Определение по дело №185/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N 38/20.04.2010г., постановено по Г.д.N 146/2009г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на А. И. Ч. от Г.К., че Д. И. А. от с.Р., О.К., е собственик на 1/2идеална част от следния недвижим имот: УПИ ІІІ -214, 239, К.13 по плана на с. Р., О.К., целия с площ от 560 К.м., при граници на имота: улица, УПИ XII-240, УПИ II-214 и УПИ IV-239, и е отхвърлил иска в останалата му част и за разликата над 1/2 идеална част до претендирания размер от 344/560 идеални части от имота, като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Д. И. А., която чрез пълномощника си го атакува в отхвърлителните му части като неправилно. В жалбата се развиват подробни съображения. Претендират се направените по делото разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивницата не се явява и не се представлява.

Въззиваемата А. И. Ч. се представлява от пълномощник. Оспорва въззивната жалба. Не сочи нови доказателства. Претендира разноски. Въззивният съд, като взе предвид подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалване, а по същество е неоснователна, поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част.

С оглед данните по делото, съдът съобрази следното:

РС-К. е сезиран с искова молба, предявена от Д. И. А. от с.Р., О.К.. В нея ищцата твърди, че по силата на договор за покупко-продажба, съгласно НА №270/27.12.1974г., том I, нотариално дело №707/1974г. по описа на РС-К., придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 272 К.м., отреден за парцел III в К.13 по плана на с. Р., О.К.. Съгласно протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ от 05.04.1977г. към имота били придадени, както следва: 63.00 К.м. от държавно място и 9.00 К.м. от имот с пл.сн. № 67 на Г.И.С., или всичко били придадени към имота 72.00 К.м. Твърди, че след заплащане на придаваемите части придобила правото на собственост общо върху 344.00 К.м. от процесния недвижим имот, с каквато площ го декларирала в Община К.. Моли съда да признае за установено по отношение на ответницата А. И. Ч., че ищцата е собственик на 344/560 ид.части от процесния УПИ ІІІ -214, 239, К.13 по плана на с.Р., О.К., целия с площ от 560 К.м., при граници на имота: улица, УПИ XII-240, УПИ II-214 и УПИ IV-239, както и да бъде отменен посочения нотариален акт, като на ред 16, вместо 1/2идеална част бъде записано 216/560 идеални части, т.е. -да бъде изменен нотариалния акт за разликата от 216/560 идеални части до 1/2идеална част от процесния недвижим имот.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 27.12.1974г. ищцата Д. И. А. е закупила от своя дядо Д.Г.С. недвижим имот, представляващ дворно място от 272 К.м., парцел III в К. 13 по плана на с.Р., оБ.К., при съседи: Д.Г. от двете страни и улица. Впоследствие заплатила и придадените към този имот общо 72 К.м. от съседни имоти, съгласно Протокол на комисия по чл. 265 от ППЗТСУ от 05.04.1977г.

Ответницата от своя страна закупила на 04.04.2008г. с НА за продажба на недвижим имот №177, том I, рег. № 3461, дело №172/2008г. на нотариус Даниела Георгиева, от Б.Р.М. и съпругата му Н.Ш.М. 1/2идеална част от УПИ III -214, 239 в К.13 по плана на с.Р., О.К., целият с площ от 560 К.м., при граници на целия УПИ : УПИ XII -240, УПИ II -214 и УПИ IV -239.

От заключенията на вещите лица, по назначените по делото съдебно-технически експертизи се установява, че парцел III в К.13 по плана на с. Р., О.К. от 1972г. и УПИ III-214,239, К.13 по плана на с. Р. са идентични "само по местоположение". Различават се по площите по новия план от 2001г. и стария план от 1972г. По стария план от 1972г. имотът е с площ от 544 К.м., а по новия от 2001г. е с площ от 560 К.м., като разликата се дължала на заснемането и била в допустимо отклонение. Установява се , че парцел III, К. 13 по плана от 1972г. е образуван от следните имоти: част от имот пл.сн. №59, част от имот пл.сн. №66, част от имот пл.сн. №67 и част от полски път. Съгласно плана за с.Р. от 1972г. парцел III, К. 13 по плана на с. Р. не е бил от 272 К. м., т.е. тези 272 К.м., които ищцата е закупила не са представлявали целия парцел III, К.13 по плана на с.Р., а са били част от обособения парцел, целият с площ от 560 К.м. Вещото лице Д. посочва също, че предвижданията на застроителния план и характерът на застрояването, отреден за УПИ III-59, 66 в К.13 по плана на с.Р. е бил жилищно малоетажно застрояване през периода на одобряването му.

Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните, и изцяло се възприемат от съда.

Като взе предвид изложеното, настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, и на осн.чл.272 от ГПК препраща към решението в мотивировъчната му част. Съгласно разпоредбата на действащия към момента на придобиването на имота от ищцата чл. 31 от ЗТСУ /отм./, когато парцелът е образуван от маломерни имоти, частите на съсобствениците са равни, ако е предназначен за малкоетажно или средноетажно застрояване, като е без значение размерът на отделните имоти, от които е бил образуван парцелът. Различните размери на маломерните имоти, включени в образувания парцел, пораждат облигационни отношения между съсобствениците /виж Р. №608/28.09.1992г. по Г.д.№407/92г. на ВС на РБ/.

Ето защо, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение в атакуваната му част следва да се потвърди.

При този изход на делото се следват деловодни разноски в размер на 500лв. за тази инстанция в полза на въззиваемата Ч., които следва да се възложат в тежест на въззивницата А..

Водим от изложеното, и на осн.чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 38/20.04.2010г., постановено по Г.д.N 146/2009г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. А. от с.Р., О.К. против А. И. Ч. от Г.К. иск по чл.124 от ГПК за разликата над 1/2 идеална част до претендирания размер от 344/560 идеални части от УПИ ІІІ -214, 239, К.13 по плана на с. Р., О.К., целия с площ от 560 К.м., при граници на имота: улица, УПИ XII-240, УПИ II-214 и УПИ IV-239.

ОСЪЖДА Д. И. А. от с.Р., О.К., с ЕГН *, да заплати на А. И. Ч. от Г.К., с ЕГН *, деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 500лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.