№ 421
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100502885 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивната жалба вх.№ 12425/1.11.2021г от
длъжника ЮЛ. Г. Й. ЕГН *********, лично и като собственик на длъжника „СТРОЙ
ТРАНС„ ЕООД ЕИК *********, чрез адв.В.Ц. против отказа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.
№ 807, да прекрати производството по изп.д.№ 20158070403130 поради настъпила
перемпция, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК
Счита същия за незаконосъобразен, като излага следните доводи:
На 22.10.2021г било уведомен на електронния му адрес за разпореждането №
8185/26.07.2021г на ЧСИ Н.Денчева, с което е отказано прекратяването на производството
по изп.д.№ 3130/2015 поради настъпила перемпция, на осн.чл.433 ал.1 ГПК.
Позовавайки се на посочената разпоредба, изп.дело се счита прекратено ех lege,
считано от изтичане на двугодишен срок от извършване на последното валидно
изпълнително действие.
С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС., т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години
изп.производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/.
Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е изп.действие
в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на взискателя,
съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
1
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,
изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Със същото ТР е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изп.действия в продължение на 2 години, изп. производство се прекратява поради
т.нар."перемпция", която настъпва по силата на закона, а СИ може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Прекратяването на изп. производство става по право.
В настоящия случай било безспорно, че спрямо ЮЛ. Г. Й. били искани от взискателя
три пъти изп.действия про форма, тъй като не е била заплатена таксата, определена от ЧСИ
и не са били извършвани никакви действия по изпълнението в посочения двугодишен
период, поради което изп.дело по отношение на длъжника следва да бъде прекратено,
независимо дали срещу друг съдлъжник са извършвани изп.действия /в т.см. Решение №
48/14.07.2016г по т.д. № 404/2015г на II ТО на ВКС/.
Едва след постъпване на молбата му за прекратяване на изп. дело от 26.07.2021г в
делото се е появило платежно нареждане за внасяне на 276лв за опис по делото, но от лице
„ЕКОЛЕНД ИНЖИНЕРИНГ“ЕООД, което не било страна в производството и което не
можело да се свърже с взискателя по причина, на която да се позове в изп.дело или на
каквото и да е обстоятелство по него.
Предвид изложеното, по силата на закона е настъпило прекратяване на изп.процес и
затова разпореждането на ЧСИ за отказ като неправилно следва да бъде отменено.
Въззиваемата страна „ЛИЗИНГ ФИНАНС"ЕАД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София район „Лозенец", бул."Черни връх" № 53, чрез адв.Р.З. от
САК със съд.адрес: гр.София ул."Врабча" № 8, изразява становище за недопустимост и
неоснователност на подадената жалба
Недопустима е поради просрочие.
По същество е неоснователна, тъй като не са реализирани обстоятелствата по чл.433
ал.1 т.8 ГПК и затова постановеният от ЧСИ отказ е правилен и законосъобразен.
Твърди се, че взискателят редовно е искал предприемане на изп.действия в
предвидения от законодателя двугодишен срок, който факт се признавал и установявал от
длъжника в подадената от него жалба.
Последващите твърдения, че взискателят не бил платил дължимите такси и не били
извършвани съответните действия, са противоречиви и неясни.
2
В TP 2/2015г на ОСГТК на ВКС, на което се позовава и длъжникът, е даден ясен
отговор на въпроса за перемпцията - когато взискателят не е поискал извършването на
изп.действия в продължение на две години.
Заплащането на дължимите такси и предприемането на исканите действия не е
задължително условие, предотвратяващо настъпването на перемпция - взискателят
единствено следва да не бездейства - да поддържа висящо изп.производство, като иска
предприемане на изп.действия.
В същото TP 2/2015г е даден отговор и на въпроса - какви са последствията при
неплащане на дължимите такси в изп.производство - ако взискателят не е внесъл авансово
дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника, съгл.чл.79 ал.2 ГПК, когато длъжникът отговаря
за тази такса. Когато длъжникът не отговаря за тази такса, ЧСИ може да претендира
плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК, независимо от размера на таксата.
Изп.действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата
такса за него. Несъбирането от ЧСИ авансово дължимата такса от взискателя съставлява
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.
По аргумент за по-силното основание, след като изп.действие не е опорочено поради
невнасянето от взискателя на авансово дължимата такса, няма как да бъде опорочено
искането за такова действие. Взискателят „Лизинг Финанс" ЕАД е предприел необходимите
действия, изискващи се за поддържане на едно висящо изп.производство - подавани са
молби с искане за предприемане на валидни изп.действия.
Жалбоподателя неясно е заявил и довод по чл.433 ал.1 т.6 ГПК. Прекратяването на
делото на основание чл.433 ал.1 т.6 ГПК настъпва след като ЧСИ даде и връчи указания до
взискателя за внасянето на конкретни такси, като в същото време предупреди страната за
последствията от невнасянето на указаните такси. Едва след изтичането на указания срок и
неплащане на таксите, за ЧСИ възниква задължение за постановяване на акт за прекратяване
по чл.433 ал.1 т.6 ГПК, който акт подлежи на самостоятелен съдебен контрол. В случая този
фактически състав не е бил реализиран и затова последиците на чл.433 ал.1 т. 6 ГПК не
могат да настъпят.
Твърденията на длъжника, че внесените впоследствие такси са от трето лице
„Еколенд Инженеринг" ЕООД са ирелевантни и негодни да обосноват за твърдените от него
последици - прекратяване на ИД. За яснота на съда - между „Лизинг Финанс"ЕАД и
„Еколенд Инженеринг"ЕООД има неуредени финансови отношения и затова взискателят по
изп.дело е указал на това третото лице при условията на ЗЗД да плати вместо взискателя
суми, които третото лице дължи към него и същите са ликвидни и изискуеми ; в случая- чрез
заплащането на такси към ЧСИ. Този факт не може да повлече негативни правни последици
за взискателя „Лизинг финанс“ЕАД с оглед наличието на фактическо плащане на указаните
от ЧСИ такси.
Ето защо моли за постановяване на решение, с което да бъде оставена без уважение
жалбата на длъжника, подадена срещу Разпореждането, с което ЧСИ е отказал да прекрати
3
изп.д.№ 3130/2015г.
По делото е приложено писмено становище от ЧСИ Н.Денчева за неоснователност
на жалбата. Мотивите са, че изложените в жалбата доводи са неоснователни. Поради
предприетите от взискателя своевременно действия не е настъпила законовата перемпция.
СЪДЪТ, като разгледа постъпилата въззивна жалба, намира същата за допустима, след
е подадена в срок от надлежна страна и срещу действие на ЧСИ, попадащо сред
лимитативно изброените хипотези, една от които е тази на чл.435 ал.2 т.6 предл.2-ро ГПК –
длъжникът може да обжалва отказа на СИ да извърши определено действие. Ето защо
дължи произнасяне по основателността й.
Въз основа на данните по делото се установява съдът достига да следните
фактически изводи
Изп.дело № 3130/2015 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807, е
преобразувано от изп.д.№ 241/2015 по описа на ЧСИ Орлин Мендов, рег.№ 846, с район на
действие СГС, образувано при него 15.05.2015г по молба с вх.№ 7993/15.05.2015г от
взискателя „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ"АД-СОФИЯ ЕИК ********* с променено
наименование от 3.08.2016г, отразено в ТР, на „ЛИЗИНГ ФИНАНС„ ЕАД ЕИК
*********, срещу длъжниците „СТРОЙ ТРАНС“ЕООД ЕИК *********, представлявано
от ЮЛ. Г. Й., както и от самото физическо лице ЮЛ. Г. Й. ЕГН **********, въз основа на
ИЛ от 13.05.2015г, изд.от ВРС-25с-в по гр.д.№ 4333/2015г, по силата на който двамата
длъжници са осъдени солидарно да заплатят на „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ"АД сумата
от 24 939,48евро, представляваща главница за периода 1.05.2013г до 31.03.2015г,
произтичаща от Договор за финансов лизинг № 04236-001/11.07.2008г; сумата от
6 286,12евро – договорна лихва за периода от 1.05.2012г до 31.03.2015г; сумата от 8
097,74евро –лихва за забава за периода от 1.11.2012г до 31.03.2015г; сумата от 3330,87евро
– разноски, както и законната лихва върху главницата, считано от подаването на
заявлението - 20.04.2015г, до окончателното плащане, както и сумата от 1667,31лв,
представляваща държ.такса, и сумата от 1993,32лв-адв.възнаграждение.
Спед образуване на изп.дело, налагане на обезпечит.мерки - запори и възбрани,
изп.дело по молба на взискателя от 18.08.2015г е било изпратено от ЧСИ О.Мендов на ЧСИ
Н.Денчева за продължаване на изп.действия.
Със съобщение изх.№ 16142/26.10.2015г изп.д.№ 241/2015 е било изпратено на ЧСИ
Н.Денчева, прието на 27.10.2015г и образувано под нов № 3130/2015, за което ЧСИ
Н.Денчева е уведомила страните /стр.239-243/.
Насрочен е бил опис и оценка на 4бр имоти - собственост на двамата длъжници
/стр.260, т.I от изп.д./.
С призовка за принудително изпълнение изх.N 569/ 22.01.2016г Ю.Й. е бил
4
уведомен за извършването на описа на 16..02.2016г от 15ч.
Извършен е опис и оценка на три имота - собственост на длъжниците, удостоверено с
Протокол от 16.02.2016г за опис и оценка на същите /стр.266-268, т.I от изп.д./, а именно:
1/ НИВА ПИ № 044003 в м-ст„Клисе баир" в землището на с.Игнатиево ЕКАТТЕ 32278 с
площ 1,760дка при първоначална цена - 7500лв –/стр.270/;
2/ АПАРТАМЕНТ № 22 в бл.1 вх.А ет.5 в гр.Варна жк“Възраждане ул.„Ив.Кацарски“ № 10
при първоначална цена - 136 000лв /стр.273/,
3/ ПОДЗЕМНО ПАРКОМЯСТО № 32 с ид.№ 10135.3511.522.1.22 при начална цена - 21
000лв /стр.276/
По отношение на втория и третия обект впоследствие проданта е била обявена за
нестанала.
В същия протокол е определена пазарната цена на имотите и е насрочена дата на
първата публична продан от 13.02.2017г до 13.03.2017г, за което са били изготвени
обявления.
Длъжникът Ю.Й. е бил уведомен за обявената ПП на 5.03.2017г /стр.296, 297, 298, т.I
/ .
С Протокол от 14.03.2017г за обявяване на постъпили наддавателни предложения и
на купувач за първия от горепосочените имоти – НИВА /стр.371-375, т.I/ при допуснати за
участие 7бр наддавачи, като е бил обявен този, предложил най-високата цена-Атанас Вълев
Атанасов. Последният не внесъл тръжната цена и след отправена покана последователно до
останалите купувачи /стр.376, 377, 379, 378-т.I/ за купувач бил обявен наддавачът ГЕОРГИ
Й. ГЕОРГИЕВ, на който бил възложен имотът при тръжна цена 12 500лв с Постановление
за възлагане от 29.05.2017г, влязло в з.с. на 15.03.2019г, вписано в АВп на 4.04.2019г
/стр.413-414 от т.I r стр.578-т.II/ .
ЧСИ e извършил Разпределение на постъпилата сума на 3.11. 2017г, обжалвано от
взискателя, но потвърдено от съда, с влязло в законна сила съд.решение № 115/31.10.2019г
по гр.д.№ 489/2019г на ВАпС .
След издаването на Постановлението за възлагане от 29.05.2017г взискателят е
отправил поредица искания за извършване изп.действия, както следва:
1/ с молба вх. № 11005/8.08.2018г /стр.487, т.II/ е направено искане за опис и оценка
на 3бр възбранени имота - собственост на дл.Ю.Й. и един имот - собственост на длъжника-
ЮЛ;.
2/ с молба вх.№ 9267/28.07.2020г /стр.601, т.III/ е отправено искане за опис и оценка
на движими вещи - собственост на дл.Ю. Й. и за налагане на запор върху получавани
трудови възнаграждения и запор върху банкови сметки на дл.„СТРОЙ ТРАНС“ЕООД.
3/ с молба вх.№ 1215/29.01.2021г /стр.606, т.III/ е отправено искане за налагане на
запори на банкови сметки в посочени три банки, както и на микросметки на името на Ю.Й.
в лицензирани дружества за електронни пари и „ИЗИПЕЙ"АД-СОФИЯ.
5
Такъв е бил наложен на 28.05.2021г върху банковата сметка на Ю.Й. /стр.632, т.III/ в
„ИНВЕСТБАНК „АД.
4/ с молба вх.№ 1254/1.02.2021г /стр.607, т.III// е отправено искане за извършване на
опис, оценка и публична продан на 4бр имоти-собственост на длъжниците.
5/ с молба вх.№ 7081/30.06.2021г е заявено искане за опис на горепосочените имоти
/стр.660, т.III/.
За исканите действия ЧСИ е разпореждала с резолюции предварително да бъдат
внесени авансово дължимите обикновени такси. Действията не са били извършени поради
невнасянето на дължимите такси, съобщени на взискателя /стр.604-605, 607, 608, 609 – т.III/.
На 4.08.2021г /стр.661-662, т.III/ са били внесени указаните авансови такси в размер
на 276лв / стр.609, т.III/, след което са били предприети исканите изп.действия - опис и
оценка на посочените възбранени имоти - собственост на дл.Ю.Й..
Таксите са били внесени от трето лице „ЕКОЛЕНД-ИНЖЕНЕРИНГ„ ЕООД /стр.667,
т.III/, като в основанието за превода е посочено, че сумата 276лв представлява такса за опис
по изп.д.N 3130/2015г.
На 4.11.2021г е бил извършен опис и оценка на 4 бр.недв.имоти /стр.673, т.III/, като
по отношение на оценката спорът бил висящ.
На 26.07.2021 при ЧСИ е постъпила молба от длъжника Ю.Й. - лично и като
собственик на „СТРОЙ ТРАНС„ЕООД, входирана под № 8185 /стр.664-т.II/, в която е
изразил становище, че били налице две предпоставки по чл.433 ал.1 т.8 и хипотезите на TP
№ 2/2015 на ОС ГТК на ВКС, считайки, че последното изп.действие било извършено на
29.05.2017г, когато било издадено Постановление за възлагане от същата дата и затова е
отправено искането ЧСИ за прекратяване на производството по изп.дело поради настъпила
перемпция.
С Разпореждането си от същата дата под № 8185, обективирано върху молбата
/стр.664, т.III/ ЧСИ отказал да стори това с мотиви, че двугодишният срок, считано от
последното действие - издаване на Постановление за възлагане от 29.05.2017г, влязло в
законна сила на 15.03.2019г, е бил прекъсван поради отправени поредни искания от
взискателя за извършване на изп.действия, с молби, както е посочено по-горе
Срещу същото е подадена настоящата въззивна жалба от 1.11.2021г.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Неоснователно е възражението на взискателя за недопустимост на подадената
жалба.
Искането на длъжника за прекратяване на производството поради настъпила
6
перемпция е отправено до ЧСИ на 26.07.2021г /л.664, т.III/.
С разпореждане от същата дата е указал да бъде връчен препис от молбата на
насрещната страна за становище в 7-дн.срок.
Същевременно с друго разпореждане от същата датата 26.07.2021г ЧСИ се е
произнесъл по искането по същество, като е отказал да прекрати производството на
осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК поради липсата на изискуемите предпоставки за това.
Отговорът на взискателя е бил изпратен по и-мейл на 22.10.2021г.
За постановеното от ЧСИ разпореждане за отказ от 26.07.2021г липсват данни да е
било надлежно съобщено на длъжника. Такова е било изпратено от електр.адрес на ЧСИ
едва с изх.№ 15488/ 22.10.2021, след постъпването на отговора от взискателя. Макар да
липсват данни за датата на изпращането по електронната поща /върху съобщението горе е
изписано само ръкописно „по е-мail“/, дори да се приеме, че това е станало в същия ден
22.10.2021г, когато е получен и от длъжника /за който факт се съдържа признание в жалбата
му/, то двуседмичният срок за обжалване изтича на 5.11.2021г и следователно, в.жалба,
подадена на 1.11.2021, е постъпила в срок.
По основателността на жалбата.
Доводите на взискателя са основателни.
С ТР № 2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г на ОСГТК на ВКС., т.10 е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изп.действия в продължение на две години,
изп.производство се прекратява поради т.нар."перемпция", която настъпва екс леге, по
силата на закона,на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК /чл.330 ал.1 б."д" ГПК(отм.)/, като ЧСИ може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Според мотивите на ТР прекъсва давността предприемането на кое да е
изп.действие в рамките на определен изп.способ /независимо от това дали прилагането му
е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане на
взискателя, съгл.чл.18 ал.1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Прието е, че не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на
изп.дело, изпращането и връчването на ПДИ, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването
на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
1/ Неоснователен е доводът на длъжника, че спрямо него, макар взискателят да бил
поискал на три пъти изп.действия, то те били про форма, тъй като не е била заплатена
7
таксата, определена от ЧСИ и реално не били извършвани никакви действия.
На практика, длъжникът сам признава, че такива действия от страна на взискателя са
били предприети своевременно.
Същите не са про форма, доколкото разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 ГПК визира
взискателят да е отправил само искане. В този смисъл са и дадените от ВКС задължителни
указания с ТР, на което се позовава самият длъжник.
Заплащането на дължимите такси и реалното предприемане на исканите действия не
е задължително условие, предотвратяващо настъпването на перемпция. За прекъсването на
2-годишния срок е достатъчно взискателят да не е бездействал, като чрез отправените
искания поддържа висящността на изп.производство. Единствената последица от неговото
бездействие е прекратяването на изп.производство, което не го лишава от възможността за
образуването на ново такова, а санкцията се изразява в заплащането на такси за новото
производство.
С TP 2/2015г е отговорено и на въпроса какви са последствията при неплащането на
дължимите такси в изп.производство - ЧСИ я събира от длъжника, съгл.чл.79 ал.2 ГПК, в
случай, че длъжникът отговаря за тази такса. А когато длъжникът не отговаря за таксата,
ЧСИ може да претендира плащането й от взискателя по реда на чл.410 ал.1 ГПК, независимо
от размера й.
Изп.действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово
дължимата такса за него. Несъбирането от ЧСИ авансово дължимата такса от взискателя
съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ.
От данните по настоящото дело е видно, че вз.„Лизинг Финанс" ЕАД е предприел
съответните действия, необходими за поддържане висящността на изп.производство -
подавани са били молби с искане за предприемане на валидни изп.действия, свързани със
съответните способи за принудително изпълнение.
Що се отнася до позоваването на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.6 ГПК.
За да настъпи прекратяването на изп.производство на това основание, е необходимо
ЧСИ да е дал съответните указания и да е определи срок за тяхното изпълнение, за което да
страната да е била надлежно уведомена. Едва след изтичането на указания срок и неплащане
на таксите, за ЧСИ възниква задължението за постановяване на акт за прекратяване на
изп.производство, който подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В случая по делото липсват данни за предприети от ЧСИ такива действия и затова
последиците на чл.433 ал.1 т. 6 ГПК не могат да настъпят.
2/ Неоснователен е доводът, че от платежното нареждане за внасяне на таксата в
размер на 276лв за опис, било видно, че това било сторено от трето за изп.производство
лице „Еколенд Инженеринг" ЕООД
Съобразно правилата на ЗЗД, няма пречка да бъде погасено чуждо задължение. Това
касае вътрешните отношения между страните /в случая взискателя и третото за
8
изп.производство лице/, които по този начин могат да уредят техни взаимоотношения.
За заплащането на дължимата към ЧСИ такса е без значение дали това ще бъде
сторено от взискателя или от друго лице по неговото поръчение.
3/ Неправилно е и позоваването на Решение № 48/14.07.2016г по т.д.№ 404/2015г на
II ТО на ВКС, което 1/ не съставлява задължителна съдебна практика, и 2/ в
него е разгледан въпрос, нямащ касателство към настоящия спор.
С посоченото решение ВКС се е произнесъл по материално-правен спор
в рамките на образуваното исково производство, като е отхвърлил искът за
признаване за установено, че ищецът не дължи на отв.дружество процесните суми /предмет
на изп.производство/ поради прекратяване на поръчителството на осн.чл.146 ал.3 ЗЗД, във
връзка с договор за банков кредит.
Даден е отговор на материално-правния въпрос, свързан с предпоставките за
погасяване на поръчителството по чл.146 ал.3 ЗЗД – Поръчителството се погасява на
осн.чл.146, ал.3 ЗЗД, когато поради виновни действия на кредитора, поръчителят не може да
встъпи в правата му и съответно не би могъл да получи удовлетворение от длъжника.
Невъзможността за суброгиране на поръчителя в правата на удовлетворения кредитор
трябва да е окончателно настъпила.
Прекратяването на приложеното изп.дело срещу главния длъжник по силата на
чл.433 ал.1 т.8 ГПК не води до преклудиране възможността за образуване на ново
изп.производство срещу същия. От друга страна, изтичането на предвидения в тази
разпоредба процесуален преклузивен срок по отношение на главния длъжник, не погасява
материалното право, нито би могло да доведе до последваща невъзможност за ищеца да
встъпи в правата на главния длъжник, след плащане на задължението му към кредитора.
Бездействието на взискателя в рамките на срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК по отношение на
гл.длъжник не съставлява виновно поведение по см. на чл.146, ал.3 от ЗЗД.
В обобщение следва да се посочи, че цялостният анализ на извършваните от
взискателя и ЧСИ действия по изп.дело налагат извода за неоснователност на оплакването
на длъжника за настъпила по силата на закона перемпция – двугодишния срок, през който
взискателят да е бездействал. Тъкмо обратното. Взискателят е депозирал своевременно
искания за реализиране на различни способи на принудително изпълнение спрямо двамата
солидарно отговорни длъжници – Ю.Й. като физическо лице и като управител и собственик
на ЕООД“Строй Транс“, в резултат на което срещу имуществото на същите са били
осъществени множество изп.действия, които са от кръга на прекъсващите двугодишния срок
по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Изложеното налага извод за неоснователност на жалбата и затова постановеният от
ЧСИ отказ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора, на осн.чл.78 ал.3 ГПК, в полза на взискателя не следва да
бъдат присъждани разноски поради липсата на искане и доказателства за това.
9
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната жалба вх.№ 12425/ 1.11.2021г на
длъжника ЮЛ. Г. Й. ЕГН *********, лично и като собственик на длъжника „СТРОЙ
ТРАНС„ ЕООД ЕИК *********, чрез адв.В.Ц. против отказа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.
№ 807, да прекрати производството по изп.д.№ 20158070403130 поради настъпила
перемпция, на осн.чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10