Р Е Ш Е Н И Е
№ 1131 / 15.05.2019 год.,
гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа
докладваното от съдията Радев гражданско дело № 7138 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ”Трансстрой-Бургас”АД против „Сани топ” ЕООД, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответното дружество дължи на ищцовото сумата от 111 лв. – неплатен наем за ползване на складово помещение, дължим за м.март 2018 год. по сключен между страните на 01.01.2018 год. наемен договор; сумата от 245.64 лв. - стойност на неплатени консумативни разноски за наетия имот (ел.енергия) за м.февруари 2018 год.; сумата от 106.99 лв. – договорна неустойка за забавено плащане, дължима по чл.10 от договора; 100.80 лв. – обезщетение за вреди от неизпълнение на договора, изразяващи се в разноски по изпълнението, ведно със законната върху всяка от горепосочените главници, начиная от 13.06.2018 год. до окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.№ ***/2018 год. на БРС е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
Горните искове са предявени по реда на чл.422 от ГПК, а материалноправното им основание е в чл.232,
ал.2, чл.82, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД
и са допустими.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа исковете. Ангажира доказателства, моли за присъждане на разноските.
Ответното „Сани топ“ ЕООД не се представлява. Законният представител на същото е оспорил ищцовите претенции по реда на чл.131 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Бургаският районен съд намира за установени следните факти, имащи отношение към правилното решаване на спора:
На 01.01.2018 год. страните по делото са сключили договор за наем, по силата на който ищецът - наемодател, е предоставил на ответника - наемател, за временно и възмездно ползване, свой собствен недвижим имот - складово помещение с площ от 37 кв.м., находящо се на втори етаж в сграда с идентификатор *******, адрес: гр.*****, Производствено-техническа база.
Срещу предоставеното му от наемодателя ползване, наемателят се е задължил да заплаща наемна цена в размер на 111 лв., платима до 5-то число на текущия месец.
С договора страните са предвидили начина на едностранното му прекратяване - с едномесечно предизвестие (чл.12, ал.1, т.3), както и неустойка за забава в плащането на наемната цена, в размер на 1% на ден, но за не повече от 30 дни (чл.10, ал.1).
На 01.03.2018 год. ответният наемател е отправил предизвестие за прекратяване на договора. Същото е доставено по имейл на наемодателя на 09.03.2018 год.
Представени са и фактури с №№ 2805 / 05.01.2018 год. на стойност от 111 лв. и основание „депозит, съгласно договор“, 2806 / 05.01.2018 год. на стойност от 111 лв. и основание „Наем, съгласно договор, за м.януари 2018 г.“, 2843 / 01.02.2018 год. на стойност от 111 лв. и основание „Наем, съгласно договор, за м.февруари 2018 г.“, 2886 / 01.03.2018 год. на стойност от 356.64 лв. и основание „Наем, съгласно договор, за м.март 2018 г., Консумативи - ел.енергия за м.февруари 2018 г.“, както и още една със същия номер - 2886 / 01.03.2018 год. на стойност от 616.08 лв. и основание „Наем, съгласно договор, за м.март 2018 г., Консумативи - ел.енергия за м.февруари 2018 г.“.
Фактурите са неподписани
за получателя на услугата - наемател, както впрочем и наличния по делото протокол
за месечно разпределение на консумираната ел.енергия от „Сани топ“ ЕООД.
На два пъти - с нотариална покана от 29.03.2018 год. и с покана за доброволно изпълнение от 08.05.2018 год., връчена от съдебен изпълнител, „Трансстрой - Бургас“ АД е поканило „Сани топ“ ЕООД да издължи претендираните суми. За заверка и връчване на двете покани ищецът е заплатил разходи в размер на 100.80 лв. общо.
При така установените факти, исковете се явяват частично основателни.
Страните са били обвързани от договор за наем, по който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване складово помещение. Макар да липсва нарочно съставен протокол - приложение № 1 към договора, съдът кредитира съдържащото се отговора на исковата молба признание, че имотът е ползван в периода от 01.01.2018 год. до 01.03.2018 год., както и липсата на възражения, относно годността на същия да обслужи договорното си предназначение.
Договорът е обвързвал страните от сключването му на 01.01.2018 год. до изтичане срока на отправеното от ответния наемател предизвестие. Това е станало на 09.04.2018 год., отчитайки датата, на която предизвестието се счита за достигнало до знанието на наемодателя (негов представител).
При възложена му доказателствена тежест, ответникът не ангажира доказателства, от които да е видно, че наемът за посочения период е заплатен. Но съдът приема, че наемателят е заплатил наемните вноски за месеците януари и февруари на 2018 год., поради направеното от ищеца признание за неблагоприятен факт - получени суми за наем за първия месец и депозит в размер на един месечен наем.
Поради това, неплатен е останал наемът за месец март 2018 год. и искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД за неговата дължимост се явява основателен.
Липсват ангажирани от ищеца-наемодател доказателства, да е предоставил на наемателя ел.енергия, възлизаща на претендираната стойност наетия имот през м.февруари 2018 год., респ. последният реално да е потребил такава, поради което искът за дължимост на стойността й е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Тъй като наемателят не е заплатил дължимия за месец март 2018 год. наем на падежа, дължима се явява, съгласно чл.10, ал.2 от договора, и договорната неустойка за забава. Съдът, на основание чл.162 от ГПК, определи основателния й размер на 33.30 лв., до който искът по чл.92 от ЗЗД следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Освен това, във връзка с неизпълнението от страна на наемателя на горепосоченото договорно задължение, наемодателят е сторил разходи за събирането му, възлизащи на 100.80 лв., които се явяват в негова имуществена вреда.
Затова и искът по чл.82 от ЗЗД - за репариране на вредите от неизпълнения договор, е изцяло основателен.
Оттам, основателен е и акцесорния иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД -за дължимост на законната лихва върху горните главници - за наем, за неустойка и за обезщетение за вреди, начислена върху основателния им размер, начиная от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно са дължими и разноските, сторени от ищцовото дружество по ч.гр.д. № *** / 2018 год. на БРС и възлизащи на 54.28 лв., както и тези за настоящото производство, в размер на 108.56 лв., вкл. държавна такса и юрисконсултски възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Сани
топ” ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ж/*, представлявано
от Г* Д*, на основание чл.232, ал.2, чл.82, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД, дължи ”Трансстрой-Бургас”АД,
ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.Б*, ул****,
представлявано от Н*М*, сумата от 111 лв. – неплатен наем за ползване на
складово помещение, дължим за м.март 2018 год. по сключен между страните на 01.01.2018
год. наемен договор; сумата от 33.30 лв. – договорна неустойка за забавено
плащане, дължима по чл.10 от договора; 100.80 лв. – обезщетение за вреди от
неизпълнение на договора, изразяващи се в разноски по изпълнението, ведно със
законната върху всяка от горепосочените главници, начиная от 13.06.2018 год. до
окончателното плащане, за които вземания по ч.гр.д.№ ****/2018 год. на БРС е
издадена заповед по чл.410 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за неплатени
консумативни разноски за наетия имот (ел.енергия) за м.февруари 2018 год., иска
за договорна неустойка за забава - за горницата над уважения, до пълния
предявен размер от 106.99 лв., както и иска за законна лихва за забава върху неоснователните размери
на главниците.
ОСЪЖДА „Сани топ” ЕООД да заплати на ”Трансстрой-Бургас”АД
деловодни разноски в размер на 54.28 лв. за производството по ч.гр.д. № ***** /
2018 год. на БРС, както и в размер на 108.56 лв. - за настоящото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
на страните.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е