Р Е Ш
Е Н И Е № 16
Сливен, 27.02.2020
год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА
при участието на
секретаря ………С.В.…. и в
присъствието на прокурора…………….……………………като разгледа докладваното от ………..Снежана
Бакалова……т.дело № 91 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе съобрази:
Предявени
са при условията на активно, кумулативно съединяване искове с правно основание
в чл. 226 от КЗ(отм.).
Ищците
твърдят в исковата си молба, че първите двама от тях Й.Б. и Х.Б. са родители на
Н. Х.Б.. Ищецът Н.Х.Б. е негов брат, а Н.Й.Н. и Х.К.Н. са негови баба и дядо.
Твърдят, че Н. Б. е починал на 21.02.2016 г. в резултат на ПТП, като по НОХД №
520/17г. по описа на ОС Сливен и ВНОХД № 186/18г. по описа на АС - Бургас,
Н.Н.Ф. е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП и причиняването смъртта на Н. Б. и Г. Д..
Твърдят, че ПТП е настъпило при механизъм, описан подробно в исковата молба.
Първите двама ищци твърдят, че в резултат на смъртта на техния син са претърпели
неимуществени вреди, болки и страдания, които и до момента не са преодолели,
тъй като им е причинена огромна мъка от смъртта на сина им и не минава ден,
през който те да не мислят за него. Внезапната му загуба е довела до множество
страдания и огромни затруднения за тях. Ищецът Н.Б. твърди, че от смъртта на
брат му са настъпили неимуществени вреди за него, тъй като те са били в
изключително близки и топли отношения и през целия си живот са живели в обич,
разбирателство и взаимна подкрепа. Твърди, че е изживял изключително тежко
внезапната загуба на своя брат и към настоящия момент още не може да приеме
случилото се. Ищците Х.Н. и Н.Н. твърдят, че също са
преживели много тежко смъртта на своя внук, с който са имали ежедневни и
изключително топли отношения и също не могат да приемат загубата му и скърбят
за него. Считат, че за всички ищци са налице неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените болки и страдания от загубата на техния близък, съответно син,
брат и внук, които следва да бъдат възмездени от ответника, който е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на лекия автомобил, чийто
водач е причинил ПТП. Твърдят, че са отправили искане за обезщетение по
доброволен ред към ответника, но същия не им е определил такова.
Излагат се подробни съображения във връзка с ангажирането
на отговорността за неимуществени вреди по отношение на ищците, които не са
родители на починалия и за липсата на ограничение за репарирането по размер на
тези вреди. Молят съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати
обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от родителите на починалия за
претърпените неимуществени вреди, като твърдят, че размера на претенцията е
формиран след отчитане на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на техния син в размер на 30 %. Ищците Х. и Н.
Наневи и Н.Б. молят съда да постанови решение, с което присъди на тях по
80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, съобразено със степента на съпричиняване, която считат, че е 30 %. Ищцата Й.Б. претендира сумата 2 416
лв., представляваща имуществени вреди изразяваща се в направени разходи за
погребението на починалия. Претендира се законната лихва за забава върху
обезщетенията за неимуществени вреди за всички ищци, считано от 21.02.2016 г.
до окончателното им изплащане и за обезщетените по имуществени вреди от
09.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират се направените разноски и
възнаграждение по чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА.
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявения иск, като навежда следните възражения: че е налице
изключение от покритието на застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, тъй като същата не покрива вреди причинени при използването на
МПС за участие в състезание при условие, че спазването на правилата за движение
по пътищата не е било задължително за участниците в състезанието и ако не е
било уговорено друго. Оспорва описания механизъм на ПТП като твърди, че
участникът в него Н. Б., управлявал л.а. „БМВ 525“, също е допринесъл за
настъпването на вредоносните последици, като е предприел маневра обратен завой
наляво, без да се огледа да подаде сигнал и да се съобрази с движението по
пистата.
Твърди, че е налице противоправно
поведение на този водач. Твърди, че същият се е движил с несъобразена скорост и
поведението му е в пряка причинна връзка с инцидента като намира, че съпричиняването е в размер на 80 %. Твърди, че ищецът е бил
без поставен предпазен колан, което е довело до получаване на нараняванията,
които са описани. Твърди, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като ищецът е знаел, че се вози в лек автомобил, с който ще бъдат
организирани нерегламентирани състезания. Счита че е налице съпричиняване
от ищеца в размер на 80 %. Оспорва претендирания
размер на обезщетението като прекомерно завишен и несъответен на съдебната
практика. Оспорва претенцията за имуществени вреди като счита, че не е доказано
необходимостта от този разход. Оспорва претенцията за заплащане на законната
лихва от датата на увреждането, като счита, че същата следва да се определи по
реда на чл. 497 ал.1 от КЗ. Прави възражение за изтекла погасителна давност в
случай, че съдът не уважи възражението му за лихва. Счита, че същата е погасена
от датата на увреждането. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск или в
условията на евентуалност да го уважи в по-нисък размер.
Ответникът възразява, че ответниците, които са брат, баба и
дядо на починалия, нямат право на присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди от непозволеното увреждане или че то е ограничено по размер съобразно
разпоредбите на КЗ.
В
допълнителните искова молба и отговор страните са доразвили твърденията и
възраженията си.
В
с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат исковете, така както
са предявени. Претендират разноски по чл. 38 от ЗА. Представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител моли исковете да бъдат отхвърлени, като
неоснователни и недокзани. Оспорва искането за заплащане
на адвокатско възнаграждение, като твърди, че такова не следва да се определя
за всеки от ищците. Претендира разноски.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На
21.02.2016 г. около 13:00 ч. Н.Ф. управлявал л. а. „Мерцедес Е 500" с peг. № СН 5500 АМ по асфалтовата писта на летище „Бършен", находящо се в
землището на гр. Сливен. Същият нарушил правилата за движение по пътищата,
управлявайки автомобила с превишена и несъобразена с пътната обстановка
скорост, вследствие на което застигнал и блъснал л. а. „БМВ 525" с peг. № А 3168 МТ, управляван от Н. Б., който в същото време
извършвал маневра завой наляво. В резултат на ПТП била причинена смъртта на
водача на л. а. „БМВ 525" с per. № А 3168 МТ - Н. Х.Б., на Г. Р. Д.и средна телесна повреда на Д. Д. Б..
Във
връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 257/2016 г. по описа на РУ на МВР
-Сливен, сл. д. № 72/2016 г. по описа на ОСлО при ОП
- Сливен, пр. пр. № 448/2016 г., пор. № 49/2016 г. по описа на ОП - Сливен. По
НОХД № 520/2017 г. по описа на ОС - Сливен, е била постановена Присъда № 10/02.04.2018г.,
с която Н.Н.Ф. е бил признат за виновен в това, че на
21.02.2016г. на летище Бършен, представляващо урбанизирна територия извън регулационните граници на град
Сливен, по непредпазливост, при управление на МПС „Мерцедес Е 500" с peг.
№ СН 5500 АМ, причинил смъртта на Н. Х.Б. и Г.Р. Д., като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343 ал.3, предл. второ, алт. втора, б. „б“, алт. първа, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1,
пр. трето от НК, като приел, че летище Бършен не е част от пътната мрежа и на него не се прилагат
правилата на ЗДвП.
Присъдата
е обжалвана, като е водено ВНОХД № 186/2018 г. по описа на АС - Бургас,
приключило с нова присъда, по силата на която Н.Н.Ф.
е признат за виновен за настъпването на процесното
ПТП - престъпление по чл. чл. 343 ал.3, предл. второ, алт. Втора, б. „б“, алт. първа, вр. ал.1, вр. чл. 342 ал.1,
пр. трето от НК и причиняването смъртта
на Н. Б. и Г. Д.и средна телесна повреда на Д. Б.. В мотивите въззивната инстанция е приела, че се
касае за път и за нарушение на правилата на ЗДвП. Последната е потвърдена с Решение №
62/15.05.2019 г. по воденото к. н. д. № 83/2019 г. по описа на ВКС, I н. о.
От
изслушаната в настоящото производство авто-техническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Х.У. се установява, че скоростта на движение
на лекия автомобил Мерцедес преди ПТП е около 149 km/h, а към момента на удара
около 110 km/h.
Скоростта
на движение на лекия автомобил „БМВ 525“ в момента на удара, получена по три независими метода, е
около 60 km/h, а преди ПТП е около 72 km/h. Движението на автомобила е при
закъснителен режим с приведен коефициент на спиране, определен от принудителния
празен ход на двигателя и съпротивлението при търкаляне на колелата с минимално
относително странично плъзгане.
Опасната
зона за спиране на лекия автомобил Мерцедес при определената скорост на
движение е била около 160 м. Опасната зона за спиране на „БМВ
525“ е около 50 м.
Първоначалният
контакт е бил между предния ляв край на лекия автомобил Мерцедес и предната
лява колонка на лекия автомобил „БМВ 525“. Той е на нивото на напречната
мерна линия и на 1,2 m вляво до 0,4 m вдясно от надлъжната мерна линия. В
момента на удара автомобилът „БМВ 525“ е бил почти напречно на оста на пътя с предимство, под
ъгъл около 104 градуса спрямо оста на полосата, а автомобилът Мерцедес е бил разположен
леко косо спрямо оста на платното, под ъгъл около 10 градуса спрямо нея.
В
момента на предприетата маневра от автомобила „БМВ 525“ лекия автомобил Мерцедес е бил
на около 100,3 м. от мястото на удара. Водачът на лекия автомобил „БМВ
525“ е имал
техническата възможност да предотврати ПТП, като пропусне движещия се направо
лек автомобил Мерцедес и след това пресече коридора му на движение.
Водачът
на лекия автомобил Мерцедес е няма техническата възможност да предотврати ПТП
при действителната си скорост на движение. Водачът е възприел опасността
своевременно непосредствено към момента на промяната на направление на лекия
автомобил BMW„БМВ 525“. Автомобилът „БМВ 525“ е навлязъл в опасната зона за
спиране на лекия автомобил Мерцедес. Опасната зона за спиране на автомобила
Мерцедес при 90 km/h е около 70 м. При тази скорост на автомобила Мерцедес и
аналогично взаимно разположение на двете МПС, не би възникнало ПТП. Водачът на „БМВ
525“ е имал
техническата възможност да възприеме наличието на автомобил Мерцедес, движещ се
направо и в ляво от него и не предприема маневра за завой наляво.
Техническите
причини, довели до възникването на ПТП са: предприетата технически неправилна
маневра от водача на автомобил „БМВ 525“ с отклоняване на автомобила наляво и при наличие на
движещ се автомобил Мерцедес направо и позициониран вляво от него. Налице е
навлизане на автомобила „БМВ 525“ в опасната зона за спиране на Мерцедес; движението на
автомобила Мерцедес със скорост над 90 km/h., като
при движение със скорост 90 км/ч не би настъпил удар между двете МПС.
От
показанията на свид. Н.Ф. се установява, че водачът
на автомобила BMW не е подал светлинен сигнал
преди началото на маневрата.
Към
момента на удара водачът на автомобила „БМВ 525“ е бил без поставен обезопасителен
колан. По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото
лице д-р С., който дава заключение, че от причинените увреждания на тялото на
пострадалия Б. можа да се направи категоричен извод, че към момента на удара
той е бил без поставен обезопасителен колан. В резултат на настъпилото
пътно-транспортно произшествие неговото тяло е могло да извършва свободни, неограничени от поставен предпазен колан
движения. При този вид автомобилни травми в механогенезата
на уврежданията върху тялото на водача на лекия автомобил БМВ при различните
фази на произшествието са действали различни по своята посока и величина
травмиращи преносни инерционни сили. Под тяхното действие то, бидейки
нефиксирано е могло да се придвижва свободно в пространството на автомобилния
салон по време на сложните движения, извършване от автомобила в резултат на
удара. Характеристиките на уврежданията и техните локализации свидетелстват за
това, че посоката на основната травмираща сила е била предимно отстрани отляво
на пострадалия, след което тялото му е имало възможност и се е придвижило
напред и настрани надясно. При това си движение то е могло и е влязло в контакт
с различни елементи от вътрешното оборудване на автомобилния салон, деформирани
негови части, както и с тялото на пътника на предната дясна седалка. При тази
контакти тялото и поточно тези части от него, с които то е влизало в контакт с
различни части и елементи от автомобилния салон са се удряли и травмирали, като
тежестта на уврежданията свидетелства за една високоенергийна
травма. Получените в резултат на произшествието телесни увреждания в
лявата половина на тялото на водача при положение, че е бил с поставен правилно
и изправен триточков предпазен колан биха се получили отново, като напълно
вероятно е да се получат допълнителни, по-тежко изразени увреждания,
несъвместими с живота. Експертизата дава заключение, че при така настъпилия
механизъм на процесното пътно-транспортно
произшествие фаталният изход от него за водача е бил неизбежен дори и при
положение, че е бил с правилно поставен, изправен триточков предпазен колан.
Гражданската
отговорност на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 500" с peг. № СН 5500 АМ е застрахована от ответника по
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на действие 08.04.2015г.
до 07.04.2016г., което не е спорно между страните.
От
събраните гласни доказателства се установява, че водачът на „Мерцедес Е
500" с peг. № СН 5500 АМ и този на „БМВ
525" с peг. № А 3168 МТ са посетили пистата на
летища Бършен в землището на град Сливен за да вземат
участие в нерегламентирани състезания с леките автомобили. Водачите не са се
познавали предварително, като конкретно между тях не е доказано да е имало
уговорка да се състезават, но и двамата са отишли на мястото с цел да се
състезават с намиращи се там автомобили. Те са навлезли на територията на
летищната писта въпреки поставените забранителни знаци и бетонните ограждения, които са били поставени да възпрепятстват
достъпа им до пистата. Този извод е направен и в мотивите на постановената
присъда.
На
пистата царял хаос, нямало организация на движението на автомобилите, по
пистата се движили едновременно по три-четири автомобила. Имало спрени
автомобили отстрани на пистата.
Загиналият
Н. Б. имал брат – ищецът Н.Х.Б.. Те двамата живеели заедно с родителите си в
семейното жилище в град Бургас. Н. Б. бил добре възпитан, отговорен младеж, с
чувство за хумор. Имал много близки отношения с родителите си, които уважавал и
обичал и често им засвидетелствал обичта си с думи. Семейството било сплотено и
всички се грижили един за друг. Именно поради тази причина, родителите на Н. Б.
приели изключително тежко новината за смъртта му в инцидента. Майка му не била
на себе си, плачела непрекъснато изпаднала в шок. Променила се много, не искала
да ходи на работа, не искала да се храни. Бащата на Н. Б. бил съсипан. И
двамата родители загубили радостта от живота, плачели непрекъснато, говорили
винаги за Н. с неговите приятели, които ги посещавали често за да ги утешават.
Брат
му също преживял тежко загубата му, като отказал да ходи на училище. Страдал за
загубата на по-големия си брат, с когото имал близки отношения.
Бабата
и дядото на Н. Б. – ищците Х. и Н. Н. живеели
със семейството в град Бургас и част от времето си прекарвали на село. Те също били много привързани към внука
си, като той вземел баба си от работа, водил ги по болници и имал много добри
отношения с тях, които се градели на взаимно уважение. Имал много близки
отношения с дядо си, който също трудно преживявал загубата му.
По
делото е представена фактура № 95/03.03.2016г. за
извършени разходи за погребението на Н. Б. в размер на 2 416лв.
Горните фактически констатации
съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещите лица, като компетентно и
безпристрастно. На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Показанията на разпитаните свидетели кредитира
доколкото същите съвпадат с останалите доказателства по делото и не си
противоречат взаимно.
На базата на
приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове намират
правното си основание в чл. 226 от КЗ (отм.).
Исковете на ищците Й.Н.Б. и Х.Г.Б.
за присъждане на неимуществени вреди са доказани по основание, но са предявени
в завишен размер.
С противоправното си деяние, което
е извършено виновно, застрахованият е
причинил на ищците неимуществени вреди – изразяващи се в претърпени от тях психически
болки и страдания от причинената смъртта на сина им. Налице е причинна връзка
между противоправното деяние и вредата. Търпените
болки и страдания са пряка и непосредствена последица от причинената смърт.
Налице е валидно застрахователно
правоотношение по застраховка “гражданска отговорност” между ответника и лицето
притежавало лекия автомобил, с който са причинени уврежданията, което
обстоятелство е основание за ангажиране на пряката отговорност на
застрахователя спрямо увредения. Приложима в случая е разпоредбата на КЗ
(отм.), тъй като договорът за застраховка е сключен при действието на
материално-правните разпоредби на този нормативен акт.
Ответникът е навел възражение, че
не са налице условията за ангажиране на неговата отговорност, тъй като е налице
изключение от застрахователното покритие по чл. 268 т.4 от КЗ (отм.), тъй като
ПТП е станало по време на състезание. Възражението е неоснователно. Цитираното
изключение от застрахователното покритие касае организирани по определен ред
състезания при които не се прилагат правилата на ЗДвП. В конкретния случай не е
имало такова организирано състезание, а леките автомобили са се движили по
пистата без разрешение и без определени правила. Въпреки това, обаче, в
наказателното производство е направен извода, че се касае за движение по път по
смисъла на ЗДвП и следва да се прилагат правилата на цитирания нормативен акт.
С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът
взе предвид обстоятелството, че се касае за загуба най-близкия човек, каквото е
детето. Пострадалият е бил млад човек, в началото на жизнения си път. Той е
осмислял тяхното съществуване. Те са били в отношения по-близки от повечето
родители и деца. Смъртта му е довела до необратими последици за тяхната
психика. Отнела е смисъла на животи им, мечтите им, тяхната бъдеща опора.
Ищците са преживели изключително тежко загубата и да настоящия момент мъката им
не е намаляла и отново и отново преживяват случилото се при обстоятелства които
им напомнят за него. Те не престават да мислят за трагичния инцидент.
При така изложените конкретни
обстоятелства, следва да бъде определено обезщетение за претърпените от ищците
неимуществени вреди в размер на по 200 000лв. за всеки от тях.
Ответникът е направил възражение
за намаляване размера на дължимото обезщетение поради съпричиняване
на вредоносния резултат. Възражението е
отчасти доказано. На първо място не се
доказа възражението, че вредите са в този размер, тъй като синът на ищците е
бил без поставен обезопасителен колан. Напротив от заключението на вещите лица
се установи, че вредите биха били същите дори и при поставен обезопасителен
колан с оглед характера на удара и силите които са въздействали върху тялото на
пострадалия.
Доказано е възражението за съпричиняване на вредоносния резултат поради неспазване на правилата
за движение от страна на Н. Б.. Събраха се безспорни доказателства, че същия
има съществена вина за настъпването на произшествието, като предприел
неправилна маневра - отклоняване на автомобила наляво и при наличие на движещ
се автомобил Мерцедес направо и позициониран вляво от него. Той не е подал
светлинен сигнал за маневрата, не е пропуснал движещия се след него вляво
автомобил и е пресякъл коридора на
движение на лекия автомобил „Мерцедес“. Пострадалият е имал възможност да
предотврати ПТП, като не предприема тази неправилна маневра и се съобрази с
другия движещ се автомобил зад него.
Съдът намира, че е налице изключително съществено съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия, което може да бъде определено
като 50%. Съответно определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано до по 100 000 лв. за всеки от родителите. Искът до пълния
му размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Прякото право на увредения,
установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ(отм.), възниква едновременно с
правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него - застрахователят, като пряко задължено лице,
отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава,
че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото
обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане. В конкретния случай
е направено възражение за погасяване на част от задължението за лихви по
давност, което е основателно. Задължението за лихва се погасява с три годишна
давност, като искът е предявен на 16.07.2019г. т.е. за периода от 21.02.2016г.
до 15.07.2016г. претенцията за лихви е погасена по давност и лихвата следва да
се присъди от 16.07.2016г.
Отчасти основателна е и
претенцията за присъждане на имуществени вреди – по изложените съображения
следва да бъде присъдена сумата 1 208лв., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на извършване на разхода –
По отношение на ищците Н.Х.Б., Н.Й.Н.
и Х.К.Н. – исковете за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Тези ищци са
съответно брат и баба и дядо на починалия. С Тълкувателно решение № 1 от
21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК бе разширен кръга на лицата,
които могат да получат обезщетение, но при следните граници: материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление
№ 4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24.ХI.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. В конкретния случай се събраха доказателства за
близките отношения на тези ищци с Н. Б.. Доказа се, че те са били в отлични
отношения, обичали са се, уважавали са се и са страдали от неговата загуба.
Въпреки това, обаче, от доказателствата не може да се направи извод за
наличието на предпоставките за уважаване на исковете, тъй като не се събраха
доказателства за изключителни отношения, каквито се описват в Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г., ОСНГТК извън
обичайните такива за този вид родство. Безспорно е че тази ищци са понесли
много тежко загубата на своя брат и внук, но въпреки това не са налице
условията за присъждане на обезщетение и разширяване на кръга от лица, които
имат право да искат такова. Изключителни обстоятелства биха били налице ако по
някакви житейски причини тези родственици биха
заместили най-близките такива – напр. пострадалия е бил отгледан от баба и дядо
поради липса на родители, братът е единствения жив роднина и др. подобни.
При този изход на производството
ответната страна дължи държавна такса върху размера на присъдените обезщетения на
основание чл. 78 ал.6 от ГПК в размер на 8 050лв.
На ищците Й. и Х. Б.се дължат разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Тъй като същите не са заплатили дължимото адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38 ал.2 от ЗА, такова следва да се присъди на адв.
В.Н. в минималния размер определен в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – по 3 530 лв. за всеки от ищците или общо 7 060 лв. Ответникът е възразил, че не се дължи възнаграждение за
всеки ищец, а общо за всички, но това възражение е неоснователно, тъй като се
касае за защита по отделни искове. Представен е договор за правна защита и
съдействие между ищците и адв. Н. за осъществяване на
безплатно процесуално представителство по настоящото дело.
Възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищците, чиито искове са отхвърлени изцяло не се
дължи от ответника, тъй като не може да се ангажира неговата отговорност за
разноски по неоснователни искове.
На ответната страна се дължат
разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете и за отхвърлените изцяло
искове за юрисконсултско възнаграждение и експертиза в размер на 1 347лв.
Ръководен от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“ № 43, да заплати на Й.Н.Б.
ЕГН ********** и Х.Г.Б. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез
адв. В.Н., сумата
от по 100 000 (сто хиляди ) лева на всеки от тях, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане
–причинена смърт на Н. Х.Б., в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 21.02.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на Й.Н.Б. ЕГН **********
сумата 1 208 лв.(хиляда двеста
и осем лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от
непозволено увреждане –причинена смърт на Н. Х.Б., в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 21.02.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 16.07.2016г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове до пълните им размери, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Н.Х.Б. ЕГН **********, Х.К.Н. ЕГН ********** и Н.Й.Н. ЕГН **********,****, със съдебен адрес ***, офис 5, чрез адв.
В.Н. срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, , бул. „Христофор Колумб“ № 43 искове за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане причинена смърт на Н. Х.Б., в резултат на претърпяно пътно-транспортно
произшествие на 21.02.2016г - в размер на по 80 000лв. за всеки от
тях, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“, да заплати на адвокат В.Й.Н.
ЕГН ********** на основание чл. 38 ал.2 от ЗА за оказана безплатна адвокатска
защита сумата 7 060 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“, да заплати по сметка на
Окръжен съд Сливен сумата 8 050 лв. държавна такса.
ОСЪЖДА Й.Н.Б.
ЕГН ********** и Х.Г.Б. ЕГН ********** *** да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД , ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, , бул. „Христофор
Колумб“ № 43, направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска в
размер на 1 347 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :