Р Е Ш Е Н И Е
№…………
25.04.2019 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІ възз. граждански състав
на ТРЕТИ АПРИЛ две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
мл.с. СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар: ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА
Прокурор: ……………………………….
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 93 по описа за 2019
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 1990/18.12.2018 г., П.ски
районен съд по гр. дело № 4413/2018 г. по описа на същия съд е признал за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че Р.Л.В. с ЕГН **********,***, дължи на
“***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ***, №***,
следните суми: сумата от 110,66 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от 01.10.2015г. до 31.03.2018г. и сумата от 11,16
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 02.12.2015г. до
03.05.2018г., представляващи част от вземането, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение №** от 11.05.2018г. по ч.гр.д.№3167/2018г. по
описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.05.2018г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част до пълния претендиран размер
главница от 419,07лв. и пълния претендиран размер лихва от 42,26лв., като
неоснователен и недоказан.
Осъдил е Р.Л.В. с ЕГН **********,***
да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.П., ***,
№***, сумата от 19,50лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство
и сумата от 58,50лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при
участието на „***” ЕАД-гр.С., като трето лице – помагач на ищеца „***” ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от “***” ЕАД
– гр. П. против решението на П.ски районен съд. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност и неоснователност на първоинстанционното решение.
Въззивникът твърди, че законодателят не прави разлика между потребителите,
които са изолирали по собствено желание всички тръбни лири и щрангове и тези,
които не са поставили подобна изолация. Отделно от това, вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза е пояснило, че е невъзможно
прекъсването на топлоотдаването на подобен вид щранг – лира само от един обект,
а е необходимо това да се направи за всички обекти по вертикалата и да бъде
отразено в съответните чертежи. Затова, решението на собственика на обекта да
изолира същото е ирелевантно по отношение на задължението на дружеството да
доставя топлинна енергия до всички присъединени обекти в сградата. Експертизата
установява, че при извършване на изчисленията е спазена Методиката за дялово
разпределение. Задължението за плащане на отдадената от сградната инсталация
топлинна енергия пада върху всички собственици на сградата, тъй като сградната
инсталация е обща част от сградата. В случая, е установено, че в процесния
период за обекта на потребление на ответника са начислени суми за сградна
инсталация, разпределена пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в
съответствие с Методиката за дялово разпределение.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от Р.Л.В., който моли, да бъде отменено решението на П.ски
районен съд, като незаконосъобразно. Твърди, че радиаторите в стаите и лирата в
банята са свалени и вертикалните тръби са отрязани преди около 26 години, а
хоризонталните тръби са изолирани с топлоизолация.
Срещу решенето е постъпила въззивна жалба и от Р.В.. В нея
се твърди, че същото е неправилно в частта, в която е признато, че дължи суми
за топлинна енергия на въззиваемото дружество. Заявява, че неправилно съдът
приема, че е абонат на топлофикационното дружество. Твърди, че не е сключвал
договор, а претенцията касае задължение за сградна инсталация, за който въпрос
има съдебно решение на ВАС. Заявява, че е изолирал тръбите в имота си и те не
топлоотдават нищо.
Постъпил е отговор на тази жалба от страна на “***” ЕАД – гр. П., в който същата се оспорва.
Преповтарят се доводите от тяхната въззивна жалба и се описва подробно
механизма на начисляване на суми за отопление на сградна инсталация в етажна
собственост.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното от фактическа страна:
Въззивните жалби са подадени в
законоустановения срок от активно легитимирана страна, поради което са
процесуално допустими.
Разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно между страните е, че въззивника Р.Л.В. е собственик на процесния апартамент №** в гр.П.,
бл.“***“.
Не се спори и, че имотът се намира в топлоснабдена сграда и
за него при въззиваемото дружество е открита партида с №**. Не се спори също
така, че радиаторите в жилището са били демонтирани и няма отоплителни тела с
монтиран индивидуален топломер.
Спорен по делото е въпросът дължи ли въззивникът сумите,
предмет на иска за доставена и незаплатена топлинна енергия.
От представените подробни месечни справки, изготвени от „***“
ЕАД /топлинен счетоводител и трето лице помагач/ за имота на ответника и
представеното от ищеца счетоводно извлечение за абонатен №** е видно, че за
процесния апартамент през процесния период от 01.10.2015г. до 31.03.2018г. са
били начислявани суми за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация в общ
размер на 419,07лв.
Основните възражения на ответника
- въззивник, че като собственикът не е бил абонат на доставчика на
топлоенергия, не ползва топлинна енергия и не дължи и за сградна инсталация.
Тези възражения са неоснователни.
Изцяло правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че въззивникът,
като собственик на имот в режим на етажна собственост, по силата на чл.153 ал.1
от ЗЕ е клиент на ТЕ, длъжен е да монтира средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1,
т.2 от ЗЕ- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплаща цена за ТЕ, при условията и
реда, определени по наредба по чл.36,
ал.3 от ЗЕ. С оглед липсата на отоплителни тела в имота, това
задължение отпада. Съгласно чл.145 от ЗЕ, ползвателя на
ТЕ, за имот в сграда - етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/.
Постановките
на закона за енергетиката са изцяло приложими в случая. За съда е налице
задължително тълкуване на разпоредбите на ЗЕ и ЗЗП дадено с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, докладчик съдията Борис Илиев. Независимо кога е настъпило
присъединяването на сградата етажна собственост към централно топлоснабдяване,
дали преди действието на ЗЕЕЕ /отм./ или по времето, по което същият е бил в
сила, разрешението на основния въпрос за дължимост на плащане на доставена
топлоенергия в сграда етажна собственост е разрешен от ВКС еднозначно и за
двата случая. Приложението на чл.153 от ЗЕ е задължително, тъй като не е в
противоречие с чл.62 от ЗЗП и §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Изрично в
това решение е посочено, че „Разрешението
важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.)
сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила както на този закон, така и
на ЗЗП. Възприет
е нов принцип за разпределение на постъпващото в сградата общо количество
енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а прекратяване на топлоснабдяването е уредено като
възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ).“
„Съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяване й по реда на чл. 153, ал. 2 ЗЕ съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между двата закона не съществува
противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП.“
При така даденото задължително
тълкуване на правните норми съдът е длъжен да приеме, че чл.153 от ЗЕ е
приложим в случая и по отношение на собственика на имота Р.В.. Независимо, че няма
отоплителни тела и тръбите са изолирани, очевидно е, че топлоподаването в
сградата етажна собственост не е прекратено и той носи отговорност за
заплащането на постъпилата топлинна енергия отдадена от сградната инсталация в неговия
индивидуален обект и в общите части.
Соченото в жалбата на В. решение
на ВАС не е относимо към конкретния случай и не може да намери приложение.
По отношение на размера на това
задължение, в която част е жалбата на *** АД съдът счита, че изводите на
първоинстанционния съд основани на заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза са изцяло правилни и обосновани. В.л. С.М. е установило, че в процесния апартамент няма монтирани радиатори, но са
налице вертикални тръби в две спални, кухня, тоалетна и мокро помещение, като
щранг-лирата в банята е отрязана. Върху всички
вертикални тръби е налице поставена изолация ****
тип „разпенен полиетилен“, включително и на хоризонталните участъци към
отрязани радиатори. Вещото лице е дало заключение, че изчисленията за процесния
период са направени в съответствие с действащата към същия момент нормативна
уредба, но е
посочило, че при
констатираното състояние на изолирани вертикални тръби, топлинната енергия
отдадена от сградна инсталация би била 0,25 от начислената. Това се равнява на сумата от 92,22лв. без ДДС или 110,66лв. с ДДС.
Съдът счита, че следва да се даде
вяра на заключението, като обективно и безпристрастно. Следва да се посочи, че
по този начин се отчита конкретиката на отделния случай, тъй като общите
правила за начисляване на суми за сградна инсталация не отчитат нито наличието
или липсата на топлоизолация, нито отрязването на отоплителната лира в банята,
нито каквото и да било друго конкретна особеност. Това е прецизирано от вещото
лице в подробно изследване в обстоятелствената част и защитено в заключението.
Ето защо това заключение следва да ес приложи, като корекционно относно размера
на начисляваните суми за сградна инсталация, тъй като с него се отчитат всички
конкретни специфики на имота и постъпващата топлинна енергия.
При това положение съдът счита,
че искът се явява основателен и доказан за сумата от 110.66лв. и правилно е
уважен в този размер от първостепеннния съд. Правилно върху тази сума е
присъдено и обезщетение за забава в размер на мораторна лихва от 11,16лв. Също правилно е и решението в отхвърлителната си част.
Ето
защо Окръжният съд приема, че обжалваното Решение на П.ски районен съд е
валидно, допустимо и обосновано на доказателствата по делото в съответствие с
разпоредбите на Закона, липсват основания за неговото изменение или отмяна и
поради това следва да бъде потвърдено. Предвид подробността и
обстоятелствеността на изложените към първоинстанционното решение мотиви
въззивната инстанция препраща и към тях на основание чл.272 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
осн. чл.272 от ГПК Решение № 1990/18.12.2018 г., постановено по гр. дело №
4413/2018 г. по описа на Районен съд – гр. П., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :