Решение по дело №38/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Производството по делото е образувано по жалба на „Манекс“ ЕООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез В.И.Г. – синдик на дружеството, срещу Ревизионен акт № Р-03001921005681-091-001 / 12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, коригиран с РА № Р-03001921005681-091-001 / 11.01.2023 г., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 262/ 17.01.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за периода м. 12.2020 г. в размер на 864004.77 лв. и лихва в размер на 145567.76 лева.

Жалбоподателят оспорва всички констатации и заключения на органите по приходите както относно наличието на обстоятелства за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, така и относно формираната данъчна основа за извършените облагаеми доставки по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. С допълнителна молба от 08.06.2023 г. (л. 1050-1051) оспорва валидността на положените електронни подписи върху РА, тъй като не са генерирани дата и час на полагане на подписите и не може да се провери ЕГН на подписалите лица. По изложените съображения моли за обявяване на нищожността на ревизионния акт, а в условията на евентуалност за неговата отмяна, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на НАП, чрез своя процесуален представител, поддържа заявеното до момента становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Със заповед № Р-03001921005681-020-001 /11.10.2021 г. (л. 376), на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК, органът по приходите Н. И. Б., чиято компетентност се установява от заповед № Д-3/ 04.01.2021 г. на директора на ТД на НАП – Варна (л. 380), е възложил извършването на ревизия по отношение на дружеството-жалбоподател, касаеща корпоративния данък за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., както и данъка върху добавена стойност (ДДС) за периода 01.04.2021 г. – 18.04.2021 г. Определен е двумесечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването на заповедта (последното е осъществено на 19.11.2021 г., след изпълнение на процедурата по чл. 32 ДОПК, видно от доказателствата на л. 32-36 от делото). Посочени са Б. Т. Б. (ръководител на ревизията) и Т. Й. Т. – съответно главен и старши инспектори по приходите – като длъжностни лица, които следва да извършат ревизията.

С решение № 57 от 03.12.21 г. на ОС-Силистра по т.д. № 117/2021 г. (л. 803-805) е обявена неплатежоспособността на „Манекс“ ЕООД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Със същото решение е назначен временен синдик, а с Определение № 188/ 22.12.2021 г., постановено по делото, е назначен постоянен синдик.

Възложителят на ревизията е издал последващи заповеди за изменение на ЗВР № Р-03001921005681-020-002/13.02.2022 г. и № Р-03001921005681-020-003/15.02.2022 г., съобщени по електронен път съответно на 13.01.2022 г. и на 16.02.2022 г., с които срокът на ревизията е бил удължен двукратно, последно до 18.03.2022 г. Със Заповед № Р–03001921005681-023-001/02.03.2022 г. производството е било спряно на основание чл. 34, ал. 1 / ал. 2 от ДОПК до приключване на друго контролно или административно производство, а със Заповед № 03001921005681-143-001/31.05.2022 г. е било възобновено и е определен срок за приключване на ревизията до 10.06.2022 г., като и двете заповеди са връчени по електронен път. Със заповед № Р-03001921005681-020-004 / 01.06.2022 г. на възложителя на ревизията (съобщена електронно) е била изменена ЗВР, като е разширен предмета ѝ с прибавянето на нов период за задълженията по ЗДДС – от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. Последното изменение на ЗВР е направено със Заповед № 03001921005681-020-005 / 10.06.2022 г., съобщена електронно на 12.06.2022 г., с което срокът на ревизията е удължен до 15.07.2022 г.

Гореспоменатите инспектори по приходите са съставили ревизионен доклад (РД) № Р-03001921005681-092-001 /19.07.2022 г. (в срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК), връчен на задълженото лице по електронен път на 28.07.2022 г. (л. 124).

По молба на задълженото лице срокът за подаване на възражения срещу РД е удължен до 31.08.2022 г., като в рамките на новия срок дружеството не е подало възражения.

Въз основа на РД е издаден Ревизионен акт № Р-03001921005681-091-001 / 12.09.2022 г. от възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, коригиран от същите лица с РА № Р-03001921005681-091-001 / 11.01.2023 г. Посредством коригирания ревизионен акт са установени задължения на дружеството-жалбоподател за ДДС за периода м. 12.2020 г. в размер на 864004.77 лв. и лихва в размер на 145567.76 лева.

