Присъда по дело №2809/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 26
Дата: 22 февруари 2022 г.
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20211100602809
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 26
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
и прокурора Н. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100602809 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 336, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК присъда на
СРС, НО, 129 състав, постановена по НОХД № 14343/2017 година, в частта й,
с която подсъдимият Н. Г. В. е бил признат за невиновен и оправдан по
обвинението за извършено престъпление по чл.339 ал.1 пр.2 от НК, като
вместо това:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Г. В., роден на **** г. в гр. София,
български гражданин, с висше образование, осъждан, с постоянен адрес: гр.
София, ж.к. **** и настоящ адрес: гр. София, ж.к. ****, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 10.07.2013 година, около 14.10 часа, в гр. София, ж.
к. ****, в каса, в спалнята си, държал стандартен газово-сигнален револвер
EKOL Viper 2,5" кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193 с три неизстреляни
патрона - стандартни револверни звуково-сигнални боеприпаси - патрони кал.
9 мм с поставени пред тях 3 броя стандартни куршума за пневматично
оръжие тип „Диабло" 5,5 мм, като така снаряженият револвер е
1
представлявал огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешение за това,
поради което и на основание чл.339 ал. 1 пр.2 вр. чл.54 ал.1 от НК го осъжда
на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизането на присъдата в сила.
На основание чл.59 ал.1 от НК приспада от така наложеното
наказание времето, през което Н. Г. В. е търпял мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
ОСЪЖДА Н. Г. В. да заплати по сметка на МВР направените по делото
разноски в досъдебната фаза на процеса в размер на 166.25 лева / сто
шестдесет и шест лв. и 25 ст. /, както и направените в съдебната фаза на
процеса разноски в размер на 643,84 / шестстотин четиридесет и три лв. и 84
ст. / лева по сметка на СГС, както и по 5 лева за издаването на всеки
изпълнителен лист по сметка на СГС.
ОТНЕМА на основание чл.53 ал.2 б.“а“ НК в полза на държавата 1
брой револвер марка „EKOL Viper 2,5“ кал. 9 с фабричен № E2 VP-880193 и
боеприпасите към него, намиращи се на съхранение в СДВР.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ВКС.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Подсъдимият Н. Г. В. с ЕГН ********** е предаден на съд за това, че на 10.07.2013
година, около 14.10 часа, в гр. София, ж. к. ****, в каса, в спалнята си, държал стандартен
газово-сигнален револвер „EKOL Viper 2,5" кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193 с три
неизстреляни патрона - стандартни револверни звуково-сигнални боеприпаси - патрони кал.
9 мм с поставени пред тях 3 броя стандартни куршума за пневматично оръжие тип „Диабло"
5,5 мм, като така снаряженият револвер е представлявал огнестрелно оръжие, без да има за
надлежно разрешение това надлежно разрешение съгласно чл. 50 ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ -
престъпление по чл.339 ал. 1 пр.2, както и за престъпления по по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1; по чл.308 ал.2 вр. ал.1 НК
С присъда от 18.11.2020 г. по НОХД № 14343/2017 г. Софийският районен съд, НО,
129 състав, е признал подсъдимия Н. Г. В. за НЕВИНОВЕН по повдигнатите му обвинения
по чл.339 ал.1 пр.2; по чл. 195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1; по чл.308 ал.2 вр. ал.1
НК, като на основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатите му
обвинения.
Срещу така постановената присъда е депозиран протест от Софийска районна
прокуратура. Образувано е ВНОХД № 3515/2020г. по описа на СГС, ІV въззивен състав. С
присъда от 11.01.2021г. съдът е отменил частично присъдата на СРС и е постановил нова
такава, с която е признал Н. Г. В. за ВИНОВЕН по повдигнатото му обвинение по чл.339
ал.1 пр.2 НК, като на основание чл.54 ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 2 години, като на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на
наказанието за срок от 3 години. Със същата присъда съдът е признал подс. Н.В. за виновен
за извършване на престъпление по чл.308 ал.2 вр. ал.1 и на основание чл.54 ал.1 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, като на основание чл.66 ал.1
НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 години. Потвърдил е присъдата в
частта й, с която подс. В. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение
по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 НК.
