Присъда по дело №381/2020 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 19
Дата: 21 септември 2021 г.
Съдия: Емил Димитров Стоев
Дело: 20203300200381
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Разград, 21.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и първи
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
СъдебниАйлин Азмиева
заседатели:Джеляйдинова
Свилен Любенов Витанов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Ива Рашкова Рангелова (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Наказателно дело от общ
характер № 20203300200381 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия С. Д. К., роден на 22.02.1977 г. в гр. Исперих,
български гражданин, с постоянен адрес в гр. Исперих, със средно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** за виновен в това, че в
периода 16.05.2020 г. - 17.05.2020 г. в с. Старо селище, Област Разград, в
условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно
лице - главен специалист „Горски инспектор“ в Регионална дирекция по
горите гр. Русе, район на действие ТП Държавно горско стопанство „Сеслав“
Кубрат, район Исперих, поискал и приел дар - женско яре на стойност 41, 24
лева и мъжко яре, на стойност 45, 12 лева, на на обща стойност 86, 36 лева,
който не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави
акт за установяване на административно нарушение на Ш. Юс. Хюсм. от с.
Старо селище, за административно нарушение по чл. 124, т. 4 от Закона за
горите - паша в горски територии, в които е започнало или е възможно
естественото им възобновяване и по чл. 91а от Закона за лова и опазването на
дивеча, съгласно който се наказват собствениците на овчарски и пастирски
кучета без спъвачки извън населени места, с което е осъществил от обективна
и субективна страна съставът на престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1 вр. чл.
26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 НК го осъжда на лишаване
от свобода за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лева.
1
На основание чл. 66 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание лишаване от свобода за срок от три години.
На основание чл. 301, ал. 4 във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК лишава
подсъдимия от право да заема държавна длъжност в системата на горите в
Република България за срок от две години.
На основание чл. 307а от НК отнема от в полза на държавата
равностойността на предмета на престъплението - 86, 36 лева и осъжда
подсъдимия С. Д. К. да заплати в полза на държавата сумата 86, 36 лв.
Осъжда подсъдимия С. Д. К. да заплати в полза на Републиканския
бюджет, по сметка на ОД МВР Разград, сумата 120 лв. - разноски на
досъдебното производство.
Осъжда подсъдимия С. Д. К. да заплати по сметка на Окръжен съд
сумата 442, 20 лв. - разноски на съдебното производство.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд
Варна в петнадесетдневен срок.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Съдебното производство е образувано, на основание чл. 247, ал. 1, т. 1
НПК, по внесен обвинителен акт по ДП № 275 ЗМ - 124/2020 г. по описа на
РУ МВР Исперих срещу С. Д. К. от гр. Исперих, с ЕГН ********** по
обвинение за това, че:
През периода 16.05.2020 г. - 17.05.2020 г. в с. Старо селище, в условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен
специалист „Горски инспектор“ в РДГ гр. Русе, район на действие ТП ДГС
„Сеслав“ Кубрат, район Исперих, поискал и приел дар - 1 бр. женско яре на
стойност 41,24 лева и 1 бр. мъжко яре, на стойност 45,12 лева, всичко на обща
стойност 86,36 лева, който не му се следва, за да не извърши действие по
служба - да не състави АУАН на лицето Ш.Ю.Х. от с. Старо селище за
установено административно нарушение по чл. 124, т. 4 от Закона за горите,
изразяващо се в паша в горски територии, в които е започнало или е
възможно естественото им възобновяване - престъпление по чл. 301, ал. 1, пр.
1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. В съдебно заседание на 23.07.2021 г. прокурорът
изменя обвинението, на основание чл. 287, ал. 1 от НПК, като повдига ново
обвинение на С. Д. К. за това, че през периода 16-17.05.2020 г. в с. Старо
селище в условията на продължавано престъпление в качеството на
длъжностно лице – главен специалист „Горски инспектор“ в РДГ - Русе,
район на действие ТП ДГС „Сеслав“ - Кубрат поискал и приел дар женско яре
на стойност 41. 24 лв. и мъжко яре на стойност 45. 12 лв., за да не извърши
действия по служба – освен, за да не състави акт за установяване на
административно нарушение на Ш.Ю.Х. от с. Старо селище, при установено
нарушение по чл.124, т.4 от Закона за горите, изразяващо се в паша на горски
територии и за нарушение по чл. 91а от ЗЛОД, съгласно който собствениците
на овчарски и пастирски кучета без спъвачки извън населени места се
наказват с глоба от 50 до 100 лв. - престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1, във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Намира, че
от събраните писмени, гласни, веществени доказателства и доказателствени
средства, еднопосочно се установява факта на извършеното престъпление и
неговия автор, съответно е установено, че от обективна и субективна страна
подс. К. е осъществил престъпление по чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като
поискал и приел дар. По безспорен начин е установено, според прокурора, че
подсъдимият има качество на длъжностно лице, според разпоредбата на чл.
