Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна , .11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на звадесет
и четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
С. ЦАНКОВА
при секретаря МАРИЯНА ИВАНОВА като
разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело
№ 1512 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. от ГПК .Образувано по подадена въззивна
жалба от В.Б.И. срещу постановеното решение №2144/25.05.2017г. по г.д.№8408/2016г. на ВРС, ХLІІІ състав, с което са отхвърлени
като
неоснователни предявените срещу Община Варна и Държавата чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството искове с правно
оснвование чл.124, ал.1 ГПК за признаване за
установено между страните, че ищците В.Б.И. и С.Т.И.са собственици на поземлен
имот с идентификатор 10135.5506.182, с площ от 517 кв.м. по КККР на гр.Варна,
административен район Аспарухово, гр.Варна, ул.“Св.Св.Кирил
и Методий“ №87, вх.Б по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрeни със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК на основание придобивна давност, като неснователни.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Излага, че от доказателствата безспорно се установява, че ищците
и техните наследодатели са владели необезпокоявано имота от 1968г., като се
собственици на жилищна сграда, построена от тях в имота. Ищецът е декларирал
земята като своя и е заплащал данък. За имота няма заявени реституционни
претенции. Въпреки, че съдът е приел, че ищците са владели имота
необезпокоявано, като владението е манифестирано по категоричен начин и е
изтекъл предвидения в закона давностен срок,
необосновано и неправилно е приел, че поради законови пречки ищците не са
придобили собствеността и е отхвърлил иска. По същество моли решението
на РС да бъде отменено и предявения
иск уважен.
В предвидения срок е депозиран отговор
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез юрисконсулт Св.В.,
с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна. Излага се, че съдът въз
основа на събраните по делото доказателства и правилно приложение на закона е
постановил правилно и обосновано решение. Моли за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно и присъждане на разноските по делото.
С писмен отговор Община Варна оспорва
жалбата като неоснователна и моли решението на ВРС да се потвърди като правилно
и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
По
съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Пред ВОС е постъпила
искова молба от В.Б.И. и Стоянка
Тодорова Иванова, срещу Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството и Община Варна, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
установяване в отношенията между страните, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 10135.5506.182 с площ 517 кв.м. по КККР на гр. Варна,
административен район Аспарухово, административен адрес: гр. Варна, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий” № 87, вх. „Б” по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-73/ 23.06.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК
на основание наследяване и придобивна давност. Ищците излагат, че са придобили в режим на
СИО неурегулиран поземлен имот с административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий” № 87 Б. В.Б.И. е придобил владението върху имота по наследство
от баща си и в периода 1999г. до 2005г., заедно със съпругата си С.Т.И.необезпокоявано,
трайно и с намерение да своят са владели процесния
имот, като по този начин са придобили правото на собственост върху същия по давност. Излагат, че през 1965г. е
съставен акт за собственост № 8015/26.07.1965г., като в акта е констатирано, че
наследодателят на ищеца – Ботю Петков – е застроил процесния
имот. С нотариален акт № 8, том V, рег. №
4304, дело № 828 от 16.05.2005г. по реда на обстоятелствена проверка е призната
собствеността върху жилищна сграда изградена в процесния
имот от ищеца В.Б.И.. Навежда твърдение, че е своил
вещта в предвидения в закона срок от 10 години. Съставения АДС № 5518/2005г., с
който е призната собствеността върху процесния имот
като частна държавна собственост, се осуетява владението на имота от ищеца и
възниква правният интерес от така предявения иск.
Отправеното до съда искане е да бъде
установено по отношение на ответниците, че ищецът е
собственик на описания недвижим имот.
Ответникът община Варна, е оспорила иска
като неоснователен. Твърди се, че ищецът не е своил
имота спрямо физическо лице, а спрямо Държавата и общината не може да придобие
имота на твърдяния от него придобивен
способ. Излага се, че спрямо ответника предвидения давностен
срок не е изтекъл.
Държавата чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството с писмен отговор в
срока за отговор по чл. 131 ГПК, оспорва иска, като недопустим,
евентуално - неоснователен. Моли същият
да бъде отхвърлен. Оспорва се твърдението за изпълнен фактически състав на придобивна давност, като се излага, че ищците не са владели
необезпокоявано през нормативно изискуемия период от време. Счита се, че право
на собственост върху процесния имот не може да се
придобие чрез придобивна давност поради императивни забрани
в нормативните актове действали и действащи от времето на установяване на
владение върху имота от праводателя на ищеца през
1968г. до предявяване на иска.
За до постанови своя съдебен акт с който е отхвърлил предявения установителен иск, първоинстанционният
съд е изложил съображения, че процесният имот,
не може да бъде придобит по давност от ищците и техните наследодатели поради
съдържащата се в разпоредбата на чл.86 от ЗС забрана за придобиване по давност
собственост върху имоти – социалистическа собственост, каквито са били всички
държавни и общински имоти, която е действала до приемането на изменението на ЗС
с ДВ, бр.31 от 1990г. След влизане в
сила на ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г.
забраната за придобиване на имоти-частна общинска собственост е отпаднала, но с
оглед разпоредбата на §1 от ДР от ЗДЗС давността за придобиване на имоти –
частна общинска или държавна собственост е спряла да тече до 31.12.2017г. - т.
е. до датата на предявявне на исковата молба и до
настоящият момент ищецът не е могъл да
се придобие собствеността върху имота на основание давност по чл.
79, ал. 1 ЗС
Настоящият състав на съда намира за
неоснователни наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност на обжалваното решение, предвид следното: Не се оспорват констатациите и изводите на съда относно
статута на процесния имот и осъществяваната
фактическа власт върху него от ищеца. Не се спори между страните, а и от
представените по делото доказателства безспорно се установява, че с НА за
собственост на недвижим имот, придобит по давност № 8 том V рег. №4304 д.
№828/2005г. на нотариус № 147 от НК В.Б.И. и С.Т.И.са признати за собственици
жилищна постройка и гараж построени в имот държавна собственост, съставляващ ПИ
№ 2266по КП на 29 – ти подрайон на гр. Варна с площ
от 647 кв.м.
Съгласно представената по делото Скица, имот с
идентификатор 10135.5506.182 по
кадастралната карта одобрена със Заповед № РД-18-73/ 23.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК се идентифицира с идентификатор 10135.5506.182, с площ 517
кв.м., административен адрес: гр. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” № 87,
вх. „Б”, а в кадастралния регистър, одобрен със същата заповед като собственици
на имота са записани – Община Варна и
Държавата, чрез Областната администрация – гр. Варна.
По делото е
представен акт за частна държавна собственост № 5518/01.02.2005г., за имот
посочен, като Земя - поземлен имот № 2266 с площ от 647 кв.м., по КП на 29-ти подрайон, гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна,
ул. Кирил и Методий № 876, ПИ 2266 по КП на 29-ти подрайон,
при граници: скат, поземлен имот № 2268, път и поземлен имот № 2265.
Представен е и
акт за частна общинска собственост № 7985/10.10.2014г.
с който, Община Варна се легитимира, като собственик на недвижим имот посочен,
като
поземлен имот с идентификатор
10135.5506.182 с площ от 517 кв.м., с местонахождение: обл.
Варна, общ. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 87, ПИ с идентификатор
10135.5506.182 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008г. на ИД
на АГКК, при граници:
10135.5506.197,10135.5506.183,10135.5506.486,10135.5506.178.
От приетото по първоинстанционното
дело заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, се установява, че по отношение процесния
имот 10135.5506.182 от действащата кадастрална карта са налични следните
предходни планове и карти: Кадастрален план 1950г. и регулационен план, одобрен
със заповед №2851/13.05.1958 г. в който имотът е без кадастрален номер и
заключен между други два имота също без номер и с югоизточна граница - дере. В
имота е нанесена съществуваща паянтова жилищна сграда. Имотът е извън
регулационните граници на кв. „Аспарухово"; КП от 1968г. и РП, одобрен със заповед №59/11.06.1984г. на
Председателя на ИК на ОбНС, в който имотът е посочен
с кадастрален № 2266, записан в
разписния лист на Ботю Ив. Рачев, при граници: имоти №№: 2265, 2268, дере и
улица. В плана е нанесена съществуваща в имота полумасивна
жилищна сграда; В КП от 1968г., с
актуализация 1984г. имотът е с кадастрален № 2266 записан в разписния лист на
Ботю Ив. Рачев, при граници: имоти №№: 2265, 2268, дере и улица. За имот 2266 е
отреден УПИ VIII-2266, в плана е нанесена съществуваща в имота полумасивна жилищна сграда; В ОГП на гр. Варна, одобрен с
решение № ТСУ-7 на КТСУ-1982г. имот 10135.5506.182 попада в терен отреден за
лесопаркове, курортни гори; В специфични правила и норми за устройство и
застрояване на територията на гр. Варна, одобрени със заповед №
Рй-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ процесният имот
10135.5506.182 попада в зона Жп1 - малкоетажна
жилищни зони; В кадастралната карта на гр. Варна, одобрена със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК имотът фигурира е с идентификационен №
10135.5506.182, с площ от 517 кв.м., записан в КР на Община Варна и Държавата
чрез областна администрация, при граници: 10135.5506.197, 10135.5506.183,
10135.5506.486,10135.5506.178; В ОГП на община Варна, одобрен със заповед №
РЛ-02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ, процесния
имот попада частично в зона Жс - жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване.
Вещото лице е посочило, че в АДС № 8015/26.07.1965г., имотът е описан, като
„Държавно дворно място от 400 кв.м., неурегулиран парцел в кв.
„Аспарухово" в ляво от шосето за Бургас, с административен адрес: гр.
Варна, ул. Кирил и Методий" № 87, заграбено и застроено от Ботю Петков.
Към датата на съставяне на АДС № 8015/26.07.1965г., действащ е бил КП на кв.
„Аспарухово" от 1950г. Според
отразеното в плана, имотът представлява дворно място неурегулиран имот, с площ
от 500 кв.м. измерена, аналитично, като в разписен лист имотът е записан на
Ботю И. Рачев. В АДС № 5518/01.02.2005г. имотът е записан като: „Земя -
поземлен имот №2266 с площ от 647 кв.м., по КП на 29-ти подрайон,
гр. Варна с административе адрес: гр. Варна, ул.
Кирил и Методий" № 876, ПИ 2266 по КП на 29-ти подрайон,
при граници: скат, поземлен имот № 2268, път и.поземлен имот № 2265. Към датата
на съставяне на АДС № 5518/01.02.2005г., действащ е бил актуализирания
кадастрален план на кв. „Аспарухово" от 1984г., като имотът описан в АДС №
5518/01.02.2005г. съответства на процесния имот с
идентификационен №10135.5506.182.
В АЧОС №
7985/10.10.2014г. е описан поземлен имот с
идентификатор 10135.5506.182 с площ от 517 кв.м., с местонахождение: обл. Варна, общ. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий"
№ 87, ПИ с идентификатор 10135.5506.182 по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-73/23.06.2008г. на ИД на АГКК, при граници: 10135.5506.197,
10135.5506.183, 10135.5506.486, 10135.5506.178, като имотът описан АЧОС №
7985/10.10.2014г. е идентичен на процесният
имот.
При извършен оглед на място вещото лице
е установило, че имотът с идентификатор 10135.5506.182
е ограден от източна, западна и северна страни с ограда от бетонови и метални
колове и мрежа. Южната граница на имота не е материализирана на място. В имота
има изградена масивна едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 107
кв.м. и стопанска постройка с площ от 22 кв.м.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели се установява, че ищците са
установил фактическа власт върху имота през 1976г., от когато живеят в
построената в него жилищна сграда. В имота има две постройки – жилищна сграда и
гараж. Имотът е заграден с ограда от мрежа. Родителите на В.И. също са живели в
имота.
Ищецът е претендирал, че е придобил
собствеността върху имота по силата на изтекла в негова полза придобивна давност чрез владение, упражнявано в периода от
1990г. до предявяване на иска в съда и присъединяване на владението,
упражнявано от наследодателя на ищеца В.И. и придобиването на право на
собственост върху постройката, изградена в имота. Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез
фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона
срок. В производството ищецът следва да установи и спрямо кого е
противопоставил явно, трайно и необезпокоявано владението си, както и спрямо
кого е отнел владението. Предвид липсата на твърдения, че ищецът е своил спрямо физическо лице, следва да се приеме, че е своил спрямо Държавата, респективно Общината.
Въз основа на събраните доказателства,
настоящият състав на съда намира, че
следва да се приеме за установено, че процесния
имот към момента на влизане в сила на Конституцията от 1991
г. и ЗМСМА, е със
статут на държавна-респ. общинска собственост, при липсата на обективни данни,
обуславящи публичния характер на собствеността, следва че към влизане в сила на
ЗДС и ЗОС към 31.05.1996 г.
е със статут на общинска частна собственост.
Този статут на имота, изключва възможността собствеността върху него да
се придобие въз основа на давностно владение,
осъществявано през твърдяния период по следните
съображения: до 01.06.1996г. чл.86 ЗС в редакцията му до 1990г. изключва
придобиването по давност на вещ, която е държавна или общинска собственост. С
изменението на чл.86 от ДВ бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. давността е
изключена като придобивен способ само за вещите,
които са публична държавна или общинска собственост. Следователно за вещите,
които са частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС от ДВ бр.33 от 1996г. давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. В случая
следва да се приеме, че давностния срок по отношение
на процесния имот е започнал да тече от 01.06.1996г.
Десетгодишният срок, който законът изисква за придобиването на собственост въз
основа на недобросъвестно владение изтича на 31.05.2006г. На тази дата обаче
течението на давностния срок е спряно с §1 ДР на ЗС
за срок от седем месеца, като с последващите
изменения на правната норма спирането на течението на давностния
срок е продължено до 31.12.2017г. Следователно вещното право върху имот частна
държавна или общинска собственост не може да се придобие чрез десетгодишно давностно владение, тъй като течението на давностния срок е започнало на 01.06.1996г., но е спряно в
последния ден от срока – 31.05.2006г. с §1 ДР на ЗС за определен период от
време, който към настоящият ммомент е удължен до
31.12.2017г./ в този смисъл Решение № 127/25.11.2014г. на ВКС по гр.д. №
3190/2014г., ГК; решение №88/17.07.2015г. по гр.д.№6225/2014г. ГК; решение № 6/22.01.2009
г. по гр. д. № 4769/2007 г., IV г. о., решение №
1175/21.11.2008 г. по гр. д. № 5198/2007 г., II г. о., решение №
387/27.04.2009 г. по гр. д. № 233/2008 г., I г. О. /
По горните съображения, позоваването от
страна на ищеца на право на собственост по силата на изтекла в негова полза придобивна давност е неоснователно, тъй като не изтекъл
предвидения в закона давностен срок. Процесният имот е със статут на частна общинска собственост
и не може да бъде придобит по давност от който и да било правен субект за
сочения от ищеца период
Предвид изложеното, следва да се приеме,
че ищецът не се лигитимира като собственик на процесния имот на заявеното основание – придобивна
давност, поради което и установителния иск за
собственост следва да бъде отхвърлен.
Предвид
съвпадане на крайния извод на двете инстанции решението на РС гр. Варна следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода
от спора, въззивникът следва да заплати на основание
чл.78, ал.3, вр. Ал.8 ГПК на въззиваемите
страни Община Варна и Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройството юрисконсултско възнаграждение в
размер на по 80лв. за всеки от въззиваемите.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2144/25.05.2017г.
по г.д. по г.д.№8408/2016г. на ВРС, ХLІІІ състав.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, чрез Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, гр. София, 1202, ул. „Св. Св. Кирил и Методий” №
17 – 19, чрез Областния управител на област с административен център гр. Варна
сумата в размер на 80 лева, представляваща
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В.Б.И., ЕГН **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на Община Варна,
Булстат ********** сумата в размер на 80 лева, представляваща реализирани разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните по
реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: