Разпореждане по дело №14/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. Г. чред адв.Юрукова против решение № 5930/23.10.2009 г. постановено по Г.д.№ 1586/2008 г. на Благоевградския районен съд.

Въззивницата поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което е направил необоснован извод, че имотът, чиято делба се иска е не е съсобствен между страните. Моли да бъде отменено.

Въззиваемите чрез пълномощника си поддържат, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърдят, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което молят да бъде оставмено в сила.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

Ищцата и ответникът са наследници на Н. И. Г., бивш жител на Б., починал на 24.07.1990 г. Ответницата е дъщеря и единствена наследница на С.Г., бивш жител на Б., починал на 07.07.2005 г., син на Н. Г. и брат на ищцата и ответника.

С Н.а. за придобит по давност недвижим имот № 143, том І, дело № 125/1970 г., Н. Г. е признат за собственик на “ДВОРНО МЯСТО от около 500 кв.м. с пл. № 3527 по плана на Б., който имот ведно с имоти пл.№№ 3526 и 3524, образуват съсобствен парцел VІІ-3527, 3526, 3524 от кв. 157, ведно с построената в същия имот – пл. № 3527, ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА.

Видно от нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност № 71, том І, рег. № 1208, дело № 70/2007 г. ответницата е призната за собственик по давностно владение на процесната двуетажна жилищна сграда.

Приет като доказателство е и Нотариален акт за суперфиция № 147, том ІІ, дело № 360/1977 г. , видно от който общият наследодател на страните – Н. Г., е отстъпил на сина си – ответника К. Г., правото да построи жилищна сграда в имот пл. № 3527 в кв. 157 по плана на Б., с площ от 500 кв.м., като отделните етажи бъдат построени и принадлежат, както следва: първият и вторият етаж – на К. Г., а третият етаж – на Н. Г..

С Нотариален акт за отстъпване право на строеж № 87, том І, дело № 113/1982 г. Н. Г. е отстъпил на внука си Н. Г. правото да построи третия етаж от построената в имот пл. № 4241 в кв. 157 по новия план на Б. – кв. “Г.”, двуетажна жилищна сграда.

От съдебно-техническа експертиза се установява, че за първи път процесната жилищна сграда е нанесена на плана на Б. от 1955 г. Към настоящия момент, по сега действащата кадастрална карта на Б. от 2006 г., жилищната сграда е отразена като еднофамилна, със застроена площ от 70 кв.м., брой етажи – два и същата е записана в кадастралния регистър към кадастралната карта на Б. от 2006 г. на името на С. С. Г..

От свидетелските показания се установява, че процесната сграда е построена през 1949 г. – 1952 г. от общия наследодател на страните. К. и И. живеели в тази къща и сега си живеят там. И. живеела в тази къща, откакто се е построила и никога не е живяла на друго място. С. също живял в нея почти през цялото време, докато дъщеря му – ответницата С. Г., не е живяла в тази къща.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че предявеният иск за делба е основателен и следва да бъде уважен, при посочените в исковата молба квоти. Ответницата по никакъв начин не доказа възражението си, че процесната двуетажна жилищна сграда е била изградена от баща й. В отговора С. Г. твърди, че към датата на издаване на нотариалния акт за придобиване по давност на недвижимия имот на името на Н. Г., къщата вече е била построена от баща й С. Г. Това твърдение изцяло бе оборено от показанията на разпитаните свидетели. В техните покозания не се съдържат и данни, от които да се направи извода, че ответницата е придобила имота по давност. С оглед изложеното следва да се приеме, че същият се явява съсобствен между страните, като делбата следва да се допусне при квоти по 1/3 идеална част за всеки от тях.

По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да се потвърди.

Водим от го­ното, съдът

Р Е Ш И :

Потвърждава решение № 5930/23.10.2009 г. постановено по Г.д.№ 1586/2008 г. на Благоевградския районен съд.

Осъжда С. Г. да заплати на К. Г. 200 лв. разноски в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: