данъчен кредит общо по 51 фактури, издадени от „Адакаунтс
Европа“ ЕООД, „ДС конструкшън“ ЕООД, „Сла и зо“ ЕООД, „Ками инвест 93“ ЕООД,
„Мето строй 73“ ЕООД, „Евро миг 73“ ЕООД и „Румистрой-рар“ ЕООД, с предмет на
доставки – смяна на рекламни пана, изкопни работи, демонтаж и монтаж на
рекламни билбордове, изработка и монтаж на рекламни табели, винилови платна,
навеси, осветителни реклами и други съоръжения.
При
извършените насрещни проверки на всички доставчици исканията за представяне на
документи и писмени обяснения са връчени по реда на чл.32 ДОПК поради
неоткриване на представляващ или упълномощено лице, с изключение на „Евро миг
73“ ЕООД, „Мето строй 73“ ЕООД и „Сла и зо“ ЕООД, чиито искания са връчени на
електронни адреси. В определения срок нито един от доставчиците не е представил
изискваните документи.
Ревизиращият
екип е изискал документи и писмени обяснения и от ревизираното дружество, което
е представило копия на процесните фактури с касови бонове и еднакви писмени
обяснения относно всички доставки – има съставени приемо-предавателни протоколи
за всички извършени работи; преговорите са водени между представляващ
доставчика и упълномощеното от получателя лице Борис Сматракалев; преговорите,
оферирането на цени, уговарянето на срокове, начин на доставка не са
документирани; услугите са описани в самите фактури; аналитичният дневник за
периода 2017-2019 г. отразява последващото разпореждане с предмета на
доставките.
Тъй
като в хода на ревизията не са представени договори, не са дадени писмени
обяснения за вложените материали за изработката на рекламите, съдържанието на
рекламите, срока на тяхното действие и начина на транспортиране до мястото на
поставяне, не е установено доставчиците да имат назначени по трудов договор
лица или ако имат такива, те са малко на брой или на длъжности, които не
съответстват на фактурираните услуги, нито са подадени декларации по чл.73 ЗДДФЛ за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, самите доставчици не
са подавали ГДД за съответните години, в които са издадени фактурите, и не са
отчели приходи от фактурираните доставки, а подалите ГДД са декларирали
дейности, нямащи нищо общо с реклама, доставчиците нямат собствени или наети
обекти, откъдето да упражняват търговска дейност, органите по приходите са
направили извод, че доставчиците не притежават никакъв материален, технически и
кадрови ресурс за извършване на доставките.
На
основание чл.37, ал.4 ДОПК ревизиращият екип е приел, че не съществуват
документите, изискани по реда на ал.3 и непредставени до приключване на
насрещните проверки и до издаване на ревизионния акт. Поради липса на
доказателства, установяващи съдържанието на договорните отношения и наличието
на необходимия кадрови и технически потенциал на доставчиците, ревизиращият
екип е направил извод, че няма реално извършени доставки на услуги по смисъла
на чл.9 ЗДДС, тъй като няма възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, поради което и на основание чл.70, ал.5, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и
ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС на „Хоремагъ“ ЕООД е отказано правото на
приспадане на данъчен кредит общо в размер на 49 164 лева по процесните 51
фактури.
Във
връзка с констатациите по ЗДДС за липса на реалност на услугите при ревизията
на основание чл.26, т.2 ЗКПО на „Хоремагъ“ ЕООД не са признати за данъчни цели
разходи в общ размер 245 820 лева (7 000 лева за 2016 г., 69 640
лева за 2017 г., 64 650 лева за 2018 г. и 104 530 лева за 2019 г.),
отразени по сметка 602 Разходи за външни услуги въз основа на фактурите,
издадени от „Румистрой-рар“ ЕООД, „Евро миг 73“ ЕООД, „Мето строй 73“ ЕООД,
„Ками инвест 93“ ЕООД, „Сла и зо“ ЕООД, „ДС конструкшън“ ЕООД и „Адакаунтс
Европа“ ЕООД. Ревизиращият екип е приел, че недоказана реална доставка, макар и
документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото
лице както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци,
съответно че е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО – за отклонение от
данъчно облагане се смята и начисляването на възнаграждения или обезщетения за
услуги без те да са реално осъществени. Тъй като процесните разходи не са
признати за данъчните цели в годините на счетоводното им отразяване, е
доначислен корпоративен данък за същите години.
В
хода на обжалването по административен ред от дружеството-жалбоподател са
представени допълнително писмени доказателства – копия на фактури, договори с
клиенти на „Хоремагъ“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи, счетоводни справки
за 2017 г. и 2018 г., които според решаващия административен орган не оборват
констатациите на ревизиращия екип за липса на реалност на процесните доставки
на услуги, защото се отнасят до доставки от „Хоремагъ“ ЕООД към негови клиенти
през 2017 г. и 2018 г., които не са спорни в настоящото производство.
В
хода съдебното производство по искане на дружеството-жалбоподател е допуснато
извършването на съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е изследвало всяка
от процесните 51 фактури, по които е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит и във връзка с които е доначислен корпоративен данък за ревизираните
години.
Относно
фактурите, издадени от „Адакаунтс Европа“ ЕООД, вещото лице посочва, че
всичките 8 фактури са включени в дневниците за продажба на доставчика за
данъчните периоди, в които са издадени, фактурите съдържат изискуемите
реквизити съгласно ЗСч и ЗДДС, платени са в брой, за което са издадени фискални
касови бонове от фискално устройство на доставчика с регистриран стационарен
обект „без стационарен обект“, а самите плащания са отразени по дебита на
сметка 401 Доставчици, аналитична партида 216 „Адакаунтс Европа“ ЕООД, на
кредит сметка 501 Каса в лева. Вещото лице посочва също, че всички фактури са
счетоводно отразени по дебита на сметка 602 по съответните аналитични партиди,
отразени в нарочна таблица (л.1886). В друга таблица (л.1887) вещото лице е
описало съпътстващите всяка фактура документи – приемо-предавателни протоколи и
два договора за изработка от 11.08.2019 г. и от 12.09.2019 г. Вещото лице е
изследвало и последващата реализация, като всяка от процесните 8 фактури е
обвързана с издадени на доставчика като подизпълнител приходни фактури от
възложителите. В самостоятелни таблици (л.1888-1889) е онагледено аналитичното
счетоводно обвързване на извършените услуги.
Относно
фактурите, издадени от „ДС конструкшън“ ЕООД, вещото лице посочва, че всичките 4
фактури са включени в дневниците за продажба на доставчика за данъчните
периоди, в които са издадени, фактурите съдържат изискуемите реквизити съгласно
ЗСч и ЗДДС, платени са в брой, за което са издадени фискални касови бонове от
фискално устройство на доставчика с регистриран стационарен обект „офис гр.
Самоков, ул. „Здравец“, 268“, а самите плащания са отразени по дебита на сметка
401 Доставчици, аналитична партида 222 „ДС конструкшън“ ЕООД, на кредит сметка
501 Каса в лева. Вещото лице посочва също, че всички фактури са счетоводно
отразени по дебита на сметка 602 по съответните аналитични партиди, отразени в
нарочна таблица (л.1890). В друга таблица (л.1890-1891) вещото лице е описало
съпътстващите всяка фактура документи – приемо-предавателни протоколи. Вещото
лице е изследвало и последващата реализация, като посочва, че фактури №
********** от 20.10.2019 г. и № ********** от 29.10.2019 г. са изписани като
разход за собствен обект – къща в с. Мътеница по аналитични партиди 15 и 27 на
сметка 602, а другите две фактури са обвързани с фактури, издадени от
възложителя „Медия дизайн“ ООД, като са показано и тяхното аналитично
счетоводно обвързване.
Относно
фактурите, издадени от „Сла и зо“ ЕООД, вещото лице посочва, че всичките 11
фактури са включени в дневниците за продажба на доставчика за данъчните
периоди, в които са издадени, фактурите съдържат изискуемите реквизити съгласно
ЗСч и ЗДДС, платени са в брой, за което са издадени фискални касови бонове от
фискално устройство на доставчика с регистриран стационарен обект „офис, Св.
