№ 393
гр. Б., 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Коева
Членове:Милена Каменова
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500597 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№7289/27.03.2024г., подадена от Р. М. Б., чрез
пълномощник адв.М. Г. против Решение №115/26.02.2024г. по гр.д.№2821/22 г. по описа на
РС-Б..
С въззивната жалба решението се оспорва в частта, с която съдът е отхвърлил иска за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 4207,80 лв. до пълния размер от 35 000
лв., ведно със законната лихва от 23.05.2021г. до изплащането и в частта, с която е отхвърлен
искът за пропуснати ползи в размер на 3915,40 лв., ведно със законната лихва от подаване на
иска до изплащането. Сочи се, че решението в обжалваните части е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Оспорва се размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди в нарушение
на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Изтъкват се процесуални нарушения при допускане събиране
на доказателства по отношение на факти и твърдения на ответната страна, които съдът е
признал за преклудирани. Сочи се, че съдът не е взел предвид общоизвестен факт като
утежняване на социално - икономическата обстановка към датата на определяне на
обезщетението, както и не е отчетен фактът, че за застраховката, с която е намалено
обезщетението вноски е извършвал и работника. Изтъкват се подробни аргументи в насока
неправилно определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при
1
несъобразяване на всички обстоятелства по делото, имащи отношение за определяне на
размера при съобразяване на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение
и уважаване на иска в оспорените и отхвърлени от първоинстанционния съд части. Искат се
разноски. Правят се доказателствени искания - за приемане като писмени доказателство на
решение на ТЕЛК № 91546 от 04.04.2023г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на жалбата от въззиваемата страна.
Оплакванията във възивната жалба се определят като неоснователни. Подробно се
аргументира тезата, че обезщетението за неимуществени вреди е съобразно с критерия
справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържа се и правилност на решението в частта за
отхвърления иск за имуществени вреди. Оспорва се като преклудирано искането за събиране
на писмено доказателство от въззивния съд. Не се сочат доказателства от въззиваемата
страна.
Подадена е и насрещна въззивна жалба с вх.№10777/09.05.2024г. от Б. ЕООД,
представлявано от П.И.Е., против Решение №115/26.02.2024г. по гр.д.№2821/22 г. по описа
на РС-Б., в частите, в които предявените искове са уважени.
Въззивният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. С писмено
становище поддържа въззивната жалба и иска уважаването й. Оспорва насрещната въззивна
жалба.
Ответната страна - работодателят, чрез пълномощник, оспорва въззивната жалба, като
поддържа насрещната такава.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК,
подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна с правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Р. М. Б.
против Б.ООД- гр.Б., с ЕИК ***, с която е предявен осъдителен иск - за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца Р. М. Б. сумата в размер на 35 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди по чл. 200, ал.1 от КТ,
което обезщетение е самостоятелно такова и е извън получените от застраховка „Трудова
злополука“ обезщетение от 25 792 лева, което обезщетение включва претърпените,
търпените в момента и за в бъдеще физически и психически болки и страдания, както и
неудобства поради уврежданията, настъпили вследствие на трудовата злополука, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.05.2021 година до окончателното
изплащане, както и обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл.200, ал. 3 от КТ в
размер на 3915,40 лева, представляващи пропуснати ползи - разликата между брутното
трудово възнаграждение за периода от 23.05.2021 година до деня на завеждане на иска и
2
полученото обезщетение за нетрудоспособност от болнични листове, ведно със законната
лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане, както и сумата от 295,94
лева - медицински разходи, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до
окончателното плащане, както и направените разноски по делото.
Първоначално исковата молба е била подаден пред РС В. и по нея образувано гр.д.№
2233/2022г. по описа на РС В.. Твърди се от ищеца, че на 23.05.2021г. по време и във връзка
с извършваната работа, възложена от ответната страна, в качеството на работодател на обект
в община К., при изтегляне на пилотно въже, което преминава през ролка, монтирана в
основата на стълб въжето увлякло лявата му ръка в ролката, вследствие на което е получил
множество тежки травматични увреждания – травма на нерв на друг пръст, множествени
счупвания на пръстите, травматична ампутация на друг пръст на ръката. Сочи се, че с
разпореждане № 5104-01-32 от 24.06.2021г. на ТП на НОИ - гр.Б. увреждането е признато за
трудова злополука. Подробно се описват претърпените от ищеца неимуществени вреди –
болки и страдания, които се сочат, че са в пряка връзка с полученото увреждане на здравето,
поради което се иска заплащане от работодателя на неимуществени вреди в размер на 35 000
лв.
Твърди се още от ищеца, че за периода от 23.05.2021г. до 28.01.2022г. е получил
обезщетение за неработоспособност по издадени болнични листове в общ размер от 4806.60
лева, а за посоченото време би получил заплати в общ размер от 8722 лева, което
представлява разлика в размер на 3915.40 лева, която е имуществена вреда, изразяваща се в
пропусната полза за ищеца, която се претендира като вид имуществена вреда,
представляваща пряк резултат от увреждането. Като такава вреда се сочи, че представляват
направените разходи за прегледи и лекарства в размер на 295.94 лева, които също се искат
да бъдат възмездени от работодателя. Претендираните обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди се иска , считано то датата на увреждането до изплащането.
От ответната страна е получен препис от исковата молба лично от управителя на
24.08.2022г. - /л.42 от РС В./. В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, изтекъл
на 26.09.2022г. /следващия работен, присъствен ден, тъй като 24.09.2022г. е събота –
неприсъствен ден/ от ответното дружество е подадено по куриер писмена молба с вх.№
12545/30.08.2022г., с която е направено единствено възражение за местна неподсъдност на
делото пред сезирания съд – РС В.. С определение № 1302/01.09.2022г. по гр.д.№
2233/2022г. по описа на РС В. производството е прекратено, на основание 119, ал.3 вр. с
ч.105 ГПК и делото изпратено по подсъдност на РС Б. и образувано като гр.д.№ 2821/2022г.
В първото открито с.з. , проведено на 28.02.2023г. не е допуснато за разглеждане
направеното от ответния работодател възражение за съпричиняване – пр.основание чл. 201,
ал. КТ, поради настъпила преклузия.
