Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
24.11.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16731 по описа за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Е.А., с която са предявени срещу З.Б.В.И.Г.
АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 50000 лв. –
частичен от 70000 лв., представляваща обезщетениe по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено
на 18.08.2015 г., и за сумата от 147,40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за медицински услуги. Претендира законната лихва от
деликта и разноските.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 18.08.2015 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер. Оспорва застрахованият водач да е нарушил
правилата за движение, с което да е причинил произшествието. Позовава се на съвместно
извършителство и съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Установява
се от писмените доказателства (Констативен протокол за ПТП от 18.08.2015 г. –
л.5, Протокол
за оглед на местопроизшествие, заедно с фотоалбума към него – л.31-34, Определение за прекратяване на наказателното
производство от 08.02.2016 г. – л.30) и комплексната медико-автотехническа
експертиза, че на 18.08.2015 г. С.Е.А. при управление на лек автомобил „Тойота
Корола“ с рег. № ********на път ПП-I-6 /гр.Казанлък - гр.Сливен/, на участък с двупосочно
движение с по две ленти в едно направление, км 219 е предприел маневра обратен
завой, при което е бил ударен от движещия се попътно З.него лек автомобил „Фиат
Улис“ с рег. № ********, управляван от Ю.З.. Произшествието е настъпило по
следния механизъм: на прав участък от пътя с ограничение на скоростта в лява
лента – 60 км/ч., а в дясната – 70 км/ч., водачът на „Тойота Корола“ се е
движел в дясната лента пред „Фиат Улизе“, намалил е скоростта си до 35 км/ч. и
е предприел маневра ляв завой. Водачът на движещия се З.него с висока скорост –
130 км/ч. „Фиат Улизе“ е предприел аварийно намаляване на скоростта, при което
автомобилът е занесъл и е настъпил удар по средата на двете ленти между предна
лява част на лекия автомобил „Фиат Улизе“ и задна лява част на лекия автомобил „Тойота“.
От силния удар автомобилите са продължили да се движат заедно няколко км, след
което л.а.„Фиат“ се е отклонил наляво и се е ударил в мантинелата, а л.а.„Тойота“
се е отклонил надясно и се е установил в дясна пътна лента. Съгласно
експертизата, чиито изводи съдът кредитира изцяло, причина за произшествието е поведението
и на двамата водачи – водачът на л.а.„Тойота“ е предприел разрешен обратен
завой, без да пропусне движещия се попътно зад него в съседната лента със 130
км/ч. л.а.„Фиат“, който е виждал, но чиято скорост не е преценил правилно, а водачът
на л.а.„Фиат“ се е движел със скорост 130 км/ч., надвишаваща разрешената такава
от 60 км/ч. в лявата и 70 км/ч. в дясната лента, при спазване на която ударът
би бил предотвратим, тъй като водачът би могъл да спре преди да настъпи удара.
От писмените
доказателства и заключението на комплексната експертиза, се установява, че от
произшествието С.Е.А. е получил травматични увреждания: счупване на 8-мо ребро вляво, причинило разстройство на здравето
неопасно за живота; счупване на 3-та
метакарпална (дланна) кост на дясната ръка; счупване на основната фаланга на
5-ти пръст на дясната ръка; хематом на дясната мишница; разкъсно-контузна рана
на дясната ръка; разкъсно-контузна рана на гърба на дясната ръка; разкъсване на
екстензорното сухожилие на 2-ри пръст на дясната ръка, причинили трайно
ограничение на движението на дясната ръка за срок по-дълъг от 30 дни, а в
случая – до 2 месеца. На пострадалия е
оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ гр.Казанлък, където е опериран по повод
увредите на дясната ръка – извършена е хирургична обработка на раните, шев на
разкъсаното сухожилие на екстензора на показалеца на дясната ръка, обработка и
шев на раните на ръката. Проведено е и медикаментозно лечение. На 21.08.2015 г.
е изписан от болницата и е продължил лечението си амбулаторно с контролни
прегледи и превръзки. От получените увреди е търпял болки и страдания в период
от 2 месеца, по-интензивни през първите 2 седмици след операцията, а извън тях
– периодични болки, налагащи употребата на обезболяващи. В периода 29.06.2016
г. – 02.07.2016 г. отново е проведено болнично лечение, в рамките на което на
30.06.2016 г. е опериран по повод настъпило усложнение при движението на 5-ти
пръст на дясната ръка: посттравматичен Дюпюитрен на 5-ти пръст на дясната ръка
/срастване на сгъвното сухожилие на 5-ти пръст на дясната ръка с дланната
апоневроза/. Операцията е подобрила флексионната възможност на пръста, но пълна
флексия не е постигната. Към момента пострадалият е възстановен с изключение на
остатъчните постоперативни белези от 5-6
см и намалената сила на 5-ти пръст
на дясната ръка, който не може да извършва пълен захват.
