РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Бургас, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20222000500103 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод въззивната жалба на „С. М.“ ООД, ЕИК *
със седалище и адрес на управление – гр.С. против Решение №492 от
11.11.2021г. постановено по гр.д.№659 по описа на Окръжен съд – гр.Бургас
за 2021г., с което е отхвърлен предявен иск от жалбоподателя. Решението се
оспорва като постановено при неправилно приложение на материалния закон,
при противоречие с наведените в исковата молба твърдения и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства поради необоснованост на
фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното
решение, решението се оспорва като постановено в нарушение на
процесуалните правила с оглед твърдения за неизпълнение на дадените от
съда указания относно доказателствената тежест в процеса. Страната сочи, че
в изпълнение на дадените от съда указания за установяване твърдяното
разместване на блага в правните сфери на страните, изразяващи се в
извършване подобрения в имота на ответниците и увеличаване на неговата
стойност на този имот към настоящия момент по делото е била извършена и
приета СТЕ. Със същата се установява, че реално са извършени СМР в имота
на ответниците съобразно протоколите обр.19. Неправилно съдът е приел, че
твърденията в тази насока не са доказани. Неправилно и съдът приема, че
дружеството – ищец няма качеството на добросъвестен владелец на този имот
по смисъла на чл.68 от ЗС. От фактическа страна се установява закупуването
правото на строеж на обектите, индивидуализирани в нотариалния акт.
1
Според жалбоподателя със заплатените от него суми е реализирано по-
голямо количество и обем СМР от актуваното. Този извод се прави въз
основа на изложеното в СТЕ – че посочените по протоколите цени са по-
ниски от средните пазарни цени за този вид СМР към момента на актуване.
Оспорва се и извода на съда за погасяване по давност на предявената
претенция. Според страната съдът неправилно приема началния момент на
давността – момента на приращението в полза на ответниците – 18.10.2012г.
Според жалбоподателя началния момент започва едва след влизане в сила на
решението за установяване на погасяване на правото на строеж. Страната
сочи, че до погасяване правото на строеж „С. м.“ ООД е имало качеството на
насител на ограничено вещно право, поради което не е бил владелец – такъв
е станал от момента на погасяване на правото на строеж и в период от пет
години е могъл да предяви вземането си за подобрение. Сочи се, че
суперфициарят има право на обезщетение за подобренията, доколкото е
увеличена цената на имота като се погасяват правата – правото на строеж
върху отделни обекти в сградата, които трети лица са придобили от
суперфициаря. Страната сочи, че собственикът дължи да възмезди
стойностно подобрителя доколкото извършените подобрения увеличават
стойността на имота. Вземането на подобрителя става изискуемо още в
момента на завършването на подобренията, но давностния срок тече от
момента когато собственикът си възвърне фактическата власт върху имота.
Изложени са подробни теоретични постановки касаещи правата на
добросъвестния подобрител по чл.72 от ЗС за обезщетения, както и по
въпроса за погасяването на правото на строеж. В тази връзка според
въззивникът за „С. м.“ ООД към датата, посочена от първоинстанционния съд
– 18.10.2012г. правото на владение не е било смутено, поради което и правото
да се претендира увеличената стойност на имота в резултат на извършените
подобрения от дружеството– ищец не е погасдено по давност. Поради това –
приетото от първоинстанционния съд е необосновано и незаконосъобразно
според въззивника и се претендира отмяна на обжалваното решение и се
постанови друго по съществото на спора, с което да се уважи изцяло
предявения иск с правно основание чл.72 от ЗС като се претендират и
разноските по делото. Жалбата се поддържа пред съда лично от управителите
на търговското дружество и чрез процесуален представител – адвокат.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата
молба от страна на ответниците по иска В. И. П. и П. Д. П.. Въззивната жалба
се оспорва като неоснователна. Моли се за потвърждаване на обжалваното
решение. Оспорва се качеството на владелец или държател на процесния
обект, по отношение на който се претендират подобрения. Според
въззиваемия правата на „С. м.“ ООД произтичат от облигационните
отношения с „К. с.“ АД и неизпълнението на задълженията на „К. с.“ АД
влече последици с договорна отговорност, но по никакъв начин не ангажира
отговорността на физическите лица. Излагат се факти и обстоятелства по
предявяване на правата на „С. м.“ ООД в производството по несъстоятелност
2
на „К. с.“ АД. Вземанията на „С. м.“ ООД са предявени в това производство
и на осн.чл.739 ал.2 от Търговския закон и въпреки че са останали
неудовлетворени са погасени. „К. с.“ АД е заличено от търговския регистър.
Иска по чл.59 от ЗЗД се явява субсидиарен и предявяването му се явява
недопустимо. Освен това страната се спира на изискването за конекситетна
връзка между обогатяването на едната страна за сметка на обедняването на
другата и това да произтича от един или няколко общи факта – в тази насока
страната се позовава на т.5 от ППВС №1/28.05.1979г. Според въззиваемия
такива общи факти липсват. Правата си въззивникът черпи от договора си с
„К. с.“ АД. Твърди се, че до постановяване на решението по т.д.№1/2012г. за
разваляне на договора за суперфиция между физическите лица и „К.“ процеса
на строителство в имота е осъществяван със средства на „Кумазит“ и това се
установява от приложените актове обр.19. Страна, която би могла да
претендира подобрения върху имота на физическите лица би била „К“.
Ищецът – въззивник твърди, че е превеждал парични суми на „К. с.“ АД, но
това обстоятелство според въззиваемия не е несъмнено установено в хода на
процеса. „Сити марк“ ООД няма качеството на добросъвестен владелец или
подобрител както и твърди във въззивната жалба за да може да се ползва от
правата по чл.72 от ЗС. В тази насока се позовава на съдебна практика -
Решение №60080 от 06.07.2021 на ВКС по гр.д.№3938/20 на Второ г.о.,
Решение №79 от 28.01.2021 по гр.д.№4416/2019 г.- на ВКС, второ г.о. –
последващ купувач на правото на строеж не може да претендира увеличената
стойност, той няма качеството на владелец и подобрител, тъй като не е
упражнявал фактическа власт върху имота. След разваляне на договора за
суперфиция първоначалния супирфициар има качеството на подобрител и
може да претендира спрямо собствениците обезщетение за подобренията.
Приобретателите на правото на строеж могат да искат от своя съконтрахент
само връщане на цената, която са платили по сключения договор, тъй като
притежанието на правото на строеж е отречено с влязло в сила решение,
което е равносилно на съдебно отстраняване – чл.189 от ЗЗД. В това решение
ВКС е посочил, че липсва корелативна връзка между обогатяването на
собствениците на земята които на осн.чл.92 от ЗС придобиват построеното
върху земята си и и обедняването на ищците – последващи суперфициари,
които при заплатена цена не могат да получат договорената насрещна
престация по договора с първоначалния суперфициар. Въззиваемия с оглед
така цитираната съдебна практика сочи, че въззивникът – ищец с оглед на
изложеното няма качеството нито на инвеститор, нито на добросъвестен
владелец. В тази насока се поддържат изводите на Окръжния съд и се
оспорват възраженията във въззивната жалба като неоснователни. На
следващо място – оспорват се и възраженията на въззивника по отношение
изводите на първоинстанционния съд за погасяване на евентуалното вземане
на „С. м.“ ООД по давност. Безспорно установено е че иска е предявен през
2020г. Съгласно т.7 от ППВС №1/1979г. погасителната давност започва да
тече от деня на получаването на престацията. Според въззиваемата страна
3
следва да се вземе предвид отразеното в актове обр.19 според които още през
2008г. в патримониума на физическите лица е било налично това, което е
било построено от „К.“ АД. Освен това страната се позовава и на съдебната
практика - че правото на строеж се погасява поради неупражняване в рамките
на петгодишен срок от учредяването на суперфицията – има се предвид
учредяването на суперфиция в полза на „К.“. Последващо прехвърляне на
правото на строеж от суперфициаря на трето лице не обвързва собствениците
на земята и по отношение на приобритателя не започва де тече нов срок за
упражняване правото на строеж, защото той не може да има повече права от
своя праводател. Следователно на 18.10.2012г. правото на строеж в полза на
дружеството – строител е погасено по давност и от тогава започва да тече
давността за породените облигационни отношения между страните. В тази
връзка оплакванията на въззивника се оспорват като неоснователни.
Моментът на погасяването на правото е установен от закона и това
обстоятелство не би могло да бъде променено вследствие на водено съдебно
производство. Страната поддържа становището си пред съда чрез
упълномощен надлежно процесуален представител - адвокат.
След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното:
Производството по гр.д.№659/21г. по описа на ОС – Бургас е било
образувано по исковата молба на „С. м.“ ООД против В.П. и П.П., входирана
първоначално в ОС – Ямбол и изпратена по подсъдност. Предявен е частичен
иск за сумата от 30 000 лв. – частичен от 131 135.26 лв. – представляващи
стойността на извършените подобрения - СМР в имота на ответниците,
довело до неоснователно обогатяване на ответниците като се претендира и
законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Ищците твърдят, че са придобили на основание
покупко-продажба на право на строеж, обективиран с нот.акт №86, н.д.
№547/2008г. от 19.06.2008г. от „К. с.“АД върху четири броя апартаменти и
два броя мазета в строящата се жилищна сграда с офиси със степен на
завършеност 37% в имот с идентификатор 87834.542.144 по КККР на гр.Я..
Отделно от това на 10.10.2008г. е сключен и договор за възлагане на
строителни работи по отношение на процесните апартаменти, правото на
строеж за които е закупено от ищеца. Уговорен е срок за изпълнение на СМР
– 30.06.2009г. За извършената работа възложителят – ищеца по делото се е
задължил да заплати сумата от 133 949.72 евро. Твърди че за СМР - та е
платил общо 131 135.26 лв. на „К.“ АД. Приложени са актове обр.19 -
протоколи за установяване на извършени СМР – та, съответно подписани от
представители на „Кумазит строй“ АД като изпълнител и на „С. м.“ ООД
като възложител – приложени по делото на ЯОС – л.17 нататък. Представени
са четири броя протоколи – обр.19 – от 20.10.2008г., с който се установяват
извършени СМР към 30.10.2008г. на стойност 71 503.61 лв., от 21.10.2008г. на
стойност 13 333.33 лв., от 12.11.2008г. – на стойност 16 298.33 лв. и от
17.12.2008г. на стойност 30 000 лв. За извършените СМР-та по протоколите
4
са издадени фактури /по първия протокол-три броя/ от изпълнителя „К. с.“
АД на възложителя „С. м.“ ООД като платежни документи не са приложени.
На базата на така представените протоколи обр.19 за констатирани СМР, в
които е визирана стойността на тези СМР в лева първоинстанционният съд с
изготвения проектодоклад-определение №287 от 29.04.2021г. е приел, че е
безспорно плащането на сумата от 131 135.26 лв. от „С. м.“ ООД на „К. с.“
АД. Този извод е направен от съда въпреки че в отговора си на исковата
молба ответниците изрично са оспорили, че твърдените подобрения не са
извършвани от ищеца по делото. Тъй като в първото по делото заседание
когато делото е докладвано – на 24.06.2021г. страните са заявили изрично че
нямат възражения по доклада той е приет в изготвения си вече вид с
констатацията за прието доказано плащане на сумата от 131 135.26 лв.
Впоследствие въпреки възраженията на ответната страна при устните
състезания против извършените плащания, с решението си
първоинстанционният съд се е позовал на гореизложените обстоятелства и не
обсъжда тези негови възражения на този етап от производството – тъй като
още с доклада по делото е прието за доказано плащането от „С. м.“ ООД и
възражения по доклада в този му вид не е имало при предявяването му на
страните в с.з. От друга страна ищецът „С. м.“ ООД твърди, че
строителството е изпълнявано с негови средства. В първия протокол обр.19 се
установява към 20.10.2008г., че към 30.09.2008г. са налични СМР /т.е.
реализирани, което предполага времеви диапазон за процеса на
осъществяването им/ за 71 503.60 лв. В исковата молба се твърди от ищеца,
че след подписването на договора от 10.10.2008г. е платена вноска от 49
166.66 лв., за което също не се представя платежен документ. Представено по
делото е само едно извлечение от сметка, което е нечетливо /л.26 по делото на
ЯОС/, от което не се установяват преводи към „К. с.“ АД. В приетото
експертно заключение по делото вещото лице сочи, че последният на
страницата изходящ превод е за СМР по последния протокол от 17.12.2008г.
Няма обаче данни този превод да е предназначен за „К. с.“ АД.
„К. с.“ АД от своя страна е суперфициар на основание договор с
физическите лица П.П. и В.П. от 18.10.2007г. – обективиран в нот. акт №32
/находящ се на л.83 от делото на ЯОС/. Въз основа на този договор
физическите лица са учредили право на строеж върху свой собствен
недвижим имот в гр.Я. с площ от 330 кв.м – имот с идентификатор
87834.542.144 по КККР на гр.Я. срещу задължение за „К. с.“ АД да построи
жилищна сграда с апартаменти, офиси и гаражи. С обща РЗП от 2084 кв.м,
състояща се от сутеренен и седем жилищни етажи. За учредителите са
посочени обектите, които се разпределят за тях, а за приобретателят –
инвеститор остават всички останали обекти. Уговорен е срок за изпълнение –
18 месеца от строителното разрешение и 2 месеца от реализацията на строежа
за снабдяване с разрешение за ползване на сградата. Строителното
разрешение е от 21.11.2007г., а строителна линия е дадена на 26.11.2007г.
С молба по чл.625 от ТЗ „К. с.“ АД е образувал производство по търг.д.
5
№24/2011г. по описа на ЯОС за обявяване в несъстоятелност поради
неплатежоспособност с оглед натрупани задължения над 3.8 млн. лева. На
14.12.2011г. е постановено решение на ОС – Ямбол, с което дружеството е
обявено в несъстоятелност, приета е начална дата на неплатежоспособност-
30.09.2009г. С определение от 09.08.2012г. съдът по несъстоятелността е
одобрил списък на приетите вземания, в който е включено вземане на „С.
м.“ООД против „К.“ за 227 126.99 лв. С решение №151 от 23.04.2019г.
производството по несъстоятелност е прекратено и „Кумазит строй“ АД е
заличено от търговския регистър. Предявеното вземане на „Сити марк“ ООД
в размер на 227 126.99лв. е останало неудовлетворено в производството по
несъстоятелност и е погасено на основание чл.739 ал.2 от Търговския закон.
С оглед незавършване на строежа и състоянието на „К. с.“ АД
физическите лица – собственици са предявили иск пред ОС – Ямбол за
разваляне на договора за суперфиция. С решение №44 от 12.06.2012г.
/находящо се на л.88 по делото на ЯОС/ постановено по търг.д.№1/2012г. по
описа на ЯОС договорът е развален на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД поради
частично изпълнение – само 23% от следващите се СМР и неизпълнение на
съществена част от договора от 77%. Решението е влязло в сила на
05.07.2012г.
С постановеното си решение окръжният първоинстанционен съд е
приел, че не може да бъде направен извод че е налице обогатяване на
ответниците, респ. – че е налице неоснователно разместване на блага, което
да е за сметка на обедняването на ищеца с разходите за строителство, поради
което иска е приет за недоказан по основанието си. Освен това съдът е приел
за основателно и възражението на ответната страна за погасяване на
претенцията по давност съгласно чл.110 от ЗЗД – с изтичане на петгодишна
погасителна давност. Съдът е приел, че съгласно т.7 от ППВС №1/1979г. при
вземане по чл.59 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от получаването на
престацията, тъй като меродавен е моментът на преминаване на благата от
имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. При наличната по
делото фактическа обстановка и основанията, на които се предявява иска
разместването на благата би настъпило към момента на приращението в
полза, а ответниците – 18.10.2012г. , на която дата е погасено правото на
строеж / с изтичането на 5г. срок от 18.10.2007г./ - както на ищеца, така и на
праводателя му. С оглед на това погасителната давност за това вземане е
изтекла на 18.10.2017г. – т.е. – преди предявяването на иска на 01.10.2020г.
По тези съображения първоинстанционният съд е отхвърли предявената
претенция на „С. м.“ ООД против ответниците – физически лица за
заплащане на сумата от 30 000 лв. – предявена като частичен иск от 131
135.26 лв.
Въззивната жалба е допустима – същата е приета за разглеждане като
такава – предявена е от надлежна страна в производството пред
първоинстанционния съд в законоустановения срок като е внесена и
дължимата държавна такса, налице е правен интерес за страната от обжалване
6
на постановения съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба съдът съобрази следното:
От фактическата обстановка по делото безспорно се установява, че
задължението за изграждане на сградата в уговорения срок по договора за
суперфиция между физическите лица – ответници по настоящия спор и „К. с.“
АД не е изпълнен. Обективирания с нот.акт №32, н.д.№912/2007г. от
18.10.2007г. договор предвижда в т.10 сградата да бъде реализирана в 18 –
месечен срок считано от датата на получаване на строителното разрешение и
даване на строителна линия за изграждане. Сградата не е реализирана и в
петгодишния срок от учредяване правото на строеж и на основание чл.67 от
ЗС то е погасено на 18.10.2012г. Срокът е по отношение на всички участници
в процеса–включително и последващия суперфициар – „С. м.“ ООД. При
такова неизпълнение на договорното задължение собственикът на земята
може и да развали договора по съдебен ред, с което ще отпадне правното му
действие. Друго самостоятелно основание за прекратяване на правото на
строеж е погасяването му по давност. Собственикът на земята може без да
разваля договора направо да се позове на давността и винаги има правен
интерес да поиска обявяването на изтекла давност по чл.67 от ЗС след като се
приема, че за целия строеж правото на суперфиция е единно ограничено
вещно право, което се погасява при неизпълнение на строителството в срок
по договора и неупражняването на право на строеж за срок по-дълъг от 5
години, дори и суперфициантите да не са изпълнили строежа на обектите,
които са запазили за себе си, доколкото именно по силата на договора за
строителство това задължение е следвало да се изпълни от строителя.
Въззивникът излага оплакванията си в жалбата против приетото от
първоинстанционния съд погасяване по давност на претенцията му против
собствениците на терена на основание чл.67 от ЗС с изтичане на петгодишен
срок, считано от датата, на която правото на строеж е погасено – 18.10.2012г.
като изразява несъгласието си с това.
Както се посочи по-горе собственикът на земята разполага на първо
място с правото да развали договора по съдебен ред. В процесния случай
както и по-горе в обстоятелствената част на решението се констатира, че
физическите лица – собственици са на терена – ответници – въззиваеми в
настоящото производство са предявили иск пред ОС – Ямбол за разваляне на
договора за суперфиция. С решение №44 от 12.06.2012г. /находящо се на л.88
по делото на ЯОС/ постановено по търг.д.№1/2012г. по описа на ЯОС
договорът е развален на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД поради частично
изпълнение – само 23% от следващите се СМР и неизпълнение на съществена
част от договора от 77%. Решението е влязло в сила на 05.07.2012г.
От гореизложеното следва, че в процесния случай преди погасяването
на правото на строеж по давност – 18.10.2012г. договорът със собствениците
на терена е бил развален – още от 05.07.2012г. Развалянето на този договор за
учредяване на суперфиция и за строителство с нот. акт №32, н.д.№912/2007г.
от 18.10.2007г. по съдебен ред води несъмнено до възникване на многобройни
7
облигационни отношения от една страна между собствениците на земята и
строителя, както и между строителя и последващия суперфициар както в
рамките на договорната гражданска отговорност, така и на база
извъндоговорната отговорност за вреди или неоснователно обогатяване
/Решение №79 от 28.01.2021г. на ВКС постановено по гр.д.№4416/2019г. на
Второ г.о. на ВКС/. Една от последиците от тези възможности е
предявяването на пряк иск от последващия суперфициар срещу собственика
на терена за подобренията в имота с негови средства. Такъв е и процесния
иск от страна на „Сити марк“ ООД против собствениците на земята.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, че вземането по предявената претенция се погасява съгласно чл.110 от
ЗЗД с изтичането на петгодишна давност, начиная съобразно практиката на
която се е позовал окръжния съд – т.7 от ППВС №1/1979г. – от
получаването на престацията, при което значим е момента на преминаване на
облагата от имуществото на едно лице в имуществото на друго лице. При
установените по делото факти, на които се основава исковата претенция
релевантното разместване на благата, при което приращението по чл.92 от
ЗС върху собствения на ответниците терен влиза в патримониума на
ответниците настъпва на 05.07.2012г., на която дата влиза в сила съдебното
решение за разваляне на договора. Петгодишната погасителна давност изтича
на 05.07.2017г. – т.е. преди предявяване на исковата претенция на въззивника
на 01.10.2020г. Първоинстанционния съд е достигнал до същия правен извод
- за изтекла погасителна давност по отношение на предявената искова
претенция, макар и начиная от друга дата – считано от датата на погасяването
на правото на строеж. Както и по горе обаче се отбеляза - че в процесния
случай преди погасяването на правото на строеж по давност – 18.10.2012г.
договорът със собствениците на терена е бил развален – още от 05.07.2012г. и
към тази дата са настъпили релевантните последици във връзка с
преминаване на облагата от патримонуима на суперфициара в патримониума
на собственика на земята.
С оглед направения извод за погасяване на предявената искова
претенция по давност съдът намира, че не следва да се обсъждат останалите
наведени доводи на страните относно фактическия състав на претенцията за
неоснователно обогатяване. Обсъждането на този въпрос с оглед
установеното погасяване по давност на исковата претенция се явява
безпредметно.
По гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено с оглед съвпадащите изводи
на настоящата инстанция с първоинстанционния съд за погасяване на
предявената искова претенция по давност с оглед изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД към момента на предявяване на иска.
Разноски се претендират от въззиваемата страна с отговора на
въззивната жалба, но не се констатира по делото да са направени такива от
въззиваемата страна. Такива не се претендират в съдебно заседание от
8
процесуалния представител на страната, не се представя и списък по чл.80 от
ГПК, поради което такива не следва да бъдат присъждани от съда.
По гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №492 от 11.11.2021г., постановено от
Окръжен съд – Бургас по гр.д.№659/2021г. по описа на ОС – Бургас.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9