РА е връчен на жалбоподателя по електронен път на 26.10.2022 г. Последвало е оспорване в цялост на РА по административен ред, изпратено по пощата на 09.11.2022. (л. 38-40).

С решение № 262/ 17.01.2023 г. на ответника оспореният РА (в поправения размер) е потвърден изцяло. Съобщаването на решението е осъществено по електронен път на 01.02.2023 г., след което – на 14.02.2023 г. (датата на пощенското клеймо) – е подадена жалбата, по повод на която е бил сезиран съда.

На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия (на диск) от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя на 13.02.2023 г. като приложение на съобщение (л. 582) във връзка с разпореждане № 48/02.02.2023 г., с което на жалбоподателя бе предоставена възможност да изрази становище по приемането на електронните документи в срок до първото съдебно заседание. В рамките на въпросния срок възражение от страна на жалбоподателя срещу електронните документи не постъпи, поради което те бяха приети като доказателства по делото в съдебното заседание на 16.03.2023 г.

При преглед на диска (намиращ се в плик на л. 7 от делото), на който са записани електронните документи и проверка на удостоверенията към файловете с електронни подписи посредством програмата Adobe Reader, се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, за спиране и възобновяване на ревизията, РД, РА и РА за поправката му са материализирани като електронни документи на посочените в тях дати на издаване, подписани са с КЕП и не са променяни от датата на подписването. При проверка на сертификатите на КЕП, издадени от StampIT - Global Qualified CA, се установява, че към момента на подписването всички сертификати са били валидни. Сертификатите удостоверяват съответствието на електронните подписи с изискванията на чл. 3, точка 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар, респ. доказват че са изпълнени условията по чл. 26 и по приложение I към регламента и по-конкретно - условията по чл. 26, букви а) и б) от регламента - подписите да са свързани по уникален начин с титулярите им и последните да могат да бъдат идентифицирани. Включването на ЕГН в квалифицираните удостоверения за квалифициран електронен подпис не е нормативно регламентирано. Макар ЕГН да съставлява административен идентификатор, чрез който физическите лица се определят еднозначно (чл. 11 от Закона за гражданската регистрация) и посредством документа за самоличност се предоставя на доставчика на удостоверителни услуги заедно с други лични данни във връзка с идентифициране на лицето, на което ще бъде издаден електронен подпис (чл. 43 от ЗЕДЕУУ), това не значи, че ЕГН трябва да е видим при подписването на документите. Изрично в този смисъл е даденото становище на Комисията за защита на личните данни рег. № ПНМД-01-11/2021, гр. София, 17.06.2021 г. Следователно липсата на видимо ЕГН в квалифицираното удостоверение за електронен подпис не е основание да се счете, че този подпис не изпълнява условията на чл.3, т.12 от регламента, още повече, че в приложение I към регламента няма изискване за подобна информация - буква в) предвижда само необходимост от посочване на името на титуляра или негов псевдоним. Що се касае до изискванията по чл. 26, букви а) и б) от регламента - дали подписите са свързани по уникален начин с титулярите им и дали последните могат да бъдат идентифицирани, според настоящата инстанция същите са изпълнени - посочени са имената на лицата, тяхната месторабота и служебен имейл, т.е. информация, която би била посочена и би била достатъчна в случай, че документът беше издаден на хартия и беше подписан саморъчно. Всеки от подписите притежава и сериен номер, който по съществото си също е уникален идентификатор, свързващ подписа с лицето, на което е издаден. Не може да не се отбележи и това, че всички електронни подписи преминават квалифицирано валидиране не само в дружеството, което ги е издало, но и в инструментите за валидиране на електронни подписи на Държавната агенция „Електронно управление“ и на Европейската комисия, което означава, че не е налице проблем относно проверката на идентичността на автора на електронните изявления, както и относно авторството и валидността на удостоверението за електронен подпис в съответствие с изискванията на приложение I към регламента. Що се касае до твърдението за липса на данни за дата и час на генериране на волеизявлението върху документите, същото е опровергано от информацията, съдържаща се в детайлите на сертификата – видно е, че информацията е защитена с времеви печат, като са видни както датата, така и часа на полагане на подписите. В тази връзка следва да се приеме, че твърденията на жалбоподателя за нищожност на РА са необосновани и всички актове в ревизионното производство съдържат подпис на органа, техен издател, като задължителен реквизит, предвиден в чл. 117, ал. 1, т. 10 ДОПК и чл. 120, ал. 1, т. 8 ДОПК.

В заключение на изложеното настоящата инстанция приема, че Ревизионен акт № Р-03001921005681-091-001 / 12.09.2022 г. и РА за поправката му с № Р-03001921005681-091-001 / 11.01.2023 г., са издадени от компетентните за това органи, съгласно чл.119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговарят на изискванията на чл. 120 от ДОПК.

Жалбоподателят е бил надлежно уведомен, че основата за облагане ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК (л. 530-531), като са му били указани правата в производството в съответствие чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК (л. 533-535); бил е уведомяван и за предприетите при ревизията процесуални действия и относно изготвените документи. При издаването на РД е спазен 14-дневният срок, визиран в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК. По преписката са налице данни за връчване на РД и РА. Жалбоподателят надлежно е упражнил правото си на защита при административното, респ. при съдебното обжалване на ревизионния акт. В тази връзка настоящата инстанция не констатира нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи отменителни основания съгласно чл. 146 т. 3 от АПК.

На следващо място следва да се коментират предпоставките за определяне на задължения на дружеството по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради наличие на основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 2 кодекса. Необходимо е да се отбележи, че е достатъчно установяването на едно от лимитативно изброените в закона основания от чл.122, ал. 1 ДОПК (т. 1 - т. 8), за да се премине към извършване на ревизията по особения ред. В настоящия случай в РА е посочено наличие на две основания – липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане (т. 4) и налице са данни за укрити приходи или доходи (т. 2). В последствие, при оспорването на РА по административен ред, в Решение № 262 / 17.01.2023 г. са обсъдени и са счетени за неоснователни само изложените доводи за наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като по аргумент от чл. 156, ал. 3 от ДОПК предметът на настоящото производство е детерминиран от отхвърлителната част на решението, поради което проверката от страна на съда следва да се ограничи до наличие на основанието по т. 4. Едното от обстоятелствата, на които се е позовал ответният орган, за да приеме, че посоченото основание е налице, е липсата на провеждана инвентаризация на стоково-материалните запаси на дружеството към 31 декември 2018, 2019 и 2020 г. с цел достоверно представяне в годишните финансови отчети. По аргумент от чл. 28, ал. 2 от ЗСч извършването на такава инвентаризация е било задължително, а без нея финансовите отчети не биха могли да претендират за достоверност поради евентуалните разлики между фактически наличности и счетоводно отразените количества. От друга страна органът се е позовал на несъответствия в декларираните от дружеството данни за налични стоки към 31.12.2018 г./01.01.2019 г. и 31.12.2019 г./ 01.01.2020 г. в баланса към 31.12.2018 г., който е публикуван с ГФО за 2018 г. в ТР, баланса за 2019 г., който е представен с Годишния отчет за дейността в ИС „Бизнес статистика“ и предоставени от дружеството оборотни ведомости пред банки-кредитори, а също и тези, представени в настоящото производство. Коментирано е, че началните салда по счетоводните сметки към 01.01.2020 г. следва да са идентични с крайните салда по счетоводните сметки към 31.12.2019 г. , което не е спазено в нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Във връзка с проверка на обстоятелството доколко са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК по делото беше назначена съдебно-счетоводна експертиза. За изготвянето на заключението по експертизата вещото лице се е позовало както на събраните по делото доказателства, така и на изискани допълнително от дружеството, като в проведеното съдебно заседание стана ясно, че е ползвало аналитична оборотна ведомост относно сметка 304 Стоки, предоставена допълнително и каквато не е била представена в ревизионното производство, в която фигурират стоките пшеница, царевица и слънчоглед, водени на аналитично ниво по видове и реколти. Посочената аналитична счетоводна ведомост от вещото лице не е била представена в сроковете по чл. 37, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК. Очевидно съдържащата се в нея информация не съответства на информацията по материалната оборотна ведомост относно сметка 304 за периода от 01.01.2019-31.12.2019 г., представена в ревизионното производство (л. 862), която съдържа отразяване само относно торове, препарати, семена слънчоглед и семена царевица в минимални количества, но не и наличност на слънчоглед, пшеница и царевица като стоки. В този смисъл достоверността на информацията, съдържаща се в използваната от вещото лице оборотна ведомост, до голяма степен е разколебана, тъй като възниква съмнението, че документът е съставен за целите на настоящото производство, поради обстоятелствата, че една страна е представен по-късно, а от друга страна липсва обяснение защо не е бил представен своевременно. Дори и след съобразяването на този документ обаче, изводът на вещото лице, формулиран в съдебното заседание на 25.04.2024 г., сочи, че начинът на водене на счетоводството на дружеството не позволява да се проследи движението на стоките. За илюстриране на този извод може да служи констатацията на вещото лице (л. 1182 от делото, съответно стр. 12 от експертизата), че за стоката пшеница началното салдо към 01.01.2019 г. количествено е с отрицателна стойност -17040.00 кг, докато стойността на липсващото количество е положителна, съответно 615 428.30 лв. Въз основа на изложеното несъмнено се установява, че счетоводството, водено от дружеството, не позволява проследяване на количествата на придобитите и реализирани стоки, респ. на основата за данъчно облагане, поради което основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред е налице.

