Решение по дело №16799/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5235
Дата: 20 декември 2022 г. (в сила от 20 декември 2022 г.)
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110216799
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5235
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110216799 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /дружество/ с ЕИК: ХХХХ със седалище и
адрес на управление гр.София, /адрес/, представлявано от управителя К.И.Б. с
ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление №609212-
F612892/03.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 или Наредбата),
издадена от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
1
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи му правото на защита,
които представляват основание за отмяна на крайния административен акт. В
тази връзка се сочи, че нарушението, за което се налага санкцията, не е
описано достатъчно ясно и конкретно, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление. Грешно
е изписано наименованието на заведението за бързо хранене, в което е била
извършена проверката. Отделно от това не е взето под внимание, че
непосредствено преди проверката монтираното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство, свързано дистанционно с НАП, не е било
в изправност, поради наличие на технически проблем. На актосъставителя е
била представена книгата за дневните фанансови отчети, от която е било
видно, че наличността в началото на деня е била в размер на 300.00 лв., което
е обичайната сума, с която търговският обект оперира като начална сума за
всеки ден. От горното е мотивирано становище за липса на виновно
поведение от страна на санкционираното лице, алтернативно за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
претедентира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № F612892 от
21.05.2021 г., съставен от М. Я. В. на длъжност ст.инспектор по приходите в
НАП при ЦУ е установено, че на 05.05.2021 г. в 12.32 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1., т. 41 от ДР на ЗДДС –
заведение за бързо хранене „ХХ ХХХ“, находящо се в гр. София, бу/адрес/,
стопанисвано от /дружество/ с ЕИК: ХХХХ. По време на проверката било
2
установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално
устройство (ФУ) модел “Датекс FP2000”, с ИН на ФУ № DT278361, и ИН на
ФП № 02278361, регистрирано в НАП с потвърждение № 4216132/04.06.2019
г., притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени"
суми. От изваден дневен „Х“ с № 0033973/05.05.2021 г. с разчетена касова
наличност : 49.00 лв. и извършено фактическо преброяване на касата в обекта,
за което бил съставен опис на парите, с установена фактическа наличност :
348,90 лв. По този начин била разчетна /положителна/ разлика в касовата
наличност в размер на 299.90 лв., представляваща въвеждане на суми, които
не са отразени през фискалното устройство, макар същото да притежава
горепосочените функции. От горното, извършилият проверката инспектор по
приходите приел, че /дружество/ не е изпълнило задължението си, извън
случаите на продажби /сторно операции, да регистрира във ФУ всяка промяна
на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата/ чрез операциите" служебно въведени" или „служебно изведени"
суми. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена
проверка (ПИП) № 0040346/05.05.2021 г.
За нарушена била посочена разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В графата за обяснения и възражения в акта било посочено, че поради
технически причини временно са имали ограничен достъп до въвеждане на
служебни суми и проверката е била извършена по това време.
Срещу съставения АУАН № F612892 от 21.05.2021 г. постъпили
писмени възражения, в които жалбоподателят оспорил фактическите му
констатации и изводи, като посочил, че същите не отговарят на
действителната фактическа обстановка. В тази връзка жалбоподателят
акцентирал на обстоятелството, че непосредствено преди извършване на
проверката фискалното устройство, монтирано в обекта, не е било в
изправност, поради наличие на технически проблем. Това е наложило на
проверяващите да бъде представена книгата за дневните финансови отчети,
от която е било видно, че наличността в началото на деня е в размер на 300
лв., което било обичайната сума, с която търговският обект оперира в
началото на деня. От горното жалбоподателят мотивирал становището си за
липса на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
както от обективна, така и от субективна страна.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№609212-F612892/03.11.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при
3
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от МФ във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказващият орган приел, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на TP № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
доколкото нерегистрираната сума налична в касата, в размер на 299.90 лв. не
обосновава обществена опасност на деянието, съществено по-ниска от
обичайната за други нарушения от същия вид. АНО посочил, че разпоредба
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нарушителят е еднолично дружество с ограничена отговорност,
т.е. субект, който по занятие извършва търговска дейност (чл. 1, ал. 1 от ТЗ).
Същият като професионалист следва да бъде запознат с нормативната уредба,
касаеща неговата дейност и в частност със ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. на
МФ и стриктно да я спазва. Отчитайки тежестта на извършеното нарушение,
и за постигане на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М. Я. В. и С. Г.ев Р., както и от приобщените по реда на чл. 283
от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

4
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената заповед на
Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и
обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.
Допуснатата техническа грешка при изписване наименованието на
заведението за бързо хранене „ХХ ХХХ“, вместо “ХХХ ХХХ” не е
съществена, и по никакъв начин не е ограничила правото на защита на
санкционираното лице да разбере за кой стопанисван от него обект се отнася
извършената проверка и направените констатации.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят /дружество/ е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци е безвиновна, обективна такава, по смисъла на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което и в случая не е
необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна. В тази връзка доводите
на жалбоподателя за липса на субективна страна на нарушението, се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. Фискалното устройство е
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 299.90 лв и
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването с точност до минута. В този смисъл
/дружество/ е следвало чрез операция „служебно въведени“ суми да отрази на
фискалното устройство сумата от 299.90 лв.
Съгласно приложената санкционна разпоредба - чл. 185, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на
5
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че законосъобразно е наложена санкция в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, която съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не
представлява "маловажен случай" на административно нарушение,
обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от
административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за да се определи един случай като
маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело
до неотразяване на приходи. Същевременно нарушаване на правилата
относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие
на технически проблем с фискалното устройство, непосредствено преди
започване на проверката от органите по приходите. Видно от изготвения
протокол за извършената проверка в обекта такива констатации не са
направени. В графата искания, възражения и бележки на проверяваното лице
в протокола не са отразени подобни твърдения. При връчване на процесния
АУАН на упълномощен представител на дружеството единствено е
отбелязано, че временно е имало ограничен достъп до въвеждане на
служебните суми, за което обстоятелство липсват доказателства.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С редакцията на ЗАНН, обнародвана в
6
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., е въведена разпоредбата на чл.
63д, ал. 1, съгласно която е предвидена възможността в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните да имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 4 на чл. 63д от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалвания
акт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №609212-
F612892/03.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя /дружество/ с ЕИК: ХХХХ със седалище и адрес на
управление гр.София, /адрес/, представлявано от управителя К.И.Б. с ЕГН:
**********, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18 или Наредбата), издадена от МФ във
7
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

ОСЪЖДА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ /дружество/ с ЕИК: ХХХХ със
седалище и адрес на управление гр.София, /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 лева
(осемдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8

Съдържание на мотивите

Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на /дружество/ с ЕИК: ХХХХ със седалище и
адрес на управление гр.София, /адрес/, представлявано от управителя К. И.Б.
с ЕГН: ********** срещу Наказателно постановление №609212-
F612892/03.11.2021 г., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности”
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 или Наредбата),
издадена от МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи му правото на защита,
които представляват основание за отмяна на крайния административен акт. В
тази връзка се сочи, че нарушението, за което се налага санкцията, не е
описано достатъчно ясно и конкретно, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление. Грешно
е изписано наименованието на заведението за бързо хранене, в което е била
извършена проверката. Отделно от това не е взето под внимание, че
непосредствено преди проверката монтираното в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство, свързано дистанционно с НАП, не е било
в изправност, поради наличие на технически проблем. На актосъставителя е
била представена книгата за дневните фанансови отчети, от която е било
видно, че наличността в началото на деня е била в размер на 300.00 лв., което
е обичайната сума, с която търговският обект оперира като начална сума за
всеки ден. От горното е мотивирано становище за липса на виновно
поведение от страна на санкционираното лице, алтернативно за наличие на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като
претедентира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
1

