Р Е Ш Е Н И Е
Номер1352 07.10.2019г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети септември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Наташа Динева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №06806 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, рег. № ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Т.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 651,25 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-11844576 от 06.11.2015г., сумата 137,98 лв., представляваща възнаградителна лихва, сумата 92.08лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2016г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 651.25 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2668/31.05.2018г. по ч.г.д.№03680/2018г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Т.В.С. е подал отговор чрез своя особен представител адв. С. С., с който е заявил, че производството по делото е допустимо. Ответникът оспорва исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че има извършени частични плащания по процесния договор.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявените искове са с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.417 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №2668/31.05.2018г. по ч.г.д.№03680/2018г. на ПРС, поради което и производството по делото е допустимо и съдът следва да се произнесе по същество.
По основателността:
По настоящето гражданско дело е приет като доказателство Договор за потребителски заем с № PLUS-11844576 от 06.11.2015г., видно от който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1029,60лв., като е уговорено ответникът да го погаси на 24месечни вноски по приложен към договора погасителен план. Падежът на последната месечна вноска е 20.11.2017г.
Съгласно чл.2 от договора погасителните вноски обхващат главницата по заема, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по обслужване на заема, и надбавка, съставляваща печалба на кредитора.
В раздел “Удостоверявания” от същия договор се съдържа и изявление, подписно от ответника, че е получил договорената сума по договора.
Видно от заключението по съдебно- икономическата експертиза на в.л. В. В., неоспорено от страните, по процесния договор ответникът е заплатил единадесет погасителни вноски в общ размер на 667,81лв., като след 20.10.2016г. е преустановил плащанията по кредита, като така са останали непогасени тринадесет месечни вноски.
Видно от същото заключение неплатената главница от ответника е в размер на 651,25лв. Видно от същото заключение ответникът дължи на ищеца и сумата 137,98 лв., представляваща възнаградителна лихва и сумата 94,07лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2016г. до 11.05.2018г. Ответникът не е представил доказателства за плащане на дължимите суми, въпреки указаната му от съда доказателствена тежест.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е доказал наличието на облигационно правоотношение между страните по делото по Договор за потребителски заем с № PLUS-11844576 от 06.11.2015г., по който са останали неизплатени тринадесет месечни вноски, по които са дължат главница в размер на 651,25лв. и възнаградителна лихва в размер на 137,98 лв., представляваща
Доколкото ответникът не представя доказателства за плащане на тези суми, то исковете за главница и възнаградителна лихва се явяват основателни.
Съгласно чл.3 от договора ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка една непогасена месечна вноска, считано от датата на забава до издължаването. Поради това съдът намира, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 92.08лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 20.12.2016г. до 11.05.2018г.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи на ищеца и законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи претендираните суми, поради което и установителните искове следва да бъдат уважени като основателни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, експертиза, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 600,00лв., която и следва да му бъде присъдена.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, рег. № ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, срещу Т.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата 651,25 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски заем с № PLUS-11844576 от 06.11.2015г., сумата 137,98 лв., представляваща възнаградителна лихва, сумата 92.08лв., представляваща мораторна лихва за периода от 20.12.2016г. до 11.05.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата от 651.25 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №2668/31.05.2018г. по ч.г.д.№03680/2018г. на ПРС.
ОСЪЖДА Т.В.С., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. Франция, рег. № ********* чрез “БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., клон България, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление: гр.София, жк.”Младост 4”, Бизнес парк София, сгр.14, сумата от 600,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производства разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№03680/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Х.С.