На следващо място е необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на РА, около която е съсредоточен спора в производството.

Поради непредставяне на информация от дружеството-длъжник относно салдата по сметките и за движението на стоките пшеница, царевица и слънчоглед и липса на информация в представените счетоводни регистри за всички налични стоки в количествено и стойностно изражение, е потърсена информация от трети лица, в това число и от банките-кредитори на дружеството – „УниКредит Булбанк“ АД и „Обединена българска банка“ АД. Установено е, че представеният от банките баланс към 31.12.2018 г. съответства на този, публикуван с ГФО за 2018 г. в Търговския регистър, а балансът към 31.12.2019 г. съответства на публикувания с Годишния отчет за дейността в ИС „Бизнес статистика“. Съгласно двата счетоводни баланса наличните стоки на проверяваното лице към 31.12.2018 г. са на стойност 4322 хил. лв., а към 31.12.2019 г. – 4388 хил. лв.

За установяване на наличното количество стоки към 01.01.2020 г. органите по приходите са се позовали на ГФО за 2019 г., в това число и на баланса към 31.12.2019 г., подаден от дружеството в НСИ, който съответства на представените от ревизираното лице ведно със справка за наличните стоки по вид, количество и стойност към 31.12.2019 г. пред двете посочени банки.

Въз основа на установените счетоводни данни за наличности на стоки към 01.01.2020 г., както и на данните за закупени и изписани стоки по счетоводна сметка 304 „Стоки“ през 2020 г., които съответстват на представените от РЛ първични счетоводни документи, при определена средно претеглена цена, органите по приходите са установили, че „Манекс“ ЕООД е следвало да разполага с налични количества стоки към 31.12.2020 г. както следва: пшеница 6697.14 тона; слънчоглед 2829.78 тона и царевица 1280.15 тона.

В същото време според представената оборотна ведомост от дружеството за 2020 г. към 31.12.2020 г. дружеството няма налични стоки по сметка 304 „Стоки“. В този смисъл е и информацията, предоставена на ОС-Силистра, като към молбата за откриване на производство за несъстоятелност са били приложени баланс към 31.12.2020 г., както и междинен баланс към 31.05.2021 г., според които към посочените дати дружеството не е имало налични стоки.

Въз основа на това разминаване органите по приходите са приели, че липсващите количества царевица, слънчоглед и пшеница към 31.12.2020 г. са предмет на извършени през годината продажби, които не са отразени в счетоводството на дружеството. За определяне на цената на тези стоки е използвана средната продажна цена, на които дружеството е реализирано продажби през годината. Тъй като са липсвали доказателства, в полза на кои лица са доставени процесните стоки (не са установени продажби на такива стоки на регистрирани по ЗДДС лица), е прието, че количествата стоки са реализирани към нерегистрирани по ЗДДС лица, като в този случай и по аргумент на противното от чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, предвиждащ специален ред за облагане на сделки със стоки от Приложение 2 към ЗДДС, е прието, че облагането следва да се извърши по общия ред, като към определената данъчна основа се приложи данъчна ставка в размер на 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Въз основа на това за данъчен период м. 12.2020 г. е формирана данъчна основа за облагане по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК в размер на 4 326 086. 17 лв. и дължим ДДС в размер на 865 217.23 лева.

Според настоящата инстанция, за да определят данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, органите по приходите са се старали да използват максимално наличната обективна информация, предоставяна от самото задължено лице. Публикуваните данни по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за счетоводството и по чл. 20, ал. 1 от Закона за статистиката, съответстващи изцяло на данните, представени пред банките-кредитори на дружеството, се ползват със степен на достоверност, която не е опровергана по никакъв начин от жалбоподателя (чл. 124, ал. 2 ДОПК) и която е основание да се приеме какви са били наличностите на стоките по счетоводна сметка 304 към началото на 2020 г. Отново въз основа на представената от жалбоподателя информация е направен извода за липсата на тези стоки към края на годината. Съгласно решение на СЕС по дело C-576/15, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало посочените стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са ѝ известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива. Именно така е процедирано в случая, като презюмираните продажби са отнесени към последния данъчен период за 2020 г., за когато са налице сигурни данни, че стоките вече не са в наличност, който подход е изцяло в интерес на жалбоподателя. Разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС подробно регламентират задълженията на данъчно задължените лица да документират извършените от тях доставки с данъчните документи, описани изчерпателно в разпоредбите закона. След като поради поведението и воденето на счетоводството на самото ревизирано лице не е имало никакви данни както относно причината за липсата на количествата стоки, така и относно това кои са получатели по евентуалните продажби, то изключението по чл. 82, ал. 5 ЗДДС във вр. с чл. 163а, ал. 2 ЗДДС не може да се приложи и съгласно чл. 82, ал. 1 ЗДДС на общо основание данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка, т. е. от жалбоподателя.

В обобщение се налага извода, че констатациите на органите по приходите са правилни.

С РА, на осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, са определени лихви в размер на 145452. 44 лева относно задълженията по ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. На основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2 данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, като следва да бъде издаден и данъчен документ и да бъде отразен в отчетните регистри за съответния данъчен период. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период; чл. 89, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че ДДС се внася в срока за подаване на справка декларация за този данъчен период, която декларация, съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, което означава, че забавата за плащане на задълженията настъпва от следващия ден, т. е. от 15-то число на посочения месец, от който ден, съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК, за неплатени в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.

В приложения лихвен лист към РА са посочени дължимите лихви за процесния период за времето от 15-число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася, до датата на издаване на РА 12.09.2022 г. Въз основа на това следва да се приеме, че лихвите са определени от органите по приходите в съответствие с разпоредбите на материалния закон, поради което оспорването на РА в тази част е неоснователно.

В заключение на изложеното съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и обоснован, поради което подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника, в полза на НАП, доколкото съгласно чл. 2, ал. 2 ЗНАП тя е юридическото лице, в структурата на което е административния орган - § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер възлиза на 39793.59 лева и е определен съгласно чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (39 650. 00 лв. + 1,5 % за горницата над 1 000 000 лева, при интерес в размер на 1 009 572. 52 лв.).

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Манекс“ ЕООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез В.И.Г. – синдик на дружеството, срещу Ревизионен акт № Р-03001921005681-091-001 / 12.09.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, коригиран с РА № Р-03001921005681-091-001 / 11.01.2023 г., потвърден след обжалване по административен ред с Решение № 262/ 17.01.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за ДДС за периода м. 12.2020 г. в размер на 864004.77 (осемстотин шестдесет и четири хиляди и четири лв. и седемдесет и седем ст.) лв. и лихва в размер на 145567.76 (сто четиридесет и пет хиляди петстотин шестдесет и седем лв. и седемдесет и шест ст.) лева.

ОСЪЖДА „Манекс“ ЕООД- в несъстоятелност, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Националната агенция по приходите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 39 793. 59 (тридесет и девет хиляди седемстотин деветдесет и три лв. и петдесет и девет ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: