РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 14.06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  Русенски районен съд, пети наказателен състав, в публичното заседание на 21.04 през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                 Председател:Велизар Бойчев

 

  при секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД№2122 по описа за 2020год., за да се произнесе, съобрази следното:

   Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

               „М. С.”ЕООД- гр.Неделино, обл.Смолян е подало жалба против наказателно постановление №18-001518/30.10.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Русе, с което на основание чл.414, ал.3 във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.  

         Жалбоподателят излага съображения, че не е извършил нарушението и иска отмяната на наказателното постановление.

         Ответникът по жалбата твърди, че наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

         РРП не взема становище по жалбата.

         Районният съд, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

         Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

         Свид. В.С.П. бил в трудови правоотношения с въззивника, последния като работодател, за периода от 23.04.2020г. до 28.07.2020г., след което тези отношения били прекратени. През това време П. бил зает с ремонт на покрива на жилищна страда в гр.Русе на ул.“Изола планина“, № 22, където след края на трудовия му договор бил оставил лични инструменти на съхранение. На 22.08.2020г. свид.П. отишъл на старото си работно място, представено по- горе, за да прибере инструментите си. Тогава обекта бил посетен от инспектори по труда, сред които свидетелите Р., Л. и Д.. Те извършили проверка по работни места на дружеството- жалбоподател, на работения обект в гр.Русе на ул.“Изола планина“, № 22, където се извършвало саниране на многофамилна жилищна сграда. На обекта бил установен и свид.П., за който проверяващите приели, че полага труд като „общ работник“ без да има сключен трудов договор в писмена форма с работодателя. П. попълнил декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която обявил, че полага труд по трудово и гражданско правоотношение, последното с едномесечен срок, което после задраскал. Във връзка с тези констатации бил съставен АУАН № 18- 001518 от 4.09.2020 г. Актът бил предявен и връчен на пълномощник на дружеството. На 23.09.2020г. между ДИТ Русе и наказаното лице било сключено споразумение по чл.415 г от КТ по АУАН № 18- 001518/4.09.2020г. С решение от 9.10.2020г. изпълнителен директор на ГИТ не одобрил сключеното споразумение, след което било издадено обжалваното наказателно постановление.

          Изложената фактическа обстановка се установява по напълно непротиворечив начин от събраните по делото доказателства и води до следните правни изводи:

          В хода на досъдебното производство по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. След съставяне на ауан, с който било поставено началото на настоящия процес, страните по делото постигнали споразумение по КТ за прекратяване на производството. С решение от 9.10.2020 г. директорът  на ГИТ немотивирано отказал да одобри споразумението. По делото няма данни жалбоподателят да е бил уведомен за това решение, с което са нарушени правата му в административнонаказателното производство и в частност- лишен е от правото да изложи възражения по акта, каквито не бил дал и преди споразумението, поради вида на процедурата, която е избрана от страните за решаване на спора. Прекратяването на тази процедура от страна на административен орган следва да доведе до реализиране на общия ред с продължаване на производството в първата инстанция според действащите норми- възражения по акта, разследване на спорните обстоятелства и произнасяне по същество. Неизпълнението на тази процедура е нарушило правото на защита на жалбоподателя. В противоречие с чл.52, ал.4 и чл.53, ал.1 от ЗАНН по делото не е проведено предвиденото от закона разследване на спорните обстоятелства, внесени след представените документи и сведения от наказаното лице, изискани му от органите на трудовата администрация. Така наказващият орган не изпълнил задължението си преди да се произнесе по същество по преписката да извърши разследване на спорните обстоятелства и така да прецени и обосноваността на акта. Това довело и до необоснованост на обвинението и липса на категорични доказателства за извършеното от жалбоподателя нарушение. За да е налице нарушението, вменено на санкционираното лице, следва да е съществувало трудово правоотношение между свид.П. и наказаното лице като работодател. Контролният орган следва безпротиворечиво да установи изпълнение на трудови задължения от страна на работника на определено работно място, с определено работно време, трудово възнаграждение, т.е. да установи наличие на всички елементи, определящи правоотношението като трудово. Всички свидетели, участвали в проверката за наказващия орган- Р., Л. и Д., недвусмислено заявяват, че не са видели П. да работи на проверявания обект. Така в случая единственото доказателство, даващо основание на административнонаказващия орган да привлече към отговорност въззивника за процесното нарушение, е декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ на свид.П.. Коментираното доказатество е дълбоко компрометирано от противоречивите  изявленията в него, а именно че П. е работил както по трудсово, така и по гражданско правоотношение едновременно с наказаното лице. Това е ясен знак за объркванетго и смущението на свид. П. и неразбирането на действието, което е накаран да декларира. Нещо повече, действително, както се и твърди, той явно е бил насочван в попълването на декларацията, тъй като е направил поравки в нея, за които сам не би взел решение, като задраскването на срока на гражданското правоотношение. Съдържанието на декларацията се опровергава и от показанията на самия работник, в които той отрича да е полагал труд на обекта на дадената дата, като е изложил и причината да е на това място тогава. Последните показания  се подкрепят и от възприятиета на свид.М., на когото главните факти на доказване са станали непосредствено достояние. Поради всичко изложено наказателното постановление се явява неправилно следва да се отмени.

        В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

  Водим от горното, съдът

 

                   Р  Е  Ш  И :

 

         ОТМЕНЯВА наказателно постановление №18-001518/30.10.2020г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда”- Русе, с което на „М.- С.”ЕООД- гр.Неделино, обл.Смолян на основание чл.414, ал.3 във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.61, ал.1 от КТ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000лв.       

         ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Марибор- Строй”ЕООД- гр.Неделино, обл.Смолян от гр.Русе сумата 350 лева за деловодни разноски.

  Решението подлежи на обжалване пред РАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :