№ 259
гр. София , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Младенов
Членове:Светлин Михайлов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело №
20201001002501 по описа за 2020 година
Производството по делото е повторно пред настоящата инстанция.
С решение № 93 от 29.10.2020 г. по т.д.№ 1379/20 г. Върховният
касационен съд, Т. К., ІІ т.о., е отменил решение № 290 от 4.02.2019 г. по т.д.
№ 4004/2018 г. на Софийския апелативен съд и е върнал делото за повторно
разглеждане по същество от друг състав на същия съд.
Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Министерството на икономиката
чрез министъра на икономиката срещу решение № 1034 от 28.05.2018 г. по
гр.д.№ 2926/2017 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 14 състав, с което по
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД министерството е осъдено да
заплати на „Декстро рисърч“ООД сумата от 92 705.08 лв., представляваща
неверифициран разход за платено трудово възнаграждение на служители по
договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011 г. по
програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика -
Стартиращи иновативни предприятия - 2007 г. - 2013 г.”, съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие за изпълнение на проект
1
„Генератор на деловодни програми EMSG”, ведно със законната лихва върху
нея от 17.10.2017 г., а по иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД- сумата
от 28 303.12 лева, представляващи лихва за забава върху сумата от 92 705.08
лв., дължима за периода от 16.10.2014 г. до 16.10.2017 г., както и направените
по водене на делото разноски.
В жалбата се твърди, че решението е необосновано, тъй като от една
страна, съдът е приел, че наетите за изпълнение на договора лица не
притежават необходимата квалификация за изпълнение на работите по него, а
от друга е осъдил министерството да заплати на бенефициера „Декстро
рисърч“ООД разходите, направени за заплащане на възнагражденията им.
Поддържа се, че обжалваното решение е и неправилно, поради противоречие
с материалния закон, изразяващо се в неприлагане на относимата правна
норма, въз основа на така приетата фактическа обстановка, доказваща
несъответствието на извършените от „Декстро рисърч“ООД разходи за
трудови възнаграждения по договор за безвъзмездна финансова помощ №
СИП-02-37/30.09.2011 г. със задължителното правило същите да отговарят на
изискванията на Насоките за кандидатстване. Направено е искане за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което
предявените по делото искове да бъдат отхвърлени, както и за присъждане на
направените по водене на делото разноски.
Въззиваемият „Декстро рисърч“ООД оспорва въззивната жалба. В
писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез
пълномощника му адв. Р. се твърди, че съгласно назначената от
жалбоподателя в края на проекта независима експертиза, приета от него без
възражения, общата цел на проекта е постигната напълно и всички
специфични цели са постигнати в пълна степен, което доказва успешно
изготвения софтуерен продукт и е достатъчно основание за уважаване на
исковете, тъй като целта и предметът на договора са изпълнени и не е налице
вреда в ущърб на бюджета на Европейския съюз. Посочено е, че съдът
правилно е стигнал до извода, основан на установените по делото
обстоятелства, че наетите служители отговарят на изискванията за
изпълнение на работите по договора.
Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за
2
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във
връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :
Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима.
Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от
събраните доказателства, че с договор № СИП-02-37/30.09.2011 г., сключен
между Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни
предприятия като договарящ орган и „Декстро Рисърч“ООД, в качеството на
бенефициер, по оперативна по програма „Развитие на
конкурентоспособността на българската икономика- Стартиращи иновативни
предприятия- 2007 г. - 2013 г.”, агенцията се е задължила да предостави
дружеството безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на Проект
„Генератор на деловодни програми EMSG”, описан в приложение № 1 към
договора (чл. 1.1) със срок за изпълнение 23 месеца, при общ размер на
разходите за изпълнение на проекта в размер на 589 945 лв., от които
допустимите разходи са 370 645 лв., а допълнителните такива- на 219 300 лв.,
съобразно приложение № 3- в този смисъл чл. 3.1 от договора. Уговорено е,
че максималният размер на помощта възлиза на 327 701.04 лв.,
представляващи 88.4137227 % от очакваните общи допустими разходи и се
определя при спазване изискванията на чл. 15 и чл. 16 от Приложение № 2
към договора. Съгласно чл. 4.1, исканията за междинно и окончателно
плащане се подкрепят с представяне на междинни или финални отчети, които
се състоят от техническа и финансова част (чл. 2.4 и чл. 2.5 от приложение №
2), като окончателното плащане се извършва след одобрение на финалния
отчет. Съгласно чл. 7.1.1, при избор на изпълнител бенефициерът прилага
нормите на ПМС № 55/12.03.2007 г., а според чл. 7.1.2, при нарушения на
националното законодателство в областта на обществените поръчки или на
реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициера на договорената
финансова помощ, договарящият орган прилага финансовите корекции по
3
реда и при условията на ПМС № 134/5.07.2010 г. за приемане на Методология
за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите,
свързани с изпълнението на оперативни програми, съфинансирани от
структурните инструменти на ЕС, Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони и Европейския фонд за рибарство и на Правилата по чл.
11, т. 1 от ПМС № 134/2010 г.
Като писмено доказателство, неоспорено от страните, в
първоинстанционното производство е приет формуляр за експертно
становище, изготвен от дружество, спечелило обществената поръчка за
консултиране и изготвяне на експертиза, свързана с текущи оценки по
договори за безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма
„Развитие на конкурентоспособността на българската икономика-
Стартиращи иновативни предприятия- 2007 г.-2013 г.”, възложена от
Министерство на икономиката. Според експертното становище,
специфичната цел на договора е постигната в пълна степен, като е
изработена пълноценна платформа за разработка на специален клас WfMS,
приложни ИС, готова за ползване от фирмите разработчици на WfMS
приложения, включваща прототипи от основните целеви приложни ИС.“
Според експертизата, в пълна степен са постигнати и специфичните цели на
проекта, а именно : да се консолидира пазарен дял на „Декстро рисърч”ООД в
сферата на средствата за разработка на софтуер; да се подобри
конкурентоспособността на фирмите- разработчици на софтуер, ползващи
инструмент на „Декстро рисърч“ ООД; създаване на предпоставки на
български фирми за излизане на международния пазар; подобряване на
устойчивостта на софтуерни фирми чрез формиране на пазарна ниша. Според
даденото експертно заключение, в резултат на изпълнението на договора е
създадена иновация, която е въведена на пазара, разкрити са 9 работни места,
поради което с нея е изцяло одобрено техническото изпълнение на договора
по отношение на изпълнените дейности и постигнатите резултати. Съгласно
протокола от 6.08.2015 г. работата на независимия експерт е приета от
възложителя- управляващ орган, без възражения.
По делото е приета длъжностна характеристика за длъжността
„Програмист изследовател – тестер“ утвърдена от управителя на „Декстро
рисърч“ООД, според която основните задължения, свързани с изпълнение на
4
длъжността са следните : програмиране на леките програми на С++, участие
в разработване на техническото задание, изпълнение на всички независими
тестове, създаване на специални сценарии за тестване, програмиране на
специални програми за тестване на основните програми, цялостно тестване и
изработване на документацията, програмиране и тестване на многоезичната
поддръжка (multilanguage support) на EMSG. Непрекъснато проучване на
конкурентни решения за Case Management System и съпоставяне с
техническото задание на EMSG. В т. 3 от същата длъжностна характеристика,
са установени следните изисквания за заемане на длъжността: образование -
висше по математика, информатика или компютърни технологии, или средно
с доказан опит. Основни познания по релационни бази от данни. 1-3 години
опит от работа с Oracle, до 1 година опит от писане програми на С++, опит в
разработка на приложения с EMSG или работа е друг 4GL, умения за
ползване и разработване на документация на руски и английски език
(препоръчително), положителен опит за работа в екип.
Съгласно доклада с изх.№ СИП-02-48-127/29.10.2012 г. (с. 400), при
назначаването на изброените в него шест лица, а именно М. Б., Г. П., Ч. Б., Г.
П., Д. Г. и И. Ц. не са спазени изискванията за заемане на длъжността по
изпълнение на проекта, съобразно представената при кандидатстване
длъжностна характеристика, като несъответствието е в изискуемия стаж 1-3
години и завършеното техническо образование- висше по информатика, или
средно такова с доказан опит, каквото е констатирано при Г. П. (с трудов
стаж от 10 месеца), при Г. П. с трудов стаж от 5 месеца и семестриално
завършено висше техническо образование, Д. Г.- с трудов стаж 78 мес. и 16
дни и при И. Ц., който е със семестриално завършено техническо
образование. Такова несъответствие е констатирано и при М. Б., но сумата на
разходите, заплатени от „Декстро рисърч“ООД като възнаграждение на този
служител е извън предмета на настоящото дело.
Безспорно е между страните, че с писмо изх.№ СИП-02-37-11 от
7.03.2014 г. на договарящия орган (главна дирекция „Европейски фондове за
конкурентоспособност“), във връзка с финалния отчет по договора за
безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37 от 30.09.2011 г., „Декстро
рисърч“ООД е уведомено, че по договора са недопустими за финансиране
разходите по бюджетно перо 1.2.3 „Програмист-изследовател-тестер“ за
5
заплатено възнаграждение на служителите Ч. Б., Г. П., М. Б., Г. П. и Д. Г., тъй
като при назначаването им не са спазени изискванията, одобрени при
кандидатстване. Посочено е, че недопустимите за финансиране разходи за
заплащане на възнаграждения на тези служители на „Декстро рисърч“ООД са
в общ размер от 95 139.28 лв.
В писмо изх.№ СИП-02-48-127/7.03.2014 г. на същата дирекция на
договарящия орган е констатирано, че при назначаването на шестима
служители за изпълнението на проекта не са спазени изискванията за
длъжността, заложени в проекта и одобрени при кандидатстване, поради
което разходите за възнаграждение на лицата са недопустими за финансиране
по ОП „Конкурентоспособност“. Посочено е, че липсата на изискуемия опит
и квалификация на посочените служители биха могли да поставят под
съмнение качеството на изпълнението на функциите и задачите в екипа за
изпълнение на проекта, което от своя страна би било заплаха за постигане на
крайните цели на проекта. В същото писмо са посочени несъответствията
между длъжностната характеристика и действително притежаваните от всеки
от служителите образование и квалификация.
От събраните по делото доказателства се установява, че договарящият
орган е отказал да верифицира и съответно да заплати на „Декстро
рисърч“ООД уговорените като безвъзмездна финансова помощ разходи за
заплатени от дружеството-бенефициер по договора, възнаграждения на
споменатите служители, в общ размер на 95 139.28 лв.
По делото са представени и писмени доказателства, относими към
установяване на степента и вида на завършено образование и трудовия стаж
на служителите Б., П., П., Г. и Ц., които следва да бъдат обсъдени в
съображенията на съда по съществото на спора.
При горните данни, съдът намира следното :
По делото е безспорно, а това се установява и от събраните
доказателства, че „Декстро рисърч“ООД е бенефициер по договор № СИП-02-
37/30.09.2011 г., с който договарящият орган, чийто правоприемник е
Министерството на икономиката се е задължил да предостави на
бенефициера безвъзмездна финансова помощ в размер на 88.4137227 % от
6
очакваните общи допустими разходи, направени за осъществяване на
проекта, между които са и тези за заплатено трудово възнаграждение на
лицата, назначени по трудово правоотношение за изпълнение на работите,
насочени към постигане целта на проекта.
В този смисъл е и т. 2.3 от Насоките за кандидатстване по процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ: 2007BG161Р0003/1.1.1-
01/2007 „Подкрепа за създаване и развитие на стартиращи иновативни
предприятия“, в която като допустими разходи по нея са разходите за
възнаграждение (по трудов договор) на квалифициран персонал, необходим
за изпълнението на дейностите, заложени в проектното предложение,
включително здравни и осигурителни вноски, свързани с възнаграждението,
които са за сметка на работодателя, като стойността им не бива да превишава
общоприетите пазарни стойности и обичайните суми, изплащани от
изпълнителя за съответната дейност. Предпоставка за заплащане на тези
разходи е назначените лица да отговарят на изискванията, включени в
длъжностната характеристика, приложени от кандидата към документите за
кандидатстване. Установено е, че жалбоподателят е отказал да верифицира
разходите за трудови възнаграждения по отношение на Ч. Б., Г. П., Г. П., Д. Г.
и И. Ц., назначени да изпълняват една и съща длъжност по проекта -
„Програмист - изследовател-тестер“, именно поради несъответствие между
образователните и квалификационни изисквания и трудовия стаж, посочени в
длъжностната характеристика с действително притежаваните от тях такива.
Ето защо ключов за изхода на спора по делото е въпросът дали
споменатите лица притежават необходимото образование и квалификация за
изпълнение на длъжността, съобразно длъжностната характеристика,
утвърдена от управителя на дружеството при сключване на договора.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че Ч.
Б. е завършил висше образование по специалност „математически и
компютърни науки“, в Техническия университет в Дармщат -ФРГ и същият
има опит в прилагане на технологии, аналогични на EMSG, а трудовият му
стаж е 8 години, както и че същият е работил в германска банка.
Г. П. има висше техническо образование по специалност „компютърни
системи и технологии“, завършено в Технически университет- гр. София,
7
видно от представеното фотокопие от диплома и трудов стаж над 1 година.
Установява се от представената диплома, издадена от Техническия
университет-гр. София, че Д. А. Г. има висше образование по специалност
„компютърни системи и технологии“ с образователна степен „бакалавър“ и
професионална квалификация „компютърен инженер“, както и че същият има
трудов стаж над 1 година и опит в компютърното програмиране. Същият е
работил в Института по информационни и комуникационни технологии при
БАН.
Видно от представената диплома, издадена от Техническия
университет-гр. София, Г. А. П. има завършено висше образование по
„компютърни системи и технологии“ с образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ и професионална квалификация „компютърен инженер“.
Преди започване на работа по проекта, той е работил в същото дружество за
срок от една година, с оглед минималното изискване за трудов стаж.
По отношение на И. К. Ц., по делото е установено, че той е бил
назначен при условията на първата хипотеза , предвидена в длъжностната
характеристика, а именно със средно образование, но с практически опит при
съставяне и работа с програми от категорията на процесните, включително и
със собствени разработки на такива програми.
Не следва да се обсъждат образователните и квалификационни
изисквания на служителя М. Б., тъй като претенцията за безвъзмездна
финансова помощ, свързана със заплатените му възнаграждения се
претендира по друго дело и е извън предмета на спора по настоящото такова.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ПМС № 236 от 27.09.2007 г. за приемане на
детайлни правила за допустимост на разходите по Оперативна програма
„Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 - 2013
г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие,
допустимите разходи по оперативната програма биват преки разходи и
разходи за организация и управление. В ал. 2, т. 7 от същия член, като преки
допустими разходи са дефинирани разходите за възнаграждения на лица,
пряко ангажирани с дейности по изпълнението на проекта, включително
здравни и осигурителни вноски, свързани с възнаграждението, които са за
8
сметка на работодателя. От събраните по делото доказателства е установено,
че лицата, които са назначени за изпълнение на проекта и от чиито
възнаграждения се формира исковата претенция, съответстват на
образователните и квалификационни изисквания за работа по него, посочени
в длъжностната характеристика, утвърдена от управителя на „Декстро
рисърч“ООД и представена при кандидатстване за субсидиране на проекта.
Всички притежават необходимото образование, удостоверено с диплома,
издадена от акредитирано учебно заведение и необходимата квалификация за
изпълнение на дейностите по него, което е видно и от резултата от
изпълнението на проекта, удостоверен от заключението на независимия
експерт, а именно реализиране на иновативна идея чрез създаване на
инструмент (генератор) за разработване на информационни системи за
специфичен клас приложения, като се използва налична собствена
библиотека от програми EMSG, като специфичната цел на проекта е
постигната в пълна степен. Следва да бъде преценен като неоснователен
доводът на жалбоподателя за липсата на практически опит за работа с
програмите, посочени в длъжностната характеристика. Образователната или
квалификационна степен се удостоверява с документ, издаден от съответното
акредитирано учебно заведение, в което е придобита. Уменията за работа с
конкретни програми, в частност с Oracle като популярна система за
управление на бази данни, не се удостоверява документално, доколкото
боравенето с тази програма не представлява отделен предмет в курса на
обучение по специалността „компютърен инженер“, а от друга страна
длъжностната характеристика не изисква удостоверение за завършен
специален квалификационен курс за работа с тази програма, като условие за
назначаването на лицата за работа по проекта, което не би имало и
доказателствената стойност на официален свидетелстващ документ,
удостоверяващ придобитата квалификация, доколкото за организирането на
такива курсове не се изисква специална акредитация по реда на чл. 5 от
Закона за висшето образование от Националната агенция за оценяване и
акредитация. Практическите умения на съответния служител за боравене с
електронни бази данни и с конкретни програми са въпрос на емпирична
преценка и се проверяват в процеса на работата с тях, при изпълнение на
възложените дейности, свързани с изпълнението на проекта, което на свой
ред се установява от постигнатия позитивен резултат- изработването на
9
софтуерния продукт, функционално годен за използване по предназначение.
Съдът съобрази също, че по делото не се твърди, че софтуерният продукт,
който според експертната оценка е изработен изцяло и в съответствие със
заложените параметри, е бил изготвен от други лица, а не от тези, които са
били назначени за изпълнението на проекта, нито че лицата, разходите за
които не са били верифицирани, не са работили по проекта. Сам по себе си,
постигнатият краен резултат от дейността на наетите лица, удостоверен от
заключението на независимата техническа експертиза- изработването на
софтуерния продукт, функционално годен за използване по предназначение
доказва практическите умения на назначените лица, за изпълнение на
работите по него.
Съдът намира, че назначените служители притежават и необходимия
стаж, изискуем според длъжностната характеристика за заемане на
длъжностите, на които са били назначени, който е 1 година, като в случая
със служителя Г. П., този минимално изискуем стаж е придобит в „Декстро
рисърч“ООД през предходен период, предшестващ процесния такъв, за който
се претендират разходите за заплатени възнаграждения и за което няма
пречка, нито в длъжностната характеристика, нито в закона, доколкото няма
изискване този стаж да е придобит при друг работодател.
В обобщение, настоящият въззивен намира, че назначените служители
притежават необходимите според длъжностната характеристика образование
и квалификация за изпълнение на работите по проекта.
По делото е безспорно, че отказът на управляващия орган да
верифицира разходите в размер на исковата сума и да заплати на „Декстро
рисърч“ООД безвъзмездна финансова помощ в този размер, е мотивиран
единствено с неправилно приетото от органа несъответствие на тяхното
образование и квалификация с длъжностната характеристика за длъжността,
на която са били назначени.
Между страните е безспорно, че процесните разходи са действително
извършени, като ищцовото дружество е заплатило на назначените за работа
по проекта служители трудово възнаграждение, както следва : на Ч. Б. - 29
999.95 лв., на Г. П. - за първи етап 11 499.46 лв. и за втори и трети етап общо
25 642.01 лева, за Г. П. - 12 624.32 лева, на Д. Г. – 23 564.44 лева и на И. Ц. - 1
10
523.54 лева или общо заплатените суми възлизат на 104 853.72 лв.
Уговореният процент от тази сума от 88,********** % е в размер на 92
705.08 лв., на колкото възлиза дължимата по договора безвъзмездната
финансова помощ.
Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 5 от ПМС № 179 от 10.08.2010 г. за определяне на
механизма за верифициране на разходите и изплащане на безвъзмездна
финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от
Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз,
междинните и окончателните плащания към бенефициерите се извършват в
срок от 10 работни дни след одобряване/верифициране на
документите/разходите от управляващия орган/междинното звено, а според
чл. 6 от същото постановление, след изтичането на срока по чл. 5, ал. 1 и в
случай че забавянето е по вина на управляващия орган/междинното звено,
бенефициерът има право да предяви иск за изплащане на обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за периода на
просрочието.
По делото е установено, че жалбоподателят е отказал верифициране на
процесните разходи с писмо с изх.№ СИП - 02-37-40/26.09.2013 г., както и че
„Декстро рисърч“ООД е поканило жалбоподателя да му заплати дължимите
суми по договора за безвъзмездна финансова помощ с искане от 19.11.2013 г.,
както и с отделна покана, връчена на 16.07.2014 г. Съгласно чл. 3, ал. 3 от
ПМС № 179 от 10.08.2010 г., управляващият орган/междинното звено
верифицира разходите, като разглежда и се произнася по всички отчети и
документи, представляващи основание за плащане, в срок 40 работни дни от
датата на тяхното получаване, като уведомява за това писмено
бенефициента. Към датата на връчване на поканата от 16.07.2014 г. този срок
е изтекъл, поради което управляващият орган вече е бил в забава по
отношение на задължението за заплащане на финансовата помощ, съизмерима
с процесните разходи, поради което дължи обезщетение за мораторните вреди
от неизпълнението на паричното задължение в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за времето на забавата. Безспорно е също така, че
законната лихва върху сумата от 92 705.08 лв., за исковия период от
11
16.10.2014 г. до 16.10.2014 г. е в размер на 28 303.12 лева, за която сума
предявеният иск правилно е уважен с обжалваното решение. Неоснователно е
направеното в първоинстанционното производство възражение за погасяване
на иска по давност.
По въпроса за приложението на чл. 111 б. „в“ ЗЗД, е създадена съдебна
практика на ВКС, включително и такава по чл. 290 от ГПК , обективирана в
решение № 97/6.07.2009 г. по т.д. № 745/2008 г., решение № 72/30.04.2009 г.
по т.д. № 475/2008 г., и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г.,
Т. К., ІІ т. о. на ВКС, съгласно която, доколкото обезщетението за
мораторните вреди от неизпълнението в размер на законната лихва се дължи
за всеки ден на забавата, по давност се погасява само мораторната лихва,
претендирана за период извън този от 3 години назад от предявяването на
иска. В случая искът е предявен на 16.10.2017 г. и началната дата на периода,
за който се претендира присъждането на мораторна лихва, изтекла преди
предявяването му е 16.10.2014 г., т.е. исковият период е преди изтичането на
специалната тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, поради което този
иск не е погасен по давност.
По горните съображения решението в обжалваната му част следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора на „Декстро рисърч“ООД следва да бъдат
присъдени разноските, направени по водене на делото пред въззивната и
касационната инстанция. Основателно е възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено по водене на делото във въззивното
производство. При първоначалното и повторното разглеждане на делото пред
въззивната инстанция не са допускани и събирани нови доказателства и
делото е решено в едно заседание. Минималното адвокатско възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, с оглед уважената част
на иска, възлиза на 3311.15 лв., а уговореното и действително заплатено
такова е в размер на 4500 лв. По тези съображения, дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалено до размера на минималното такова
от 3311.15 лв., или 6 622.30 лв. На „Декстро рисърч“ООД следва да бъдат
присъдени и разноските, направени в пред касационната инстанция,
съответно за заплатена държавна такса от 2 450.16 лв. и адвокатско
12
възнаграждение от 4500 лв., пред която не е направено възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд,
търговско отделение, 3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1034 от 28.05.2018 г. по гр.д.№
2926/2017 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 14 състав в частта, с която по
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Министерството на икономиката е
осъдено да заплати на „Декстро рисърч“ООД сумата от 92 705.08 лв.,
представляваща неверифициран разход за платено трудово възнаграждение
по договор за безвъзмездна финансова помощ № СИП-02-37/30.09.2011 г. по
програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика -
Стартиращи иновативни предприятия- 2007 г.- 2013 г.”, съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие за изпълнение на проект
„Генератор на деловодни програми EMSG”, ведно със законната лихва върху
нея от 17.10.2017 г. до окончателното изплащане и по иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД- сумата от 28 303.12 лева, представляваща
лихва за забава върху сумата 92 705.08 лв. за периода от 16.10.2014 г. до
16.10.2017 г., както и направените по водене на делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 от ГПК, Министерство на
икономиката, с адрес в гр. София, ул. „Шести септември“№ 21 да заплати на
„Декстро рисърч“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Презвитер Козма“№ 3, ет. 3, направените по
делото разноски, съответно за адвокатско възнаграждение, заплатено по
водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 6622.30 лв. и
разноските, направени пред касационната инстанция за заплатена държавна
такса от 2450.16 лв. и за адвокатско възнаграждение от 4500 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на препис от него, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК.
13
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14