№ 10
гр. П., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Явор Пл. Томов
при участието на секретаря М.Й.А.
като разгледа докладваното от Явор Пл. Томов Административно
наказателно дело № 20223520200241 по описа за 2022 година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е
образувано по жалба на Х. Б. П. от гр.П., против НП № *** г. издадено от Началника на РУ
П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.179,ал.2,вр.с ал.1, т.5 ЗДвП му е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. за това, че “на 27.10.2022 г., в 13.55
ч., в гр.П., на кръстовището на ул.“***“ и ул.“***“, управлявайки специален автомобил
„**“ с рег.№ **, собственост на „**“ЕООД гр.С., движещ се по ул.“***“ и завивайки
Н.сно по ул.“***“, допуска ПТП, като при маневра завой Н.сно от крайна лява лента,
блъска с предна дясна част електрическа триколка, движеща се направо, управлявана от
С.Ц.И. от гр.П.. В резултат на удара триколката е преобърната и водача е с охлузвания и
откаран в ЦСМП гр.П. за преглед, от който се установи, че няма фрактури. Триколката е
с материални щети от удара“ – нарушение чл.25,ал.1 от ЗДвП.
В подадената до съда жалба се оспорва изложената в НП фактическа
обстановка, като жалбоподателят твърди, че няма вина за настъпилото ПТП, доколкото
преди предприемане на маневрата се е убедил, че няма преминаващи ППС. Посочва се
също, че наложеното наказание не е индивидуализирано по надлежен начин, доколкото
разпоредбата на чл.179,ал.2,вр.с ал.1,т.5 от ЗДвП съдържа няколко хипотези и не е ясно коя
точно е приложена в случая, което е ограничило правото му на защита. В с.з.
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен защитник адв.Н. Г. от ТАК, която
поддържа жалбата и пледира за отмяна на издаденото НП, претендират се направените
разноски.
Въззиваемата страна – РУ П., редовно уведомена, не ангажира становище по
жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.
1
Районна прокуратура Т., ТО П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално
допустима. Жалбоподателят Х. Б. П. в живеел в гр.П., бил правоспособен по смисъла на
чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.12/ за категории „С“, „СЕ“, „ТКТ“, „В“, „АМ“ и
„ВЕ“, с правоспособност придобита преди повече от 25 години като до извършване на
настоящите нарушения бил санкциониран само още два пъти за други нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 27.10.2022 г. жалбоподателят управлявал специален автомобил „**“ с рег.
№ **, собственост на „**“ЕООД гр.С., като около 13.55 ч. се намирал в района на
кръстовище в гр.П., образувано от улиците „***“ и „***“. С оглед габаритите на специалния
товарен автомобил, жалбоподателят от крайна лява лента предприел маневра завой Н.сно,
при която не забелязал и закачил с предна дясна част /респ. с метална степенка, видно от
показанията на актосъставителя Р. в с.з./ електрическа триколка, движеща се направо,
управлявана от С.Ц.И. от гр.П.. За настъпилото ПТП водачът бил сигнализиран от
работниците, които събирали контейнерите за отпадъци. В резултат на удара триколката се
преобърнала и водачът и получил охлузвания. Бил откаран в ЦСМП гр.П. за преглед, при
който се установило, че няма фрактури. Местопроизшествието било посетено от екип от РУ
П. в състав полицай С. Р. и полицай К. В.. След като анализирал ситуацията, полицай Р.
преценил, че вина за настъпилото ПТП има само водачът на т.а., при което му съставил
АУАН серия GA № *** за нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП. Нарушителят се запознал с
акта и го подписал без възражения, като не депозирал допълнителни такива и в срока по
чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № ** г.
на Началник РУ П., връчено лично но 24.11.2022 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
показанията на изслушаните в с.з. актосъставител С. Р., св.Кр.В., както и от приобщените по
реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от защитата на
жалбоподателя, видно от наведените доводи.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира,
че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като констатира, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и/или материалния закон, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Съдът приема,
че при съставяне на АУАН не са допуснати нарушения /в т.ч. и твърдяно такова по
чл.40,ал.3 от ЗАНН, доколкото констатациите на актосъставителя са възприети от
нарушителя непосредствено при съставяне на АУАН, в който изрично е посочил, че няма
възражения по констатираното в него/, които да не са преодолими по реда на чл.53,ал.2 от
2
ЗАНН, а от друга страна НП съдържа всички реквизити, изискуеми от чл.57 ЗАНН, т.е.
налице е яснота относно вмененото като извършено нарушение от страна на жалбоподателя.
Не е спорно по делото, че ПТП е настъпило в района на „кръстовище“ /по
смисъла на легалната дефиниция по §6,т.8 от ДР на ЗДвП/, образувано от пресичането на ул.
“***“ и ул.“***“ в гр.П. - улици, които според §6,т.1 на ЗДвП са приравнени на пътищата.
От снетите на място обяснения от участниците в ПТП е било безспорно изяснено, че
жалбоподателят П. управлявайки специален автомобил – „**“ с рег.№ **, при извършване
на маневра завой Н.сно от крайна лява лента, не е забелязал и не е пропуснал движещата се
направо електрическа триколка, управлявана от С.Ц.И., при което леко я е закачил с
предната си дяна част и и преобърнал, като водачът й е получил незначителни увреждания
на здравето. С оглед приобщения доказателствен материал, съдът намира за доказано
нарушението на правилата за движение изразяващо се в извършване на маневра завиване
наляво без жалбоподателят преди това да съобрази, че в този момент вдясно от него
правомерно се движи друго ППС – електрическа триколка.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че предвид габаритите
на управлявания специален автомобил, за водача му – жалбоподателя П. не е било
обективно възможно да забележи електрическата триколка. Сочи се, че преди да предприеме
маневрата завой Н.сно от крайна лява лента, П. е погледнал в огледалата за обратно
виждане, но не е забелязал преминаващата триколка и е започнал маневрата, като за
последвалият удар е бил известен от работниците зад камиона. Макар и без изрично да
посочва, съображенията на защитата в тази част са свързани с т.нар. „случайно деяние“ по
смисъла на чл.15 от НК, наличието на което би изключило вината на жалбоподателя за
настъпилото ПТП. За да бъде приложен този институт най-общо е необходимо
кумулативното наличие на две предпоставки – деецът да не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, и да не е бил длъжен да го стори. В
конкретният случай предвид размерите на управлявания от жалбоподателя специален
автомобил, височината на която се намира водачът и размерите на електрическата триколка,
съдът приема, че от позицията си П. не е могъл да види триколката, тъй като тя се е
намирала в т.нар. "мъртва зона" или "мъртва точка" – участък до превозното средство,
невидим за водача. Този фактически извод, обаче, се отнася само до обичайното положение
на главата и тялото на водача. Както вече се посочи по-горе, П. е професионален водач на
товарен /специален/ автомобил е като такъв е бил запознат с конструкцията на
управляваното от него превозно средство. Несъмнено е съзнавал, че непосредствено около
кабината има зона, в която липсва видимост, както и че е възможно там да се намира ППС.
В тази ситуация, за да изпълни задължението си по чл.25, ал.1 от ЗДвП, П. е следвало да
предприеме допълнителни действия, които биха му позволили да възприеме електрическата
триколка – например да се надигне от седалката си, да се наведе напред и вдясно, да
приближи главата си към страничните огледала за обратно виждане. Правилата за движение
по пътищата не конкретизират как точно водачът на едно МПС ще се убеди в безопасността
на движението си, но го задължават преди извършване на маневра, да предприеме "всички
3
необходими мерки за безопасност"/чл.79 от ППЗДвП/. Когато превозното средство
преминава от състояние на покой в движение, управляващият го трябва да бъде сигурен, че
няма да удари или повлече други участници в движението, като съдебната практика е
константна по въпроса, че т.нар. "мъртви зони" около автомобила не представляват
основание за отпадане на отговорността. /в т.см. р.№ 209/05.11.2018 г. на ВКС по н.д.
№895/2018 г. на I н.о. и визираната в него допълнителна съдебна практика/.
Ето защо съдът намира, че напълно законосъобразно поведението на водача
П. е описано като такова нарушаващо разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗДвП, за което
правилно наказващият орган е ангажирал отговорността му във вр. с чл.179,ал.2, вр. с ал.1,
т.5 от ЗДвП. /в този контекст следва да се посочи, че е принципно неправилно изписването
на предложенията в законовите текстове, за което претендира защитата, тъй като съгласно
ЗНА правната квалификация трябва да бъде индивидуализирана до буквата на съответния
законов текст, а не до отделните изречения, съдържащи се в законовата норма – в т.см. р.№
... г. на ВКС по н.д.№ 789/2012 г. на I н.о./. Нарушението е осъществено и от субективна
страна, тъй като същото е извършено виновно, по непредпазливост във формата на
небрежност. Съдът намира, че административнонаказващият орган се е съобразил изцяло с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и доколкото липсва възможност за преценка, е определил
размера на наказанието за извършеното нарушение във фиксирания му размер от 200 лв.
Касае за макар и инцидентно нарушение на правилата за движение по пътищата, което
показва, че жалбоподателят не е системен нарушител, поради което и предвид тежестта на
конкретно извършеното нарушение, и неговата обществена опасност, съдът намира за
справедлив и съответен на размера на наложената санкция. В случая следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че освен материални щети по електрическата триколка, са
причинени макар и леки увреждания на здравето на нейния водач, което допълнително
завишава обществената опасност. Това показва, че не може да става въпрос за толкова
незначителна степен на обществена опасност и евентуално приложение на чл.28, б.”а” от
ЗАНН, липсата на която също е отчетена от наказващия орган преди издаване на НП.
Поради всичко това съдът намира, че размерът на наложената санкция напълно съответства
на обществената опасност на извършеното административно нарушение, поради което
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло в като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.9, вр. с ал.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** г. издадено от Началника на РУ П. към ОДМВР
Т., с което и на основание чл.179, ал.2, вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП, на Х. Б. П. от гр.П.,
ул.“****“№6, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.Н. Г. от ТАК, със съдебен
адрес гр.П., ул.“**, за нарушение по чл.25,ал.1 от ЗДвП е било наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5