93, ал. 1, б.“а“ НК. Престъплението е извършено при пряк умисъл, с користна
цел. К., като пълнолетен гражданин, е осъзнавал общественоопасния характер
на извършеното деяние, предвиждал последиците и искал тяхното
настъпване. Прокурорът иска да бъде определено наказание при условията на
чл. 54 НК и посочва като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало
на подсъдимия, а като отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства
проявената упоритост в умисъла, липсата на критичност към извършеното,
липса на изразено съжаление относно случилото се и към настоящия момент,
поведението на подсъдимия след извършване на престъплението - стремеж за
прикриване на извършеното, въздействие върху свидетелите, търсене
1
съдействие на влиятелни хора. Счита, че наказанието на подсъдимия следва
да бъде определено като лишаване от свобода за срок от 2 години, чието
изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66 НК за изпитателен срок от
4 години и да му бъде наложена глоба 2000 лв. и да бъде лишен от права по
чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК - от право да заема държавна длъжност в системата на
горите и да упражнява за срок от 2 години професията. Да се отнеме предмета
на престъплението или равностойността му.

Подсъдимият С. Д. К. дава обяснения в съдебно заседание на
16.04.2021 г.
Твърди, че при срещата с пастирите, казал на пастира на козите, който
бил видимо притеснен и не владеел добре български, че е забранено в цяла
България пашуването на кози извън регламента и поискал да се свърже със
собственика, за да му обясня, че не е в нарушение. По телефона питал може
ли да се срещнат. След това се срещнали. Твърди, че е заплатил 60 лв. на
Ш.Х., когато е взел животните.
Потърсил Б.Я., който е мъж на кметицата на Старо селище, тъй като
след като полицията взела яретата, разбрал „какво тенденциозно се случва“ и
искал да се срещне със служител на кметството, за да обясни, че нищо не е
направено незаконно. Поискал от Я. да попита Ш. защо се случва така. Но
след това Я. спрял да отговаря на позвъняванията.
Заявява, че хората не са били в нарушение и не е имал основание да
пише актове, а само ги предупредил.
Счита, че не е извършил нарушение, че няма щета за държавата.

Защитникът на подсъдимия адв. Й. заявява, че обвинението е
недоказано.
Изтъква, че спрямо подсъдимия няма подавани сигнали за
неправомерни действия, не е наказван дисциплинарно.
В длъжностната характеристика на К. е да извършва превенция
евентуални нарушения.
Подсъдимият паркирал служебно МПС на мястото до гьола, с цел да
провери защитената патица дали е там. Установил, че на поляната, не в
горския фонд, не в горска територия са свидетелите Ш.Х., Х.Х., Н.Х. и М.М.
и предупредил същите да не извършват неправомерни действия. Видял две
малки кучета, които не са били породисти и попитал пастирите дали не са
собственост тези кучета на някого и едва в съдебна фаза свидетеля Х. изцяло
2
променя своите показания като твърди, че му е поискан дар от страна на К.,
затова, че имал две малки кучета и тези кучета е следвало да имат спъвач.
На 17.05.2020 г., когато К. не е изпълнявал своите служебни
задължения, отишъл в с. Лудогорци откъдето е закупил яре, което се
потвърждава от показанията на свидетеля от Лудогорци и продължил до
къщата на Ш., като при срещата с него той не е бил на работа, не се е
представил като длъжностно лице и попитал, дали е възможно да закупи два
броя ярета. При натоварването К. заплатил 60 лв. – три банкноти по 20 лв.
Защитникът изтъква, че са установени противоречия в показанията на
св. Х.Х. и Ш.Х..
