Решение по дело №617/2021 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     623                               26.04.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,        XIX-ти административен състав,

на петнадесети април                      две хиляди двадесет и първа година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

            ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО ХРИСТОВ

               2. ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря В. С.

с участието на прокурора Андрей Червеняков

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 617 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Фън енд фууд активитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Велинград, ул. „Цар Самуил“ №36, представлявано от управителя П.А.В.Г., чрез адвокат Д.В.К. ***, против решение № 265 от 17.11.2020 г. постановено по АНД № 674/2020 на РС – Несебър, с което е потвърдено наказателно постановление № 466616- F502359/02.10.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на търговското дружество, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 750 лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Излагат се съображения за допуснати съществени нарушения на производствените правила. Сочи се, че представляващият дружеството не владее български език, а преводач не му бил осигурен в нито един момент от административнонаказателното производство, поради което не разбрал какво е нарушението, което се твърди, че е извършил. Не се сочат доказателства.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ЦУ на НАП, редовно призован, не изпраща представител. Не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление № 466616-F502359/02.10.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Фън енд фууд активитис“ ЕООД, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 750 лева. За да постанови решението съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена. Намерил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил административното нарушение за което е ангажирана отговорността му. Размерът на санкцията бил правилно определен.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че при извършена проверка на 19.07.2019 г. на търговски обект – без стационарен обект, находящо се в к.к. Слънчев бряг, срещу хотел Хевън, стопанисван от дружеството жалбоподател било установено, че съгласно дневен финансов отчет „Х“, отпечатан от монтираното и функциониращо в обекта фискално устройство, разчетената касовата наличност е в размер на 10 лв. Фактическата наличност на паричните средства в касата на търговския обект, съгласно представен опис на паричните средства е в размер на 85,00 лв., въведени пари в касата – 0 лв., изведени пари от касата – 0 лв. Разлика в касовата наличност 75 лв. повече, която не е регистрирана чрез операциите „служебно въведени“, с каквато ФУ разполагало. Бил изготвен опис на паричните средства в касата, с дата 19.07.2019 г. За извършената проверка бил съставен протокол, въз основа на който бил съставен АУАН и издадено процесното НП.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ предвижда задължение за търговците да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата), чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. За неизпълнение на това задължение чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС предвижда налагане на имуществена санкция за търговеца в размер от 500 до 2000 лв.

Анализът на посочените разпоредби налага извод, че на търговците императивно е вменено задължение да регистрират във фискалното устройство всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, като са указани операциите на фискалното устройство, посредством които става това. Т.е., когато търговецът извършва промяна в касовата наличност той не може да избира нито дали да я отрази в устройството, нито по какъв начин, а единствено изпълнява указанията на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Следва да се подчертае, че промяната в касовата наличност следва да бъде отразена незабавно, в момента на нейното фактическото извършване – извеждане или въвеждане на сумата. Отразяването става чрез една от операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. Действието по отразяване на промяната не може да бъде извършено в по-ранен или по-късен момент, а единствено в монета на промяната. Неизпълнението на това задължение се санкционира по реда на чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС.

Касационният жалбоподател не оспорва извършеното нарушение. Твърди, че му било нарушено правото на защита, тъй като представляващият дружеството не разбирал български език, поради което не възприел какво е нарушението, което се вменява на търговеца и не е могъл да организира защитата си. Това възражение е неоснователно.

В ЗАНН не е предвидено задължително участие на преводач в административнонаказателното производство.

Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Ето защо, субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите разпоредби са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.4 от НПК с която вече, в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година, относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд.

При установяване на нарушението и съставянето на акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат в какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване на преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на служителите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство. За извършените административни нарушения, обаче, такова задължение липсва. В качеството си на въззивна инстанция първоинстанционният съд, съгласно чл. 84, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, проверява изцяло законосъобразността и правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, следователно липсата на превод на наказателното постановление не е попречила на жалбоподателя да реализира в пълна степен правото си на защита срещу него, като предяви всички възражения пред съда. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че юридическото лице на което е наложена санкцията е българско юридическо лице, а не чуждестранно.

В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извод, че управителят на дружеството – касатор, макар и чужд гражданин е разбрал в какво се изразява нарушението, за което се съставя акта, както е разбрал и защо е издадено НП. Извод затова настоящата касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитания свидетел Д. Г., извършила проверката. Същата съобщава, че един от проверяващите служители, който добре владеел английски език, обяснил на чуждия гражданин фактическата обстановка, която той разбрал.

Не е било нарушено и правото на защита на дружеството, тъй като същото е имало възможност да обоснове защитна теза и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си.

В конкретния случай имуществената санкция е наложена на основание чл.185, ал.2, изр. последно, според който Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, а именно имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.

Касационният състав извърши проверка за справедливостта на наложената санкция, при която установи, че същата подлежи на определяне в минимален размер от 500лв., тъй като е наложена в нарушение на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Наказващият орган е наложил санкция в по-висок от минималния размер без да изложи мотиви, както изисква правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН, по отношение тежестта на нарушението и отегчаващите вината обстоятелства. В НП е посочено, че тежестта на нарушението и отегчаващите и смекчаващи обстоятелства са взети предвид, но не са изложени никакви мотиви. От изложеното в НП не става ясно какви са били съображенията на наказващия орган да наложи санкция над минималния размер, което води до явна несправедливост при определяне на имуществената отговорност на сдружението.

По изложените съображения и съобразно принципа за определяне на справедливо наказание/санкция НП следва да се измени по отношение размера на наложената санкция до минимално предвидения в закона размер от 500лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 265 от 17.11.2020 г. постановено по АНД № 674/2020 на РС – Несебър и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 466616- F502359/02.10.2019 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което на „Фън енд фууд активитис“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Велинград, ул. „Цар Самуил“ №36, представлявано от управителя П.А.В.Г., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. На МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 750 лева., като намаля размера на 500 лв.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                           

2.