По жалба на адв. С. – защитник на подс. Н.В. – е образувано НД № 381/2021г. по
описа на ВКС, І НО. С решение от 09.07.2021г. съдът е потвърдил атакуваната присъда в
частта й, с която подс. В. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 308 ал.2
вр. ал.1 от НК, отменил я е в частта й, с която същият е признат за виновен за престъпление
по чл.339 ал.1 НК, като е върнал делото на въззивния съд с указания, дадени в мотивите на
посоченото решение.
В проведеното закрито заседание на 09.08.2021 година настоящият въззивен състав по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото и с оглед
указанията на ВКС, дадени в мотивите на посоченото по-горе решение, е преценил, че е
необходимо изготвянето на повторна съдебно-балистична експертиза, която, след като се
запознае със събраните по делото доказателства, да отговори на следните въпроси: След
като сачмите, поставени в иззетите патрони, са предназначени за пневматично оръжие, да се
посочи каква е разликата и има ли такава при регулярна употреба- с пневматично оръжие
под въздействието на сгъстен въздух, и при конкретната употреба, чрез използване
енергията на звуково-сигналния (халосен) патрон. Има ли разлика в дулната енергия при
стрелба с посочените сачми с пневматично оръжие и с процесния газово-сигнален револвер.
Отговаря ли пневматичната сачма на определението за куршум или снаряд. Дали
поставянето на тази сачма пред звуковосигналния патрон представлява преработване по
смисъла на закона или пък простото поставяне на сачмата пред патрона е еквивалентно на
преработване. Преработван ли е по някакъв начин процесния газово-сигнален револвер
„EKOL Viper 2,5“ кал.9, с фабричен № E 2 VP-880193 по такъв начин, че да представлява
огнестрелно оръжие по смисъла на закона.
В публичното съдебно заседание, проведено на 18.02.2022 г., прокурорът поддържа
1
протеста. Счита, че обвинението е доказано по безспорен начин, като излага същата
аргументация като в протеста, че следва да се кредитира изцяло заключението на вещото
лице Д., по изготвената пред настоящата инстанция съдебно-балистична експертиза.
Поддържа, че деянието е извършено от обективни и субективна страна, поради което моли
да се отмени първоистанционната присъда в тази й част и да бъде постановенае нова, с
която съдът да признае подсъдимият за виновен за извършено престъпление по чл. 339 от
НК и му наложите на основание чл. 54 наказание ЛОС от 2 години, което чрез изтърпяване
да бъде отложено с 3-годишен изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия – адв. И. оспорва депозирания протест и намира
постановената присъда за законосъобразна и правилна, тъй като в случая няма осъществено
деяние по чл. 339 от НК, именно поради обстоятелството, че в жилището на подзащитния й
действително са открити газов револвер, отделно от това патрони, които също са газови,
както и сачми, които не попадат под забраната за употреба и притежанието на оръжия.
Поддържа, че при претърсването и изземването, извършено в ж.к. Борово, не е установено
по категоричен начин, чии са били тези вещи, дали негови, дали на майка му, дали на сестра
му, които са живеели на посочения адрес по време на обиска и изземването, докато през
този период от време подзащитният й е бил в ареста на бул. „Г.М.Димитров“, във връзка с
друго наказателно производство. Моли съда да потвърди изцяло присъдата на районния съд.
Алтернативно поддържа, че ако подсъдимият бъде осъден, то следва да се приложи
разпоредбата на чл.66 ал.1 НК.
Подсъдимият В. твърди, че няма общо с престъплението и моли съдебния състав да
потвърди присъдата.
Въззивният съд, като съобрази събраните в наказателното производство
доказателства и доказателствени средства, данните от способ за доказване, както и
становищата на страните, намери за установено следното:
Постановената от СРС присъда е неправилна, тъй като въз основа на събрания и
приобщен доказателствен материал настоящият съдебен състав изгради безспорен и
обоснован извод по отношение на съпричастността на подсъдимия към инкриминираното
деяние. Предвид което депозирания протест е частично основателен.
При самостоятелната преценка на тази доказателствена съвкупност настоящият
въззивен състав, в рамките на правомощията му да прави нови фактически установявания,
прие следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. Г. В. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, разведен, неосъждан, с висше образование, ЕГН **********.
На 10.07.2013 г. в хода на разследването по наказателно производство за извършени от В.
престъпления по чл. 308 ал.2 и чл.195 НК, били извършени следствен експеримент и
претърсване и изземване на адрес: гр. София, ж.к. ****, обитаван от подсъдимия Н.В..
Действията били извършени по установения в НПК ред, в присъствието на поемни лица,
технически експерт и сестрата на подс. В. - свидетелката С.Г. В.а. По време на извършване
на процесуално-следствените действия подс. В. бил задържан в следствения арест на бул.
„Г.М. Димитров“. В хода на провеждането им, в каса, намираща се в гардероб в спалнята на
жилището, което се ползвало единствено от поде. Н.В., бил открит един брой газово-
сигнален револвер марка „EKOL Viper 2,5”, кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193, снаряжен
с 6 броя патрона и поставени пред тях 3 броя сачми, като оръжието заедно с патроните било
иззето с протокол за претърсване и изземване от 10.07.2013 г. /л.63, т.1 от ДП/. Този
револвер и налични боеприпаси подс.В. придобил на неустановена дата и по неустановен
начин, но значително време преди тяхното намиране, още докато живеел в същото това
жилище със своята съпруга - св.Д. В.а /С./, за което последната дава категорични показания.
В проведеното съдебно следствие пред настоящия съдебен състав е изслушан вещото
2
лице Г.Д., изготвил допуснатата съдебно-балистична експертиза. В заключението си и в
отговорите на зададените му въпроси в с.з., проведено на 18.02.2021г., вещото лице е
категоричен, че случая при така направеното снаряжение в оръжието / поставяне на сачми в
предната част на отворите на барабана на револвера, а зад тях звуково-сигнални патрони /,
прави последното огнестрелно оръжие, опасно е при стрелба от близко разстояние и може да
порази човек дори смъртоносно, ако изстреляната сачма попадне в жизнено важен
организъм. Вещото лице твърди, че инкриминираният не е преработван, а самият начин на
зареждане го прави вече огнестрелно оръжие, въпреки, че той не е произведен, като такова
огнестрелно оръжие, за да има и снаряд и да поразява жива сила. Куршумът /сачмата кал.5,5
мм/ застава вътре в цевта на оръжието и преминава нея след изстрела, произведен в
следствие на взривяване на заряда на газово-сигналния патрон, което в този случай прави
револверът огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 ал.2 вр. ал.4 от ЗОБВВПИ.
Потвърждава, че поставените в револвера пневматични сачми в случая могат да се смятат за
куршуми или снаряди.
За да достигне до крайния извод за установено авторство на инкриминираното деяние,
контролиращата съдебна инстанция се позова частично на обясненията на подс. В., на
показанията на свидетелите Д. С., частично на показанията на св. П.С. / майка на подс. В. /
и на св. Д. В.а / сестра на подс. В. /, показанията на св. Н. / дадени в с.з. на 07.11.2017г. / на
приобщените писмени доказателства по делото – протокол за претърсване и изземване,
ведно с фотоалбум към него /л. 63-65 т.І от ДП/, от заключението на вещото лице Д. по
изготвената пред настоящия съдебен състав съдебно-балистична експертиза, справка за
съдимост.
Съдът не кредитира обясненията на подс. В. в частта им относно обстоятелствата кой
е живял в жилището в гр. София, ж.к. **** и кой е собственик на инкриминирания
револвер, като съдът отчете обстоятелството, че обясненията на подсъдимия имат двуяка
същност – и като доказателствено средство, и като защитна теза. В случая съдът приема, че
обясненията на подсъдимия са негова защитна позиция, доколкото се опровергават от други
събрани по делото доказателства, в т.ч. показанията на св. Д. С. и писмените доказателства
по делото.
Доказателствен източник с голямо значение в настоящето производство са
свидетелските показания на Д. С. / дадени в с.з. на 15.05.2018г./ , бивша съпруга на
подсъдимия, чиито показания неоснователно са игнорирани напълно от
първоинстанционния съд. Посочената свидетелка е категорична, че до м. декември 2012г.
същата е била съпруга на подсъдимия и е живяла с него в жилището, находящо се в гр.
София, ж.к. ****, а след това в посоченото жилище е продължил да живее само
подсъдимият. Същата свидетелка е категорична също така, че по време на брака им, докато
е живяла с подсъдимия в жилището, подсъдимият е придобил инкриминирания револвер,
който е съхранявал там, където е намерен – в каса в гардероба на спалнята на жилището.
Настоящият въззивен състав не намира никакво основание да не кредитира показанията на
св. Д. С. – същите са логични, последователни и непротиворечиви, още повече, че се
подкрепят и от другите събрани по делото доказателства, в т.ч. протоколът за следствен
експеримент.
Въззивният съд достигна до различна преценка относно достоверността на
свидетелските показания на П.С. и Д. В.а, като взе предвид близките им роднински връзки с
подсъдимия / съответно майка и сестра /. Съдът намери, че показанията на св. С. и на св. В.а
в частта им относно това къде е живял през инкриминирания период подсъдимия и чий е
инкриминирания револвер са недостоверни и дадени, за да подкрепят защитната му теза.
Така например твърдението на св. С., че към инкриминираната дата тя е живяла в жилището
в кв. Борово се опровергават както от показанията на св. С., така и от обстоятелството, че
при извършените претърсване и изземване в посоченото жилище са намерени лични вещи,
3
дрехи и документи само па подсъдимия. В тази насока се и показанията на св. Н., който
заявява: …. Познавам подсъдимия. Той оправя асансьорите в нашия блок, а също майка му
и сестра му живеят там. Блока е № 87 в кв. „Разсадника“ вх.Н …“. На следващо място следва
да се отбележи, че при изготвяне на протокола за следствен експеримент в жилището в кв.
Борово е присъствала св. Д. В.а, на същата по никакъв начин не се е противопоставила на
посочените в протокола констатации, че в жилището се обитава от подсъдимия.
Обясненията на подсъдимия и показанията на св. С. и В.а, че подс. В. е живял в жилище на
ул. „Веслец“ се опровергават от изготвения протокол за претърсване и изземване от
посоченото жилище, от който е видно, че същото е на шпакловка и замазка, не е годно за
обитаване и че в не са намерени никакви мебели и ежедневни вещи на подсъдимия.
Недостоверни са и показанията на св. С., че инкриминирания револвер е неин и че само тя
го е държала и поставила в касата. В същото време тя твърди, че никога не е ползвала сачми
за снаряжаване на оръжието, а същото е намерено снаряжено, като три сачми кал.5,5 мм са
поставени в гнездата на барабана на револвера пред газово-сигналните патрони. Предвид
гореизложеното и поради съществените противоречия в показанията на св. С. и В.а, които се
и опровергават от посочените по-горе доказателства, настоящият въззивен състав не ги
кредитира с доверие относно изложените от тях факти, свързани с престъплението по чл.339
от НК.
По отношение на писмената доказателствена съвкупност, съдът кредитира
съставения по реда и правилата на НПК протокол за претърсване и изземване от
10.07.2013г. Същият е изготвен при претърсване и изземване, извършено по чл.161 ал.1 НК,
в жилище, находящо се в гр. София, ж.к. ****, съставен е от разследващ орган при СДВР в
присъствието на св. Д. В.а, експерт при СДВР и поемни лица. На стр.3 от съшия е посочено,
че „… в метална каса намерена в гардероба на спалнята се намери револвер черен на цвят
„EKOL Viper 2,5с шест броя патрони. Същият се запечатва ведно с намерените патрони…“.
От приложената справка за съдимост на Н.В., съдът установи че към дата на
извършване на деянието същият е бил неосъждан. Въззивният съд
се доверява на експертното заключение на назначената и извършена съдебно-балистична
експертиза, изслушана пред настоящата инстанция. Вещото лице Д., изготвило
експертизата, притежанва необходимите специални знания и в заключените си / и в разпита
пред съда / е дал аргументирани и подробни отговори на поставените му въпроси.
С оглед на изложените по-горе фактически съображения съдът счита депозирания
протест за основателен.
Предвид представените факти и анализа на събраните доказателства, доказателствени
средства и данните от способите за доказване съдебният състав на СГС достигна до
различен краен извод от този на проверяваната инстанция.За да отговори на основния
въпрос по чл. 303, ал. 2 от НПК дали подсъдимият В. е автор на престъплението, за което е
бил привлечен, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които
се гради приетата за установена в обвинителния акт фактическа обстановка. Извършеният
анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка
обуслови извод за доказаност на участието на подсъдимия в извършване на
инкриминираното деяние.
От обективна страна безспорно се установява, че на 10.07.2013
година, около 14.10 часа, в гр. София, ж. к. ****, в каса, в спалнята си, държал стандартен
газово-сигнален револвер „EKOL Viper 2,5" кал. 9, с фабричен № Е 2 VP - 880193 с три
неизстреляни патрона - стандартни револверни звуково-сигнални боеприпаси - патрони кал.
9 мм с поставени пред тях 3 броя стандартни куршума за пневматично оръжие тип „Диабло"
5,5 мм, като така снаряженият револвер е представлявал огнестрелно оръжие, без да има за
надлежно разрешение това надлежно разрешение съгласно чл. 50 ал. 2 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
4
От обективна страна без всякакво съмнение се установява датата, времето и мястото
на извършеното деяние, всички тези обективни признаци на деянието се установяват
безусловно от събрания доказателствен материал в това число, посдробно обсъдени по-горе.
По безспорен начин се доказва и обстоятелството, че именно подс. В. е придобил и държал
снаряжения със сачми револвер в касата в спалнята на жилището в гр. София, ж. к. ****
Като за съставомерността на престъплението се установи, че годен предмет на
инкриминираното деяние е стандартен газово-сигнален револвер „EKOL Viper 2,5" кал. 9, с
фабричен № Е 2 VP - 880193 с три неизстреляни патрона - стандартни револверни звуково-
сигнални боеприпаси - патрони кал. 9 мм с поставени пред тях 3 броя стандартни куршума
за пневматично оръжие тип „Диабло" 5,5 мм, като така снаряженият револвер е
представлявал огнестрелно оръжие. Експертът дава заключение, че с револвера могат да
бъдат произведени изстрели, ако същият бъде снаряден по начина, в който е намерен, а
именно: със сачмите в предната част на отворите на барабана, а зад тях бъдат поставени от
представените за изследване патрони и така снаряден вече представлява огнестрелно
оръжие. Куршумът /сачмата кал.5,5 мм/ застава вътре в цевта на оръжието и преминава нея
след изстрела, произведен в следствие на взривяване на заряда на газово-сигналния патрон,
което в този случай прави револверът огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 ал.2 вр. ал.4
от ЗОБВВПИ, т.е. поставените в револвера пневматични сачми в случая могат да се смятат
за куршуми или снаряди.
Деянието се доказа и от субективна страна, като е извършено под форма на вината
пряк умисъл от страна на подсъдимия. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието – че държи огнестрелно оръжие, без да има към този момент разрешение за
придобиване и съхранение на такова.
Относно индивидуализацията на наказанието на подсъдимия:
За престъплението по чл. 339, ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ до 2 до 8 години, поради което съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 36 от НК
следва да определи наказанието в тези рамки.
При направената индивидуализация съдът отчете като смекчаващи вината
отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало към датата на извършване на
деянието, както и продължителния период на воденото наказателно производство – около 9
години. Въпреки това следва да се отбележи, че последното, макар да е мотивирало съдът да
определи наказание в близък до минимума размер, в конкретния случай не е достатъчно за
приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. В тази връзка съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието. С оглед на което прецени, че подходящото наказание
спрямо подсъдимия е минималното, предвидено в закона - „лишаване от свобода“ за срок от
2 година.
Тази инстанция прие, че определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
година спрямо подсъдимия следва да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК. Съдът
достигна до извода, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на
условното осъждане и това наказание би осъществило, визираните в чл. 36 от НК цели, с
оглед на което отложи изпълнението на така определеното наказание „лишаване от
свобода“ с изпитателен срок от три години. На основание чл.59 ал.1 НК съдът приспадна от
така наложеното наказание времето, през което подс. В. е търпял МН „задържане под
стража“.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото
разноски следва да бъдат понесени от подсъдимия.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.

5
Съобщи за изтекли лични данни