№ 1204
гр. София, 17.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601221 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С протоколно определение на Софийски градски съд, НО-32 състав от 22.10.2021 г.,
постановено по НЧД № 3833/2021 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение
молбата на осъдения Д. Б. Б. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД № 345/2015 г. по описа
на ОС-Видин.
Срещу така постановеното определение е постъпила жалба от адвокат С. Д. И. от САК,
упълномощен защитник на лишения от свобода Д. Б. Б., с оплаквания, че същото е
неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се в жалбата, че СГС е посочил като мотив да отхвърли молбата за условно
предсрочно освобождаване единствено, че не е изпълнена целта на наказанието, поради
това, че не е завършен корекционния процес, като е посочил, че за да обоснове тези си
изводи е възприел за доказателства доклада на инспектора по социални дейности и
възпитателна работа и становището на началника на затвора. Претендира се обаче, че
твърденията в доклада на ИСДВР и в становището на началника на затвора са били
оспорени от защитата, като са били посочени конкретни факти и обстоятелства от досието.
В тази връзка се сочи, че в случая вътрешното убеждение следва да се изгради чрез
събиране и анализ на доказателствата от затворническото досие, тъй като настоящото
производство е наказателно и мнения и становища не могат да заместят, неглижират или
суспендират доказателствата, както се претендира да се е получило в настоящото
производство.
Излагат се съображения, че нито затворническата администрация, нито прокуратурата не са
оборили сочените от защитата обстоятелства, доказващи, че лишеният от свобода Д. Б. Б. със
1
собствени усилия и съзнателен процес на преоценка на поведението е реализирал
нееднократни постъпки на емпатия, съпричастност и съдействие като е ангажирал собствени
средства за дарения за затворническата общност на сателитна чиния и коаксиален кабел за
подобряване на условията на изтърпяване на наказанието и отдалечаване от
дехуманизиращото въздействие на социалната изолация. Той е пожелал и да дари
собствения си телевизионен приемник на друг лишен от свобода чужденец без близки в
България и без помощ от чужбина и без средства. Това са реални постъпки, за които са
налице молби в затворническото досие, а не представляват твърдения или мнения.
Заявява се и факта, че след първото дело за УПО в началото на годината Д. Б. Б. си е
поставил за цел да изучи българския език, за да може да участва в следващото дело за УПО
по-пълноценно и при необходимост сам да пояснява за съда каквито въпроси възникнат,
както и да общува с по-широк кръг лица. Претендира се, че това му старание, волята и
успеха, който не може да му се отрече, че е постигнат на възраст от 81 години, следва да
бъдат съобразени от съда.
Относно посочената от ИСДВР при предходното разглеждане на молбата му УПО липса на
инициатива за корекционни дейности подалият жалбата защитник заявява, че в тази връзка
самият Д. Б. Б. й е пояснил, че в курсовете се пуши, а той е с тежко белодробно заболяване и
не може да издържи в задимено пространство, дори и да иска, а освен това в курсовете
другите си разговаряли помежду си и не се научавало нищо.
Изтъква се също, че тези обстоятелства следва да се сумират и с факта, че Д. Б. Б. прекарва
времето си преимуществено в килията като чете и гледа телевизия и не участва в
нерегламентирани дейности - търговии, интриги и злепоставяне на други лишени от свобода
за извличане на изгоди и облекчаване на условията на изтърпяване на наказанието –
практики, съществуващи в местата за лишаване от свобода. По този повод се заявява, че
инспекторът по социални дейности и възпитателна работа е посочил превратно, че Б. живеел
сам и бил социално изолиран, но че точно този инспектор СДВР знае, че Д. Б. Б. е на 81
години с два инсулта, прекарани в МЛС и нелекувани. В тази връзка в жалбата се излагат
твърдения, че видно от приложените извадки от здравното досие на Б. затворническата
болница дори не разполага с документация за действителното му здравословно състояние,
както не са налице и такива за установеното по време на престоя му в МЛС тежко хронично
белодробно заболяване-хронична обструктивна белодробна недостатъчност – ХОББ, за
което също не са му предписани никакви лекарства. Сочи се също, че Б. страда и от
разширени вени на крайниците, което е съпроводено със значителни болки, но че също не са
му предписани лекарства, нито е изведен на външен специалист. Във връзка с
гореизложеното подалият жалбата защитник изразява несъгласие с извода на СГС, че
разпоредбата на чл.70 от НК не указва влошеното здравословно състояние като
обстоятелство, обуславящо постановяване на условно предсрочно освобождаване, и че
здравословното състояние не представлява доказателство за поправяне на осъдения, поради
което позоваването на такива доказателства и обстоятелства в настоящото производство се
явява неотносимо. В този ред защитникът излага доводи, че законодателят в чл.439,“а“ от
2
НПК е имал предвид „всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието“ и че очевидно здравословното състояние
значително повлиява поведението, поради което не следва този фактор да бъде пренебрегван
и неотчитан само защото формално не е посочен от законодателя.
Подалият жалбата защитник счита също, че много напредналата възраст на Д. Б. Б. е
изключително по своя характер обстоятелство и че следва да бъде съобразено именно като
такова, както и че след като с него не се работи вече 10 години чрез корекционни
мероприятия едва ли затворническата администрация ще промени маниера си на работа и
отношение занапред, за да постигне целите на чл.36 от НК, относно които твърди, че работи
с този лишен от свобода. Изтъква обаче, че в случая доказателствата сочат друго и че с
оглед на това очевидно се налага извод, че престоят на този лишен от свобода в мястото за
лишаване от свобода занапред едва ли ще доведе до друго освен до достигнатите успехи в
превъзпитанието, но че със сигурност ще бъде постигнато допълнително влошаване на
физическото и психично здраве на Д. Б. Б. и дехуманизиране, тъй като за него престоят в
затвора не може да коригира нищо, но че със сигурност „работи“ в посока на увреждане.
В жалбата се развива и оплакване, че затворническата администрация не е посочила нито
едно доказателство в подкрепа на тезата, че въпреки корекционните мероприятия лишеният
от свобода не е достигнал достатъчната степен на корекция в поведението и мисленето,
докато градският съд все пак стига до извод, че е достигнат напредък. Като по този повод се
отправя упрек, че нито пенитенциарните служители, нито СГС не са посочили как и с кои
конкретни индивидуални или общи мероприятия е въздействано корекционно върху този
лишен от свобода и доколко и на кого се дължи недостигането на достатъчна степен на
корекция, както и че не се сочи какъв, според съда, е смисълът на понятието „достатъчен
корекционен ефект“.
