№ 1044
гр. Варна , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на десети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100501404 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 от ГПК.
Образувано е възоснова на Частна жалба с вх. Рег. № 7696 от 09.04.2021 г. по опис
на ДСИ при ВРС, подадена от ПЛ. Г. П. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Хан Маламир“
№ 20, ет.3, ап. 3 взискател по изпълнително дело № 117/2011 г. по опис на СИС при ВРС
срещу Постановление от 23.03.2021 г. , с което ДСИ е прекратил производството по
изпълнителното дело , на основание чл. 433 , ал.1 т. 8 от ГПК.
Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и необосновано, моли за
неговата отмяна и връщане с указания за продължаване на производството. В допълнителна
молба с вх. Рег. № 11066 от 08.06.2021 г. излага подробни твърдения за датите на които е
извършвал процесуални действия, прекъсващи давността.
В мотивите на ДСИ се излага становище, че действието е правилно и обосновано и
неоснователност на жалбата.
Жалбата е депозирана в срок, изхожда от легитимирано лице взискател по
изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, пораси което съдът я приема за
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да достигне до този
1
правен извод, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:
Изпълнителното дело е образувано на 30.03.2011 г. за парично вземане в размер на
12 377 лева, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска, до оконателното изплащане на задължението, састо и за сумата от 247.45 лева. От
представеното през съда досие на изпълнителното дело е видно, че действия, с които се
прекъсва давността са извършвани от взискателя на 27.03.2013 г., на 23.03.2015г., на
16.03.2017 г., на 12.03.2019 г., като на последната дата той е посочил способ за за
изпълнение – удръжки от трудовото възнаграждение и е поискал възбрана върху недвижии
имоти, при наличие на такива. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на
последната година, а ако той е неприсъствен ден изтича в първия следващ присъстване ден /
чл. 60, ал.2 и ал. 6 от ГПК/. В конкретният случай, 12.03.2021 г. е присъствен ден и на този
ден, би изтекъл двугодишен срок, ако по силата на ЗМДВИПОРНС от 13.03.2020 г.
сроковете не бяха спруни. Като е постанивил прекратяване на изпълнителното
производство, съдебния изпълнител е постановил незаконосъобразен акт, тъй като не е
преченил, че следва да приспадне времето, в която срокът е спрял да тече.
Следващото действие от 15.03.2021 г. е извършено отново в двугодишен срок, поради
което съдебния изпълнител, дължи действие по тази молба.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба е основателна и
следва да бъде уважена.
Мотивиран от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от Постановление от 23.03.2021 г. , с което ДСИ е
прекратил производството по изпълнително дело № 117 по опис на СИС при ВРС за 2011 г.
и връща изпълнителното дело за продължаване на действията, дължими възоснова на молба
с вх. Рег. № 5466 от 15.03.2021 г.,на основание чл. 435, ал.1,т. 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3