С акт за установяване на административно нарушение № F612892 от
21.05.2021 г., съставен от М.Я.В. на длъжност ст.инспектор по приходите в
НАП при ЦУ е установено, че на 05.05.2021 г. в 12.32 часа е извършена
проверка на търговски обект по смисъла на §1., т. 41 от ДР на ЗДДС –
заведение за бързо хранене „ХХ ХХХ“, находящо се в гр. София, /адрес/,
стопанисвано от /дружество/ с ЕИК: ХХХХ. По време на проверката било
установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо към момента на проверката фискално
устройство (ФУ) модел “Датекс FP2000”, с ИН на ФУ № DT278361, и ИН на
ФП № 02278361, регистрирано в НАП с потвърждение № 4216132/04.06.2019
г., притежаващо функциите "служебно въведени" и "служебно изведени"
суми. От изваден дневен „Х“ с № 0033973/05.05.2021 г. с разчетена касова
наличност : 49.00 лв. и извършено фактическо преброяване на касата в обекта,
за което бил съставен опис на парите, с установена фактическа наличност :
348,90 лв. По този начин била разчетна /положителна/ разлика в касовата
наличност в размер на 299.90 лв., представляваща въвеждане на суми, които
не са отразени през фискалното устройство, макар същото да притежава
горепосочените функции. От горното, извършилият проверката инспектор по
приходите приел, че " Ам Бъргърс“ ЕООД не е изпълнило задължението си,
извън случаите на продажби /сторно операции, да регистрира във ФУ всяка
промяна на касова наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари
във и извън касата/ чрез операциите" служебно въведени" или „служебно
изведени" суми. Резултатите от проверката били отразени в Протокол за
извършена проверка (ПИП) № 0040346/05.05.2021 г.
За нарушена била посочена разпоредбата чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
В графата за обяснения и възражения в акта било посочено, че поради
технически причини временно са имали ограничен достъп до въвеждане на
служебни суми и проверката е била извършена по това време.
Срещу съставения АУАН № F612892 от 21.05.2021 г. постъпили
писмени възражения, в които жалбоподателят оспорил фактическите му
констатации и изводи, като посочил, че същите не отговарят на
действителната фактическа обстановка. В тази връзка жалбоподателят
акцентирал на обстоятелството, че непосредствено преди извършване на
проверката фискалното устройство, монтирано в обекта, не е било в
изправност, поради наличие на технически проблем. Това е наложило на
проверяващите да бъде представена книгата за дневните финансови отчети,
от която е било видно, че наличността в началото на деня е в размер на 300
лв., което било обичайната сума, с която търговският обект оперира в
началото на деня. От горното жалбоподателят мотивирал становището си за
липса на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
както от обективна, така и от субективна страна.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
2
№609212-F612892/03.11.2021 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности”
- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП), с
което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена
имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., издадена от МФ във вр. с чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Наказващият орган приел, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно, предвид
изискванията на TP № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС,
доколкото нерегистрираната сума налична в касата, в размер на 299.90 лв. не
обосновава обществена опасност на деянието, съществено по-ниска от
обичайната за други нарушения от същия вид. АНО посочил, че разпоредба
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 е част от установения ред за регистрация и
отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални
устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на
касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство
суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми
във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и
документираните средства препятства проследяването на паричния поток в
търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и
отчетност. Нарушителят е еднолично дружество с ограничена отговорност,
т.е. субект, който по занятие извършва търговска дейност (чл. 1, ал. 1 от ТЗ).
Същият като професионалист следва да бъде запознат с нормативната уредба,
касаеща неговата дейност и в частност със ЗДДС и Наредба Н-18/2006 г. на
МФ и стриктно да я спазва. Отчитайки тежестта на извършеното нарушение,
и за постигане на целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН, на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите М.Я.В. и Сашо Георгиев Рангелов, както и от приобщените по
реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената заповед на
Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
3
ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и
обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.
Допуснатата техническа грешка при изписване наименованието на
заведението за бързо хранене „ХХ ХХХ“, вместо “ХХ ХХХ” не е съществена,
и по никакъв начин не е ограничила правото на защита на санкционираното
лице да разбере за кой стопанисван от него обект се отнася извършената
проверка и направените констатации.
Настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят /дружество/ е
осъществил състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от
Наредба Н-18 във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
едноличните търговци е безвиновна, обективна такава, по смисъла на
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, поради което и в случая не е
необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на
административното нарушение от субективна страна. В тази връзка доводите
на жалбоподателя за липса на субективна страна на нарушението, се явяват
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и
извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно
въведени“ или „служебно изведени“ суми. Фискалното устройство е
притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Установената промяна в касовата наличност е в размер на 299.90 лв и
представлява въвеждане на пари в касата, която не е отразена на фискалното
устройство в момента на извършването с точност до минута. В този смисъл
/дружество/ е следвало чрез операция „служебно въведени“ суми да отрази на
фискалното устройство сумата от 299.90 лв.
Съгласно приложената санкционна разпоредба - чл. 185, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от ЗДДС, на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане,
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв.
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че законосъобразно е наложена санкция в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, която съответства на
тежестта на извършеното нарушение.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не
представлява "маловажен случай" на административно нарушение,
обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от
административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
4
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, за да се определи един случай като
маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите
вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието
в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от
съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира
основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото
извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид.
Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно,
тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на
санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело
до неотразяване на приходи. Същевременно нарушаване на правилата
относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за наличие
на технически проблем с фискалното устройство, непосредствено преди
започване на проверката от органите по приходите. Видно от изготвения
протокол за извършената проверка в обекта такива констатации не са
направени. В графата искания, възражения и бележки на проверяваното лице
в протокола не са отразени подобни твърдения. При връчване на процесния
АУАН на упълномощен представител на дружеството единствено е
отбелязано, че временно е имало ограничен достъп до въвеждане на
служебните суми, за което обстоятелство липсват доказателства.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С редакцията на ЗАНН, обнародвана в
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., е въведена разпоредбата на чл.
63д, ал. 1, съгласно която е предвидена възможността в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните да имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 4 на чл. 63д от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалвания
акт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
5
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.








РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6