В жалбата се твърди също, че видно от досието на Д. Б. Б. за девет и половина години
престой в МЛС същият не е включен в нито едно корекционно мероприятие-нито
индивидуално, нито общо, поради което, според защитника, е трудно да се достигне до
логичен отговор на въпроса какъв корекционен ефект се очаква.
Излагат се и доводи, че от Д. Б. се иска корекционен резултат за половината от наказанието
ЛОС, но че никой не зачита шестте години до влизане на присъдата в сила, през които с него
не са провеждани никакви корекционни мероприятия, въпреки че той е пребивавал в затвора
през цялото това време, като оправдаващи липсата на корекционна дейност, която е
следвало да се осъществява от пенитенциарните служители с него. Изтъква се, че и през
последвалите близо 4 години нищо не се е променило относно включването му в
корекционни мероприятия, като се сочи, че няма нито едно доказателства за такова, но че
въпреки това от него се искат резултати както ако беше включван в такива. По този повод се
прави оплакване, че СГС не е съобразил доказателствата в тази насока, които са били
посочени от защитата. Изтъква се, че от приложения по делото Препланиран план на
присъдата е видно, че в едногодишния срок на този план е предвиждано провеждането на
беседи, както и участие в организирани от администрацията мероприятия, но че нито от
3
доклада на ИСДВР, нито от други документ в досието е видно такова включване и
провеждане на беседи да е било проведено. Заявява се, че ако двете проблемни зони, които
ИСДВР е посочил, че ще коригира с тези мероприятия, не са коригирани, то очевидно
причината е не Д. Б. Б.. Твърди се, че същото се отнася и за останалите проблемни зони,
посочени в доклада на ИСДВР, като се сочи, че за тях изобщо липсват данни да са
предвиждани каквито и да било корекционни мероприятия. Така, според подалият жалбата
защитник, се налага извод за липса на корекционна дейност с лишения от свобода Б., поради
което се заявява претенция, че поне от въззивния състав следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл.439,б.“а“ ал.3 от НПК, тъй като първоинстанционният съд отказал да я
съобрази след съпоставяне на фактите и обстоятелствата от действителността и че дори не е
обсъдил дали е относима към фактите.
Прави се и оплакване, че СГС не е събрал доказателства и не е изразил мотиви за това как са
били коригирани проблемните зони на жалбоподателя през време на престоя му в МЛС и
кой е бил причината корекцията да не се осъществи - дали това е лишеният от свобода или
затворническата администрация и кой от тях в каква степен има принос.
Твърди се също, че липсата на корекционна дейност с Д. Б. Б. е компенсирана от системно
налагане на наказания и че това е така е видно от доклада на ИСДВР, изброил детайлно и
много грижливо всяко, с коя заповед и за какво е налагано, но че е пропуснал да изпълни
разпоредбите на закона- а именно чл.100 от ППЗИНЗС вр. чл. 106 от ЗИНЗС, както е
пропуснал да се поинтересува как този човек, който стои през цялото време в килията си и
се пази от конфликти и рискови ситуации, как е натрупал толкова наказания.
Сочи се, че градският съд не е съобразил нито едно от доказателствата, посочени от
защитата, с които са били оборени всички твърдения за наличието на проблемни зони, които
твърдения, според защитника, са се оказали неотговарящи на истината.
Отправя се и упрек към първия съд, че не е анализира липсата на:
-препланирани планове на присъдата за всяка една от годините на престой в МЛС;
-нито на текущи доклади-също ежегодни преди всеки нов ППП;
-нито на първоначалния план за изпълнение на присъдата;
-нито на психологически заключения при препланирането на присъдата всяко година;
-нито невключването на този лишен от свобода в индивидуални или общи корекционни
програми, насочени към коригирането на всяка една от проблемните зони.
Изтъква се, че по този начин първостепенният съд е постановил своя акт въпреки липсата на
доказателства за извършвана корекционна дейност по делото и при липса на посочените
документи, което, според защитника, е създало невъзможност да бъде проследен прогреса
или регреса в поведението на конкретния лишен от свобода.
Претендира се липса на обективност при постановяването на атакуваното решение, която е
обоснована с твърдения, че при постановяването на своя акт СГС се е доверил единствено
на мнението на затворническата администрация, която работи с лишения от свобода, и че
4
изтъкнатите от защитата аргументи не са ценени, въпреки наличните за тях доказателства в
досието.
Прави се и оплакване, че в случая не са съобразени препоръките, съдържащи се в
Резолюция № 76/2 на Комисията към Съвета на Европа, че условно предсрочно
освобождаване следва да се дава веднага щом се яви благоприятна прогноза и че генералната
превенция не следва да оправдава отказа от условно предсрочно освобождаване. Твърди се,
че не са съобразени и констатациите и указанията от проведените на 17.09.2021 г. заседания
на Комитета на Министрите към Европейския съд по правата на човека и Конференцията на
Българския Хелзинкски Комитет, на които форуми е било отчетено неизпълнение на
пилотното решение по делото „Н.-Т. срещу България“ относно условията за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, в които неизпълнени условия попадат и условията, при
които се постановява условно предсрочно освобождаване.
В обобщение се изтъква, че след като не е изяснен предмета на производството, след като
наличните доказателства не са ценени съобразно тяхното значение и тежест, след като не са
съобразени и указаните от акцептираното у нас европейско законодателство разпоредби е
налице основание подалият жалбата защитник да твърди, че при постановяването на
атакувания съдебен акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и че относимият материален закон не е приложен правилно и в съответствие с духа
и смисъла на закона, които пороци представляват отменителни основания.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Във връзка с формулираните във въззивната жалба оплаквания въззивният съд намира
за необходимо преди да се произнесе по същество по въпросите за условното предсрочно
освобождаване на осъдения Д. Б. Б. да вземе отношение по някои принципни положения,
касаещи производството за условно предсрочно освобождаване.
Условното предсрочно освобождаване е институт на наказателното изпълнение.
Основанията за неговото приложение възникват в хода на реализация на наказанието и се
обуславят единствено от обстоятелства, които са настъпили при изпълнението на
наложеното наказание. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода поначало е
подчинено и на принципа на прогресивната система, който изисква след изтичане на
определен срок от това наказание интензитетът на наказателното изпълнение да се постави
в зависимост от поведението на осъдения и от нивото на постигнатите резултати за неговото
поправяне и превъзпитание. В съответствие с този принцип българският законодател в
разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК е формулирал основанията /предпоставките/ за
постановяване на условното предсрочно освобождаване, а именно: - формална
предпоставка, изразяваща се в изтичането на период от време – определен минимален срок,
в който осъденият фактически да е изтърпял наложеното му наказание; - и материална
предпоставка, изразяваща се в постигането на определен резултат от поправителния процес
през периода на изтърпяването на наказанието, а именно - осъденият да е дал доказателства
за своето поправяне. Като тези, определени от закона, основания /предпоставки/ за
5
постановяване на УПО на практика определят и предмета на производството за условно
предсрочно освобождаване, поради което в същото производство не могат да се обсъждат
въпроси извън предпоставките за приложението му. А фактическите обстоятелства,
изпълващи и обосноваващи тези предпоставки, определят предмета на доказване в това
производство.
С оглед на това напълно несъстоятелно и голословно се явява оплакването в жалбата, че не
е изяснен предмета на производството. Напротив, гореизложеното налага извода, че
предметът на настоящото производство е напълно ясен и той включа основанията
/предпоставките/ за условното предсрочно освобождаване на осъдения Б., по наличието,
респ. отсъствието на които следва да се произнесе и въззивния съд.
Изхождайки от фактическото естество на формулираните от закона критерии, определящи
предпоставките за постановяване на УПО, апелативният съд напълно споделя извода на
СГС, че здравословното състояние на осъдения и в частност влошеното такова не е сред
обстоятелствата, които могат да бъдат преценявани като основание за условно предсрочно
освобождаване. Формалните и материалните предпоставки за прилагане на условното
предсрочно освобождаване са описани в закона точно, ясно и изчерпателно и те не могат да
бъдат допълвани чрез тълкуване. Сред тях не е предвидено здравословното състояние на
осъдения, поради което същото не може да бъде добавяно по тълкувателен път.
Отделно от това, по мнение на настоящия състав, здравословното състояние на осъдения
категорично не може да представлява доказателство за поправянето му. Доколкото в
наказателноправен и наказателноизпълнителен смисъл поправянето /като резултат/ е
положителна промяна в поведението /в динамичния стереотип на осъдения/ и е свързано с
преосмисляне на извършеното престъпление и засяга интелектуалната и волевата му сфера,
в които се формира наказателноправната вина, то логично следва, че здравословните
аспекти на общото физическо състояние на осъдения нямат и не могат да имат отношение
към факта на поправянето на дееца и не могат да се ценят като доказателство за същото.
Този извод намира своето потвърждение и от тълкуването на пояснителната разпоредба на
чл. 439а ал.1 от НПК, която установява, че доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване
на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие,
общественополезни прояви. Т.е., по смисъла и логиката на цитираната разпоредба, за да
бъде дадено обстоятелство доказателство за поправянето на осъдения, то трябва да сочи за
положителна личностна промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, за
положителни изменения в поведението му и в основните му навици. Липсва обаче природна
и научна закономерност, при която здравословното състояние и в частност влошеното
такова да води до положителни качествени изменения на личността на човека, на навиците
му и на социалните му нагласи. В принципен план здравословното състояние на осъдения
може да повлияе чисто физически върху поведението му /например ако здравословното му
състояние не позволява той да извършва активни телодвижения/, но да не повлиява върху
6
мислите, нагласите и навиците му, върху процеса на преосмисляне на престъпното му
поведение и на социалните и житейски последици от него, върху мотивацията му за
законопослушание и приемливо социално поведение. Затова в контекста на обсъжданата
проблематика напълно несъстоятелна и неаргументирана е застъпената във въззивната жалба
теза, че здравословното състояние значително повлиява онова поведение на осъдения, което
има наказателноправно значение, и че като такова следва да се цени като фактор,
обосноваващ приложението на УПО.
В тази връзка напълно несъстоятелни и правно незащитими са и доводите в жалбата, че
законодателят, имайки предвид в чл.439а от НПК „всички други източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието“, е приел сред тези
източници да бъде включено и здравословното състояние на осъдения. Обосновавайки този
си довод, тук защитникът очевидно смесва правни понятия, доколкото обосновава
претендирания материален фактор „здравословно състояние“ /като предпоставка за УПО/ с
предвидените в това производство източници на доказателства – източници на информация
за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. По този начин
подлежащи на доказване в настоящото производство факти и обстоятелства, каквито в
случая се претендира, че са обстоятелствата относно здравословното състояние на осъдения,
на практика се обосновават и отъждествяват с доказателствени източници, каквито са
източниците на информация. В източниците на информация принципно би могло да се
съдържат данни за здравословното състояние на осъдения, но самото здравословно
състояние като обективен факт /обективна даденост/ не може да има процесуалните
характеристики на източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от НПК.
Доколкото възрастта на осъдения не е фактор, който влияе на корекционния процес и на
резултати от него, то същата няма отношения към проправянето му, а с оглед на това и към
предпоставките за УПО. В тази връзка и самият законодател не е предвидил възрастта на
осъдения като самостоятелен критерий при условното предсрочно освобождаване. Затова
извън предмета на настоящото производство се явява и обстоятелството относно възрастта
/в случая напреднала такава/ на осъдения Б., поради което не следва да бъдат обсъждани
наведените в тази насока доводи във въззивната жалба.
Изхождайки от правното естество и характеристики на института условно предсрочно
освобождаване и от обусловения от тях предмет на производството за приложението му,
настоящият състав счита, че в това производство не се осъществява съдебен контрол на
корекционното въздействие върху осъдения като елемент от наказателното изпълнение и
като държавна дейност, насочена към отключване, подпомагане, стимулиране и
направляване на поправянето на осъдения. Материалната предпоставка за УПО се извежда
единствено от показателите и резултатите на поправителния процес – процесът на трайна
промяна на поведението на осъдения в резултат на изтърпяване на наказанието, а не от
характеристиките на поправителното въздействие. Което означава, че при произнасянето на
съда относно прилагането на института на УПО не следва да се извършва преценка на
дейността на органите по изпълнение на наказанието във връзка с корекционното
7
въздействие върху осъдения и в частност дали тази дейност е законосъобразна,
целесъобразна и адекватна на индивидуалните особености и потребности на конкретния
осъден. Относими към предмета на настоящото производство са единствено корекционните
резултати и качествената преценка на същите с оглед тяхната устойчивост, обратимост и
интегрираност в поведението на осъдения, тъй като именно тези въпроси са свързани с
обосноваването на материалната предпоставка за УПО, касаеща поправянето на осъдения.