Адв. Й. намира, че оспорената съдебноветеринарна експертиза няма
доказателствена сила, тъй като няма приложен снимков материал, от който да
е видно, че яретата са идентични с тези, описани в протокола. Оспорва
протокола за оглед на местопроизшествие от 19.05. както и отразеното в
същия. Според защитата животните, намерени в къщата, собственост на
майката и бащата на К. не могат да бъдат идентифицирани като собственост
на Ш.Х.. Оспорва начина, по който са били изтеглени - с домашно кантарче.
Искането е подс. К. да бъде оправдан , тъй като са безспорни
доказателствата, че същия не е осъществил състав на престъплението. Нито
Х. е съзнавал, че дава дар на длъжностно лице, който не му се следва, тъй
като за него е ясно, че не е извършил паша в нарушение и от друга страна К.
не е съзнавал, че получава дар, тъй като е заплатил цената която свидетеля
Ш.Х. е поискал.
Посочва, че е налице провокация към подкуп от страна на св. Х..
Според адв. Й., ако съдът приеме, че извършеното от К. осъществява
състав на престъпление, наказанието следва да се определи при условията на
чл. 55 НК поради наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства - факта, че лицето е неосъждано, не е наказван дисциплинарно
и факта, че К. живее при своите майка и баща и се грижи за тях.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С. Д. К. е български гражданин, роден на 22.02.1977 г. в гр. Исперих,
със средно образование, не е женен, работи. К. не е осъждан (справка за
съдимост рег. №254/21.05.2020 г. РС Исперих, на л. 83 от ДП).
С.К., към май 2020 г., работел в Регионална дирекция по горите - Русе, с
район на действие ТП Държавно горско стопанство „Сеслав“, Кубрат, район
Исперих. С допълнително споразумение към трудов договор №26/20.03.2019
3
г. (л. 72 от ДП) К. бил назначен на длъжност Главен специалист „Горски
инспектор“. Съгласно длъжностна характеристика подсъдимият К. извършвал
контрол на дейностите в горските територии по Закона за горите, Закона за
лова и опазване на дивеча, Закона за защитените територии, Закона за
биологичното разнообразие и други закони и подзаконовите актове по
прилагането им. К. имал право да проверява съответната документация и
обектите, подлежащи на контрол, да изисква документи и получава
информация, необходима за изпълнение на контролните функции, да издава
разпореждания за спиране и прекратяване на дейности при констатиране на
нарушения, да отвежда принудително нарушители, да използва физическа
сила, помощни средства, както и да съставя на актове за констатирани
административни нарушения.
На 16.05.2020 г., С.К. бил на работа, в района на ТП ДСГ - Разград. При
изпълнение на служебните си задължения управлявал служебно МПС - „Лада
Нива“ с peг. № Р 0571 РК, бяла на цвят, оборудван с GPS система, по която се
отчита движението на автомобила. С автомобила, в изпълнение на
служебните си задължения, отишъл в землището на с. Старо селище,
подотдел 108 „л“, в близост до местен водоем, където се намирал защитен
вид патица.
Там пасели стада св. Х.Х., св. Н. Х.ов и св. С.М.ов. Тримата били
седнали да почиват. Стадото кози, което пасял св. Х.Х. се отглеждало
основно от брат му – св. Ш.Х., а Х.Х. понякога замествал брат си.
С.К. слязъл от автомобила и се приближил до пастирите. Представил се,
че е „горски“ и попитал на кого са козите. След това посочил св. Х. и го
извикал да отиде при автомобила. Двамата се отдалечили от св. Н. Х.ов и св.
С.М.ов и разговаряли. К. казал на Х., че глобите за това, че животните пасат в
гората са много големи – 5-10 000 лв. както и затова, че кучетата му били без
спъвалки. Св. Х. много се изплашил, тъй като нямали възможност да платят
такива големи глоби. К. решил да се възползва от притесненията на св. Х.Х. и
да поиска някое от животните, за да не му състави акт. К. казал на Х., че от
човечност няма да го глоби, но иска едно яре от 25 кг., тъй като наближава 24
май. Св. Х. му казал, че животните са на брат му и му дал номера на телефона
на брат си.
Веднага, след като К. си заминал, св. Х., уплашен от случилото се,
разговарял с брат си по телефона и го предупредил, че С.К. ще го търси и му
казал, че се е представил за горски, казал че са в нарушение и поискал едно
яре, за да не му напише акт.
К. се свързал по телефона със св. Ш.Х., който по това време бил да
работи в с. Лудогорци. С Х. бил и св. М.М.. С.К. поискал да се срещнат и
казал, че ще го чака в центъра на с. Старо селище.
Когато св. Ш.Х. пристигнал, К. вече го чакал. Седнали на пейка пред
4
магазина, а св. М.М., който бил със Ш. Хюсеин, седнал на друга пейка
настрани.
К. обяснил на Ш.Х., че бил в нарушение, че „ако дойдат колегите от
София ще стане страшно“, че глобите са големи, но той ще оправи нещата,
ако му даде яре. Св. Х. казал, че щом трябва ще му даде яре, но обяснил, че
няма големи ярета, тъй като ги продал.
Разбрали се вечерта К. да отиде до дома на Х. и да си избере две ярета.
По-късно К. се обадил, че е възпрепятстван и ще отиде в друг ден. На
17.05.2020 г. С.К., с личния си автомобил, отишъл до дома на св. Ш.Х..
Двамата влезли в обора и след като огледал животните К. поискал едно от
тях, но св. Ш.Х. не се съгласил и му посочил други животни, от които да си
избере. К. взел две животни едно мъжко, черно-сиво на цвят и едно женско,
бяло на цвят. Прехвърлили ги през мрежата и К. ги натоварил в автомобила
си. В автомобила имало и друго животно, което бил взел по-рано от друг
животновъд. Откарал животните в къщата, в която живеят родителите му и
която ползвал в с. Хърсово на ул. „Александър Стамболийски“ № 27.
За станалото били уведомени органи на МВР и св. Ш.Х. бил разпитан от
разследващ полицай в ОД на МВР - Разград като свидетел и с това действие
било поставено началото на наказателно производство. Същия ден бил
извършен оглед на местопроизшествие в ползваната от К. къща в с. Хърсово,
на ул. „Александър Стамболийски“ № 27. По време на огледа били иззети
двете ярета, които К. получил от св. Ш.Х..
След като разбрал, че се провежда разследване К. решил да се свърже
със св. Ш.Х., за да поиска от него да оттегли жалбата си и започнал
настоятелно да му звъни по мобилния телефон, но Х. не отговарял. Тогава
С.К. отишъл до дома на Хатидже Я.а - кмет на с. Старо Селище. Тя не била в
дома си и К. провел разговор със св. Б.Я. – неин съпруг. К. се представил, че е
горски и му казал, че няколко дни преди това взел от св. Ш.Х. две ярета, чу
ме дължи пари, че не платил животните, а Х. поради това подал жалба в
полицията. Заявил, че ще му даде парите щом вземе заплата и помолил св. Я.
да разговаря със св. Ш.Х. и да го убеди да оттегли жалбата си. К. многократно
търсил със св. Я., за да разбере дали се е срещнал със св. Ш.Х..
При св. М. отишли две лица от Хърсово, които поискали да каже, че е
чул подсъдимия да казва на св. Ш.Х., че ще му плати яретата след като вземе
заплата, но М.М. казал, че не е чул разговора им и отказал. Поискали да каже
на Ш. да оттегли жалбата си.
Стойността на двете ярета е общо 86, 36 лв., съответно на животното от
женски пол, с тегло 7, 6452 кг. , стойността е 41, 24 лв., а от мъжки пол, с
тегло 8, 365 кг., стойността е 45,12 лв.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
5
на анализа на:
1. Показания на свидетелите:
Ш.Ю.Х. и Х. Ю. Х. – двамата свидетели дават безпротиворечиви, ясни и
категорични показания, относно действията извършени от К. на 16.05.2020 г.
и след това. Няма обстоятелства, които водят до съмнение в достоверността
на показанията им. Свидетелите не са били в някакви отношения с подс. К..
Установява се по несъмнен начин, че К. при срещата си със св. Х.Х. се е
представил като длъжностно лице, посочил е нарушения, извършени от
свидетеля, които се наказват със значителни глоби и е заявил, че ако получи
някое животно от стадото, няма да има глоби за свидетеля. По несъмнен
начин се установява и от показанията на св. Ш.Х., че подс. К. е поискал да му
дадат животно, за да „оправи нещата“, както и че не е предлагал или давал
пари, за да плати цената му.
Ф. М. Ю. – майка на св. Ш.Ю.Х. и Х. Ю. Х., която е била в дома им, когато К.
е получил животните и е възприела разказа на сина за уговорките с
подсъдимия;
Б. А. Я. – относно срещите му с подс. К., който заявил, че взел животни от
подс. К., дължал му пари и молел да уговори св. Ш.Х. да оттегли жалбата си;
М. С. М. – свидетелят е очевидец на срещата между подс. К. и св. Ш.Х.,
правдиви са показанията му и относно опита на лица да поискат от него да
въздейства върху Ш., за да оттегли жалбата си или да заяви, че чул
подсъдимия да предлага заплащане на животните.
Н. И. Х.ов и С.М.ов М.ов – са пастири, които са били заедно със св. Х.Х. на
паша на 16.05.2020 г. и са възприели разговора между подсъдимия и св. Х.,
без да чуят съдържанието му. Показанията им са ясни, конкретни, няма
съмнение в достоверността им.
И. Д. Х. – показанията на свидетеля не са относими към отношенията на
К. и св. Х.. По твърденията на свидетеля той предложил и дал на К. животно,
за което не искал заплащане, но след това открил в джоба на дрехата си 80 лв.
Н. А. Н. – свидетелят дава показания, относно задълженията на
подсъдимия и начина на работа в ДГС, но нямат пряко отношения към
деянието, за което е обвинен подсъдимия;
Б. К. Я. – свидетелят дава показания, относно задълженията на
подсъдимия, обстоятелствата по прекратяване на трудовото правоотношение,
начина на работа в ДГС, но нямат пряко отношения към деянието, за което е
обвинен подсъдимия;
А. Р. А. – свидетелят дава показания относно установяване на
нарушения и реда за съставяне на актове, но те нямат пряко отношения към
6
деянието, за което е обвинен подсъдимия;
Д.Й.Й. - свидетелят дава показания, относно правомощията на
подсъдимия, като „Горски инспектор“ и начина на работа в ДГС;
О.И.Х. – дава показания, относно уговорена от подс. К. работа –
подстригване на овце, за св. Ш.Х. срещу възнаграждение. Показанията не
допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата, относно деянието,
за което е обвинен подсъдимия;
П. М. И. – дава показания за задълженията си като ловен надзирател в
ДЛС „Воден-Ирихисар“, за отношенията си с подсъдимия и обстоятелства,
следващи деянието, деянието за което е обвинен подсъдимия.
2. Писмените доказателства: биографична справка (л. 19), декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л. 20), заповед №
114/21.01.2020 г. (л. 65), предложение за забранените за паша горски
територии, собственост на Община Исперих (л. 67), протокол за
отговорно пазене и съхранение (л. 69), допълнително споразумение №
26/20.03.2019 г. към трудов договор (л. 72), длъжностна характеристика
(л. 73), месечен график (л. 77), формуляр за оценка на изпълнението на
длъжността от служители, заемащи експертни длъжности със
спомагателни функции и технически длъжности (л. 78), справка за
съдимост (л. 83),
3. Заключенията по назначените експертизи: ветеринарно - оценъчна
експертиза (л. 58), съдебно-техническа експертиза на вещото лице инж.
Т., приета в съдебно заседание на 23.07.2021 г. Заключенията са пълни,
ясни, обосновани и няма съмнение в правилността им. Категорично и
ясно е заключението на вещото лице д-р Я.Я., относно стойността на
животните и в съдебно заседание на 11.05.2021 г. отговаря на съмненията
на защитата, относно липсата на промяна на тегло на животните. Ясно и
категорично е и заключението на вещото лице инж. С., относно
движението на служебния автомобил на подсъдимия.
4. Протокол за оглед на местопроизшествието (л. 3).
Няма противоречия между доказателствените източници. Единствено
обясненията на подсъдимия К. са в противоречие на показанията на св. Х.Х. и
Ш.Х.. Съдът намира за достоверни и правдиви показанията на свидетелите.
Твърдението на подсъдимия е защитна теза. Нелогично е описаното от К.
поведение – без да е налице нарушение, уведомил св. Х.Х. за размера на
глобите, а след това решил да уведоми и брат му, посочен като собственик на
животните, че няма извършено нарушение, за което не само се свързал с него
по телефона, но си уговорил и среща. Няма обяснение и защо е било
необходимо да проведе „превантивната“ си дейност само по отношение на св.
Х.Х. и то като го извикал на отдалечено от св. Х.ов и св. М.ов място.
Приетото за установено от съда, относно поведението на подсъдимия и
7
съзнаването на противоправността му се подкрепят и от показанията на
свидетелите Я. и М., относно последващите деянието действия на К.,
насочени към това да избегне разкриване на деянието.
Съдът счита фактическата обстановка за изяснена. Събрани са
възможните доказателства и безспорно са изяснение въпросите, относно
извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него и другите
обстоятелства по чл. 102 НПК.
С.К. с оглед длъжността, която заема и длъжностната характеристика за
нея е „длъжностно лице“, според разпоредбата на чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК, тъй
като му е възложено да изпълнява със заплата служба в държавно учреждение
– държавно предприятие държавно горско стопанство и в задълженията му е
осъществяване на контрол, регламентиран в Закона за горите, Закона за лова,
Закона за лова и опазване на дивеча и др. в горските територии, включително
относно реда за паша на домашните животни в горските територии и
съставяне на актове за установяване на административни нарушения.
Съответно дейността му не е само на материално изпълнение.
Съдът намира възраженията на защитата по обосноваността на
обвинението за неоснователни. Обясненията на подсъдимия са опровергани.
Не се установява, че е платил за животните 60 лв., не се установява, нито че е
предлагал заплащане.
Няма противоречия в свидетелските показания. Отклонението от
показанията, дадени на ДП е обяснимо с изтеклия период от време и то не е
по съществените обстоятелства от предмета на доказване, нито може да е
довод за недостоверност на свидетелските показания. Показанията на
свидетелите са ясни и категорични, няма промяна в съобщените факти и
позволяват да се направят безспорни фактически изводи.
Съдебният състав счита, за неоснователно и оспорването на
заключението по оценителната експертиза, поради твърдяна от защитата
недостатъчна прецизност на кантара, с който са изтеглени животните и липса
на промяна в теглото им. Вещото лице дава в съдебно заседание убедителен
отговор за причините, поради които е възможно да няма промяна в теглото на
животните. Стойността на животните е определена от вещото лице, поддържа
се и в съдебно заседание, няма основание да се поставя под съмнение.
Животните са отразени в протокола за оглед и фотоалбума към него,
идентифицирани са от св. Ш.Х., претеглени са от вещото лице, оставени са за
пазене от св. Х., съответно липсата им към момента на съдебното следствие
не поставя под съмнение приетото за установено от фактическа страна.

Като лице, по чл. 93, ал. 1, б. „а“ НК, което може лично да извърши или
да не извърши действие или бездействие по служба, произтичащо от
8
служебната му компетентност, за което получава дар, подсъдимият е субект
на подкуп по чл. 301 НК.
Подс. К. е поискал и приел дар от с. Ш.Х. - две животни на стойност 86,
36 лв. Предметът на престъплението е предаден от св. Ш.Х. на подсъдимия,
който е установил фактическа власт върху животните и ги е отнесъл в дома
си. За получените животни подс. К. не е предлагал да плати и не е заплащал
цената им. Този дар не му се следва и е поискан от него, за да извърши
бездействие по служба – да не състави актове за установяване на
административни нарушения. Работата срещу заплащане, която подсъдимият,
според показанията на св. Х., договорил за св. Ш.Х. не може да се приеме, че
е възмездяване срещу получените животни.
Няма провокация към подкуп, тъй като подсъдимият е заплашил св. Х.Х.
с налагане на значителни глоби за нарушения, за които той има правомощия
да следи и констатира, след това установил контакт със св. Ш.Х. и поискал
животните. Първо подсъдимият е потърсил контакт със св. Х. и поискал
неследваща се облага, съответно не може да се приеме, че е налице
провокация към подкуп. Няма никакви доказателства за поведение на
свидетелите, което сочи, че е налице преднамерено склоняване, убеждаване и
мотивиране на К. да приеме дар. Напротив, при извършване на деянието
подсъдимият е проявил настойчивост и осъществил натиск и върху двамата
свидетели – Х.Х. и Ш.Х., за да получи исканата облага. Налице е
продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, тъй като са осъществени
деяния, които осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.

Съдебният състав намира, че извършеното от подсъдимия осъществява
състава на престъплението, в което е обвинен.
Безспорно се установява от събраните доказателства, че в периода
16.05.2020 г. - 17.05.2020 г. в с. Старо селище, Област Разград, в условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - главен
специалист „Горски инспектор“ в Регионална дирекция по горите гр. Русе,
район на действие ТП Държавно горско стопанство „Сеслав“ Кубрат, район
Исперих, поискал и приел дар – женско яре на стойност 41, 24 лева и мъжко
яре, на стойност 45, 12 лева, на обща стойност 86, 36 лева, който не му се
следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за
установяване на административно нарушение на Ш.Ю.Х. от с. Старо селище,
за административно нарушение по чл. 124, т. 4 от Закона за горите - паша в
горски територии, в които е започнало или е възможно естественото им
възобновяване и по чл. 91а от Закона за лова и опазването на дивеча, съгласно
който се наказват собствениците на овчарски и пастирски кучета без спъвачки
9
извън населени места, с което е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на престъпление по чл. 301, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Престъплението е извършено при пряк умисъл, с цел подсъдимият да
получи неправомерна облага – да се снабди с две ярета. К. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е целял
настъпването им. К. е знаел, че поисканата и приета от него облага не му се
следва, тъй като няма основание за получаването . К. е поискал и получил
животните срещу обещанието да прояви бездействие при осъществяване на
служебните си задължения и да не съставя актове за административни
нарушения. Подсъдимият, като длъжностно лице, което получава облагата,
така и св. Х., като лице което дава облагата, съзнават, че дарът не се дължи и
няма основание за предаването, съответно приемането му.
По наказанието.
За престъплението по чл. 301, ал. 1 НК се предвижда лишаване от
свобода до 6 години и глоба до 5 000 лв.
Корупционните престъпления нанасят значителни щети на обществото,
подкопават доверието на гражданите в държавните органи, създават очакване,
че може да се нарушават установените правила, срещу заплащане на
неследваща се облага на съответното длъжностно лице. Поради това не може
изхождайки от стойността на предмета на престъплението да се приеме, че
деянието не е престъпно или това е изключително смекчаващо обстоятелство.
Деянието е със значителна обществена опасност, типична за този вид
престъпления. Подсъдимият следва да носи наказателна отговорност и да му
се наложи наказание в рамките на предвиденото в чл. 301, ал. 1 НК.
Съдът намира, че е налице превес на смекчаващите обстоятелства, тъй
като подсъдимият не е осъждан, има добри характеристични данни, размерът
на подкупа не е значителен. От друга страна следва да се отчете
настойчивостта на К. при извършване на деянието. Съдът наложи наказание
лишаване от свобода в предвидения минимален размер. Няма многобройни
или изключителни смекчаващи обстоятелства. Такова не е и декларираното от
защитника, без да е подкрепено с доказателства, здравословно състояние на
бащата на подсъдимия. Наложените наказания не пречат на подс. К. да полага
грижи за възходящите си.
Съдът наложи и глоба към минималният размер – 200 лв., като съобрази
имотното състояние на подсъдимия, установено по делото от декларация за
семейно и имотно състояние.
На основание чл. 66 НК съдът отложи изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години, тъй като подс. К. не е осъждан и за
постигане целите на наказанието и за поправянето му не е наложително да
изтърпи наказанието.
10
На основание чл. 301, ал. 4 НК съдът наложи и лишаване от право да
заема държавна длъжност в системата на горите за срок от две години.
Лишаването за такъв срок е необходимо, както за поправяне на подсъдимия,
така и за превантивно въздействие върху останалите членове на обществото.
Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността да
се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни за въздействие
върху подсъдимия. Не е необходимо изолирането му от обществото, с оглед
данните за личността му, за да се поправи.
На основание чл. 307а НК следва да се отнеме равностойността на
предмета на престъплението, тъй като предмета на престъплението липсва.
На основание чл. 189 НПК подсъдимият К. е осъден да заплати
разноските направени в хода на досъдебното и съдебното производство.


Съдия:
11
Съобщи за изтекли лични данни