№ 4102
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова- Хранова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100506528 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20074417 от 13.01.2023 г. /при допусната очевидна фактическа
грешка при посочване на годината/ по гр.д. № 6429/2021 г. по описа на СРС, 54 с-в, са
уважени в една част предявените по реда на чл.422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
„Топлофикация София“ ЕАД, като е признато за установено, че в правната сфера на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, съществуват вземания от М. Д. Х., ЕГН
**********: за сумата от 918.12 лева, представляваща цена на потребена в периода от
м. 03.2016г. до м. 04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66,
находящ се в гр. София, ж. к. ****, както и за сумата от 27.49 лева, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 03.2016г. до м. 04.2018г., ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 22.03.2019г. до окончателно
изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело №
16901/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като са отхвърлени тези искове, както следва: иска за цена
на топлинна енергия- за разликата над установения до пълния предявен размер от
1915.10 лева, както и за периода от м. 05.2015г. до м. 02.2016г„ а иска за стойността на
услугата дялово разпределение- за разликата над установената сума до пълния
предявен размер от 28.55 лева и за м. 02.2016г., както и изцяло исковете с правно
1
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че М. Д. Х., ЕГН **********,
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 305.30 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия
за времето от 14.09.2016г. до 13.03.2019г., както и сумата от 4.92 лева, представляваща
законна мораторна лихва, начислена за периода от 30.03.2016г. до 13.03.2019г. върху
цената на тази услуга, за които парични притезания по ч. гр. дело № 16901/2019г. по
описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК;
Отхвърлени са изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
съществуват следните вземания от Н. С. Г., ЕГН **********: за сумата от 478.77 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за
сумата от 76.32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 14.09.2016г. до 13.03.2019г., за сумата от 7.13
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2016г.
до м. 04.2018г., както и за сумата от 1.23 лева, представляваща законна мораторна
лихва, начислена за периода от 30.03.2016г. до 13.03.2019г. върху цената на тази
услуга, за които парични притезания по ч. гр. дело № 16901/2019г. по описа на СРС, 54
състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК;
Отхвърлени са изцяло предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че в патримониума на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
съществуват следните вземания от Г. С. Х., ЕГН **********: за сумата от 478.77 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2015г. до м. 04.2018г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София, ж. к. ****, за
сумата от 76.32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената
на топлинната енергия за времето от 14.09.2016г. до 13.03.2019г„ за сумата от 7.13
лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 02.2016г.
до м. 04.2018г., както и за сумата от 1.23 лева, представляваща законна мораторна
лихва, начислена за периода от 30.03.2016г. до 13.03.2019г. върху цената на тази
услуга, за които парични притезания по ч. гр. дело № 16901 /2019г. по описа на СРС,
54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на отхвърляне на исковете е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София“ ЕАД. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон. Позовава се на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката съгласно, която "потребител на енергия или природен газ за
2
битови нужди" е физическо лице – собственик или ползвател на имота, което използва
електрическа или топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Сочи, че
съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия,
които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата но договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите.
Тъй като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, спрямо тях са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребителите за битови нужди в гр.София. В раздел VІІ от Общите
условия - "Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 са определени редът и срокът за заплащане
месечните дължими суми за топлинна енергия. Отправя искане за отмяна на
решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори на въззивната
жалба от ответниците. Излагат съображения, че не са представени доказателства
за собственост и право на ползване върху топлоснабдения обект за исковия период,
поради което фактическите констатации и правни изводи в постановеното от СРС
решение са правилни. Заявяват, че в производството по делото ищецът не проявил
необходимата процесуална активност, за да установи наличието на облигационна
връзка между него и ответниците, която да обусловя основателност на претендираните
вземания. Молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение в частта на
отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта на уважаване на исковете е
депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника М. Д. Х..
Изложени са оплаквания, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно
поради неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че в производството
не е доказано наличие на облигационна връзка с ищеца във връзка с доставяне на ТЕ за
битови нужди в посочения обект. Поради това и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Третото лице – помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивните жалби.
Жалбите са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество, съдът
намира същите за неоснователни.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивните жалби, съдът
намира следното:
Основният спорен въпрос в производството по делото е дали през процесния
период между страните по делото е съществувало валидно договорно правоотношение
за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".
С оглед това в производството е установено, че ответникът притежава право на
собственост върху процесния имот. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т.
2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент
на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или
собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за домакинството си.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка
на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
4
доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото
събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребител
на топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на
топлоснабден имот. Това обстоятелство е спорно в отношенията между страните,
доколкото ответниците своевременно са оспорили качеството си на потребител
на топлинна енергия на топлоснабдения имот
Ангажираните по делото доказателства не обосноват извода, че през исковия
период ответниците Н. С. Г. и Г. С. Х. са собственици или носители на вещно право на
ползване по отношение на топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 66,
находящ се в гр. София, ж. к. **** с аб.№ 186492. Доводите на въззивника – ищец в
обратен смисъл, съдът намира за недоказани и неоснователни.
По изложените съображения следва да се приеме, че ищецът не е изпълнил
доказателствената си тежест да проведе пълно и главно доказване на обстоятелството,
че ответниците Н. С. Г. и Г. С. Х. са собственици или носители на вещно право на
ползване по отношение на топлоснабдения имот през исковия период и съответно, че
имат качеството на клиенти на топлинна енергия през този период. Ето защо
ответниците Н. С. Г. и Г. С. Х. не са надлежно пасивно материално -правно
легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове, поради което същите се
явяват неоснователни. С оглед на това не следва да се обсъжда въпроса относно
стойността на реално доставената топлинна енергия през исковия период за
процесния топлоснабден имот за претендираните от тези ответници квоти от
задължението.
Чрез ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства е установено
единствено, че ответницата М. Д. Х. се явява задължено спрямо топлофикационното
дружество лице като собственик на имота, според удостовереното в Нотариален акт от
04.07.2007г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 37, том III,
peг. № 8578, дело № 380 от 2007г. за претендирания размер - 4/6 части от дълга.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на
5
приетата СТЕ, които настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява,
че стойността на потребената в имота ТЕ възлиза на сумата 1766.71 лева след
приспадане на стойността на начислената въз основа на некоректно отчитащия
водомер топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода от 01.05.2016г.
до 31.10.2017г.
При преценка като основателно в една част релевираното своевременно
възражение за погасяване по давност за част от вземанията съдът намира че
претенцията на ищеца срещу ответника М. Д. Х. следва да бъде уважена за сумата
918.12 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 03.2016г. до м.
04.2018г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 66, находящ се в гр.
София, ж. к. ****, както и за сумата от 27.49 лева, представляваща цена на услуга
дялово разпределение за периода от м. 03.2016г. до м. 04.2018г. съобразно
претендираната от нея квота – за 4/6 части от задълженията за имота.
Доводите на въззивника – ответник М. Д. Х., че не дължи посочените суми,
съдът намира за недоказани и неоснователни с оглед установените факти чрез
събраните доказателства.
Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК в полза на
ответниците Н. С. Г. и Г. С. Х. следва да бъдат присъдени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600.00 лв. /по 300.00
лв. за всеки/.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20074417 от 13.01.2023 г. /при допусната
очевидна фактическа грешка при посочване на годината/ по гр.д. № 6429/2021 г. по
описа на СРС, 54 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.5 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, да заплати на Н. С. Г., ЕГН ********** и Г. С. Х., ЕГН **********
сумата 600.00 лв. /по 300.00 лв. за всеки/-сторени разноски за настоящата инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца:
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т.
1 ГПК.
6
Разпорежда делото да бъде върнато на СРС за извършване преценка за
отстраняване очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК допусната при
посочване годината а постановяване на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7