С обжалваното решение ответното дружество Б. ООД, гр. Б., с ЕИК *** е осъдено да
заплати на Р. М. Б., с ЕГН ********** сумата в размер на 4207,80 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които
3
са в причинно - следствена връзка и резултат от настъпилата на 23.05.2021г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на причиняване на
увреждането - 23.05.2021г., до окончателното изплащане на обезщетението, като искът над
уважения размер от 4207,80 лв. до предявения такъв от 35 000, 00 лв., е отхвърлен, като
неоснователен.
С решението на Р. М. Б. е присъдена и сумата от 295,94 лв., представляваща медицински
разходи, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска /15.07.2022г./, до
окончателното плащане, а искът за имуществени вреди за сумата от 3915,40 лева,
представляващи пропуснати ползи - разликата между брутното трудово възнаграждение за
периода от 23.05.2021г. до деня на завеждане на иска 15.07.2022г. и полученото обезщетение
за нетрудоспособност от болнични листове, ведно със законната лихва от деня на завеждане
на иска до окончателното изплащане, е отхвърлен, като неоснователен.
Обсъждането на събрания доказателствен материал налага извода за правилно установена
от районния съд фактическа обстановка. Същата е пълна и съответна на събраните по
делото доказателства, поради което и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към нея.
Направеният от въззивния съд самостоятелен анализ на събраните доказателства води до
следните фактически констатации: с Разпореждане № 5104-01-32/24.06.2021г., издадено от
НОИ - ТП Б. въз основа на подадена Декларация за трудова злополука с вх. № 2101-01-
35/21.06.2021г., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука от осигурителя
Б. ООД, станала с ищеца Р. М. Б. на 23.05.2021г., е приета за трудова злополука по чл. 55, ал.
1 от КСО. Описано е, че злополуката е станала през време и по повод на извършваната
работа на 23.05.2021г., около 11:45 часа на обект „Изграждане на нов електропровод 400kV
между п/ст М.и. и п/ст Н.С. при стълб № 248, при изтегляне на пилотно въже, което
преминава през ролка, монтирана в основата на стълб, като пострадалия се опитва да оправи
преминаването на възела през ролката, въжето увлича лявата му ръка в ролката, в следствие
на което е получил травматични увреждания с диагноза „травма на нерв на друг пръст.
Множество счупвания на пръстите на ръката“, довели до временна неработоспособност.
Няма спор между страните, че към датата на настъпване на злополуката помежду им е
съществувало валидно трудово правоотношение, въз основа на сключен трудов договор №
423/08.06.2020г., като заеманата към този момент от ищеца длъжност е била „технически
ръководител“, видно и от длъжностна характеристика, връчена на служителя на 08.06.2020г.
От приобщената към доказателствения материал Епикриза, издадена от Отделение по
Ортопедия и травматология, МБАЛ д-р А.Д. АД гр. К. на името на Р. М. Б. се установява, че
ищецът е постъпил в отделението на 23.05.2021г. и изписан на 31.05.2021г., по КП 210,
постъпил в отделението с множество разкъсано контузни рани на *****
От представената епикриза, издадена от Първа частна МБАЛ В. ЕООД се установява, че
на 11.08.2021г. ищецът е постъпил в отделение по физикална и рехабилитационна медицина,
като е изписан на 18.08.2021г. със снета анамнеза, че се касае за болен, постъпващ за първи
път в отделението с оплаквания от оток, болка и скованост в лява ръка, затрудняващи ДЕО и
4
самообслужване. Оплакванията са му от 23.05.2021 година, получени след травма.
Установени са фрактури на 2, 3 и 4 пръст. Проведено е оперативно лечение с поставяне на
МО на трети пръст и ампутация на 2-ри пръст. На 01.07.2021 година е отстранен металът и е
насочен за ФТР.
За периодите от 23.05.2021г. до 29.06.2021г.; от 30.07.2021г. до 28.08.2021г.; от 29.08.2021г.
до 27.09.2021г.; от 28.09.2021г. до 27.12.2021г. ищецът е бил във временна
нетрудоспособност / болнични листа – 4 бр./ , а с експертно решение № 0912 от 13.04.2022г.
от ТЕЛК, общи заболявания към МБАЛ „Х.Б.“ АД гр. В. ищецът е освидетелстван от със
62% трайно намалена работоспособност, за срок от 1 година.
На 19.05.2022г. на Р. Б. е преведена от ЗК „Уника“ сумата в размер на 25 792,20 лева
/преводно нареждане/.
Със заповед № П-03/27.05.2021г. от ответното дружество, във връзка с трудова злополука
на обект „Изграждане на нов електропровод 400kV между п/ст М.и. и п/ст Н.С. - Гърция, на
територията на Република България: ОП № 2 - Нова ВЛ 400 kV от Репер R18 /стълб № 140/
до Репер R43 /стълб № 288/ е разпоредено да се изчисли и изплати на Р. М. Б. за претърпяна
трудова злополука социална помощ към ведомостта за работна заплата за месец юни сумата
в размер на 1500 лева и за месец юли сумата 1289 лева, като е представена и справка за
начислени и изплатени социални помощи, съгласно цитираната по-горе заповед /л. 32 и 33
от делото/.
С оглед изясняване на делото от фактическа страна, са събрани гласни доказателства, от
които се установява следното:
Свидетелят Л. Л. не е бил свидетел на инцидента, а за него узнал от ищеца. Сочи, че се
видял с него след излизането му от болницата в К.. Сочи, че ищецът не бил в добро
състояние, мълчал, бил подтиснат, почти нищо не говорил, а преди инцидента бил много
позитивен човек. След случилото се не искал да излиза и да се среща с хора. Притеснявал се
да си намери работа в това състояние. Трудно се обслужвал, да се облече, да си обуе
обувките, за което помагала жена му.
Св.Св.Б. – брат на ищеца, сочи, че в ищеца след инцидента имало промяна вповедението
му. Бил нервен, не можело да се комуникират нормално, появила се някаква форма на тремор
в едната ръка, но това било докато пушел. Притеснявал се да посещава родителите си и
затова криел ръката си в джоба, за да не се тревожат, да не го видят. Споделя, че до ден
днешен родители им не знаели за този инцидент, тъй като били възрастни и болни. Споделя,
че брат му страдал от това, че не може да се вижда с родителите си, тъй като преди
инцидента много често ги посещавал, а сега не ги е виждал от година и половина. Преди
инцидента ищецът бил много деен човек, винаги е бил на работа, а след това бил безработен,
което оказвало влияние в отношенията му с жена му. Тя работила за много малка заплата,
като служител в детска градина. В резултат на злополуката и загубата на пръста на лявата
ръка имал затруднения в ежедневните му дейности - да шофира, да тренира, а бил спортна
натура.
5
Св.Д.Д. сочи, че знае за злополуката по споделено и разказано от ищеца и после го видял
вече когато бил превързан. Само ръката му била увредена. Сочи, че след злополуката имало
разлика в поведението на ищеца, а преди това бил по-общителен, а сега бил по- затворен.
Когато били колеги ищеца му бил технически ръководител и доколкото знае е десничар.
Споделя, че се притеснявал от това, че не работел, но не му е споделил дали си търси работа.
Св.Д.П. сочи, че работата на ищеца била организационна във фирмата. Уточнява, че е
видял бегло ищеца, защото е бил на разстояние от него, но е бил на около 20-50 см. от
ролката. Видял как ищеца е хванал въжето с ръцете близо до ролката, за да го разклати да
мине и в един момент възела минал и му хванал ръката и му откъснала единия пръст.
Викнали Бърза помощ и са го откарали в болница в К.. Свидетелят споделя още, че тази
работа се вършела от електромонтьорите, а работата на ищеца Р. е била да направи
организацията на работата, а не да пипа въжето. Сочи, че на стълба имало двама монтьори и
те си знаели какво да правят, докато ищеца нямал право да пипа там. Той е трябвало да
нареди на електромонтьорите какво да направят при такава ситуация, а не той да го прави.
Не си спомня друг път ищеца да е изпълнявал такива процедури. Не знае дали му е било
възлагано да изпълнява такива функции. Потвърждава, че както на него, така и на ищеца са
им правени ежедневни инструктажи.
Св.Г.Иванов сочи, че познава ищеца като техник към фирмата. Задълженията му били да
прави инструктаж, да им дава ръкавици и като снабдител го водели. Бил с ищеца по време
на инцидента. Ищецът бил застанал до една ролка, с която се тегли въже, като това въже се
теглело, за да може за него да се закачи после жицата и да се прехвърли през стълбовете. На
самите стълбове посочва, че също имало ролка, въжето се качва на голямата ролка на
стълба, пуска се и така. Бил е заедно със свидетеля П. в багера и са дърпали напред, когато
са чули „спирайте“, и П. е спрял багера. Били на около 100 -120 метра някъде от стълба,
наложило се да спрат, защото на ролката имало една наставка и някой път закачала. Когато
ставало така, трябвало да се освободи с блъскане, дърпане на въжето. По принцип ищецът Р.
не трябвало да дърпа това въже, защото работниците го дърпали. Освен това не е трябвало
да е на близко разстояние до ролката, а на поне 10-12 метра по-далеч от ролката, за да не го
завлече. Посочва още, че бил близо до стълба и когато П. спрял багера, той моментално
отишъл и хванал въжето да го дърпа, много близо до ролката, тъй като нямало и метър. Бил
на около 50-60 см. до ролката. Не бил на разстояние, съгласно инструкциите. Видял как Б. е
дръпнал и вкарал пръстите в ролката и паднал на земята. Б. нямал такива задължение да
дърпа въжето. Това било задължение на електромонтьорите, жичкаджиите и багеристите,
които били обучени за тази работа да го правят. Тогава е имало на място такива работници,
на които било това задължение. Ищецът е бил най-близо до стълба, предполага, че е искал
да помогне, но друг път не е правил така. Б. не винаги е бил на обекта, а работниците си
работели сами, защото си знаели задълженията. Свидетеля потвърждава, че са им проведен
ежедневни инструктажи и се разписвали в книга.
По делото са приети съдебно – техническа, съдебно – медицинска и счетоводна
експертизи.
6
Според техническата експертиза, механизма на настъпилата злополука е както следва: на
23.05.2021г. е разстилано пилотно въже с багер на обект „Изграждане на нов електропровод
400 kV между п/ст М.и. и п/ст Н.С.Г. на територията на Р България. Ищецът е бил на работа,
ръководейки бригадата. Намирал се е близо до ролката при стълб № 248, виждайки
наближаването на възела до ролката е хванал въжето, за да го разлюлее и в този момент
въжето го захваща и притиска лявата ръка между въжето и ролката. Движението на въжето,
теглено от багера, повлича ръката на ищеца, а по инструкция е трябвало да подаде сигнал за
спиране на багера и на разстояние от 30/40 метра да извърши механично разклащане на
капроновото въже за да премине възела през ролката, след което с багера да продължи
разстилането.
Според длъжностната характеристика на ищеца длъжността му е Технически ръководител,
с код по НКП/ЕКДА 3123001 и задълженията му са фокусирани основно в ръководна
дейност, като няма утвърдени дейности по изпълнение на строително-монтажни операции и
полагане на труд, който изисква специфично обучение, квалификация и правоспособност.
При проверка на фирмената документация всяка дейност свързана с технологичните
изисквания по изграждането на отделните етапи от проекта е съпроводена с програма,
обучение и инструктаж на персонала, последвана с утвърдена заповед на Управителя за
изпълнение на конкретните дейности. От тези документи вещото лице не е установило
такива, които да възлагат извършването на такава работа от ищеца при възникване на
инцидента.
За изпълнение на трудовите дейности по изграждане на въздушни електропроводи в
дружеството е изработена и утвърдена Инструкция № 4 за безопасност и здраве при монтаж,
окачване и демонтаж на проводници и Мълниезащитни въжета, в която подробно са
разписани всички правила за безопасна работа при изтегляне на проводници и които са
длъжни всички работещи на такъв обект да спазват. Съгласно нея ищецът не е спазил
основни правила и изисквания - пр тегленето на пилотното въже под ъгъл не трябва да се
стои от страната на ролката, т.е не трябва да се стои във вътрешния ъгъл, който се образува
от въжето; Трябва от безопасно разстояние да се следи и внимава при преминаването на
снадки и възли през ролките; Ако се забележи проблем при преминаването през ролката, (в
случая техническия ръководител) наблюдаващия монтьор сигнализира за спиране на
разстилането за отстраняването му при спазване на инструкциите. Ищецът не е имал
задължение да изпълнява операции свързани с процеса на работа, тъй като това са
задължения на монтьорите на обекта. Независимо от това, обаче, той като технически
ръководител и познавайки инструкцията за безопасност, не е сигнализирал за предстоящия
проблем, за са се спре разстилането до отстраняването му, а е предприел действия по
отстраняване на проблема, което е пряка причина за настъпване на трудовата злополука.
Техническата експертиза е установила, че са били проведени всички необходими
инструктажи на ищеца, преди започване на работния процес, има утвърдена книга за
ежедневен инструктаж, за инструктаж на работното място, които съдържат подпис и на
ищеца, както и че на ищеца от работодателя са били предоставени и необходимото облекло
7
за работа, както и необходимите принадлежности за извършването й. В случая според
вещото лице инцидентът е настъпил поради неспазване на инструкцията за безопасност при
разстилане на електрически кабели м.з.в и пилотни въжета, а не поради нарушаване на
техническите параметри и конструктивна якост на съоръженията, които са довели до
настъпване на инцидента.
СМЕ сочи, че ищецът е получил открити наранявания на лявата ръка - ампутация на втори
пръст и множествени фрактури на костите на трети пръст, което е причинило постоянно
разстройство на здравето, без опасност за живота, с трайно затрудняване функцията на
ръката. Лицето е лекувано на етапи. По спешност е извършена хирургичната обработка на
откритите наранявания, оформяне на ампутационен чукан на втори пръст и метална
фиксация с К-игли на фрактурите на трети пръст. На втори етап на 01.07.2021г.
остеосинтезния материал - К-иглите са отстранени. На 11.08.2021г. е постъпил за лечение в
клиника за рехабилитация. Оздравителния период при подобен вид травми е от порядъка на
три-шест месеца, но в случая не можело да се постигне пълно възстановяване, поради
липсата на съществени части от ръката. Целта на лечението е постигане на максимално
възстановяване на функцията на ръката. Периодът, в който е възможно такова
възстановяване е до две години, но най-важни са първите шест месеца. След първите шест
месеца възстановяването е бавно и незначително. Вещото лице посочва, че в вследствие на
травмата, Р. Б. е получил ампутация на втори пръст на лявата ръка и открити фрактури на
костите на трети пръст. Трети пръст е със значително ограничена подвижност, както при
флексия, така и при екстензия и на практика не участва в захвата. Като последица от тези
травми захватът е значително затруднен, тъй като палеца и показалеца са отговорни за около
75-80% от функцията на ръката.
Според основната и допълнителна СЧЕ за периода от 23.05.2021г. до подаване на иска по
изготвените разчетно - платежни ведомости от Б. ООД е на Р. М. Б. е начислено БТВ в
размер на 3 330,02 лева (нетно ТВ - в размер на 2 595,95 лева), отразено в Справка № 05 от
експертизата. Изплатените на ищеца за посочения период от 23.05.2021г. до 15.07.2022г.
обезщетения за временна неработоспособност от осигурителя - Б. ООД са в общ размер на
216,02 лева за 09 работни дни. Изплатените на ищеца за посочения период от 23.05.2021
година до 15.07.2022 година обезщетения за временна неработоспособност от ТП на НОИ са
в общ размер на 5 068,30 лева, за 174 работни дни, от които: изплатените обезщетения с
основание „Трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО” от Фонд „Трудова злополука и
професионална болест“ са в размер на 4 653,96 лева за периода от 23.05.2021г до 18.01.2022г
вкл. - общо за 161 работни дни. Изплатените обезщетения с основание „Общо заболяване“ от
Фонд „Общо заболяване и майчинство” са в размер на 414,34 лева - за периода от
19.01.2022г. до 06.07.2022г. вкл., общо за 13 работни дни. Общо изплатени обезщетения за
временна неработоспособност е 5 284,32 лева (от ТП на НОИ - 5 068,30 лева и от Б. ООД -
216.02 лева).
Вещото лице е посочило, че разликата, явяваща се в пропуснати ползи между дължимото
и начислено трудово възнаграждение и получените обезщетения за временна
8
неработоспособност за периода от 23.05.2021 година до 15.07.2022 година е в размер на 1
889,97 лева. по отделни месеци, посочени в справка № 08 от заключението. В
допълнителното заключение вещото лице С.Т. е посочила, че в случай, че трудовата
злополука не бе осъществена и ищецът е работил в периода от 23.05.20.21 година до
15.07.2022 година работната заплата, която би получил е в размер на 9 245,42 лева БРЗ, респ.
7 174,29 лева - нетна заплата, отразена в Справка № 03 от заключението. Вещото лице е
посочило още, че за периода от 01.05.2021 г. до 15.07.2022г. (дата на завеждане на иска) на Р.
М. Б. е начислено БТВ в размер на 3 789,13 лева (нетно ТВ - в размер на 2 949,07 лева),
посочени в Справка № 01, а изплатената сума от Б. ООД на Р. М. Б. за работни заплати,
начислени му по РПВ-ти за периода от 01.05.2021г до 15.07.2022г е в пълен размер от 2
949,07 лева, отразени в справка № 02. Посочва се, че ако при изчисляване на разликата,
явяваща се в пропуснати ползи между дължимото и начисленото възнаграждение бъде
включена и сумата от 2 789,00 лева, представляващи платени на ищеца социални разходи от
ответника, свързани с трудовата злополука, същата е в размер на минус 899,03 лева, което
означава, че получените суми от ответника, като плащания от НОИ и от Б. ООД надхвърлят
нетните работни заплати, които би получил с цитираната сума, посочено в справка № 04.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само в рамките на релевираните оплаквания.
По въззивната жалба , подадена от Р. Б. –
Основните оплаквания на жалбоподателя са за неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, при
несъобразяване на всички обстоятелства, имащи отношение към определяне на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, както и липсата на основание за съда да намалява
поискания размер от общо 35 000 лв. с други получени суми от въззивника Б., а именно с
изплатено по реда на чл.200, ал.4 КТ обезщетение по договор за застраховка. Във въззивната
жалба подробно се обосновава тезата, че съдът не е следвало да намалява обезщетението за
неимуществени вреди с получената сума от застраховка, като се изтъква, че намаляването по
чл.200, ал.4 КТ предполага първо определяне на дължимият от работодателя размер на
обезщетението. Изтъква се още, че обезщетението се определя по справедливост от съда и
не е свързан с размера на предявения петитум за неимуществени вреди. Сочи се, че по
волята на ищеца искът може да е частичен, да е очевидно занижен или завишен, но при
прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди по иск по чл.200, ал.1 КТ съдът следвало да определи обезщетението глобално без да
се влияе от обстоятелства като степен на съпричиняване при груба небрежност, размер на
получена застрахователна сума по застраховка при трудова злополука.
9
По отношение на поисканите имуществени вреди се оспорва неправилно приспадане на
сумата от 3005,20 лв., която не е отразена като получено месечно трудово възнаграждение, а
като социални разходи и липса на мотиви по отношение на установената от вещото лице
разлика между дължимото и начислено трудово възнаграждение и полученото обезщетение
от НОИ в размер от 1889,97 лв.
Искът е с правно основание чл.200, ал.1 КТ - за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили, временна нетрудоспособност, трайна
нетрудоспособност над 50 на сто или смърт на работника, работодателят дължи
обезщетение, когато тези вреди са в пряка връзка с трудовата дейност. За да се ангажира
отговорността на ответника е необходимо да бъдат установени кумулативно следните факти:
наличие на валидно трудово правоотношение, настъпване на професионално заболяване или
трудова злополука, причиняване на вреди при и по повод осъществяване на конкретно
вменената за изпълнение на работника или служителя трудова дейност, пряка причина
връзка на вредите със заболяването или злополука.
В случая между страните не са спорни следните елементите от фактическия състав на
иска - фактът, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение към
датата на настъпване на злополуката 23.05.2021г., както и че с разпореждане № 5104-01-
32/24.06.2021г., издадено от НОИ - ТП Б., на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната
злополука от осигурителя Б. ООД, станала с ищеца Р. М. Б. на 23.05.2021г., е приета за
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. Работодателят не е оспорел това разпореждане, поради
което същото е влязло в сила и като влязъл в сила административен акт обвързва съда
относно факта дали е станала злополука и нейният трудов характер /в тази насока е и
съд.практика - Решение № 319 от 22.06.2010г. по гр.д. № 204/2009г., III г.о.; Решение № 31
от 2.02.2011г.по гр.д.№ 1894/09г., IV г.о. и Решение № 109 от 12.03.2012г. по гр.д. №
622/2011г. IV г.о./. Не е спорен и фактът, че като пряка последица от злополуката
въззивникът Б. е получил травматични увреждания на тялото - ампутация на втори пръст и
множествени фрактури на костите на трети пръст, което е причинило постоянно
разстройство на здравето, без опасност за живота, с трайно затрудняване функцията на
ръката.
В резултат на причиненото увреждане възиззивникът Б. е претърпял неимуществени
вреди, които следва да се възмездят от работодателя при условията на чл.200, ал.1 КТ. СМЕ
категорично установява, че вредите са пряко следствие от конкретното увреждане. Съгласно
чл.212 КТ за неуредените в глава 10 на КТ въпроси по имуществената отговорност на
работодателя за причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или
служителя, както и по имуществената отговорност на работника или служителя към
работодателя, се прилага гражданският закон. Общите разпоредби на гражданския закон,
които уреждат присъждане на обезщетение за неимуществени вреди са уредени в чл.52 и
сл.ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД неимуществени вреди се определят по справедливост. Този критерии
не е абстрактен. Съдебната практика е развила в редица решения критериите и условията,
10
които следва да се съобразят от съда при определяне на конкретния размер обезщетение,
както и с оглед особеностите на случая и предпоставките за намаляването му. Следва да
бъде съобразено с конкретните критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г. и постановената
след това многобройна практика на ВКС. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент не само на
болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези
неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите,
при съблюдаване на съществуващата в страната икономическа конюнктура (така решение №
124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК). От значение да определяне на
размера на обезщетението по справедливост следва да се отчетат установените от страните
по делото конкретните обективни факти и връзки между тях, конкретните обстоятелства,
при които е настъпил инцидента, механизма на причиняване на вредите, вида, естеството на
вредите, интензитета и продължителността на болките и страданията, възрастта на
пострадалия, характера и тежестта на увреждането, обществено-икономическите условия в
страната към момента на настъпване и проявление на неимуществените вреди, вероятната
прогноза за отзвучаването на травмите и възстановяване на вредите, евентуални данни за
трайни последици от увреждането, като загрозявания, осакатявания и др., за това по какъв
начин за в бъдеще претърпените вреди ще се отразят върху начина на живот на пострадалия,
конкретното поведение на лицето, съдебната практика при определяне на обезщетения в
близки или сходни случаи и др. обективни данни и обстоятелства /така решение № 276 от
12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г. и решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и мн.др./.
Също така с ТР № 1 от 01.08.2022г. по т.д.№ 1/2021г. ОСГТК на ВКС е постановено, че
основната функция на съда е да осигури прилагането на императивния материален закон,
установен в обществен интерес, макар и във връзка с разглеждане на въпроса при
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, е изведено
принципното становище, че при определяне на размера, дължимо по справедливост
обезщетение съдът не е обвързан от поисканото, а следва да изложи съображенията си за
това в мотивите, като с оглед диспозитивното начало да се произнесе, само в рамките на
поисканото. Ето защо в случая следва да се определи такова обезщетение, което с оглед на
конкретните особености на случая се дължи на пострадалото лице по справедливост,
независимо от претендирания размер. Едва след определяне на такъв следва да се съобразят
и допълнителни обстоятелства, свързани с направени от насрещната страна възражения,
като съпричиняване, погасяване по давност, плащане и др.
Или при съобразяване на горните критерии, относими към определяне на конкретен
размер обезщетение по справедливост и цитираните задължителни ТР, съдът счита, че в
случая следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди, което с оглед на
конкретните особености на случая е дължимо без да се съобразява със заявения от ищеца
размер. Едва след определянето му като глобална сума да се прецени дали спрямо нея не са
налице основание за намаляването й. Едва след извод за наличен остатък и предвид
диспозитивното начало съдът дължи присъждане само на това, което е поискано от ищеца.
11
При спазване на горния алгоритъм, следва, че с оглед на конкретно полученото по вид
нараняване от въззивника Б. – ампутация на втори пръст и множествени фрактури на
костите на трети пръст, което е причинило постоянно разстройство на здравето, без опасност
за живота, с трайно затрудняване функцията на ръката, оздравителен процес от три до шест
месеца, загуба на хватателната способност на горния ляв крайник /ръка/ на около 75-80 % ,
свързаните с това болки и неудобства от невъзможност ищецът да се обслужва сам, а е било
нужна чужда помощ; претърпените първоначално интензивни болки от получаване на
увреждането, последващите такива съпътстващи оздравителния процес; установеното от
свидетелските показания притеснения сред близките относно вида на ръката, предвид
трайната загуба на втория пръст на лявата ръка; данни, че причиненото увреждане е
необратимо и за въззивника са настъпили трайни вреди, изразяващи в загрозяване на горния
крайник, за което свидетелите сочат, че такова е споделено като преживяване от въззивника;
данните за проведените лечения в болнични заведения, където са провеждане и съответни
оперативни интервенции; данни от свидетелите и от вещото лице, за претърпените от ищеца
болки и страдания с оглед на конкретното по вид увреждане; установеното от свидетелите
категорична промяна в начина на живот на ищеца след инцидента – преустановила активния
си начин на живот, промяна в настроението, подтиснатост, неудовлетвореност от
невъзможността от социална и работна реализация, сочи на извода за влошаване на
социалния му живот след инцидента.
При съобразяване на всички изброени обстоятелства относно вида, естеството на
получените телесни наранявания, продължителността на търпените болки и страдания,
липсата на данни за пълно възстановяване, а напротив наличието на данни за трайни и
необратими последици, както и като съобрази и съдебната практика в сходни случаи, при
които размерът на неимуществените вреди при сходни случаи /на загуба на пръст на ръка в
резултат на трудова злополука – вж.Решение № 209 от 12.05.2020г. по гр.д.№ 4494/2018г. на
ВКС, ГК, 4 г.о./, съдът счита, че в случая сумата от 35 000 лв. се явява справедливо парично
възмездяване на всички претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на трудовата
злополука.
При определяне на конкретно дължимия справедлив размер обезщетение за
неимуществени вреди като обстоятелства, имащи отношение към определяне на размера
следва да се отчетат и обективно установените факти по конкретните обстоятелства, при
които е настъпил инцидента, както и конкретното поведение на пострадалото лице за това,
които обективни критерии за определяне на размера на обезщетението са посочени и
установени и от съдебната практика. Тези обстоятелства следва да се отчетат като такива,
имащи отношение към определяне размера, а не към извода за наличие на съпричиняване,
което е основание за намаляване /редуциране/ на определеният размер обезщетение за
неимуществени вреди при съобразяване на съпричиняването като процента величина. В
случая , както от техническата експертиза, така и от разпитаните свидетели, посочени от
работодателя, въззивникът Б. е е извършвал действия, които не са му били вменени да
извършва по длъжностна характеристика, както и в нарушение на нарочно проведен от
12
работодателя инструктаж.
Независимо от горното обаче, в случая правилно от първоинстанционният съд не е
разгледал направеното от работодателя възражение за съпричиняване – чл.201, ал.2 КТ, като
го е приел за преклудирано. При доказано своевременно направено възражение за
съпричиняване е налице основание за намаляване или изключване на отговорността на
работодателя. Възражението по чл.201, ал.2 КТ обаче е такова, което е следвало да се
направи от работодателя най – късно в срока по чл.131 от ГПК – за подаване на отговор по
иска. Срокът за отговор на исковата молба по делото за работодателя е изтекъл на
26.09.2022г. /работен, присъствен ден/. В подадения в този срок отговор от работодателя им
само възражение за местна неподсъдност на делото, но не и възражение за съпричиняване.
Поддържането на такова възражение за първи път едва в с.з. от 28.02.2023г. е недопустимо,
тъй като е настъпила преклузията на чл. 133 във вр. с чл. 131, ал.2, т.5 от ГПК. Поради това,
правилно такова възражение не е било допуснато и разгледано в процеса и по него не е била
извършвана разпределение на доказателствена тежест. При липса на такова възражение
работодателят следва да носи отговорност без редукция за съпричиняване от пострадалия
работник.
Неоснователно е оспорването от въззивника Б., че не е налице основание за намаляване на
така определения размер обезщетение за неимуществени вреди с полученото от ищеца
плащане по застраховка в размер на 25 792,20 лв. Такова основание за намаляване на
присъденото обезщетение е нормативно установено в чл.200, ал.4 КТ - Дължимото
обезщетение по ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите, а обезщетението по ал.3 се определя като
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.
При претендиране на отговорност на работодателя по чл.200 КТ обезщетението следва да
се формира по следния начин: установяват се по вид и размер имуществените вреди и се
кумулират, определя се обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и от
получената обща сума се намалява с полученото обезщетение и/или пенсията по
общественото осигуряване. Според ал.4 на чл.200 КТ така полученото се намалява в
случаите на получаване от работника или служителя на парична сума по сключен договор за
задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ за
сметка на работодателя при условията на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
В случая първоинстанционният съд е определил поотделно обезщетение за
неимуществени вреди и го е намалил с размера на получената сума по застраховката.
По отношение на обезщетението на имуществени вреди е прието, че е изцяло
неоснователно, тъй като въззивникът Б. е получил като плащания от НОИ по времето,
когато за процесния перод е бил във временна нетрудоспособност общо обезщетение в
размер на 5 284,32 лв., а за този период ТВ, което е следвало да получи, ако беше на работа е
в размер на 7174,29 лв. или разликата се изразява в сумата от 1889,97 лв. От последната
13
сума обаче е приспаданата общо сумата от 2 789 лв., заплатени от работодателя на
въззивника Б. , на основание Заповед № П – 03/27.05.2021г. с вписано основание за
изплащането им – социални помощи за м.юни и юли, поради трудова злополука .
Приспадането на сумата, получена от застраховката от определеното обезщетение за
неимуществени вреди и на сумата от 2 789 лв., заплатени от работодателя на въззивника за
м.юни и юли 2021г., на основание трудовата злополука от претендираната вреда под
формата на пропусната полза, следва да се счете, че е извършено законосъобразно и в
съответствие с разпоредбите на чл.200, ал.3 и 4 КТ.
Спорен по делото е въпросът дали и спрямо коя сума следва да се извършва намаляване.
По отношение на въпроса: "При определяне размера на дължимата от работодателя разлика
съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от
трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване?" е налице противоречива практика на състави на
Върховния касационен съд. В тази връзка на 12.07.2023г. е образувано и т.д. № 1/2023г. по
описа на ВКС, ГК за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, като към момента
на постановяване на настоящето решение няма произнасяне по него. Настоящият съдебен
състав намира за правилно становището в практиката (Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д.
№ 3649/2018 г. на III гр. о. на ВКС и Решение № 43/08.02.2013 г. по гр. д. № 174/2012 г. на IV
гр. о. на ВКС), според която хипотезата на чл. 200, ал. 3 КТ, която предвижда приспадане на
обезщетението от общественото осигуряване, е конкретизация на принципа за недопускане
на неоснователно обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се
плаща два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи
интерес. В случая, доколкото конкретната норма (чл. 200, ал. 3 КТ) не допуска
неоснователно обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди -
веднъж от работодателя, и втори път от общественото осигуряване. Ето защо, при искане за
присъждане на различни по видове вреди от работодателя всяко една от вредите следва да се
редуцира с плащане, ако е получено такова, което обезщетява една и същи по вид вреди, за
да не се получи неоснователно обогатяване, изразяващо се в плащане два пъти за една и
съща по вид вреда.
Ето защо правилно от обезщетението за неимуществени вреди е приспадната сумата,
получена от застраховката, а от обезщетението за имуществени вреди /пропуснати ползи/ е
приспаднато полученото обезщетение от общественото осигуряване и допълнително
заплатената от работодателя суми за социални помощи.
Всяко едно от претендираните обезщетения е редуцирано с получените от въззивника Б.
на такива плащания, които обезщетяват сходни по вид вреди. С оглед характера на
получените плащания по застраховката правилно със същите, и на основание чл.200, ал.4 от
КТ е извършено приспадане на обезщетение за неимуществени вреди, а с получените
плащания от НОИ и от работодателя е приспаднато дължимата разлика в ТВ, което ищецът
би получил ако беше на работа и получените обезщетение за временна нетрудоспособност.
Когато обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
14
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за пропуснати
ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено трудово
възнаграждение.
При определяне обаче на действително дължимо обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 35 000 лв., от него следва да се приспадне получената от застраховката сума от
25 792,20 лв., както и присъдената с първоинстанционното решение сума от 4 207,80 лв.,
следва, че на въззивника Б. се дължи още сумата от 5000,00 лв., до която част решението
следва да се отмени и присъди и тази сума, на това основание.
С оглед на изложените по-горе аргументи – неоснователни се явяват, както жалбата на
въззивника Б., в частта за имуществените вреди, така и насрещната въззивна жалба на
работодателя, относно присъдените обезщетения за двата вида поискани вреди.
Неоснователно е искането на въззивника Б. за присъждане на имуществени вреди –
пропусната полза, представляваща разликата между ТВ, което би получил ако беше на
работа и получените плащания от НОИ. Последните представляват плащания за
компенсиране на едни и същи по вид вреди и поради това и на основание чл.200, ал.3 КТ
правилно са били приспаднати от установената разлика между ТВ и плащанията от
общественото осигуряване. От тази разлика правилно е била приспадната от
първонистанциноният съд и сумата от общо 2789 лв., платени на основание социална
помощ. Самият работодател доброволно е заплатил заместваща ТВ облага, имаща значение
на компенсиращо на ТВ плащане. Само по себе си социалната помощ има характер на такова
плащане – да замести липсата на имуществено благо, каквото е ТВ. Сборът на получените
обезщетения за временна нетрудоспособност и платеното от работодателя като социални
помощи надхвърля разликата в ТВ и обезщетенията, получени от НОИ за процесния период,
поради което искът за имуществени вреди правилно е бил отхвърлен като неоснователен.
Неоснователна е насрещната въззивна жалба от работодателя относно присъдения размер
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медицински консумативи и лекарства,
доколкото този иск е доказан, както по основание, така и по размер.
По разноските и дължимите държавни такси:
С оглед изхода от спора на страните следва да се присъдят допълнително разноски,
направени пред първата инстанции, съобразно с уважената, респ.отхвърлена част от
исковете, както следва:
Ищецът е упълномощил адвокат, който е осъществил защитата му при условията на чл.
38, ал.1, т.3 от ЗА. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл.38,ал.1 ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на
конкретната хипотеза /така определение № 515/02.10.2015г. по ч.т.д.№ 2340/2015г., 1 т.о., ТК
на ВКС/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в някоя от хипотезите на чл.38 ЗА съдът е
длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ
адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери
15
на адвокатските възнаграждения, с оглед вида и размера на спорния материален интерес или
в случая 3786,94 лв. /арг. чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата/. Неоснователно е възражението на
ответната страна за прекомерност на възнаграждението, тъй като договореният и заплатен
на тази страна размер адвокатско възнаграждение дори надвишава дължимият по наредбата
минимален размер на пълномощника на ищеца. С оглед уважената част от исковете /общо в
размер на 9503,74 лв. спрямо общия претендиран размер/ на адвоката на ищеца, осъществил
защитата му по реда на чл.38, ал.2 ЗА, следва да се определи възнаграждение, съобразно
уважения размер или за сумата от 917,85 лв. районният съд е присъдил на това основание
сумата от 434,95 лв. или се дължи доплащане на адвоката на ищеца още на сумата от 482,90
лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, въззивникът Б., дължи на ответния работодател
направените пред първата инстанция разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът е поискал разноски за адвокатско възнаграждение от направил разноски от 4540
лв. и 748,80 лв. за заплатени експертизи. Въззивната страна е направила възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да се уважи. Делото не се
отличава от фактическа и правна сложност, като свършената работа от адвоката на
насрещната страна е идентична с тази на ищеца, ето защо на пълномощниците и на двете
страни следва да се определи възнаграждение в минимален и еднакъв размер. Или в случая
на ответната страна следва да се признаят за направени разноски в общ размер от 4535,74 лв.
/3786,94 лв. за адв.възнаграждение и 748,80 лв. за експертизи/, като съобразно с отхвърлена
част от исковете /от 29 707,60 лв. спрямо общия заявен размер/ на ответния работодател от
ищеца се дължат разноски пред първата инстанция за отхвърлената част в размер на 3436,40
лв. Ето защо, с оглед присъдените вече 3351,95 лв., на тази страна се дължи доплащане на
сумата от още 84,45 лв.
Пред въззивната инстанция и двете страни са поискали и направили разноски. Предявени
са въззивна и насрещна въззивна жалба. Разноските и на двете страни са посочени общо за
защита, както по въззивната жалба, така и по насрещната и не са разграничени. Ето защо по
отношение изхода и произнасянето по двете жалби разноските следва да се разделят
наполовина и отнеса.ат като разноски, с оглед изхода по всяка жалба поотделно.
При това положение – при частично уважаване на въззивната жалба само до сумата от
5000 лв. и направени от тази страна разноски по тази жалба от 1893,47 лв.
/адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от общо 3728,94 лв. и за двете жалби/ то на
пълномощника на въззивника Б., с оглед на уважената част, на основание чл.38, ал.2 ЗА се
дължи сумата от 272, 77 лв., както и сумата от 1893,47 лв. /половината от 3728,94 лв. /
заради изцяло неоснователната насрещна въззивна жалба. Или общо разноски пред
въззивната инстанция на тази страна, дължими директно на адвоката, осъществил защита по
чл.38, ал.2 ЗА се дължи сумата от 2166,24 лв.
Направените от работодателя разноски пред въззивната инстанция са общо от 2109,16 лв.
– за адв.възнаграждение и д.т. Поради неконкретизиране и от тази страна по коя от жалбите
какви разноски са направени поотделно по всяка от тях съдът приема, че са направени на
16
половина за всяка от тях или 1054,58 лв. Заради изцяло неоснователната въззивна жалба
сумата от 1054,58 лв. не се дължи. Ето защо на ответния работодател въззивникът Б. дължи
направените разноски пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от
въззивната жалба в размер на 902,66 лв. /при направени за тази жалба разноски от 1054,58
лв. , отхвърлена част от жалбата от 29 707,60 лв., спрямо обжалваемия с въззивната жалба
интерес от 34707,60лв. – решението се оспорва в отхвърлителната част за сумата над 4207,80
лв. до 35 000 лв. за неимуществените и изцяло за сумата от 3915,40 лв. за имуществените/.
Страните не са направили изявления за прихващане на сумите за разноски, поради което
съдът не дължи служебно произнасяне.
Работодателят дължи държавна такса по сметка на съда върху уважения размер за
неимуществени вреди от 200 лв., както и пет лева за служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на горната сума.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 115/26.02.2024г. по гр.д.№2821/2022г. по описа на РС-Б., в частта, с
която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за сумата над присъдения размер от
4207,80 лв. до сумата от 5000,00 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б. ООД, гр. Б., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр. Б., ул.
И.М.*, представлявано от управителя Е.К.Е. ДА ЗАПЛАТИ на Р. М. Б., с ЕГН **********, от
гр. В., ул. Л.№*бл.Х.***, чрез адвокат М. Г., с адрес на призоваване и съобщения : гр. В., ул.
Л.№**, сумата от още 5000,00 /пет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в причинно - следствена
връзка и резултат от настъпилата на 23.05.2021г. трудова злополука, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на причиняване на увреждането - 23.05.2021г., до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА Б.ООД, гр. Б., с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.И.М.*,
представлявано от управителя Е.К.Е. да заплати на адвокат М. Г., сумата в размер на още
482,90 /четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и деветдесет стотинки/,
представляваща адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, на основание чл.38,
ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от предявените искове, както и сумата от 2166,24 /две
хиляди сто шестдесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ лв. адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание чл.38, ал.2 ЗА , с оглед уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА Р. М. Б., с ЕГН **********, от гр. В., ул. Л.№*бл.Х.***, чрез адвокат М. Г., с
адрес на призоваване и съобщения : гр. В., ул. Л.№** да заплати на Б. ООД, гр. Б., с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. И.М.*, представлявано от управителя
17
Е.К.Е. сумата в размер на още 84,45 /осемдесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляващи разноски пред първата инстанция, съобразно с отхвърлената част от
исковете, както и сумата от 902,66 /деветстотин и два лева и шестдесет и шест стотинки/ лв.,
разноски пред въззивната инстанция, съобразно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Б. ООД да заплати по сметка на Окръжен съд - Б. сумата в размер на 200
/двеста/ лева, държавна такса, съобразно уважената част от иска, както и пет лева за
служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горната сума.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 115/26.02.2024г. по гр.д.№2821/2022г. по описа на РС-Б. в
останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18