РЕШЕНИЕ
№ 1491
гр. Бургас, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120101652 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявената от Ю. П. К. против К. Т. Н.
искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 4 400 лв., която му е била предоставена в заем, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на образуване на делото до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на направените от ищцата разноски в исковото и в заповедното
производство. Ищцата твърди, че ответникът е бил съученик и приятел на дъщеря й Х. К.,
като след завършване на училище двамата са решили да заминат да живеят и да работят в
гр. Л*******. В тази връзка ответникът поискал от ищцата пари на заем и в периода 15.10 –
20.10.2018 г. тя дала на него и на дъщеря си общо 4 300 лв., като уговорката й с ответника
била той да върне половината от тази сума, т.е. 2 150 лв. Ищцата също така твърди, че на
10.07.2019 г. е превела по банкова сметка на дъщеря си сумата от 4 500 лв., която е била
необходима на нея и на ответника, за да заплатят депозит и едномесечен наем за новото им
жилище, като парите отново били дадени с уговорката, че ответникът се задължава да върне
половината от сумата, но до момента той не е върнал никаква част от дадените му в заем
парични средства. Ищцата заявява, че се е снабдила със заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК за дължимите суми, но ответникът е подал възражение, поради което е предявен
настоящият иск. В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител,
поддържа иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения едномесечен срок ответникът е подал отговор, в който е
оспорил иска като недопустим, евентуално като неоснователен и недоказан. Твърди се, че
искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено, а издадената
заповед за изпълнение да бъде обезсилена, тъй като в исковата молба и в заявлението за
1
издаване на заповед за изпълнение са изложени различни правопораждащи факти, което
възражение е неоснователно. На следващо място искът е оспорен като неоснователен и
недоказан. Ответникът твърди, че възникналите парични взаимоотношения са само между
него и Х. К., поради което за ищцата не е налице правен интерес от водене на настоящото
дело. Твърди се също така, че на ответника никога не са били предавани и той не е
получавал пари на ръка нито от ищцата, нито от дъщеря й, тъй като с парите, получени от
майка й, Х. е плащала депозит и наем на трети лица. Изложени са твърдения относно даване
на парични суми на ответника от неговата майка и произхода на тези суми, относно начина
на заплащане на наем, режийни разходи и други сметки от ответника и от дъщерята на
ищцата, както и за уреждане на финансовите отношения помежду им, които съдът намира за
неотносими към спора по настоящото дело. В отговора е заявено и възражение за
прихващане между претендираната от ищцата сума и сумата, която ответникът е дал по
време на съвместното му съжителство с нейната дъщеря, което възражение не е прието за
разглеждане от съда. Моли се исковата молба да бъде върната като недопустима, евентуално
искът да бъде отхвърлен като неоснователен, както и на ответника да бъдат присъдени
направените разноски по делото. В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
процесуален представител, като е заявено и допълнително възражение против иска, а
именно ако съдът счете, че процесният договор за наем съществува, то същият е привиден,
съответно нищожен, тъй като паричните средства са били на Х. К., а не на ищцата.
Ангажирани са доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на БРС, съдът е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено К. Т. Н. да
заплати на Ю. П. К. сума в общ размер от 4 400 лв., представляваща сборна главница по два
договора за паричен заем, сключени на 05.10.2018 г. – 2150 лв. и на 10.07.2019 г. - 2 250 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2022 г. до окончателното й
изплащане, както и деловодни разноски в размер на 368 лв. Видно е също така, че в
законоустановения срок длъжникът е подал възражение против заповедта за изпълнение,
поради което заповедният съд е указал на заявителя възможността за предяви иск за
установяване на вземането си, в резултат на което е образувано настоящото исково
производство по чл. 422 от ГПК.
По делото е представено платежно нареждане от 10.07.2019 г., удостоверяващо, че на
посочената дата е бил извършен вътрешен банков превод на сумата от 4 500 лв. от сметката
на Ю. П. К. по сметката на Х. Л. К..
Представено е и копие на лист от тетрадка с написан върху него ръкописен текст (л.
25 от делото), в който под името „*******“ са описани парични средства в общ размер от 1
810 английски лири, от които след това са приспаднати три парични суми и най-отдолу е
записано: „Дължима сума 735 англ. лири“, като върху този лист са положени два подписа. В
съдебно заседание на 13.06.2022 г. съдът е приел за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че текстът върху горепосочения лист е
написан от ответника Н., както и че подписите са на ответника и на Х. К. – дъщеря на
ищцата.
Представена е и справка от АВ за вписвания, отбелязвания и заличавания за лицето
Х. К., от която е видно, че през периода 23.09.2015 г. - 13.05.2019 г. същата е продала 6 свои
имоти в района на гр. С*******.
2
Останалите писмени доказателства са ирелевантни за спора по делото, поради което
не следва да бъдат обсъждани.
По делото са разпитани свидетелите Х. К. (дъщеря на ищцата) и Н. Н. (без родство).
От показанията на св. К. става ясно, че когато тя и ответникът решили да заминат за
Л*****, поискали от майка й (ищцата по делото) заем от 4 300 лв. за квартира, храна и
други нужди през първия месец и ищцата им дала парите при условие, че всеки от тях ще
върне половината от заема, с което ответникът се съгласил и казал, че при първа възможност
ще върне парите на ищцата. Този заем бил даден малко преди заминаването на свидетелката
и ответника на 05.11.2018 г. През м. юли 2019 г. ищцата дала на свидетелката и на
ответника в заем и втора сума – 4 500 лв., която им била необходима за заплащане на нова
квартира, като те поискали този заем по телефона и ответникът отново се съгласил да върне
половината от сумата. Сумата от 4 500 лв. била преведена от ищцата по банковата сметка на
свидетелката, за да бъде получена по-бързо и ответникът бил съгласен с това. Свидетелката
също така сочи, че е запозната с представения по делото ръкописно изписан лист от
тетрадка, като първата сума, записана в него, е сумата, която майка й им е дала за втората
квартира, втората сума е сумата за самолетния билет на ответника, третата сума са парите
„кеш” (в брой), които ищцата е дала на ответника, за да имат средства, докато започнат
работа, а последната сума е сумата, която ответникът дължи на ищцата и която още не е
върнал. По отношение на останалите три суми свидетелката заявява, че не знае защо
ответникът ги е вписал там.
От показанията на св. Н. е видно, че той не е присъствал на предаване на парични
суми от ищцата на ответника, но е присъствал на разговор между ищцата, дъщеря й и
ответника, при който ищцата е казала, че ще даде на дъщеря си и на ответника в заем сумата
от 4 300 лв., за да им помогне да заминат, но всеки от тях трябва да върне по ½ от тази сума,
а ответникът казал, че като започне работа, ще върне парите на ищцата. Според свидетеля,
тези пари били на ищцата Ю.К.. Впоследствие свидетелят присъствал и на друг разговор
между ищцата, дъщеря й и ответника, при който ищцата отново казала, че ще им помогне с
пари, за да сменят квартирата си в А*****, но при същите условия, като Х. К. попитала
ответника дали е съгласен и според свидетеля той се съгласил, тъй като двамата си взели
новата квартира. Този заем бил в размер на 4 500 лв., като сумата била преведена от ищцата
по банковата сметка на дъщеря й, за да я получат по-бързо, като свидетелят заявява, че тези
пари отново били на Ю.К..
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и
доказан, тъй като и двамата свидетели потвърдиха постигането на уговорка между ищцата и
ответника за даване на два парични заема – първият в размер на 2 150 лв. (1/2 от 4 300 лв.), а
вторият в размер на 2 250 лв. (1/2 от 4 500 лв.), или общо сумата от 4 400 лв., а чрез
показанията на св. К. и представеното платежно нареждане от 10.07.2019 г. за сумата от 4
500 лв. се доказа и реалното предаване на сумите, като втората сума е била предадена на
ответника чрез свидетелката К.. Поради това съдът намира, че между ищцата и ответника
действително е бил сключен договор за паричен заем в общ размер от 4 400 лв., като
липсват твърдения и доказателства сумата да е била върната от заемателя.
Неоснователно е възражението на ответника, че между него и ищцата не е
възникнало твърдяното заемно правоотношение, а облигационните отношения са
възникнали между него и Х. К., тъй като по делото не се събраха доказателства във връзка с
твърдението на ответника, че посочените в исковата молба парични средства са били
собственост на К., а не на ищцата. Установи се, че в периода септември 2015 г. – май 2019 г.
дъщерята на ищцата действително е продала свои недвижими имоти, но не се доказа, че
именно получените при тези продажби парични суми са били предадени от ищцата на
дъщеря й и на ответника, а не парични средства – собственост на ищцата.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сключеният между него и ищцата
3
договор за заем е привиден, съответно е нищожен, тъй като по делото не се ангажираха
никакви доказателства, сочещи, че страните по договора за заем не са желали настъпването
на неговите правни последици.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищцата процесната
сума от 4 400 лв., представляваща сбор от дължими главници по сключени между тях два
договора за заем, поради което предявеният по отношение на главницата установителен иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Предвид установената забава на ответника - заемател, на осн. чл. 86 от ЗЗД същият
дължи на ищцата и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК - 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане, поради което и в тази му
част установителният иск следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 368 лв., представляваща направените от нея съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 368 лв., представляваща
направените от нея разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че К. Т. Н., ЕГН **********,
от гр. Б*****, ж.к. *********, дължи на Ю. П. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к.
**********, сумата от 4 400,00 лв. (четири хиляди и четиристотин лв.), представляваща
сборна главница по сключени между страните два договора за паричен заем, както и
законната лихва върху главницата, считано от 02.02.2022 г. до окончателното й изплащане,
които вземания са предмет на Заповед № 370/03.02.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 681/2022 г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА К. Т. Н., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, да заплати на
Ю. П. К., ЕГН **********, от гр. Б*****, ж.к. ***********, сумата от 368,00 лв. (триста
шестдесет и осем лв.), представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство, както и сумата от 368,00 лв. (триста шестдесет и осем лв.),
представляваща направените от нея разноски в производството по ч.гр.д. № 681/2022 г. по
описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4