№ 9446
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110160935 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за сумата от
170,01 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение, претендирано от виновния, застрахован при ищеца водач, управлявал
МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон, с включени 25 лева
ликвидационни разходи, ведно със законна лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 10.11.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът-Б.И. АД твърди, че е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена за л.а. „Мерцедес“, с рег. № ////. Твърди, че
ответникът е управлявал посочения автомобил след употреба на алкохол с концетрация
в кръвта над допустимата, като на 13.02.2019 г. осъществил деликт /ПТП/ и
вследствие на това е увредил пътен знак, като щетите са на стойност 145,01 лева.
Твърди, че в качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“
е изплатил стойността на знака, поради което претендира размера на изплатеното
обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди
ответникът да му заплати сумата от 170,01 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение, с вкл. 25 лева ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на исковата молба в съда-10.11.2022 год. до
окончателното плащане. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът-Р. Р. Р. не е депозирал отговор на исковата молба. С молба от
22.05.2023 год. излага, че предявения иск е допустим и основателен, както и че след
получаване на исковата молба е платил процесната сума.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че е сключен застрахователен договор между БИ
АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № //// по застраховка
„Гражданска отговорност”, по силата на който застрахователят е поел задължение да
заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие с
посочения автомобил. Не се спори и че в срока на договора е настъпило процесното
ПТП.
От представения по делото Протокол за ПТП №1723501 от 19.02.2019 год. се
установява, че при действието на застрахователния договор, на 19.02.2019 г., в гр.
Габрово, при управление на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ////, Р. Р. Р. реализира
ПТП, в резултат на което е увредил пътен знак/табела, стълб тръбен. В протокола е
отбелязано, че към момента на настъпване на ПТП ответникът е управлявал МПС под
въздействие на алкохол в количество 1,2 промил в кръвта.
С платежно нареждане от 16.04.2019 г. Б.И. АД е платило застрахователно
обезщетение в размер на 145,01 лева на Община Габрово собственик на увредения
знак.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
вид застрахователен договор, по силата на който застрахователят се задължава да
заплати вредите, причинени от застрахования на трети лица, във връзка с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които вреди
застрахованият отговаря съгласно българското законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ застрахователят има право да
получи платеното обезщетение от лицето, чиято отговорност е застрахована по
застраховка “Гражданска отговорност”, когато е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Предпоставки за възникване на
правото на застрахователя да предяви иск срещу причинителя на вредата са следните:
сключен между застрахователя и застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, липсата на свидетелство за правоуправление, плащане от
страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и установена по съответния
ред концентрация на алкохол, наркотично вещество или негов аналог над допустимото.
2
В случая ответникът не оспорва виновното си поведение, причинените щети,
техния размер, както и че у управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта – 1,16
промил, което е над допустимия размер, предвиден в чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан.
В случая обаче ответникът е извършил плащане на процесната сума, в хода на
производството, за който факт е ангажирал писмени доказателства-вносна бележка от
03.05.2023 год., от която е видно, че е платил на ищеца сумата от 180 лева. Предвид
изложеното и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът намира, че ответникът, към
настоящия момент, не дължи на ищцовото дружество процесната сума, поради което
иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради извършеното плащане в
хода на производството.
С оглед изричната претенция на ищеца и на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 140 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от БИ АД, ЕИК /////, с адрес: гр. София, ///// срещу Р. Р.
Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ////, вх.А, ап.013, иск с правно основание чл.
500, ал.1, т.1 от КЗ за сумата от 170,01 лева (сто и седемдесет лева и една стотинки),
представляваща обезщетение за имуществени вреди, с вкл. 25 лева ликвидационни
разноски, причинени от Р. Р. Р., при управление на лек автомобил „Мерцедес”, с рег.
№ //// на 13.02.2019 год. с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата, при
действието на застраховка „Гражданска отговорност”, катонеоснователен поради
извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА Р. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на БИ АД, ЕИК ///// на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 140 лева (сто и четиридесет лева),
представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3