С оглед на това извън предмета на настоящото производство се явяват отправените във
въззивната жалба оплаквания и упреци, че нито пенитенциарните служители, нито СГС са
посочили как и с кои конкретни индивидуални или общи мероприятия е въздействано
корекционно върху лишения от свобода Б. и доколко и на кого се дължи недостигането на
достатъчна степен на корекция; че за девет и половина години престой в МЛС Д. Б. Б. не е
бил включен в нито едно корекционно мероприятие-нито индивидуално, нито общо; че в
едногодишния срок на Препланирания план на присъдата е предвиждано провеждането на
беседи, както и участие в организирани от администрацията мероприятия, но че нито от
доклада на ИСДВР, нито от други документ в досието е видно такова включване и
провеждане на беседи да е било проведено; че СГС не е събрал доказателства и не е изразил
мотиви за това как са били коригирани проблемните зони на жалбоподателя през време на
престоя му в МЛС и кой е бил причината корекцията да не се осъществи - дали това е
лишеният от свобода или затворническата администрация и кой от тях в каква степен има
принос; че липсата на корекционна дейност с Д. Б. Б. е била компенсирана от системно
налагане на наказания; както и че градският съд не е анализира липсата на препланирани
планове на присъдата за всяка една от годините на престой в МЛС, нито на текущи доклади
- също ежегодни преди всеки нов ППП, нито на първоначалния план за изпълнение на
присъдата, нито на психологически заключения при препланирането на присъдата всяка
година, нито невключването на този лишен от свобода в индивидуални или общи
корекционни програми, насочени към коригирането на всяка една от проблемните зони.
Всички тези оплаквания не са съобразени с предмета на настоящото производство, както и с
обстоятелството, че поправителният процес при лишените от свобода не зависи само и
единствено от наказателно-изпълнителното въздействие като държавна дейност, а и от
много други лични и социални фактори, включително в някои случаи и от доброволното
съдействие на осъдения за преодоляването на определени негови устойчиви обществено
неприемливи характерови черти и нагласи.
По повод оплакването в жалбата, че близо 6 години до влизане на присъдата в сила с Б. не са
провеждани никакви корекционни мероприятия, въпреки че той е пребивавал в затвора през
това време, както и че тези шест години до влизане на присъдата в сила не се зачитат като
оправдаващи липсата на корекционна дейност, която е следвало да се осъществява от
пенитенциарните служители с него, следва да се отговори, че по дефиниция корекционното
въздействие не може да започне преди наказанието да бъде окончателно наложено, тъй като
то не може да се упражнява върху задържан под стража, доколкото последният
презумптивно е невинен /презумпцията за невиновност важи до влизане на присъдата в
8
сила/, макар фактическото му задържане в МЛС да се отчита при формалната предпоставка
за УПО. Следователно напълно неоснователен е упрекът на защитника, че през въпросните
близо 6 години, през които осъденият Б. е бил с мярка за неотклонение задържане под
стража, неприемливо с него не е извършвана никаква корекционна дейност.
Предвид гореизложеното се налага и извода, че дори в настоящото производство да се
установят данни за пороци, пропуски и неблагополучия в процеса на корекционното
въздействие, то поради отсъствието на изрично предвиден правен механизъм лишените от
свобода не могат „служебно“ априори да бъдат компенсирани за това /за тези неудачи в
корекционното въздействие/ чрез прилагане на института на условното предсрочно
освобождаване, без да са дали достатъчно доказателства за своето поправяне. Такава е и
логиката на цитираната от защитника разпоредба на чл. 439а ал.3 от НПК – същата
предвижда, че дори при неучастие на осъдения в програми и дейности във всички случаи се
изисква да бъде изследвано цялостното поведение на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието. С оглед на това заявените в този смисъл претенции в жалбата са неоснователни
и следва да бъдат оставени без последствия.
САС счита, че в текущото производство не следва да бъдат предмет на обсъждане и онези
твърдения в жалбата, в които защитникът възпроизвежда извънпроцесуални изявления на
осъдения, доколкото последните на практика не са обективирани и възпроизведени в
законоустановен източник на информация /доказателствено средство/.
В рамките на очертания по-горе предмет на текущото производство въззивният съд намира
за установено следното относно наличието на предпоставките за постановяване на УПО
спрямо лишения от свобода Б.:
По отношение на осъдения Д. Б. Б., роден на *** г. в гр. ***, Шотландия, е приведено в
изпълнение и към момента се изтърпява наказание в размер на 18 години лишаване от
свобода, наложено му с присъда по НОХД № 345/2015 г. по описа на Окръжен съд - Видин,
за извършено престъпление по чл.116 ал.1, т. 4 пр.2 и т.6 пр.2 от НК. Присъдата е влязла в
сила на 06.02.2017 г.
Началото на изтърпяването на това наказание е считано от 25.01.2012 г., като към датата
22.10.2021 г. лишеният от свобода Б. е изтърпял фактически 9 години, 08 месеца и 27 дни; от
работа е изтърпял 01 месец и 13 дни, или всичко е изтърпял 9 години, 10 месеца и 10 дни,
като неизтърпеният остатък от наказанието е 8 години, 1 месец и 20 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, СГС правилно и обосновано е приел, че доколкото осъденият Д. Б. Б. е изтърпял
фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание за престъпление, което не
представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК,
изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да
не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание.
Същевременно първостепенният съд е счел, че в случая не е налице другата
9
законоустановена предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а
именно - че не се установява осъденият да е дал убедителни доказателства за своето
поправяне. В тази връзка СГС е приел, че данни за позитивно изграждане на личността на Д.
Б. Б. не са налични в степен, която да обезсмисля по-нататъшното изпълнение на
наказанието; че корекционният процес при него не е завършен и че съответно принципът за
прогресивната система за изпълнение на наказанието не е реализиран.
Въззивният съд напълно споделя и този решаващ извод на СГС - за отсъствието на
материалната предпоставка, касаеща представянето на доказателства за поправянето на
осъдения, тъй като този извод се основава на приложените по делото доказателства и на
установените от тях фактически положения.
Въз основа на данните по делото обосновано и законосъобразно е прието, че тази
предпоставка все още не е изпълнена. Изследването на цялостното поведение на осъденото
лице по време на престоя му в затворническото заведение при изтърпяването на процесното
наказание води до еднозначния и недвусмислен извод, че към момента лишеният от свобода
Б. все още не е дал доказателства за поправянето си, доколкото по делото не са налице
данни за трайна, необратима и устойчива положителна промяна в нагласите му за водене на
законосъобразен начин на живот; доколкото в поведението му не са утвърдени модели,
адекватни на обществените очаквания, и все още не е постигнато необходимото
преосмисляне на човешките ценности и приоритети в контекста на извършеното от него
престъпление; и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да
продължи в насока промяна на нагласите и поведението му, а именно – към спазване на
законовия ред и на установените социални правила.
Горните изводи, на първо място, се основават на констатациите в приобщения по делото
доклад на ИСДВР по повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно
освобождаване. От този доклад се установява, че: - след постъпването му в затвора в гр. ***
на 23.05.2012 г. многократно е преразпределян, като след влизане на присъдата в сила, на
30.03.2017 г. е разпределен на територията на 10-та група, където е настанен и към днешна
дата; - лишеният от свобода Б. не се съобразява със законоустановените правила за ред и
дисциплина в затвора, като многократно е извършвал дисциплинарни нарушения от
различен характер, за които съответно са му налагани дисциплинарни наказания; -
осъденият Д. Б. не е награждаван за времето си на престой в затвора в гр. ***; -
провежданата корекционна дейност с него не е довела до положителен резултат и
първоначално определените рискови точки по специализираната методика за оценка на
степента на риска от рецидив и вреди не са редуцирани; - с оглед напредналата му възраст и
здравословно състояние не е бил трудово ангажиран в затвора; - не проявява интерес към
провежданите в затвора курсове, общува с ограничен кръг от хора, прекарва времето си в
спалното помещение, в което е настанен, като основното му развлечение е гледане на
телевизия; - избягва конфликти с останалите осъдени лица; - били са му предоставени
учебни материали за самостоятелна работа по повод изразено от него желание да изучва
български език; продължава да търпи наказанието си при първоначално постановения му
10
строг режим. В доклада на ИСДВР е отбелязано също, че при извършената първоначална
оценка на риск от рецидив е определен среден риск от рецидив - 46 т. Относно риска от
вреди е посочено, че е висок за обществото, предвид деянието; нисък за служителите в
затвора; висок за лишения от свобода, предвид психическите му особености, извършеното
правонарушение и напредналата възраст; нисък за останалите лишени от свобода.
В доклада са описани и следните дефицитни зони:
Отношение към правонарушението – в тази зона е прието, че категорично отрича вина и не
поема отговорност за извършеното; че е с формална мотивация за промяна на криминалното
поведение; че не признава и зачита правата на другите хора в социума.
Начин на живот и обкръжение – в тази зона е прието, че е социално изолиран от другите
хора - живее сам от 5 години; с безразсъдно и рисково поведение; може да стигне до
манипулативни техники за осъществяване на целите си.
Междуличностни проблеми – в тази зона е прието, че е с пасивно агресивно поведение и
частично усвоени умения за междуличностно общуване.
Умения за мислене – в тази зона е отчетено, че няма способност да разпознава проблемите
си и съответно да ги решава; игнорира и омаловажава последствията от действията си; че е с
импулсивни постъпки.
Злоупотреба с алкохол – в тази зона е прието, че към момента няма данни за употреба на
алкохол в затвора.
Емоционални проблеми – в тази зона е отбелязано, че в миналото е имал суицидни мисли и
намерения, но към момента отрича такива.
В обобщение в доклада са направени изводи и заключения, че лишеният от свобода Д. Б. Б.
не е дал категорични доказателства за поведение, надхвърлящо обичайно доброто при
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, както и че с оглед големия размер на
остатъка от наложеното му наказание с осъдения Б. ще се работи в посока изпълнение на
заложените в плана на присъдата му цели, замяна на режима в следващия по-лек и
поощряване с предвидените в ЗИНЗС награди, при наличие на добро поведение и спазване
на установения в затвора ред.
По повод молбата на л.св. Д. Б. Б. за УПО по делото е постъпилото и становище от главен
инспектор Д. Г. - НС СДВР, в което се изтъква, че не са налице достатъчно доказателства за
настъпили положителни промени в нагласите му и не е установена трайна линия на добро
поведение. Като доказателство за това са посочени наличните данни в представения
експертен доклад на инспектор СДВР и съдържащите се документи за лицето, въз основа на
които се анализира, че и към момента не са преодолени констатираните дефицити в профила
на нуждите, формирали средни нива на риска от рецидив от 46 точки при първоначалната
оценка, непроменени и към момента; че като ясно дефинирани проблемни зони са очертани:
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни
проблеми, умения за мислене, злоупотреба с алкохол, емоционални проблеми; както и че
нивата на риск от сериозни вреди за обществото и за самия лишен от свобода също са
11
запазили високите си нива. Посочено е също, че независимо от оказваното корекционно-
възпитателно въздействие до момента не са регистрирани позитивни промени в
поведението, като според изготвилия становището инспектор СДВР, това е видно от
множеството налагани дисциплинарни наказания на осъдения, последното от които е от
месец август 2021 г. за притежание на неразрешени вещи. Акцентирано е и на
обстоятелствата, че до момента не е поощряван нито веднъж и че не изразява желание за
участие в мероприятия, организирани на територията на затвора като езикови, компютърни
и др. курсове, творчески конкурси. В тази връзка се изразява становище, че е необходимо
корекционно-възпитателното въздействие спрямо Б. да продължи съобразно изготвения
план на присъдата в условията пенитенциарното заведение с оглед пълното и устойчиво
постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбите на чл. 36 от НК.
В приложения по делото препланиран план на присъдата, изготвен на датата 09.07.2021 г., е
констатирано, че осъденият Б. е многократно наказван, но че за период от повече от половин
година при него се наблюдава положителна линия на поведение, като изразява желание за
обучение по български език. В този план е предвидено корекционно въздействие в зоните
„отношение към правонарушението“ и начин на живот и обкръжение“ с време на
продължителност по 1 година, която към момента не е изтекла.
От приобщената по делото експертна оценка на актуално психично и емоционално
състояние на л.св. Д. Б. Б., изготвена на 19.10.2021 г., се установява, че същият притежава
добър речников репертоар, ясно вербализира мнения и позиции; речта му е плавна, без
прекъсвания и дълги паузи; мисловният му процес протича с нормален темп, на моменти
ускорено и по- обстоятелствено, на моменти забавено; в мисленето му не се наблюдава
налудна продукция; интелектуалното му ниво е високо, което от своя страна му дава
възможност да подава умело информация за себе си, така че тя да бъде прецезирана до
степен, в която е социално одобряема; липсват нарушения във възприятно-представната
сфера; психомоторно е овладян, жестомимиката е съответна; ориентиран е за време, място и
собствена личност; по отношение на правонарушението, за което е осъден, не признава
вина, като представя съвсем различна история; не дава индикации за агресивна
предразположеност и враждебни нагласи, както в поведенческо, така и на когнитивно ниво
/като тук е отчетено, че следва да се имат предвид интелектуалните му способности и
възможността му да контролира емоциите си, давайки външен израз само на тези, които
могат да бъдат социално одобрени/. В оценката е посочено също, че към момента на
изследването в поведението на Б. не се установяват симптоми, които да насочват към
повишени нива на тревожност, стрес и депресия; че няма индикации за разстройство на
мисленето му и за сериозна психопатология; че няма данни за злоупотреба с алкохол и
психоактивни вещества; както и че при него не се отчитат високи стойности на
криминогенните нужди.
Направените в доклада на ИСДВР констатации за многобройни наложени на осъдения Б.
дисциплинарни наказания напълно се потвърждават от данните в затворническото му досие.
Така, въз основа на тях се установява, че по време на изтърпяването на наказанието
12
лишаване от свобода осъденият Б. е извършил следните дисциплинарни нарушения, за които
съответно са му наложени дисциплинарни наказания:
- за това, че на 07.08.2021 г. е притежавал неразрешени вещи - държал един брой таблет
марка „HUAWEI“ с поставена сим-карта в него - със заповед № 291/27.08.2021 г. на ИФ
началника на затвора е наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца“;
- за това, че на 19.10.2020 г. е притежавал неразрешени вещи – в шкафчето си държал
хендсфри марка „Самсунг“ и 1 бр. адаптер за зарядно устройство с неустановена марка – със
заповед № 539/08.12.2020 г. на ИФ началника на затвора е наказан с „лишаване от
хранителна пратка за срок от 2 месеца“;
- за това, че на 02.09.2019 г. е притежавал неразрешена вещ – в спалното помещение държал
в дясната си ръка метален фабричен нож с дължина 20 см. – със заповед № 386/20.09.2019 г.
на началника на затвора е наказан със „забрана за участие в колективни мероприятия във и
извън МЛС за срок от 3 месеца“;
- за това, че на 15.03.2018 г. е притежавал неразрешени вещи – в спалното помещение е
държал 1 бр. мобилен телефон „Нокиа“ в режим на готовност и 2 бр. слушалки – със заповед
№ 139/29.03.2018 г. на началника на затвора е наказан с „лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца“;
- за това, че на 20.12.2017 г. е притежавал неразрешена вещ – в спалното помещение е
държал 1 бр. керамичен нож – със заповед № 45/30.01.2018 г. на началника на затвора е
наказан с „писмено предупреждение“;
- за това, че на 11.01.2017 г. чрез съпругата си е превел по сметка на подсъдимия А. Л.
сумата в размер на 764.86 лева - размяна на вещи с друг лишен от свобода – със заповед №
60/17.02.2017 г. на началника на затвора е наказан с „лишаване от хранителна пратка за срок
от 3 месеца“;
- за това, че на 23.11.2018 г. е участвал във физическа саморазправа с друг лишен от свобода
– със заповед № 530/14.12.2018 г. на началника на затвора е наказан с „изолиране в
наказателна килия за срок от 5 денонощия“, като наказанието е отложено за срок от 3
месеца;
- за това, че на 26.10.2018 г. е притежавал неразрешени вещи – в спалното помещение във
възглавницата си е държал 2 бр. зарядни устройства; в специално пригодени тайници в
стената и леглото е държал 3 бр. USB-кабели; в двойно дъна на шкаф държал 1 бр. зарядно
устройство, 1 бр. бисквитка за интернет, 1 бр. четец за карта памет, 1 бр. мобилен апарат
марка „Самсунг“, 1 бр. таблет марка „Леново“, 2 бр. сим-карти и 1 бр. карта-памет – със
заповед № 517/06.12.2018 г. на началника на затвора е наказан с „лишаване от хранителна
пратка за срок от 3 месеца“;
- за това, че на 29.01.2014 г. е притежавал забранени /неразрешени/ вещи – в спално
помещение е държал 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“, 1 бр. зарядно устройство за
мобилен телефон „Нокиа“, 3 бр. вилици и 1 бр. нож – със заповед № 111/17.03.2014 г. на
началника на затвора е наказан с „изолиране в наказателна килия за срок от 14 денонощия“;
13
- за това, че на 23.07.2013 г. е притежавал забранена вещ – в спалното помещение, в дъното
на термочаша е държал 1 бр. сим-карта – със заповед № 303/08.08.2013 г. на началника на
затвора е наказан с „писмено предупреждение“;
- за това, че на 27.03.2013 г. е притежавал неразрешени /забранени/ вещи – в спалното
помещение в кутия за съхранение на перилен препарат е държал 1 бр. зарядно устройство за
мобилен телефон „Нокиа“, а под балатума 1 бр. фабричен нож – със заповед №
153/08.04.2013 г. на началника на затвора е наказан с „извънредно дежурство по поддържане
на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“.
Относно наложените на осъдения Б. дисциплинарни наказания следва да се отбележи, че
неправилно в доклада на ИСДВР е посочено и наложеното такова със заповед №
305/01.08.2015 г. на началника на затвора - „изолиране в наказателна килия за срок от 7
денонощия“ за притежание на забранени вещи. От данните в затворническото досие е
видно, че с решение № 5389 от 15.08.2019 г. на АССГ, постановено по а.д. № 9297/2019 г. по
описа на същия съд, тази заповед е отменена, като в решението е прието, че не е установено
извършването на описаното в заповедта дисциплинарно нарушение. По тази причина
наложеното с въпросната заповед дисциплинарно наказание не следва да бъде съобразявано
при настоящата преценка.
Що се касае до останалите дисциплинарни наказания въззивният съд намира, че в
настоящото производство всички те следва да бъдат отчитани независимо от това дали са
заличени по реда на ЗИНЗС, тъй като те имат пряко отношение към протичането на
корекционния процес, който е фактически процес, продължаващ по време на изтърпяване на
наказанието, както и към резултатите от него. Заличаването на дисциплинарните наказания
има отношение само към изпълнението на наказанието лишаване от свобода и не засяга
оценката на поправянето. В този смисъл е застъпеното становище от доц. д-р И. П.,
Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност…., „Сиела Норма“
АД, София, 2021 г., стр. 612.
С оглед на това неоснователно се явява и оплакването в жалбата, че инспекторът СДВР след
като е изброил детайлно и много грижливо всяко наложено наказание, с коя заповед и за
какво е налагано, е пропуснал да изпълни разпоредбите на закона - чл.100 от ППЗИНЗС вр.
чл. 106 от ЗИНЗС.
Напълно голословен и несъстоятелен е и упрекът към инспектора СДВР, че е пропуснал да
се поинтересува как л.св. Б., който стоял през цялото време в килията си и се пазил от
конфликти и рискови ситуации, е натрупал толкова наказания. Вярно е, че в доклада на
ИСДВР накратко са описани извършените от осъдения дисциплинарни нарушения и
наложените за тях дисциплинарни наказания, но пък за сметка на това в самото
затворническо досие са приложени всички заповеди за налагането на дисциплинарните
наказания, като в тях сравнително подробно са описани извършените нарушения и тяхното
естество. Като именно от описанията на извършените от Б. нарушения е видно, че всички те
/без едно/ са извършени в спалното помещение и че преимуществено са свързани с
14
държането и притежанието на неразрешени за лишените от свобода вещи, като само едно от
тях е свързано с участието му във физическа саморазправа с друг лишен от свобода.
Отделно от това е извършил и едно нарушение, свързано с неразрешено превеждане на пари
по сметка на друг лишен от свобода. Предвид фактите относно извършените от Б.
нарушения са налага извода, че пребивавайки „през цялото време в килията си“, респ. в
спалното помещение той очевидно не е бил лишен от възможността да извършва в един
продължителен период от време многобройни дисциплинарни нарушения, свързани най-
вече с държането на неразрешени за л. св. предмети, като е проявявал завидна упоритост и
настойчивост в тази си неправомерна в условията на местата за лишаване от свобода
дейност. Тези множество дисциплинарно укорими прояви на Б. без съмнение сочат на
незадоволителен корекционен резултат. Като на практика те в значителна степен
компрометират постигнатите все пак при него известни положителни поведенчески прояви,
каквито без съмнение са актовете му на инициативност и лични дарения във връзка с
подобряване на битовите условия на лишените от свобода – предложенията му за
закупуване със собствени средства на апаратура за приемане на повече телевизионни канали
и за дарение на телевизионен приемник на друго лице, лишено от свобода. Последните
действително представляват свидетелство за положителна насока в нагласите на осъдения,
но същевременно не представляват достатъчно основание, както правилно е счел и СГС, да
се приеме, че е дал убедителни доказателства за постигане на устойчиви и необратими
корекционни резултати. Същото се отнася и за акцентирания от защитника факт, че изучава
български език – само по себе си това обстоятелство не обосновава постигането на някакъв
значим корекционен резултат, доколкото не е от естество до оказва въздействие върху
мотивационния процес за водене на законосъобразен начин на живот и в частност да го
възпира от извършването на други противообществени прояви.
Така, след задълбочен анализ на затворническото досие на л.св. Б. и на останалите
приложени доказателствени материали се установява, че не са налице доказателства, сочещи
на трайни и необратими положителни промени в поведението му – в мисленето, нагласите и
стратегиите, които да определят избора му за обществено приемливо поведение и които са
годни да обосноват извод, че при него съществува личностна готовност за живот в
условията на свобода. В частност данни за наличие на достатъчно доказателства за неговото
поправяне не се съдържат нито в затворническото досие, нито в цитираните по-горе
становища и оценки на затворническата администрация - в доклада на ИСДВР Затвора ***,
в становището на главен инспектор Д. Г., в експертната оценка и в препланирания план на
присъдата, според които за постигане целите на наказанието е необходимо продължаване на
корекционното въздействие спрямо осъденото лице. Следва да се подчертае, че именно
работещите в затворническата администрация осъществяват прякото наблюдение и
непосредствения контакт с осъденото лице, и то не инцидентно, а за един продължителен
период от време, какъвто се явява фактически изтърпяната до момента част на наказанието.
В случая тези служители на практика не констатират достатъчни по степен поправителни
постижения, които да са внесли съществена позитивна корекция в поведението му /съгласно
цитираните документи и в частност съгласно доклада на ИСДВР/ и обективно са преценили,
15
че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи /в насока изграждането
на устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел
постигане на социално-приемливи модели на поведение и за пълното осъзнаване и
преосмисляне на извършеното от него правонарушение/.
Съобразявайки горните констатации, САС стига до извода, че по отношение на
поправителния ефект корекционното и възпитателното въздействие спрямо осъдения Б. без
съмнение следва да продължи, доколкото не се отчитат данни за трайна и необратима
позитивна промяна в поведението на осъдения и доколкото все още не са постигнати целите
на наказанието. И макар по делото да се установява известна позитивна промяна в резултат
на провежданата корекционна дейност същевременно продължават да се проявяват и
негативните му нагласи и стереотипи, които все още не са преодолени. В случая независимо
от факта, че Б. е имал дължимото отношение към затворническата администрация; че е
избягвал конфликти с останалите лишени от свобода; че е изразил желание да изучава
български език и че е проявил загриженост за подобряване на битовите условия в МЛС, като
е проявил известна щедрост, предлагайки да закупи със свои средства оборудване за
сателитна телевизия, не се установява той да е преосмислил своето минало противоправно
поведение, да е обективирал готовност и да е демонстрирал сериозни намерения за
обществено приемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода.
Запазването у молителя на дефицити в няколко зони /подробно описани по-горе/ несъмнено
означава, че не е постигната достатъчна положителна промяна във формирането на
стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън
пределите на местата за лишаване от свобода. Като, от своя страна, липсата на трайни и
необратими положителни промени в личността и поведението на л. св. Б. категорично не
може да обоснове извод за успешна завършеност на процеса на поправяне при него, а с
оглед на това не може да обоснове и извод, че въпреки възрастта му и здравословното му
състояние по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с
изтърпяването на процесното наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.
За целите на условното предсрочно освобождаване е необходимо да са налице достатъчно
убедителни доказателства за настъпилото необратимо поправително въздействие на
наказанието спрямо личността на извършителя на престъпление и това да не е формално, а
да има своите действителни и трайни прояви и измерения. В настоящия случай такива
доказателства липсват, респ. не са представени. Не се установява да са налице устойчиви и
необратими корекционни резултати, довели до преодоляването на риска от рецидив и до
трайна позитивна промяна в поведението му, което вече да е доминирано от нагласи и
стратегии за законопослушание. При това положение апелативният съд приема, че
приобщените по делото доказателства, преценени на фона на значителния остатък от
наказанието /към настоящия момент около 8 години/, не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения Б. е постигнал своите
устойчиви и необратими резултати, така, че те да удовлетворяват стандарта за постигане
целите на наказанието и да са основание за условно предсрочно освобождаване.
16
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно поведението на осъдения в
местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното наказание
въззивният съд намира за правилен и обоснован решаващият извод на първостепенния съд,
че лишеният от свобода Б. не е дал убедителни доказателства за своето поправяне. АС-
София също счита, че към момента осъденият Б. не е демонстрирал необходимата
положителна промяна в поведението си, която да обосновава извод, че е дал доказателства
за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а от НПК, за да се приеме
наличието и на материалната предпоставка на чл. 70 от НК за постановяване на условното
му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната част на наложеното му
наказание лишаване от свобода.
Относно оплакванията в жалбата, че в случая не са съобразени препоръките, съдържащи се
в Резолюция № 76/2 на Комисията към Съвета на Европа, както и констатациите и
указанията от проведените на 17.09.2021 г. заседания на Комитета на Министрите към
Европейския съд по правата на човека и Конференцията на Българския Хелзинкски
Комитет, на които е било отчетено неизпълнение на пилотното решение по делото „Н.-Т.
срещу България“ относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в
които неизпълнени условия попадат и условията, при които се постановява условно
предсрочно освобождаване, въззивният съд намира следното:
Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел Резолюция 76(2) от 17 февруари
1976 г., която препоръчва на държавите-членки, наред с другото:….10. да предоставят на
затворника условно освобождаване при спазване на нормативните изисквания, свързани с
изтърпяното време, веднага след като може да бъде формулирана благоприятна прогноза;
съображения само за обща превенция не трябва да оправдават отказ за условно
освобождаване.
От формулировката в жалбата не става ясно кой точно е адресатът на упрека, че тази
препоръка не е съобразена. Принципно препоръките в посочената резолюция са адресирани
към държавите-членки, които чрез съответните си законодателни органи следва да приемат
необходимата регламентация относно поставените на обсъждане въпроси. В случая няма
основание да се счита, че действащото българско законодателство не е съобразено с горната
препоръка, доколкото разпоредбата на чл. 70 от НК дава реалната възможност след
изтичането на определен минимален срок, в който осъденият фактически да е търпял
наложеното му наказание, и след като бъде формулирана благоприятна прогноза за
поправянето му, обезпечена чрез представянето на достатъчно доказателства в тази насока,
осъденият да бъде условно предсрочно освободен. Като при определяне на материалната
предпоставка българският закон придава приоритетно значение на поправително-
възпитателната цел на наказанието за сметка на общата превенция, в какъвто смисъл е и
горната препоръка. В тази насока е и утвърдената съдебна практика на българските
съдилища. С оглед на това и доколкото при постановяването на съдебния си акт
първоинстанционният съд се е ръководил единствено от тези критерии /времеви и
материален/, то отправеният упрек се явява напълно неоснователен.
17
Оплакването за констатирано неизпълнение на пилотното решение по делото „Н.-Т. срещу
България“ относно условията за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, в които
неизпълнени условия се твърди да попадат и условията, при които се постановява условно
предсрочно освобождаване, по мнение на настоящия състав също е неоснователно,
доколкото засегнатата в това решение проблематика е неотносима към предмета на делото.
Тук, на първо място, следва да се отбележи некоректното цитиране на пилотното решение
на ЕСПЧ относно условията на задържане в българските поправителни заведения –
въпросното решение е по делото „Н. и други срещу България“ от 27.01.2015 г. На следващо
място, това решение изобщо не третира въпросите относно предпоставките за прилагане на
условно предсрочно освобождаване и в частност относно материалната предпоставка. В
него са поставени на разглеждане два други въпроса, с които България следва да се справи
при изпълнението на това решение. Първият от тях засяга пренаселеността в различните
поправителни заведения в България, като в тази връзка за решаването на този проблем в
решението е обсъждана като препоръчителна мярка възможността за увеличаване на
използването на различни форми на предсрочно освобождаване. В решението не са давани
обаче конкретни препоръки относно предпоставките за прилагането на условното
предсрочно освобождаване, които препоръки да не са били изпълнени от българската
държава, респ. да не са били съобразени от съда при произнасянето му. Вторият въпрос,
разглеждан в цитираното пилотно решение, се отнася до материалните условия и хигиената
в затворите в България, като същият няма отношение към проблематиката на условното
предсрочно освобождаване.
За пълното на изложението въззивният съд ще отбележи, че и решението на ЕСПЧ по делото
„Х. и Т. срещу България“ не поставя изисквания, които да не са удовлетворени и изпълнени
при настоящото произнасяне на съдилищата по молбата за УПО на осъдения Б.. По
въпросите на условното предсрочно освобождаване в това решение е цитирана Препоръка
Rec(2003)22 относно условното освобождаване (освобождаването под гаранция), приета от
Комитета на министрите на Съвета на Европа на 24 септември 2003 г., като акцент е
поставен върху частта й, в която се предвижда, че „С цел намаляване на вредното
въздействие на лишаването от свобода и за насърчаване на връщането в обществото на
затворници при условия, които имат за цел да гарантират безопасността на външната
общност, законът трябва да направи условното освобождаване достъпно за всички осъдени
затворници, включително тези с доживотна присъда /4.a./. В този аспект в решението е
отбелязано, че позовавайки се именно на параграф 4а от Препоръката на Комитета на
министрите Rec(2003)22 Комитетът против изтезанията /КПИ/ за пореден път е приканвал
българските власти да изменят законодателството с оглед на това условното предсрочно
освобождаване да стане възможно за всички затворници с доживотни присъди в зависимост
от степента на обществена опасност, определяна въз основа на индивидуална оценка на
риска. Следователно, в аспекта, в който приложението на условното предсрочно
освобождаване е коментирано в цитираното решение, последното се явява неотносимо към
проблематиката на настоящия казус, доколкото л.св. Д. Б. Б. не е осъден на доживотен
затвор.
18
Предвид всичко изложено дотук въззивната съдебна инстанция намира, че атакуваното
определение на СГС е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а подадената частна жалба оставена без уважение.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-
София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски градски съд, НО-32 състав от
22.10.2021 г., постановено по НЧД № 3833/2021 г. по описа на същия съд, с което е оставена
без уважение молбата на осъдения Д. Б. Б. за условното му предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода по НОХД №
345/2015 г. по описа на ОС-Видин.
Препис от настоящото определение, след превода му на английски език, да се изпрати за
сведение на осъдения Д. Б. Б., като разноските за превода остават за сметка на Апелативен
съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19