O П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………/……….01.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в закрито заседание, проведено на четвърти януари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Маркова,
в.т.д. № 1972/2018 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 37545/20.12.2018 г. от Д.Г.П., ЕГН **********,***
срещу Решение № 4262/26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 12486/2017 г., на
ВРС, ХL с., в частта, с която е прието за
установено, че дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к. „Малинова долина”,
ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6, сумата 690.88 лв., неплатена главница и сумата
71.36 лв., договорна лихва за
периода 21.10.2010 г. - 21.12.2011 г., дължими по Договор за отпускане на стоков кредит и
паричен заем от 27.12.2009 г. и Договор за цесия от 18.01.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2015 г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поправена с Определение № 4565/20.04.2018 г., по ч.гр.д. № 2025/2015 г., на ВРС,
XLI
с.
Въззивникът счита, че първоинстанционното
решение в обжалваната му част е недопустимо, тъй като ищецът не е изпълнил в
границите на предоставения му срок указанията на съда да конкретизира датата на
сключване на договора. Това уточняване било извършено в едва в открито съдебно
заседание, при което първоинстанционния съд в разрез
с процесуалните правила бил предоставил повторна възможност на ищеца за
изпълнение на дадените му указания, което било в разрез с принципа за равенство
между страните. По основателността на предявения иск счита, че от събраните в
хода на производството доказателства не се установява да са налице две насрещни
волеизявления, от които да се направи извод за наличие на валидно сключен
договор за кредит между въззивника и цедента – „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД. Сочи, че
съобразно клаузите на ОУ за отпускане на целеви стоков кредит и паричен заем,
не е получавал потвърждение, че кредитът е одобрен, не е получавал и не се е
съгласявал с основните параметри на целевия заем. Излага коментар на заключението
на експерта по приетата ССЕ. Счита, че в
хода на производството не са представени доказателства за сключването на
договор за застраховка във връзка с процесния договор
за кредит, а в представения сертификат липсвало отразяване, че същия е издаден във
връзка с договора за кредит. Счита, че недоказан е останал периода на
претенцията за договорна лихва, чиито размер е бил установен от ССЕ. Излага
още, че не са налице доказателства за уведомяването му за сключения договор за
цесия преди депозиране на заявлението за издаване на заповед и не би могло да
се приеме, че такова уведомяване е извършено и в хода на исковото производство.
По същество отправя искане за обезсилване на решението в атакуваната му част и
прекратяване на производството по делото, в условията на евентуалност неговата
отмяна и отхвърляне на предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК,
въззиваемата страна „Еос Матрикс“ ЕООД, депозира
писмен отговор, в който оспорва твърденията за недопустимост на постановеното
решение. Счита, че изложеното във въззивната жалба по
основателността на иска не съответства на събраните в хода на производството
доказателства. Сочи, че заключението на ССЕ не е било оспорено от страните.
Оспорва твърденията за липсата на одобрение и съгласие за сключване на
договора, чрез получаването на стоката. Счита, че след като стоката е била
получена и са извършвани вноски за погасяването на кредита би било несериозно
да се приеме, че искането – договор представлява само запитване, каквито
твърдения е изложил въззивника. Счита, че
възраженията за липса на уведомяване за извършената цесия биха имали значение
само в случай, че от страна на въззивника е извършено
погасяване към цедента. По същество отправя искане за
оставяне в сила на постановеното решение в атакуваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен
процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на
ВОС,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. №
37545/20.12.2018 г. от Д.Г.П., ЕГН **********,*** срещу Решение №
4262/26.10.2018 г., постановено по гр.д. № 12486/2017 г., на ВРС, ХL с.,
в частта, с която е прието за установено, че дължи на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Витоша, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков – Казанджията”, № 4-6,
сумата 690.88 лв., неплатена
главница и сумата 71.36 лв.,
договорна лихва за периода 21.10.2010 г. - 21.12.2011 г., дължими по Договор за
отпускане на стоков кредит и паричен заем от 27.12.2009 г. и Договор за цесия
от 18.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.02.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поправена с Определение № 4565/20.04.2018 г., по ч.гр.д. № 2025/2015 г., на
ВРС, XLI
с.
НАСРОЧВА в с. з. на 30.01.2019 г., 13.30 ч., за
която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.