РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Кърджали , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ в публично заседание на
пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Грета Ив. Денчева
при участието на секретаря Ралица Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Грета Ив. Денчева Административно
наказателно дело № 20215140200*33 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1947-000211 от
25.05.2021г., издадено от Й.Б. - началник сектор към ОД МВР-Кърджали, РУ-
Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от * месеца на Д.И.Д. от гр. Кърджали, ул. "Г.Д."
№*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Д.И.Д. твърди, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. При съставянето на АУАН и наказателното
постановление били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и приложението на материалния закон. Твърди, че нарушението е
несъставомерно от субективна страна. Моли съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се
от упълномощен защитник, който поддържа жалбата, по изложените в нея
1
съображения. В хода по същество, както и представена писмена защита
излага подробни съображения относно липсата на знание от страна на
жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила.
Твърди, че жалбоподателят не знаел за отменената служебно регистрация на
автомобила, поради което деянието се явява несъставомерно. Защитникът
моли за отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище,
с което оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
наказателното постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение,
като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 12.04.2021 г. около 19:15 часа жалбоподателят Д.И.Д. управлявал
товарен автомобил марка „М.***“ с рег.№ *****, когато бил спрян за
проверка от служители на ЗЖУ-Кърджали на път общински №****** – на
разклона за бившето стрелбище. При проверката се установило, че товарния
автомобил, собственост на Д.И.Д., е с прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП – без гражданска отговорност. По този повод на жалбоподателя в
РУ-Кърджали бил съставен и връчен акт за установяване на административно
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Съставения АУАН бил изпратен на РП-Кърджали, поради това, че
установеното деяние разкривало данни за извършено престъпление по чл.345,
ал.2 от НК. По този повод била образувана прокурорска преписка вх.№
1227/2021г. по описа на РП-Кърджали. По преписката била възложена
проверка с оглед установяване на данни за извършено престъпление по
чл.345, ал.2 от НК. След извършената проверка, с Постановление на РП-
Кърджали от 18.05.2021г. било отказано образуване на досъдебно
производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345, ал.2 от
2
НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган. На
25.05.2021г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от * месеца за извършено
нарушение по 140, ал.1 от ЗДвП.
Видно от приетите по делото като доказателства - справка за
собственост на МПС и Справка за нарушител/водач, товарен автомобил марка
„М.***“ с рег.№ ***** е собственост на лицето Д.И.Д. от гр.Кърджали.
От приетата по делото справка за собственост на МПС товарен
автомобил марка „М.***“ с рег.№ ***** се установява, че на датата
28.01.2020г. е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на
автомобила по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, при уведомление от ГФ за липса
на застраховка „Гражданска отговорност”.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на
показанията на свидетелите Н.К., И.А. и А.К.; Акт за установяване на
административно нарушение от 12.04.2021г.; Постановление на РП-Кърджали
от 18.05.2021г. за отказ да се образува досъдебно производство; Справка за
нарушител/водач на жалбоподателя; Справка за собственост на МПС, Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на МВР; материали по преписка Вх.№
1227/2021г. по описа на РП-Кърджали, както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова
следва да бъде разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за
извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Посочената разпоредба
предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
3
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само
пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по
установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата.
За нарушение на този текст административнонаказателната
отговорност на Д.И.Д. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство,
което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели
с регистрационен номер. По делото безспорно се установи, че на 12.04.2021 г.
на пътя между с.О. и с.В. /път общински №****** – на разклона за бившето
стрелбище/, жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „М.***“ с
рег.№ *****, негова собственост, след като регистрацията на това МПС е
била прекратена по служебен път. Това означава, че към момента на
управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по
съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели.
Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.10 от
ЗДвП, регламентиращ служебно да се прекратява регистрацията на пътни
превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд
по чл.574, ал.11 от КЗ /за липса на сключена задължителна застраховка/.
Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да се приеме обаче за осъществено и
от субективна страна процесното деяние, то трябва да са налице
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е
бил наясно, че е знаел или поне предполагал за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е с прекратена регистрация. Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха. Не се ангажираха доказателства лицето да е било уведомено, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация от датата 28.01.2020 г.
Процедурата по прекратяване на регистрация на МПС е уредена в Наредба №
I-45/24.03.2000г. на МВР, издадена на основание чл.140, ал.2 и чл.142 от
ЗДвП. В чл.18б, ал.2 от Наредбата е предвидено при прекратяване на
4
регистрацията на горепосоченото основание да се уведомява собственикът на
ПС, посочен в регистъра. В конкретната хипотеза при прекратяване на
регистрацията компетентният орган не е изпълнил това си задължение, нито
пък е предприел мерки да изиска и получи регистрационните табели на
превозното средство. С оглед наличието на поставени на определените места
регистрационни табели, Д.И.Д., макар и собственик по закон на автомобила,
не е осъзнавал общественоопасният характер на извършеното действие по
управление на автомобила, не е предвиждал или допускал настъпването на
общественоопасните последици, нито пък е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. Още повече, че той е разполагал с надлежни документи за
собственост и регистрация на автомобила. Липсата на субективната страна от
състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП прави деянието извършено от
жалбоподателя несъставомерно. Ето защо, макар да са налице обективните
признаци на нарушението, то липсват каквито и да било доказателства
жалбоподателят да е осъществил деянието виновно, да е знаел или
предполагал, че автомобила е с прекратена регистрация. С оглед на така
изяснената фактическа обстановка и при изложените правни изводи, съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски
по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
5
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата.
В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който
е отразено, че е заплатено напълно и в брой договорено възнаграждение в
размер на 600 лв., но от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира
това възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на
обжалване е наказателно постановление, с което са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 1 месец. Делото не представлява фактическа и
правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява
в участие и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
Заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение
надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната
правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на
критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва
да бъде намален до предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а
именно до размера от 300 лв. Доколкото издателят на наказателното
постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-
Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от
ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1947-000211 от
25.05.2021г., издадено от Й.Б. - началник сектор към ОД на МВР-Кърджали,
РУ-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от * месеца на Д.И.Д. от гр. Кърджали,ул. "Г.Д."
№*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.140,
ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Д.И.Д.
от гр. Кърджали, ул. "Г.Д." №*, вх.*, ет.*, ап.**, с ЕГН **********, сумата от
300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7