Кирил и Методий, 104“, а самите плащания са отразени по дебита на сметка 401
Доставчици, аналитична партида 180 „Сла и зо“ ЕООД, на кредит сметка 501 Каса в
лева. Вещото лице посочва също, че всички фактури са счетоводно отразени по
дебита на сметка 602 по съответните аналитични партиди, отразени в нарочна
таблица (л.1892). В друга таблица (л.1893-1894) вещото лице е описало
съпътстващите всяка фактура документи – приемо-предавателни протоколи. Вещото
лице е изследвало и последващата реализация, като процесните 11 фактури са
обвързани с издадени приходни фактури от възложителите (таблици – л.1894-1896).
В други таблици (л.1896-1897) вещото лице е отразило аналитичното счетоводно
обвързване на извършените услуги.
Относно
фактурите, издадени от „Ками инвест 93“ ЕООД, вещото лице посочва, че всичките
14 фактури са включени в дневниците за продажба на доставчика за данъчните
периоди, в които са издадени, фактурите съдържат изискуемите реквизити съгласно
ЗСч и ЗДДС, платени са в брой, за което са издадени фискални касови бонове от
фискално устройство на доставчика с регистриран стационарен обект „офис, гр.
София , ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.107А, вх.А, партер“, а самите плащания са
отразени по дебита на сметка 401 Доставчици, аналитична партида 37 „Ками инвест
93“ ЕООД, на кредит сметка 501 Каса в лева. Вещото лице посочва също, че всички
фактури са счетоводно отразени по дебита на сметка 602 по съответните
аналитични партиди, отразени в нарочна таблица (л.1898). В друга таблица (л.1899)
вещото лице е описало съпътстващите всяка фактура документи –
приемо-предавателни протоколи и три договора, единият от които сключен на
05.01.2018 г., а другите два на 01.06.2018 г. Вещото лице е изследвало
последващата реализация, като процесните 14 фактури са обвързани с издадени
приходни фактури от възложителите (таблици – л.1900-1902). В други таблици (л.1902-1903)
е показано аналитичното счетоводно обвързване на извършените услуги.
Относно
фактурата, издадена от „Мето строй 73“ ЕООД, вещото лице посочва, че тя е
включена в дневника за продажба на доставчика за данъчния период, в който е
издадена, съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗСч и ЗДДС, платена е в брой,
за което е издаден фискален касов бон от фискално устройство на доставчика с
регистриран стационарен обект „офис, гр. София , ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.107А,
вх.А, партер“, а самото плащане е отразено по дебита на сметка 401 Доставчици,
аналитична партида 164 „Мето строй 73“ ЕООД, на кредит сметка 501 Каса в лева.
Вещото лице посочва също, че фактурата е счетоводно отразена по дебита на
сметка 602 по съответните аналитични партиди. Описани са също съпътстващите
документи – приемо-предавателен протокол от 25.07.2018 г. Вещото лице е
изследвало последващата реализация, която е обвързана с издадена приходна
фактура от възложителя „Галакси инвестмън груп“ ООД, като е показано
аналитичното счетоводно обвързване на извършените услуги.
Относно
фактурите, издадени от „Евро миг 73“ ЕООД, вещото лице посочва, че всичките 12
фактури са включени в дневниците за продажба на доставчика за данъчните
периоди, в които са издадени, и съдържат изискуемите реквизити съгласно ЗСч и
ЗДДС, платени са в брой, за което са издадени фискални касови бонове от
фискално устройство на доставчика с регистриран стационарен обект „офис, гр.
София , ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.107А“, а самите плащания са отразени по дебита
на сметка 401 Доставчици, аналитична партида 95 „Евро миг 73“ ЕООД, на кредит
сметка 501 Каса в лева. Вещото лице посочва също, че всички фактури са
счетоводно отразени по дебита на сметка 602 по съответните аналитични партиди,
отразени в нарочна таблица (л.1906). В друга таблица (л.1907-1908) вещото лице
е описало съпътстващите всяка фактура документи – приемо-предавателни протоколи
и шест договора за изработка. Вещото лице е изследвало последващата реализация,
като процесните 14 фактури са обвързани с издадени приходни фактури от
възложителите (таблици – л.1909-1911). В други таблици (л.1911-1912) е показано
аналитичното счетоводно обвързване на извършените услуги.
Относно
фактурата, издадена от „Румистрой рар“ ЕООД, вещото лице посочва, че тя е
включена в дневника за продажба на доставчика за данъчния период, в който е
издадена, съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗСч и ЗДДС, платена е в брой,
за което е издаден фискален касов бон от фискално устройство на доставчика с
регистриран стационарен обект „офис, гр. София ,р-н Красна поляна, ул. 323-та №
2“, а самото плащане е отразено по дебита на сметка 401 Доставчици, аналитична
партида 95 „Еввро миг 73“ ЕООД, на кредит сметка 501 Каса в лева. Вещото лице
посочва също, че фактурата е счетоводно отразена по дебита на сметка 602 по
съответните аналитични партиди. Описани са също съпътстващите документи –
приемо-предавателен протокол от 29.03.2019 г. Относно последващата реализация
вещото лице посочва, че фактурата е изписана за разход по дебит на сметка 602,
аналитична партида 55 „Обект Ален мак – възложител Хоремагъ“.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно,
основано на събраните по делото писмените доказателства, включително
допълнително представените в последното по делото заседание, но намира, че с
това заключение не се установяват нови факти от значение за правния спор,
защото всички факти са установени в хода на ревизионното производство и това се
установява при съпоставка на констатациите на вещото лице с констатациите на
органите по приходите. Нито счетоводното отразяване на процесните фактури, нито
плащането, нито последващата реализация не са спорни факти в случая. От друга
страна, правнорелевантният факт –действителното осъществяване на доставките по
издадените фактури – не може да се докаже със заключението на вещото лице,
защото липсват категорични доказателства за обективната възможност на
дружествата-доставчици да извършат процесните услуги.
Това
е така, защото представените с молбата от 16.11.2021 г. писмени доказателства
(л.1915-2280) бяха оспорени от процесуалния представител на ответника като
документи с недостоверна дата, а вещото лице е градило констатациите за
документалната обвързаност на процесните доставки и за съпътстващите доставките
документи именно на основата на тези писмени доказателства, които действително
са с недостоверна дата. В този смисъл съдът намира, че представените с молбата
от 16.11.2021 г. писмени доказателства са съставени за нуждите на обжалването
на ревизионния акт по административен ред и за нуждите на настоящото съдебно
производство за обосноваване на защитната теза на дружеството-жалбоподател, че
процесните доставки са действително осъществени, но които писмени доказателства
не следва да бъдат ценени, защото са били изискани още в хода на ревизията
както при насрещните проверки на доставчиците, така и от самото ревизирано лице
с искане за представяне на документи и писмени обяснения от 08.09.2020 г.
(л.796-798), в което са изброени изчерпателно всички 51 фактури и е изискано
представяне не само на копия от процесните фактури, но и на цялата търговска
кореспонденция. В този смисъл невярно е твърдението на процесуалния
представител на дружеството, че документите не са били изискани от органите по
приходите в ревизионното производство. Ето защо представените с молбата от
16.11.2021 г. писмени доказателства няма да бъдат кредитирани, което
автоматично води до извод за необоснованост на заключението на вещото лице относно
наличието на документална обвързаност на процесните доставките и за наличието
на съпътстващи процесните фактури документи, доказващи реалността на доставките.
От
друга страна, видно от заключението на вещото лице и таблиците, в които са
посочени съпътстващите фактурите документи, както и от разпита на вещото лице
при приемане на заключението, е налице несъответствие между датите на фактурите
и на съпътстващите документи – процесните фактури от доставчиците на „Хоремагъ“
ЕООД са издадени след датата, на която са издадени фактурите от „Хоремагъ“ ЕООД
към неговите възложители, получатели на процесните доставки. Ако действително
услугите са били извършени от подизпълнители, посочени като доставчици в
процесните 51 фактури, за дружеството-жалбоподател е налице обективна
невъзможност да предостави готовия рекламен продукт на своите възложители преди
неговото изработване, до какъвто извод води констатираното несъответствие в
датите на фактурите и съпътстващите документи.
Именно
с оглед липсата на категорични доказателства за реално извършени услуги от
посочените в процесните 51 фактури доставчици не трябва да се пренебрегва и
констатацията на органите по приходите, че за периодите, в които са издадени
процесните фактури, доставчиците не са разполагали с технически и кадрови
потенциал за осъществяването на процесните услуги. При доказателствена тежест
за дружеството-жалбоподател да установи, че доставчиците му разполагат с
необходимите работници и материална база за изработката на рекламите, такива
доказателства не са били представени нито в ревизионното производство, нито в
настоящото съдебно производство. В този смисъл обоснован и правилен е изводът
на органите по приходите, че процесните доставки не са извършени от
дружествата, посочени в процесните фактури като доставчици, защото за данъчните
цели не е достатъчно да се докаже възникването на облигационна връзка, а следва
да се докаже изпълнението на поетите облигационни задължения, каквото
изпълнение при липсата на технически и кадрови потенциал е обективно
невъзможно.
При
тези факти съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен.
Правилни
и обосновани са изводите на органите по приходите за наличие на хипотезата на
чл.70, ал.5 ЗДДС, за да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по
процесните 51 фактури, защото при доказателствена тежест за
дружеството-жалбоподател по делото остана недоказан фактът на реално
осъществяване на доставките на услуги по начина, по който са декларирани, а
именно от съответния доставчик, издал фактурите и притежаващ необходимия
технически и кадрови капацитет.
Наличието единствено на фактури и тяхното
счетоводно отразяване не е категорично доказателство за действителното
извършване на процесните доставки на услуги, защото няма никакви други писмени
доказателства за осъществяване на фактическите действия по изпълнение на договорените
услуги и тяхното предаване. Както вече се каза по-горе, допълнително
представените в хода на ревизията и на настоящото съдебно производство писмени
доказателства са частни свидетелстващи документи без достоверна дата, които не
се ползват с материална доказателствена сила, и с оглед късното им представяне
следва да се приеме, че те са създадени за нуждите на обжалването на
ревизионния акт и не следва да бъдат кредитирани, съответно обсъждани заедно с
останалите писмени доказателства, които се свеждат единствено до фактурите и
счетоводните регистри, удостоверяващи извършените счетоводни записвания въз
основа на фактурите.
В този смисъл обоснован и правилен е също
изводът на органите по приходите, че след като дружеството-жалбоподател не е
получило реално услугите, документирани в процесните 51 фактури, от посочените
в тях доставчици, то сделките са симулативни. Фактурите създават само една
правна привидност и именно поради това не е възможно дружеството-жалбоподател
като получател по процесните фактури да не знае, че участва в привидна сделка,
доколкото недействителността на сделките произтича от действията на представляващите
и служителите на дружеството-жалбоподател.
След
като няма извършени услуги, не са възникнали данъчни събития, които да обосновават
необходимостта от издаване на данъчни фактури. В този смисъл обоснован и
правилен е изводът на органите по приходите за неправомерно начислен ДДС по
процесните 51 фактури, защото тези фактури изобщо не е следвало да бъдат
издавани поради липса на данъчни събития, които да обективират.
В
тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на
право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по
чл.70 ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните норми е
доказването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. В процесния
случай дружеството-жалбоподател не успя да докаже факта на извършване на
договорите работи и приемо-предаването на готовите рекламни изделия и
съоръжения от посочените във фактурите доставчици.
Действително,
в своята практика СЕС многократно е посочвал, че нередности при доставчиците не
могат да се противопоставят на получателя, нито да са самостоятелно основание
за отказ на претендираното от ревизираното лице данъчно предимство. Наред с
това обаче, СЕС не е отричал необходимостта от установяване на обективното
извършване на доставките, а последователно е уточнявал, че националният съд
следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред
него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или
липсата на осъществена доставка. Това негово разбиране е застъпено и в решението
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, че „правото на Съюза, както и принципите на
данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на
получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за
получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема
сделка“.
С
решението от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на
Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на
приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална,
техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при
тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да
сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от
органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело
за нея. В случая органите по приходите са направили такива изводи, че са налице
симулативни сделки, в които дружеството-жалбоподател е участвало пряко чрез
използването на документи с невярно съдържание, доколкото процесните фактури не
документират действително извършени стопански операции.
Трайно
е разбирането на Съда на ЕС, че не е възможно приспадането на данък, който е
дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на
това право се ограничава само до действително дължимите данъци. В този смисъл
решение от 13.12.1989 г. по дело С-342/87, решение от 19.09.2000 г. по дело
С-454/98, решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, т.49 от решение от
07.12.2010 г. по дело С-285-09, т.44 от решение от 21.06.2012 г. по съединени
дела С-80/11 и С-142/11. Тези решения следват постоянната практика на СЕС,
основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка
на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен
кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Настоящият
случай обаче не е такъв.
В
същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд. Ето
защо е неоснователно възражението на дружеството-жалбоподател, че при издаване
на обжалвания ревизионен акт органите по приходите не са се съобразили със съдебната
практика. Напротив, ревизиращият екип се е съобразил както с практиката на
националните съдилища, така и с практиката на Съда на ЕС.
Неоснователни
са също възраженията на дружеството-жалбоподател във връзка с допълнително
начисления корпоративен данък, доколкото е налице връзка между нереалността на
доставките по фактурите, по които е отказано правото на приспадане на данъчен
кредит, и непризнаването на разходите във връзка със същите тези доставки за
данъчните цели за съответните години при облагането с корпоративен данък.
В
случая действително е налице хипотезата на чл.16, ал.2, т.4 ЗКПО – за
отклонение от данъчно облагане се смята и
начисляването на възнаграждения или
обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени. Както вече се каза, в
настоящия случай липсват категорични и еднозначни доказателства за реално
извършени услуги, поради което начислените възнаграждения и осчетоводените
разходите по тези доставки на услуги следва да се считат за отклонение от
данъчно облагане.
Налице
е също хипотезата на чл.26, т.2 ЗКПО – не се признават за данъчни цели разходи,
които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Първичните
счетоводни документи (процесните 51 фактури) са документално необосновани, тъй
като по тях не са направени разходи с оглед на безспорно установената липса на
реалност на доставките, а не поради ненамиране на адрес на доставчиците, както
твърди дружеството-жалбоподател. Т.е., налице са били основания за увеличаване
на декларирания от дружеството финансов резултат за ревизираните години, тъй
като в хода на съдебното производство не бяха събрани никакви доказателства,
които да оборват констатациите и изводите на ревизиращия екип. Както се каза
по-горе, късно представените от страна на дружеството-жалбоподател писмени
доказателства като частни свидетелстващи документи без достоверна дата, които
не се ползват с материална доказателствена сила, не доказват реалното
извършване на процесните услуги от доставчиците. Т.е., напълно законосъобразно е извършена корекцията на финансовия
резултат на дружеството за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г.
Въз основа на всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно следва
да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на НАП
сумата 3 208 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.8,
ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Затова и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Хоремагъ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Мътеница, община Хисаря, ул. „Илин Дойчев“ № 3, представлявано от управителя
Г.Б.С., срещу ревизионен акт № Р-16001620001342-091-001 от 23.12.2020 г.,
издаден от П.Д.С., началник сектор в ТД Пловдив на НАП, възложил ревизията, и А.Н.Б.,
главен инспектор по приходите в ТД Пловдив на НАП, ръководител на ревизията,
потвърден с решение № 191 от 29.03.2021 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП за непризнат
данъчен кредит в размер на 49 164 лева и 11 654,91 лева лихви и
допълнително установен корпоративен данък за 2016 г. в размер на 700 лева и
265,05 лева лихви, за 2017 г. в размер на 6 964 лева и 1 930,73 лева
лихви, за 2018 г. в размер на 6 465 лева и 1 136,85 лева лихви, за 2019 г.
в размер на 10 453 лева и 522,78 лева лихви.
ОСЪЖДА „Хоремагъ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Мътеница, община
Хисаря, ул. „Илин Дойчев“ № 3, представлявано от управителя Г.Б.С., да заплати
на Националната агенция по приходите сумата 3 208 (три хиляди двеста и осем)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: