ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 231
гр. Бургас , 04.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на четвърти август,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
частно гражданско дело № 20212000500339 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на „БАНКА
ДСК“ЕАД, представлявана от пълномощника Х.Д., против определение №ІІ-
260752/23.04.2021г. по в.гр.дело №199/2021г. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без разглеждане жалбата и против постановление за
възлагане от 26.11.2020г. по изпълнително дело №434/2020г. по описа на ЧСИ
Т. Д..
Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно, а
също постановяването на акт, с който обжалваното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е приел банката за
нелегитимиран жалбоподател, макар да е ипотекарен кредитор на имота,
защото публичната продан на последния е осуетена от съпругата на длъжника
по реда на чл.505 ГПК, по изпълнителното дело не е извършена процедура по
наддаване и постановлението не подлежи на обжалване. Всъщност това
постановление погасява ипотечното право на банката и с лишаването и от
възможността да го обжалва, тя е лишена от право на защита както в хода на
изпълнителното производство-непровеждане на процедура по публична
продан чрез наддаване и т.н., така и впоследствие чрез недопускане до
1
проверка по съдебен ред на законосъобразността на извършеното възлагане.
Това предизвиквало неравновесие в правата на страните, като кредиторът с
привилегировано вземане бил лишен от защита в процеса на принудително
изпълнение, спрямо имота, с който е обезпечен кредитът му.
В сезиращата жалба са изложени оплаквания и за нарушения на
разпоредбата на чл.490, ал.1от ГПК, на първо място, т.к. съпругата на
длъжника по изпълнителното дело също е длъжник и е нямала право да
участва в наддаването, т.е. проданта в случая е недействителна.Съпругата е
ипотекарен длъжник по изп.д.№880/17г. по описа на ЧСИ С. Н., поради което
има такова качество (длъжник) и в производството по изпълнението,
образувано пред ЧСИ Т. Д. (по изп.д.№434/20г. по описа му), на осн. чл.429,
ал.3 от ГПК и съгласно даденото по т.2 от ТР№4/17г. от 11.03.19г.
разрешение.
Не е внесена и продажната цена за имота, с което е нарушена разпоредбата
на чл.505, ал.1 ГПК. Цената на възложената ¼ ид.ч. от имота следвало да бъде
равностойна на дела на съпруга. В случая съпругата е внесла 80% от
нея(52026лв.), вместо дължимия размер от 65 032 лв., което, според
жалбоподателя, е основание за оспорване на постановлението за възлагане по
реда на чл.435, ал.3 ГПК.
В жалбата се съдържа искане за спиране на настоящото производство по
обжалване на постановлението за възлагане, предвид издадената по
определение № 260457/07.12.2020г. по ч.т.д №479/2020г. по описа на БОС
заповед, с която е допуснато обезпечение на бъдещия към тази дата иск на
банката, с правно основание чл.440 ГПК, за установяване, че имуществото,
към което е насочено изпълнението по изп.дело №434/2020г. по описа на ЧСИ
Т. Д., не принадлежи на длъжника. Искът е предявен по образуваното гр.дело
№146/2021г. по описа на Царевския районен съд, висящо понастоящем. Макар
изпълнителното дело да е спряно, се извършват действия по администриране
в нарушение на приетото с решение №56/24.04.2018г. по гр.дело
№2339/2017г. по описа на Второ г.о на ВКС становище.
В отговор на частната жалба, подаден от ответник В. Д. Д. с ЕГН
********** от гр.Бургас, се иска оставянето и без уважение, като
2
неоснователна. Поддържат се изводите на Бургаския окръжен съд, че жалбата,
подадена пред него е недопустима, като се сочи, че при осуетяване на
публична продажба по реда на чл.505,ал.1 от ГПК реално не се извършва
наддаване и поради това издаденото постановление за възлагане в този
случай не подлежи на обжалване. Предвид недопустимостта на жалбата се
поддържа, че не следва да бъдат разглеждани изнесените в нея доводи за
незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Цитира се в подкрепа
практика на БАС.
Оспорват се твърденията в жалбата,че Д. е също длъжник по
изпълнителното дело. Сочи се, че банката е присъединена като взискател по
реда на чл.456, ал.1 ГПК единствено по отношение на длъжника А.Д., но не и
спрямо неговата съпруга, независимо, че двамата се явяват ипотекарни
длъжници по изп.дело №880/2017г. по описа на ЧСИ С. Н..
Страната счита за неотносими към спора и неподлежащи на разглеждане
доводите за допуснати нарушения по чл.490 ГПК. По оплакването за
невнасяне цената по чл.505 ГПК сочи, че равностойността на дела на
съпруга–длъжник е според продажната цена на имота при изнасянето на
публична продан, а не според пазарната му цена.
За ирелевантно и неподлежащо на разглеждане счита и направеното в
жалбата искане за спиране на изпълнителното дело. Намира, че то е и
неоснователно, тъй като се касае за изпълнително действие, приключващо
изпълнителното производство и по аналогия с решението по съдебно дело, не
подлежи на спиране след постановяването му, т.к. вече не е налице висящо
изпълнително производство за имота и спирането на изпълнението спрямо
него е недопустимо. Претендира разноски по делото.
Отговор с идентично съдържание и искания е подаден и от ответник
„МЕПС“ЕООД, ЕИК *********. В него е допълнено, че цитираната от
жалбоподателя съдебна практика е неприложима към настоящия казус,
давайки отговор на други зададени в производството правни въпроси. Счита,
че в случая е неприложима и хипотезата на чл.438 от ГПК, но приема, че при
жалба против постановление за възлагане не би следвало да се постановява
такова спиране, т.к. не е ясно какво точно ще спре съдът като изпълнение,
3
щом то вече е приключило с издаването на постановлението за възлагане на
имота. Въводът във владение се извършва едва след влизането в сила на този
акт. Позовава се на определение на Царевски РС, че заведеното дело по
чл.440 от ГПК е счетено за недопустимо, но няма данни за влизането му в
сила. Дири разноски за производството.
Подаден е отговор и от ответник А. Д. Д. ЕГН ********** от гр.Бургас,
длъжник по изпълнителното дело, в който също се иска оставяне на частната
жалба без уважение, като неоснователна, с доводи, че постановление за
възлагане, издадено по реда на чл.505, ал.1 ГПК, не подлежи на обжалване,
поради неизвършване на наддаване и непопадане в приложното поле на
хипотезата на чл.435,ал.3 от ГПК. Жалбоподателят нямал качеството на
взискател, който да е участвал като наддавач, т.к. публичната продан е
осуетена-не е проведена.Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, т.к.
тази до БОС действително е недопустима.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становищата
на ответната страна и делото и като съобрази закона, за да се произнесе,
приема за установено следното:
Жалбата е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт,
подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде
разгледана.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по жалба на
„БАНКА ДСК“ЕАД(присъединен взискател в изпълнителното дело) против
постановление за възлагане от 26.11.2020 г. по изпълнително дело №434/2020
г. по описа на ЧСИ Т. Д.. С обжалваното тук определение Бургаският окръжен
съд е намерил жалбата за недопустима и е постановил оставянето и без
разглеждане. За да достигне до този извод, съдът е констатирал, че
обжалваното постановление е издадено по реда на чл.505, ал.1 ГПК,
жалбоподателят-ипотекарен кредитор не може да вземе участие в проданта,
тъй като тя е първа по ред и проданта не е проведена, осуетена е по молба от
съпругата на длъжника(тя е само ипотекарен длъжник по изпълнителното
дело) внесла равностойността на дела на съпруга–длъжник. Предпоставките
на чл.505, ал.1 ГПК са изпълнени и е издадено обжалваното постановление,
4
което не попада в приложното поле на чл.435, ал.3 от ГПК.
Настоящата инстанция намира обжалваното определение за правилно.
Поставеният за разглеждане въпрос по делото е, има ли присъединеният
взискател в изпълнително производство право на жалба по реда на чл.435,
ал.3 от ГПК срещу постановление на съдебен изпълнител, с което на осн.
чл.505, ал.1 от ГПК, при осуетяване на публичната продан на недвижим имот,
последният е възложен на лице, за което изпълнителят е приел, че е съпруг-
недлъжник.
Този състав споделя изцяло доводите на окръжния съд, че в случая чл. 435,
ал.3 от ГПК не намира приложение. Визираната в тази норма защита е
процесуално-правна, приложима само в императивно и лимитативно
определени от законодателя случаи, като по този начин се определят както
правоимащите за упражняването й лица, така и актовете на съдебния
изпълнител, срещу които е допустим този процесуален ред за защита.
Императивните норми не могат да бъдат тълкувани разширително.
Следователно и въпреки, че актът, с който имотът, определен да бъде изнесен
на публична продан с цел удовлетворяването на кредитор за паричното му
вземане, е постановление за възлагане, то не е актът, който цитираната по-
горе норма определя като обжалваем. Това е така, защото в случаите, когато
съпругът недлъжник осуетява публична продан на имот в режим на СИО,
такава продан не се провежда докрай и липсва състезателно начало (няма
наддаване за цената). Данните по делото сочат за приложима именно
разпоредбата на чл.505, ал.1 от ГПК. Съпругата на длъжника не е участвала в
наддаването, а е направила предложението да изкупи дела на мъжа си по
определената в производството цена преди деня на проданта. Разпоредбата на
чл.505 от ГПК не предвижда възможност за обжалване на постановлението на
съдебния изпълнител, издадено на осн. чл.505, ал.1 от ГПК, а такава
възможност не е визирана и в хипотезите на чл.435 и сл. от ГПК,
включително в ал.3 от същата норма.
Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано от взискател,
участвал като наддавач, поради това, че наддаването не е извършено
надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена,
5
но само при проведена публична продан, каквато в случая не е била
осъществена, защото съпругата-недлъжник я е осуетила.
В ГПК няма изрично предвиден ред за процесуална защита на взискател
срещу постановлението за възлагане в полза на съпруг-недлъжник,
следователно взискателят жалбоподател по делото не разполага с активна
процесуална легитимация за обжалване на процесното постановление,
поради което жалбата му като недопустима, правилно е била оставена от
сезирания съд без разглеждане .
При този извод за недопустимост на обжалването, преценката за
законосъобразност на постановлението за възлагане излиза извън предмета на
настоящото производство, поради което както първостепенният, така и
настоящият съд не дължат обсъждане на възраженията на частния
жалбоподател в този смисъл.
По отправеното искане за спиране на производството по делото пред
апелативния съд, следва да бъде отбелязано следното:
То е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Спиране на производството по изпълнително дело може да бъде допуснато
по преценка на съда, разглеждащ жалба против действия на съдебния
изпълнител, на осн. чл.438 от ГПК, но случаят тук не е такъв, т.к. от данните
по делото е безспорно и видно, че то вече е спряно от съда с определение,
допускащо тази мярка като обезпечение на бъдещ иск на банката по чл.440 от
ГПК. Определението е влязло в сила на 22.04.21г. след обжалването му пред
БАС и няма данни да е отменено.
Всъщност искането на жалбоподателя е за спиране на настоящото съдебно
производство, заради спирането на изпълнителния процес, но това
обстоятелство не е сред визираните в хипотезите на чл.229 от ГПК, а само при
наличието на някоя от тях молбата би могла да бъде уважена.
С оглед изразеното становище на състава, че жалбоподателят няма активна
процесуална легитимация да атакува постановлението за възлагане на СИ и
поради различието в обстоятелствата, релевантни за повдигнатите спорове,
6
цитираното Решение №56/24.04.18г. по гр.д.№2339/17г. по описа на ВКС, ІІ
г.о. не намира приложение по казуса.
При горните констатации, частната жалба е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, както и искането за спиране на делото.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „БАНКА ДСК“ЕАД,
представлявана от пълномощника Х.Д., против определение №ІІ-
260752/23.04.2021г. по в.гр.дело №199/2021г. по описа на Бургаския окръжен
съд, както и искането на жалбоподателя за спиране на производството по
ч.гр.д.№339/21г. по описа на Апелативен съд Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7