От
показанията на свидетелката С.Е., дъщеря на ищеца, се установява, че в период
от 2 месеца след произшествието пострадалият се е нуждаел от чужда помощ в
ежедневието си. В момента ищецът избягва да шофира, защото има затруднение да
борави със скоростния лост поради нарушената хватателна способност на дясната
ръка, която е доминантна при него, увреждането го препятства и да упражняваната
трудовата си дейност като машинен механик. Съдът не кредитира показанията в
частта относно наличието на трайна последица – частично обездвижване на 3-те
пръста на дясната ръка, тъй като не кореспондира с данните от експертизата, изготвена
на базата на специални знания на вещото лице и след личен преглед на
пострадалия.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Фиат Улис“ с рег. № ********,
което съдът намира за противоправно – движел се е със скорост, значително
надвишаваща максимално допустимата, обозначена с пътен знак, с което е нарушил
е чл.21, ал.2 ЗДвП и се е поставил в невъзможност да спре преди да реализира
удар с предприелия маневра обратен завой л.а.„Тойота“. Съдът намира, че от писмените
доказателства, съставени от органите на досъдебното производство, от
медицинските документи и от експертизата безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и
травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт,
извършен от водача Ю.З. при управление на лек автомобил „Фиат Улис“ с
рег. № ********.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за автомобил „Фиат Улис“ с рег. № ********
е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – проведеното лечение, включващо две
оперативни интервенции – една по спешност и една във връзка с настъпилото
усложнение при 5-ти пръст на дясната ръка; интензитет и продължителност на
болката – в период от 2 месеца, по-интензивни първите 2 седмици след всяка
извършена операция и периодични извън тях; период на възстановяване; наличието
на последици за здравето на пострадалия - остатъчните
постоперативни белези от 5-6 см и намалената
сила на 5-ти пръст на дясната ръка, водеща до намаляване силата на захвата на
ръката и до невъзможност за затваряне на захвата при 5-ти пръст, как уврежданията са се отразили върху
пострадалия с оглед неговата възраст, начин на живот и среда.
От
обясненията на вещото лице д-р Б. се установява, че пострадалият изпитва
затруднения при хващане и извършване на силови действия, което неминуемо води
до неудобства в извършването на дейности от ежедневието му, за каквито се
съдържат сведения в показанията на неговата дъщеря. СПоред вещото лице състоянието
на 5-ти пръст ще остане трайно, ако не се направи нова операция, която обаче носи
риск съединителната тъкан да започне да се разраства още повече. Не се установява
наличието на твърдяната шийна травма, за каквато не се съдържат данни в
епикризата (л.6) и комплексната експертиза, нито в представеното съдебно
удостоверение. Представен е
резултат от рентгенологично изследване на шийни прешлени (л.8), който не е
обсъждан от вещите лица, поради което съдът намира, че посочените дегенеративни
промени не се установява да са причинна връзка с произшествието.
Поради което
съдът, при преценка на събраните доказателства за характера на уврежданията,
периода на лечение, наличието на последици за здравето на пострадалия и
отнасяйки ги към възрастта и начина му на живот, както и съобразявайки начина
на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 40000 лв.
От
представените 2 бр. фактури, придружени с фискални бонове, се установява, че
ищецът е направил разходи в общ размер 147,40 лв., от които: 40 лв. за ЕЕГ и
107,40 лв. за избор на храна и стая по време на болничното си лечение. От
заключението на комплексната експертиза се установи, че разходите са във връзка
с провежданото лечение, поради което съдът намира, че са необходими.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване поради непоставяне на предпазен
колан. По делото от комплексната експертиза се установи, че ищецът е пътувал с
предпазен колан с оглед липсата на наранявания в областта на главата и долните
крайници, които би получил в противен случай.
Ответникът в
първото съдебно заседание се е позовал на съпричиняване чрез участие на ищеца в
настъпване на произшествието с противопоравно поведение, представляващо
извършване на неправилна маневра. По същество възражението е за съвместно
извършителство на деликта от двамата водачи. Съдът намира, че възражението
следва да се разгледа по следните съображения: Съгласно установената практика
на ВКС по чл.290 ГПК (реш. Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК и др.), с отговора на исковата молба ответникът
следва да посочи възраженията си срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават, а когато не стори това, съгласно чл. 133 ГПК той губи възможността
да го направи по-късно. С изтичане на срока за отговор невъведените от
ответника възражения срещу предявения иск се преклудират, в това число
възражението за съпричиняване от страна на пострадалия от деликт. В същото
време обстоятелствата, на които се позовава ответникът и които мотивират възражението
му за съпричиняване, се отнасят до поведението на пострадалия по време на
произшествието, а именно – че е извършил неправилна маневра (предприемане на
обратен завой от най-дясна лента) и не е изпълнил задължението си да пропусне
попътно движещите се превозни средства. Данни за това поведение на пострадалия
не се съдържат в исковата молба или в някое от представените към нея
доказателства. Фактите се установяват за първи път от изготвената комплексна
експертиза в авто-техническата й част, която е приета в първото по делото
заседание. Няма основания да се приеме, че механизма на произшествието е бил
известен на ответника в предходен момент. При приемането на експертизата
ответникът е позовал на фактите, които тя разкрива и е поискал намаляване на
обезщетението поради съпричиняване. При това положение и доколкото фактите,
отнасящи се до поведението на пострадалия, се съдържат именно в експертизата и
за първи път стават известни в първото заседание по делото, да се приеме за
несвоевременно направеното в това заседание възражение за съпричиняване, би
довело до препрятстване възможността на страната да упражни права, заявени
своевременно – в първия момент от узнаване за фактите, на които се основават
заявените права. По тези съображения съдът приема, че заявяването на
възражението в първото заседание е своевременно – направено е незабавно след
узнаване за поведението на пострадалия. Поради това възражението следва да се
обсъди. В този смисъл е и практиката по чл.290 ГПК на ВКС: решение № 98 от
29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 69 от
15.03.2017 г. по т. д. № 60171/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС и др. Разгледано
по същество възражението за съпричиняване е основателно. От експертизата по
делото се установи независимо съпричиняване, доколкото вина за настъпилото ПТП
има и ищецът, който е извършил маневра завой наляво (обратен завой) от
най-дясна лента, без да пропусне движещия се зад него със скорост, значително
по-висока от неговата, л.а.„Фиат“, въпреки че го е виждал и е могъл да го
пропусне и да извърши маневрата след това, като така избегне удара. Този извод
не се променя от факта, че издаденото на ищеца наказателно постановление, с
което му е наложено административно наказание за извършеното нарушение, е
отменено от съда поради извършени процесуални нарушения при провеждане на
административно-наказателното производство. На първо място решенията на съда по
ЗАНН не обвързват гражданския съд, а на следващо място – решението не
установява липса на противоправно поведение, а единствено процесуални
нарушения, извършени от административно-наказващия орган. По изложените
съображения и доколкото произшествието се дължи в равна степен на действията на
двамата водачи, определеното обезщетение следва да се намали наполовина – до
20000 лв.
При така
установените факти съдът приема, че искът за неимуществени вреди следва да се
уважи за сумата от 20000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен размер от 50000
лв., а искът за имуществени вреди следва да се уважи за сумата от 73,70 лв. и
да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 147,40 лв.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъди на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски, съразмерно с уважената част от
исковете – за сумата от 160,12 лв.
На процесуалния представител на ищеца не следва
да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА. По делото
няма ангажирани доказателства какви са уговорките между ищеца и процесуалния му
представител относно възнаграждението за оказаната правна помощ. Безплатно
осъществяване на защитата не може да се презюмира само поради заявеното от
адвоката в списъка по чл.80 ГПК. В тълкувателната си практика ВКС възлага на
съда да изследва дали претендираните разноски са извършени (виж т.1 на ТР
№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС), по аргумент от което на още по-силно основание
съдът дължи да възложи разноските на ответника по реда на чл.38, ал.2 ЗА само
ако има сигурни данни, че правната помощ е била безплатна поради наличие на
някои от установените в закона предпоставки за това.
На ответника
следва да се присъдят разноските съразмерно с отхвърлената част от исковете – за
сумата от 362,82 лв., включващо юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя на 300 лв. с оглед фактическата и правна сложност на спора, броя на
проведените открити съдебни заседания и обема на осъществената защита.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 750 лв. – държавна такса, представляваща разликата между дължимата и
внесените от ищеца.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД Б.В.И.Г. АД, ***, да заплати на С.Е.А., ЕГН:**********, както следва:
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата
от 20000 лв., представляваща
обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 18.08.2015 г., заедно със законната лихва от 18.08.2015 г. до окончателното плащане;
на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./,
сумата от 73,70 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за произшествие, осъществено на 18.08.2015 г., заедно със законната лихва от 18.08.2015 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 160,12 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди до предявения размер от 50000 лв.,
предявен като частичен и иска за имуществени вреди до предявения размер от
147,40 лв.
ОСЪЖДА С.Е.А., ЕГН:**********,
да заплати на ЗАД Б.В.И.Г. АД, ***,
на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 362,82 лв., представляваща съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: