Решение по дело №9937/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5997
Дата: 9 август 2019 г. (в сила от 9 август 2019 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Янева-Димитрова
Дело: 20191100509937
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София,……………..2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I ГО, в закрито заседание през две хиляди и деветнадесета година в състав:   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА

                                                                                                  ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Янева частно гражданско дело № 9937 по описа на СГС за 2019  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на С.О.срещу постановление за разноските от 13.05.2019г. по изп.дело № 20198410400852/2019г.  на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ с район на действие - районът на СРС, в частта, в която частният съдебен изпълнител е определил размер на  разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на жалбоподателя/длъжник в изпълнителното производство / от  479 лв.  

В жалбата се поддържа становището, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя не било определено правилно. По делото не били извършени изпълнителни действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което не се дължало възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а единствено възнаграждение по чл.10, т.1 от цитираната наредба в размер на 200 лв. На следващо място поддържа становището, че определените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, с оглед на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Моли съда да отменени обжалваното постановление в частта, в която са определени разноски над 200 лв. до 479 лв. и вместо това да бъде намален размерът на разноските за адвокатско възнаграждение  на 200 лв., съобразно чл.10,  т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.    

Ответникът по жалбата Н.Г.К.я оспорва. Поддържа становището, че атакуваното  постановление на ЧСИ е законосъобразно. 

В приложените по делото мотиви на ЧСИ по реда на чл.436, ал.3 от ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба. В мотивите е прието, че  разноските не са прекомерни, а са съобразени с уредения от законодателя минимум и свободата на договаряне на адвокатско възнаграждение. Изразено е становище, че упълномощеният от взискателя адвокат е осъществил процесуално представителство и защита по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004г., тъй като в молбата за образуване на изпълнителното дело е посочил конкретен изпълнителен способ – запор върху банковите сметки на длъжника и е подал писмено становище по делото на 25.04.2019г., както и възражение на 27.06.2019г.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт – постановление за разноски, озаглавено“разпореждане“, от 13.05.2019г., за което до жалбоподателя е изпратено съобщение на 20.05.2019г. Не са представени доказателства за датата на връчване на това съобщение, но с оглед на датата на изпращане от ЧСИ, съдът приема ,че жалбата от 22.05.2019г. е подадена в срок.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Изпълнителното производството е образувано по молба на взискателя Н.Г.К.против Столична община, въз основа на ИЛ от 30.01.2019 г., издаден по адм.дело № 1152/2017г. на АССГ.

Към молбата е приложен договор за правна помощ за сумата от 500 лв., в който е посочено, че е изплатена.

С покана за доброволно изпълнение изх. № СОА 19– ДИ11– 844/20.03.2019г.  частният съдебен изпълнител е уведомил Столична община, че задължението й възлиза на 400лв./главница/, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2016г. до окончателното изплащане, 400лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.11.2016г. до окончателното изплащане на задължението, 300лв. – договорни лихви, 350 лв. – договорна лихва, 744.13лв. – присъдени разноски, както и разноски по изпълнителното  дело, в това число такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в полза на ЧСИ в размер на 255.64 лв., адвокатско възнаграждение – 500 лв., други такси в общ размер от 48лв.

Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 20.03.2019 г. 

С възражение от 27.03.2019г. С.О.е поискала от частния съдебен изпълнител да намали размера на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя на 200 лв. за образуване на изпълнителното дело, тъй като други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на делото, не са извършени.

С постановление за разноски, озаглавено “разпореждане“, от 13.05.2019г.  частният съдебен изпълнител е намалил размера на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя от 500 лв. на 479 лв.

Постановлението на частния съдебен изпълнител от 13.05.2019г., което се обжалва в настоящото производство, е неправилно в частта, в която са определени разноски за сумата над 200 лв. до 479 лв., поради следните съображения:    

Съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

 Съгласно чл.10, т.2 от цитираната наредба, за процесуално представителство,  защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания  по изпълнителното дело – минималното възнаграждение е 1/2 от  съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от наредбата.

В конкретния случай  е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано съдебният изпълнител да наложи запор върху банковите сметки на Столична община.

По делото не са ангажирани доказателства за извършени изпълнителни действия по принудително събиране на сумата, в които да е участвал упълномощения от взискателите адвокат, поради което разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 200 лв. Подаването на писмени становища и възражения не представляват участие в изпълнителни действия по принудително събиране на задълженията, а и самият ЧСИ в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК е посочил, че С.О.доброволно е изплатила задълженията след получаване на поканата за доброволно изпълнение.

 С оглед на изложените доводи,  обжалваното постановление от 13.05.2019г.  следва да бъде отменено в частта, в която са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лв. до 479 лв. и вместо това следва да бъде намален размерът на разноските, определен с постановлението, на 200лв.  

Мотивиран така, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОТМЕНЯ постановление за разноските, озаглавено “разпореждане“, от 13.05.2019г. по изп.дело № 20198410400852/2019г.  на ЧСИ Н.М.с рег. № 841 на КЧСИ с район на действие - районът на СРС, в частта, в която е определен размер на разноски за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на Столична община, за сумата над 200 лв. до 479 лв., като намалява размера на разноските за адвокатско възнаграждение  на 200 лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                2.