РЕШЕНИЕ
Номер: 04.02.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд Шести
наказателен състав
На двадесет и втори януари Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 3369 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалван е ЕФ (електронен фиш), серия К, № 3051331, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Жалбоподателят Х.В.Д. твърди,
че ЕФ е незаконосъобразен, и моли същият да бъде отменен.
Въззиваемата страна ОД на
МВР гр.Стара Загора счита жалбата за неоснователна и моли ЕФ да бъде потвърден,
като й се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
С обжалвания ЕФ жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по
пътищата („При
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”) във връзка с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП („Водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за
превишаване от 41 до 50 km/h – с
глоба 400 лв.“) за нарушение на
чл.21, ал.2 от ЗДвП („Когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с
пътен знак“) във връзка с ал.1 на същия член, предвиждаща
ограничение на скоростта при движение по АМ (автомагистрала) от 100 до 140 km/h
в зависимост от категорията ППС (пътно превозно средство),
изразяващо се в това, че на 03.09.2019 год. в 11:55 часа по АМ „Тракия“ на км.205
управлявал в посока към гр.Бургас (т.е. в посока изток) лек автомобил „Пежо 607”
с рег.№ ..., регистриран на негово име, със скорост 137 km/h (отчетен километров толеранс от 3 %) при ограничение на скоростта от 90 km/h, въведено с пътен В26 съгласно заповед № РД-11-362 от 29.03.2019 год. на
АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура“), като нарушението (превишаване на
разрешената скорост с 47 km/h) е било установено и
заснето с мобилна радарна система (автоматизирано техническо средство) TFR1-M № 657.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. В случая, видно
от приложената на л.11 от делото справка, автомобилът, при управлението на
който е било извършеното нарушението, е собственост на жалбоподателя, като
последният не се е възползвал от предвидената в чл.188, ал.5 от ЗДвП възможност
в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, считано от
12.11.2019 год. според справката на л.10 от делото, да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство, а и в жалбата си жалбоподателят
признава, че той е управлявал автомобила си по времето и на мястото,
посочени в ЕФ.
ЕФ е бил издаден по
образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от
29.02.2016 год. (л.15 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4,
изречение трето от ЗДвП („Образецът
на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189, ал.4, изречение второ
от ЗДвП („Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане”).
Съгласно чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП при
изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на
вътрешните работи служби имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно
средство, като според пар.6, т.65 от ДР на ЗДвП автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗИ (Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично
от контролен орган, така и мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес. Именно с такава мобилна радарна система е било
установено и заснето конкретното нарушение, като нейното сертифициране и
изправност към момента на извършване на нарушението се установява от
представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за
извършена проверка (л.12-13 от делото).
Съгласно чл.165, ал.2, т.7 и
т.8 от ЗДвП определените
от министъра на вътрешните работи служби обозначават
места за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в
движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение осъществяват контрола
само в обхвата на средствата за видеонаблюдение, и обозначават
чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване
или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от
пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение
чрез автоматизирани технически средства или системи, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е действащата към датата на извършване на нарушението Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на
конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и
протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство или
система (л.9 и л.14 от делото).
По съществото на извършеното
нарушение: става въпрос на временно ограничение на скоростта от 90 km/h , въведено за посочения в
ЕФ пътен участък още към 24.09.2018 год. и продължило до 30.09.2019 год.
включително съгласно приложени към делото заповеди, справка и констативен
протокол – л.20-24 от делото, нарушението на което ограничение е било
установено по описания по-горе начин на 03.09.2019 год. в 11:55 часа, като от
снимковия материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта,
с която е бил управляван процесният лек автомобил, е била 141 km/h – л.9 от делото, което при отчетен толеранс от 3 % (допустимата техническа грешка съобразно представения протокол за
извършената проверка за изправност на техническото средство – л.13 от делото)
прави 137
km/h, съответно – превишаването на ограниченото е било с 47 km/h.
Що се отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева,
същото съответства по вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото
нарушение.
По тези съображения съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин
описаното в ЕФ нарушение и извършването му от жалбоподателя, като при установяване
на нарушението и/или издаването на ЕФ не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му,
предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден, а
тъй като въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство
от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва
бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП – 80 лева, който съдът
намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К, № 3051331, на ОД на МВР гр.Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.В.Д. ***, ЕГН **********,
да заплати на ОД на МВР гр.Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за защитавалия ги юрисконсулт по
а.н.дело № 3369/2019 год. на Старозагорския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: