Решение по дело №92/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: 94
Дата: 2 февруари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия: Юлияна Василева Цонева
Дело: 20237190700092
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

94

Разград, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

СВЕТЛА РОБЕВА

Членове:

МАРИН МАРИНОВ
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА

При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА и с участието на прокурора ИВА РАШКОВА РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ЮЛИЯНА ЦОНЕВА кнахд № 20237190600092 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХII от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Постъпила е касационна жалба от Р. Д. Ц., ЕГН-**********, действаща чрез упълномощен адв. С. Д. Г., АК-гр.София, съдебен адрес: гр. ***, бул. *****, ет.*, ап.*, против Решение № 142 от 12.09.2023г., постановено по АНД № 381/2023г. по описа на Районен съд-Разград в производство по чл. 59 и сл. ЗАНН, с което е потвърден Електронен фиш, серия К, № 7142143 на ОД на МВР-Разград за налагане на Глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че въззивният съд не е взел предвид изложените пред него доводи и възражения за незаконосъобразност на ЕФ, а именно за приложимост на общия ред за съставяне на АУАН и издаване на НП за нарушения на ЗДвП, констатирани при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, неспазване на изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. относно неприлагането към Протокола за използване на АТСС на снимков материал за разположението на уреда и неспазване на изискванията за приемане на протокола, автоматичното прехвърляне и съхраняване на данните от АТСС от оправомощени и обучени за това лица. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменен обжалваният електронен фиш. Заявена е и претенция за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и съгласно представен Списък за разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ОД на МВР – Разград чрез упълномощен гл. юрисконсулт С. М., счита, че оспореното решение е правилно и мотивирано в достатъчна степен, като са обсъдени всички оплаквания, направени с жалбата срещу Електронния фиш. В тази връзка, моли касационната жалба като неоснователна да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Административен съд - Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено, че на 05.03.2023 г. в 13:56 ч., в гр. Разград, по бул.“Априлско въстание“, до РУ - Разград, в посока с. Гецово, с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, фабр. № 11743d2, при отчетен толеранс от -3 км/ч възможна грешка на техническото средство, е заснето движение на лек автомобил „Фолксвален Пасат“, с рег. № ** **** **, със скорост 73 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч, при допуснато превишаване на разрешената скорост с 23 км/ч, за което е изготвена снимка № 11743D2/0001274 от 05.03.2023г. За извършеното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от същия закон, бил издаден Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7142143 на ОД на МВР-Разград, с който на собственика на превозното средство Р. Д. Ц. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100.00 лева.

Към ЕФ са приложени разпечатка/снимка на записа № 11743D2/0001274 от 05.03.2023г., Справка от Централна база КАТ относно собствеността върху посочения горе лек автомобил „Фолксвален Пасат“, с рег. № ** **** **, Протокол № 001-СГ-ИСИС от 24.01.2023г. за метрологична проверка след ремонт на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с фабр.№ 11743d2, Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за одобрен тип средство за измерване относно посочената горе преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, със срок на валидност до 07.09.2027г. и Протокол за използване на Автоматизирано средство или система от 05.03.2023 г. (Приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата). В този протокол са отразени данните относно използваното АТСС, дата на използването му, мястото за контрол и посоката на движение на контролираните МПС, общото ограничение на скоростта, липсата на пътен знак за ограничение, използван стационарен режим на измерване и времетраене на работата (от 13.15 до 15.23), като Протоколът е подписан от съставилия го служител Н.Н.

При горните факти въззивният съд е приел, че ЕФ отговаря на изискванията по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като са посочени ясно всички съставомерни признаци на описаното в него административно нарушение, санкционната норма и размера на наложеното наказание. Като собственик на автомобила жалбоподателката е отговорна за констатираното нарушение съгласно чл. 188 от ЗДвП и не е упражнила правото си да посочи с декларация обстоятелства, които биха установили друго лице като нарушител. Отчетена е липсата на данни, които да поставят под съмнение точността на работа на техническото средство и коректността на отразените координати, като не е необходимо по-конкретно уточнение, нито прилагане на други протоколи и допълнителен снимков материал. Засечената от системата за контрол скорост – 76 км/ч е коригирана в ЕФ с допустимата техническа грешка, което е видно от приложената разпечатка и отразеното в самия фиш. Направена е преценка за точно прилагане на действащите нормативни текстове, с оглед на което въззивният съд е преценил, че ЕФ е законосъобразен и го е потвърдил.

Въззивното решение е валидно, допустимо и правилно.

Изводите на районния съд са изградени въз основа на събраните писмени доказателства, при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, и обсъждане на възраженията по въззивната жалба. Изложените мотиви за потвърждаване на електронния фиш изцяло се споделят от касационния съдебен състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният Електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, която е изготвила видеозапис на нарушението и разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и е минало последваща техническа проверка. В обжалвания ЕФ се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 21 km/h до 30 km/h, наказанието е глоба в размер на 100.00 лева.

Неотносимо е позоваването на ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., съгласно което в хипотезата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП установяването и заснемането на нарушение могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган. С това решение е тълкувана разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП в предходна редакция (ДВ, бр. 10 от 2011 г.), след което със ЗИДЗДвП (Обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) разпоредбата е изменена и допълнена. Със същия ЗИДЗДвП е създадена и нова т. 65 от ДР на ЗДвП, дефинираща понятието „Автоматизирани технически средства и системи“ като уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г.), която урежда условията и реда за използване на АТСС. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като в чл. 3 е предвидено, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система.

Предвид законодателните изменения ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС е изгубило правната си сила. При действащия материален закон установяването на нарушение, заснето с АТСС, се извършва автоматизирано и ЕФ се издава в отсъствието на контролния орган и на нарушителя. Тези специални правила изключват прилагането на общия ред по ЗАНН, поради което неоснователен е доводът по касационната жалба, че нарушението е следвало да бъде констатирано с АУАН, последван от издаване на Наказателно постановление.

Касационната инстанция не намира да са били допуснати нарушения на изискванията по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което не споделя оплакванията на жалбоподателя за наличието на процесуални пороци при издаването на Електронния фиш.

Приложеният по делото Протокол за използване на АТСС от 05.03.2023 г. е изготвен по реда на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. от компетентен орган, в кръга на службата му, надлежно е попълнен и подписан, и е годно писмено доказателствено средство за извършените действия и за реда, по който са извършени. Протоколът удостоверява, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

Действително протоколът не е съпроводен от снимка на разположението на уреда, с който е заснето нарушението, както изисква чл. 10, ал. 3, пр. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Но в разглеждания случай АТСС е било разположено в населено място, където разрешената скорост на движение е определена в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Не се касае до различна от установената в закона стойност на скоростта, която да е сигнализирана с пътен знак, за да е необходимо да се доказва местоположението на измервателното средство спрямо знака. Следователно, неизпълнението на изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. не накърнява правото на защита на жалбоподателя и не съставлява съществено процесуално нарушение.

Фактическата установеност, отразена в електронния фиш се доказва от приложеното в преписката отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата по упражнения с АТСС видеоконтрол. В тази насока е и нормата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП – "Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес". Съдържанието на снимката не поставя под съмнение, че нарушението за скорост е осъществено с МПС, с рег. № ** **** **. Предвид място на нарушението - населено място (гр. Разград), е налице задължение за водача да се съобрази с общото ограничение за скоростта в населеното място.

Установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано, като се удостоверява чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност (арг. от чл. 189, ал. 15 от ЗДвП). Същата не е била оборена в хода на въззивното производство. Пред районния съд нито са наведени доводи, нито са направени доказателствени искания във връзка със заявените в касационната жалба съмнения относно начина на прехвърляне и съхранение на данните от АТСС. В случая, не са доказани съществени нарушения на процесуалните правила, въведени с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е с дата на използване – 05.03.2023 г., която дата е отразена в електронния фиш за дата на извършване на нарушението. Налице е идентичност и между отразеното в протокола ползвано АТСС и посоченото в снимковия материал, който попада в обхвата на заснетите на 05.03.2023 г. статични изображения. Протоколът съдържа данни за начало и край на работа на АТСС (от 13.15 до 15.23), в който период е осъществено заснемането на процесното нарушение – 13:56 ч. Географските координати в снимковия материал потвърждават мястото, където е извършен контролът. Следва да се има предвид, че мястото на осъществен контрол е различно от мястото на фактическото позициониране на техническото средство, а е мястото, на което техническото средство е било настроено да извършва заснемане – контролирана зона - ограниченият участък от пътя (обхват), където са насочени радарът и камерата за осъществяване на контрол и съответно заснемане на нарушения.

Налице са достатъчно реквизити, установяващи без съмнение връзката между данните в Протокола по чл. 10 от Наредбата и данните в Електронния фиш, което изключва съмнение в истинността на фактическата установеност, която не е разколебана посредством други доказателства. Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е документът, предвиден да удостовери всяко използване на АТСС, за да има обвързаност между предвидената с Наредбата информация (съдържание на протокола) и снимковия материал, каквато в случая е установена.

С оглед на горното касационната инстанция приема, че не са установени сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Въззивният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в минималния размер от 80.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Административен съд - Разград

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142 от 12.09.2023 г., постановено по АНД № 381 по описа за 2023 година на Районен съд – Разград.

ОСЪЖДА Р. Д. Ц., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР – Разград сумата от 80.00 (осемдесет) лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

/п/

Членове:

/п/

/п/