РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Дряново, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20224220100343 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид :
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцата Т. Д. Д. чрез пълномощника си адвокат Б. З. от САК основава исковата
си претенция на обстоятелството, че на 25.02.2022г. сключила договор за паричен заем
№ *** с ответното дружество. Посочва, че страните се договорили за отпуснатия заем
да бъде в размер на 1000 лева, видът на вноската бил седмичен, броят на погасителните
вноски бил 23, размерът на месечния лихвен процент не бил посочен. В чл. 6 от
Договорът било посочено, че заемателят се задължавал да предостави на кредитора
едно от следните обезпечения: 1. Банкова гаранция или 2. Поръчител, които да
отговаря на определени условия от кредитора в Общи условия към договора. В чл. 8
страните са договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на
кредитополучателя щяла да бъде начислена неустойка в размер на 575,62 лв. Твърди,
че още със сключване на договора на ищцата била начислена неустойка в размер на
575.62 лв. тъй като не била представила в срок надлежни поръчители или друг вид
обезпечение, посочени в процесния договор. Твърдят, че процесният договор бил
нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена
предвидената от закона форма. Нарушено било изискването процесният договор да
бъде написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
1
екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Посочва, че договорът за потребителски кредит бил нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите (ГПР) по кредита. В
нарушение на императивните правила в договора за потребителски кредит ГПР бил
посочен единствено като процент, но без изрично да били описани и основните данни,
които послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно
кои компоненти точно били включени в него и как се формирал посоченият в договора
ГПР, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен годишен
лихвен процент по заема, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла
към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това
число възнаградителна лихва, такса експресно разглеждане и неустойка) обаче водели
до различен размер на ГПР от посочения.
На следващо място смятат, че в договора за потребителски кредит бил налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти по-висок от
посочения, което било над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора не била посочена каква е
договорната лихва, която ищцата следвало да заплати.
Налице било заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител,
кредиторът имал право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаряла още едно
допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичали вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечавала вредите от това, че вземането нямало да може да бъде събрано от
длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетявали и чрез мораторната лихва по
чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва
било недопустимо. Тази клауза била изцяло неравноправна и нищожна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължавала
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Тази клауза не била индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от
ЗЗП.
Дори и целият договор да не бил нищожен, то твърдят нищожност на отделни
негови клаузи, а именно неустоечната клауза, на база на която на ищцата била
наложена процесната неустойка. Моли съда да постанови решение, с което да приеме,
че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане
2
на неустойка в случай на непредоставяне на поръчител, предвидена в договор ***,
сключен между ищцата и „Сити кеш" ООД, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, чиято
невалидност моли да бъде прогласена. Претендират разноски.
С допълнителна молба от 08.09.2022г. уточнява, че правният интерес на ищцата
от предявения иск било наличието на неплатен договор за заем № ***/ 25.02.2022г. с
ответното дружество.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от страна на ответника
„Сити кеш" ООД, в който признават предявения иск за основателен и на основание чл.
237 ГПК молят съда да постанови решение при признание на иска. Молят на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК в тежест на ответното дружество да не бъдат
присъждани разноски, тъй като с поведението си дружеството не било дало повод за
завеждане на делото. Ответното дружество не било претендирало от ищцата заплащане
на процесната неустойка, като не били изпращали покани, уведомления и други
съобщения до ищцата с искане същата да заплати процесната неустойка. Само по себе
си наличието на нищожна клауза в договора не обуславяла извод за това, че по някакъв
начин ответникът бил дал повод за завеждане на делото. Такъв би бил налице, ако
дружеството искало заплащане на неустойка от страна на ищцата, какъвто не бил
настоящият случай.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява. Депозирана е
молба от процесуалния ѝ представител, в която с оглед признаването на иска от страна
на ответника молят съдът да се произнесе с решение при признаване на иска, като им
се присъдят разноските.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът, като прецени по реда на чл.12 и чл. 235 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с
решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК, а именно ответникът по делото в отговора на
исковата молба е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно
признанието на иска, като моли съдът да се произнесе за сторените разноски, тъй като
с поведението си ответникът бил дал повод от завеждане на делото. Спазени са и
изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен,
като на основание чл. 237, ал. 2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.
При този изход на процеса и съобразно направено искане от ищцовата страна
3
съдът намира, че не е налице хипотезата визирана в чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като
ответникът с поведението си е дал повод от водене на това дело и следва да заплати и
сторените от ищцата разноски. Видно от представеното извлечение за извършени и
предстоящи плащания по договора от ищцата е била събирана погасителна вноска,
включваща главница, лихва и неустойка. Поради което ответното дружество следва да
заплати на ищцата направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В молба от 21.11.2022г. адвокат З. представя банкова сметка, по която могат да
бъдат заплатени разноските, която на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да се
посочи в диспозитива на решението.
По изложените съображения и на основание чл. 237, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ГПК
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД по предявения от
Т. Д. Д., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, ул. *** иск против „СИТИ КЕШ“ ООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ул. ***,
представлявано от Н. П. П. клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ***,
сключен между страните на 25.02.2022г. поради противоречие с добрите нрави и на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София, район ***, ул. ***, представлявано от Н. П.
П. ДА ЗАПЛАТИ на Т. Д. Д., ЕГН **********, с. ***, общ. ***, ул. *** сумата 450
(четиристотин и петдесет) лв. – разноски за платена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Присъдените суми за разноски може да бъдат заплатени по банкова сметка IBAN
***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4