РЕШЕНИЕ
30.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI-ти „В“
въззивен състав в закрито заседание на тридесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ. СЪДИЯ
РОСИ МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Михайлова
ч.гр. дело № 10920 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.
Подадена е жалба от Л.М.Р. – К. - длъжник по
изпълнително дело № 20198380402631 по
описа на ЧСИ М.Б.с рег. № 838, срещу действията на ЧСИ, свързани с насочване на
изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, a именно
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, вместо действията по принудително
изпълнение да бъдат насочени към имущество, което е получено по наследство и
прието по опис от Л.М.Р. – К..
Жалбоподателката излага доводи, че издаденият
илпълнителен лист е въз основа на решение № 2284 от 28.03.2019 г., постановено
по в. гр. д. № 4999 по описа за 2018 г. на СГС, 2-ри “Б“ състав, в диспозитива
на което е посочено, че жалбоподателката и нейната майка са осъдени /като
наследници на починалия в хода на производството ищец М.Л.Р./ да заплатят
сумите, за които е издаден изпълнителният лист. Навежда аргументи, че
издаденият изпълнителен лист е неправилен и незаконосъобразен, тъй като в него
не е отразено обстоятелството, че жалбоподателката е осъдена като наследник на
починалия си баща. Посочва, че за образуваното изпълнително дело е узнала на
08.07.2019 г., когато и е връчена поканата за доброволно изпълнение. Изтъква,
че в поканата е посочено, че е наложен запор на вземания, но не и кои, къде и
от кого. Твърди, че е депозирала молба, с която е поискала изпълнението да бъде
насочено върху точно определено имущество, което е получила по наследство от
наследодателя си, както и че наследството е било прието по опис, но върху
молбата е била поставена резолюция, че ЧСИ
не е компетентен да се произнесе по същество и следва изпълнителното
дело да бъде продължено до събиране на сумата. Същевременно от банкови
институции, в които жалбоподателката имала разкрити банкови сметки на свое име,
се установявало, че по изпълнителното дело има наложени запори в срока за
доброволно изпълнение, за които разбрала едва когато били излъчени преводи.
Посочва, че тъй като и от двете банки са били излъчени преводи по наложените
запори, било извършено плащане в двоен размер.
Жалбоподателката моли съда да отмени разпореждането на
ЧСИ за налагане на запори върху
банковите и сметки в „П.И.Б.“ АД и „ЦКБ“ АД, като укаже на ЧСИ, че следва да и
върне всички заплатени суми от посочените банкови сметки, както и да отмени отказа
на ЧСИ да насочи изпълнението върху имущество, което същата е получила в
наследство по опис.
Взискателят по изпълнителното дело в срока по чл. 436,
ал.3 ГПК не е депозирал писмено възражение, с което да вземе становище по
отношение на подадената жалба.
В приложените по делото мотиви от ЧСИ М.Б.по реда на
чл.
436, ал. 3
ГПК са изложени съображения за недопустимост на жалбата. Наведени са аргументи,
че съдебният изпълнител не разполага с компетентност да се произнася относно
правилността и законосъобразността на изпълнителния лист. Посочва, че са
спазени субективните предели на изпълнителния лист, тъй като същият е издаден
срещу жалбоподателката и именно към нея са насочени действията по принудително
изпълнение. Изразява становище, че тъй като ЧСИ не е компетентен да се
произнася по материалноправни спорове – при наличието на спор относно
изпълнителния титул, следва да се заведе исково производство. С тези доводи
обосновава отказа си да извърши поисканите с молба, подадена от
жалбоподателката, действия, свързани с насочване на изпълнението върху имущество,
включено в приетото от нея по опис наследство. Посочва, че поканата за
доброволно изпълнение е връчена на жалбоподателката, съобщени са и предприетите
изпълнителни действия, съобщенията за запор са изпратени съобразно предвиденото
правомощие на ЧСИ в разпоредбата на чл. 507 от ГПК. Твърди се, че не е нарушена
имуществената сфера на жалбоподателката, тъй като на 10.07.2019 г., на
15.07.2019 г. и на 22.07.2019 г. са постъпили плащания към ЧСИ, а на 29.07.2019
г. надвнесената сума в размер на 15 637.07 лв. е била възстановена по
сметка на длъжника.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата
на Л.М.Р. – К.
е депозирана в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, подадената
жалба е неоснователна.
Възможността
за обжалване на определени съдебни актове, както и на действия на съдебния
изпълнител съществува само и доколкото е призната изрично от закона. В
разпоредбата на чл.435, ал.1- ал.5 от ГПК законът изрично е посочил подлежащите
на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви
условия могат да обжалват тези действия.Съгласно разпоредбата чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което
смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението
за разноските. В случая жалбоподателката Л.М.Р. – К.
обжалва насочването на изпълнението по процесното изп.дело върху движимо
имущество, което същата смята за несеквестируемо. В настоящия случай съдът намира, че жалбата е
подадена от процесуално
легитимирано лице - от длъжник срещу подлежащо на обжалване действие по
чл.435, ал.2 от ГПК - насочване
на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо/ наложени запори върху банкови
сметки на Л.М.Р. – К. /.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г на ОСГТК на ВКС, принудителното изпълнение се насочва върху
отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект.
3апорът и възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на
обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава
на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе секвестируем ли е
имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са
изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават.
Отделното обжалване на тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане
за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното
осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като
запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл
не я нарушава.
По реда на обжалване на действията на
съдебния изпълнител не следва да се обсъждат доводи относно законосъобразността
и правилността на изпълнителния лист, тъй като при наличие на възражения в тази
насока законът предвижда друг процесуален ред за защита.
В случая жалбоподателката Л.М.Р. – К. не установява твърдението си имуществото, върху което е насочено изпълнението
по изп. дело, да е
несеквестируемо по смисъла на
чл.444 от ГПК. Предпоставките на
цитираната разпоредба не се установяват от представените по
делото писмени доказателства. От доводите,
изложени в жалбата, също не може да
се направи извод, че имуществото,
върху което е насочено изпълнението, е
несеквестируемо.
С оглед на което правилно и законосъобразно, ЧСИ е насочил изпълнението върху процесното
имущество.
С оглед на изложеното жалбата на Л.М.Р. – К. се явява неоснователна и като такава
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от гореизложеното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-B състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Л.М.Р. – К. - длъжник по
изпълнително дело № 20198380402631 по
описа на ЧСИ М.Б.срещу действия, предприети от ЧСИ М.Б.с рег. № 838, с район на
действие СГС, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.
437, ал.4, изр. 2-ро ГПК и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.