Р Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 13.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, ІІ състав, в публично съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ГЕОРЧЕВ
при секретар: Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 271 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 004/2020
от 29.04.2020 година на Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с
което на „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, офис № 106, чрез адвокат И.Д., представлявано от
Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Общите
правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри с игрални автомати (Правилата), е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител – адвокат И.Д. моли за пълна отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен – издаден при съществено
нарушение на процесуалните правила, а именно: за констатираните няколко
идентични нарушения по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата са издадени НП за всяко
нарушение по отделно, което било направено в разрез с духа и целта на закона; нетипично
било въз основа на един Констативен протокол (КП), установяващ един тип
нарушения да се издадат множество Актове за установяване на административно
нарушение (АУАН), както и НП и бил издаден в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи се, че НП било издадено в противоречие с материалния закон, тъй като
наградата под формата на „Prоmotion ticket” за бонус
играта „„Lucky wheel“, нямала характер нито
на парична награда, нито на предметна такава.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател
не изпраща представител. За тях се явяват адвокат И.Д. и адвокат М.Д., които
пледират за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските. В дадения срок се представят Писмени бележки, в които се излагат
подробни съображения относно незаконосъобразността на обжалвания акт, които съображения
се припокриват с тези, изложени в Жалбата
и са детайлизирани.
В
съдебната фаза се ангажират
писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Председателят на ДКХ, редовно призовани, изпращат
представители – Главен юрисконсулт И.Б.и Юрисконсулт В. Д., които пледират за
потвърждаване на обжалваното НП. Претендират се
разноски по делото. Не е представен Списък на разноските. В дадения срок се представят Писмени бележки, в които
се излагат съображения, свързани с тезата, поддържана от процесуалните
представители на АНО за потвърждаване на обжалвания акт, като се сочи че НП е
издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му.
В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
Дружеството-жалбоподател
е организатор на хазартни игри с игрални автомати за обект в град Свиленград, бул.„България” № 28, област Хасково,
за което има издаден лиценз от ДКХ с номер на Удостоверението 000030-9931 от дата 24.07.2019 година със срок
на действие 10 години.
На
07.08.2019
година свидетелите Б.А.Й. и В.Д.К. и колегата им Т.Б.М., служители в
ДКХ, в изпълнение на служебните си задължения и на основание Заповед № П-294/06.08.2019
година на Председателя на ДКХ (, приложена в кориците на
делото),
извършват проверка по Закона за хазарта (ЗХ) в игрална зала, находяща се на посочения по-горе адрес, в която се
организират хазартни игри с игрални автомати от дружеството-жалбоподател. Тримата
установяват, че обектът работи, като в него са управителя на залата – свидетеля Г.Н.М. и крупието –
М.И.М..
Служителите на АНО искат
да им се представят екземпляри от месечните отчети на обекта за изплатени
парични и предметни награди при допълнителната (бонус)
игра в игралната зала – „„Lucky wheel“, провеждана за
периода от месец октомври 2018 година до месец юли 2019 година. Такива не са им представени. Веднага на място свидетелите съставят КП
с № 006999 от 07.08.2019
година, в който в т. 5 отразяват констатираното нарушение.
С Писмо с изх.№ П-294/2019г. от 21.01.2020
година, дружеството-жалбоподател е уведомено че негов представител следва да се
яви на 27.01.2020 година в сградата на АНО за съставяне на АУАН, както и какви са последствията при неявяване.
Предвид констатираното нарушение, в кръга
на службата си, свидетелят Б.А.Й. – Инспектор в Дирекция
„Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ, съставя против дружеството-жалбоподател и в
присъствие на негов процесуален представител – адвокат И.Д. АУАН с № 004 от дата 03.02.2020 година. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля В.Д.К., очевидец на нарушението.
В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото
нарушение, свързано с неизпълнение на задължението от страна на организатора на
хазартни игри да води месечни отчети за изплатени парични и предметни награди
при допълнителна (бонус) игра в игралната зала, както и на обстоятелствата по
извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, разпоредбата на чл. 4, ал.
1, т. 4 от Правилата, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и
връчен на процесуален представител на дружеството-жалбоподател - адвокат И.Д.,
който не вписва възражения против констатациите в Акта. Представителните
правомощия на адвокат Д. да получи АУАН се доказват
от приложеното в кориците на Административнонаказателната преписка (АНП)
Пълномощно от дата 13.12.2019 година.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок, постъпва
Възражение от адвокат М.Д., в което са наведени идентични твърдения с тези в
Жалбата. Представителните правомощия на адвокат Д.
се доказват от приложеното в кориците на АНП Пълномощно от дата 13.05.2019
година.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след
получаване на образуваната с него преписка, Председателят на ДКХ издава процесното НП № 002/2020 на 29.04.2020
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението,
дадена от контролния орган – чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата и налага на дружеството-жалбоподател административно
наказание „Имуществена санкция” в размер 3 000 лв. АНО посочва защо не уважава
депозираното Възражение. НП е редовно
връчено на процесуален представител на дружеството-жалбоподател – адвокат И.Д.,
на 13.05.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. Представителните
правомощия на адвокат Д. се доказват от приложеното в кориците на АНП Пълномощно
от дата 13.12.2019 година. Възражения
относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Както в
АУАН, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател
е извършило нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 4 от
Правилата, тъй като като организатор на хазартни игри трябва да води месечни отчети за изплатени
парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. За
това нарушение на основание чл. 108, ал. 1 от ЗХ на
нарушителя е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 3 000 лв.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗХ,
вр.Правилата се доказва предвид факта, че Б.А.Й. заема длъжността „Инспектор” в Дирекция
„Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ и от приетата по делото Заповед № П-294 от 06.08.2019 година на Председателя на ДКХ. Материалната
компетентност на АНО да
издава НП
за нарушения по ЗХ, вр.Правилата, е налице вземайки предвид факта, че Г.И.Й.
е назначен на длъжността „Председател на ДКХ”, т.е. Председателят на ДКХ се явява носител
на санкционна власт, дадена му в
длъжностно качество (заемана длъжност) по силата на чл. 31, ал. 1, т. 11 от ЗХ. Персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.
В кориците на делото са приложени, Задължителни игрални
условия и правила, Задължителни правила, формуляри на Дневен и Месечни отчети,
Месечен регистър и Слот документи и Уведомление за представени пред ДКХ
Заповеди, ведно със Заповед № 290 от 09.07.2019 година.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на
30.06.2020 година свидетели Б.А.Й. и В.Д.К.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Б.А.Й. и В.Д.К., които са последователни, без вътрешни противоречия,
взаимно допълващи се и логични, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Разпитите на
свидетелите , като гласни доказателствени
средства бяха проведени по начин такъв
,предвид все пак ограничения кръг от докзателствени
източници, че да възпроизжедат доказателства и да изпълнят отредените им от закона
функции. Показанията на свидетелите инспектори от ДКХ се открояват преди всичко с убедителност важен и ключов
критерий за обективност и достоверност.Не се установява посочените свидетели да имат
личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да ги
провокира превратно или недостоверно да пресъздават
обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които
възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания
са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Основания за критика
по отношение на показанията на посочените свидетели – служители на ДКХ, не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на ДКХ, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно
или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел, извършил
проверката и установил нарушението, и независимо от това, че лицето е в
служебно правоотношение с АНО, това не го прави заинтересувано лице, тъй като в
ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници
при съставянето на АУАН (в този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по
КАНД № 1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова). Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето
и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване
от дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт, че като организатор на хазартни игри не е изпълнило
задължението си да води месечни отчети за изплатени парични и предметни награди
при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, както и тези представени с Жалбата, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, респ. приети като доказателства по делото, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля Г.Н.М., тъй като неговите показания не са в противоречие с кредитираните от
Съда доказателства.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
Жалбата е с правно основание чл.
59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на
посочения текст (видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален
представител с Пълномощно, приложено по делото,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка
на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се произнесе по преписката, наказващият орган
проверява Акта с оглед
на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства, като разследването може да бъде възложено и на други
длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на доводите, наведени във Възражението, депозирано от процесуален представител на
дружеството-жалбоподател, и събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и
обстоятелства. Следва
също да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по
направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното
АНО изрично в НП е посочил, че оставя без уважение депозираното от
дружеството-жалбоподател (чрез процесуалния му представител) Възражение.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното деяние е идентично, като изрично е посочено, че дружеството-жалбоподател
като организатор на хазартни игри не е изпълнило
задължението си да води месечни отчети за изплатени парични и предметни награди
при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. Следователно
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН,
вр.чл. 90, ал. 2, вр.чл.
89, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗХ и чл. 47, ал. 1, б. „б”
от ЗАНН, вр.чл. 31, ал. 1,
т. 11 и чл. 90, ал. 3 от ЗХ. Актовете,
с които се установяват нарушенията по цитирания нормативен акт (ЗХ),
включително по Общи задължителни правила, приети от ДКХ, се
съставят от длъжностни лица на ДКХ, определени със
Заповед на Председателя й. В процесния казус е установено, а и не
е спорно между страните, че към 03.02.2020
година Б.А.Й. заема длъжността „Инспектор” в Дирекция
„Лицензионна и контролна дейност, отдел „Контролна дейност” в ДКХ и
е налична по делото Заповед № П-294 от 06.08.2019 година на Председателя на ДКХ. НП също е
издадено от компетентен орган, тъй като лицето, което го е
подписало е заемало към момента на издаването му длъжността „Председател на ДКХ”.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. В този ред
на мисли не следва да се коментира изтекла давност за издаване на АУАН, тъй като
процесното нарушение касае нарушение на нормативен
акт, уреждащ хазартната дейност.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Правилна е и дадената от АНО материалноправна
квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на
нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните
факти, което в настоящия случай е сторено.
Безспорно
е установено по делото, че обектът
се стопанисва от дружеството-жалбоподател, за което
дружеството има издаден валиден лиценз. Тъй като в случая дружеството-жалбоподател не оспорва това обстоятелство, Съдът приема,
че правилно е определен субектът на административнонаказателната отговорност. В настоящия случай, от събраните по делото
доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател
е осъществило състава на нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата. При неизпълнение на задължението, предвидено в тази
разпоредба се ангажира отговорността на организаторите на хазартни игри по
чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗХ,
които по този начин нарушават приетите от Комисията общи задължителни игрални
условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни правила и
общи задължителни технически изисквания, което в случая е изискването на
разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата да се водят месечни отчети за изплатени парични и предметни
награди при допълнителна (бонус) игра в игралната зала. Отчетите се водят месечно за изплатени парични и
предметни награди за всяка допълнителна игра, като тези отчети носят белезите
на първични счетоводни документи и гарантират точното отчитане на операциите. В случая това не е сторено – липсват посочените месечни отчети съгласно Приложение
№ 4 към чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата. При така установената фактическа
обстановка следва да се приеме, че обективно е
осъществено процесното административно нарушение.
В този ред на мисли следва да се посочи, че са неоснователни
и другите наведени в Жалбата и в Писмените бележки възражения,
касаещи идентичността на констатираните нарушения и КП, тъй като за всяко
констатирано нарушение, т.е. за всяка допълнителна (бонус) игра, се налага отделно
наказание и тъй като няма предвидена в закона забрана с един КП да се
установява наличието на няколко нарушения (, какъвто е и настоящият случай). За пълнота на настоящото изложение следва да се отбележи
и следното: съгласно чл. 4, ал. 1, т. 4 от Правилата,
организаторът на хазартни игри е длъжен да води отчет за
изплатени парични и предметни награди при допълнителна (бонус) игра или турнир
в игрална зала – по образец съгласно Приложение № 4. Тълкуването, което
е правилно според настоящата инстанция, е че всяка допълнителна (бонус) игра или турнир, за която/който
няма изготвен месечен отчет следва да се наложи отделна санкция. Този извод се извлича от употребения в този нормативен
текст израз „допълнителна (бонус) игра или
турнир”, в единствено число. Този изказ на законодателя, следва да
се тълкува именно в посочения по-горе смисъл. Щом това е така, то когато е налице неводене на отчет за различни допълнителни игри/турнири, са налице няколко отделни изпълнителни деяния, всяко с отделен
обект на защита, поради което за всяко от тях се следва отделна санкция. На следващо място следва да се посочи, че
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не позволява при наличие на множество нарушения,
извършени от едно и също лице да се наложи едно наказание .
Съдът не споделя изложеното от
страна на процесуалните представители на дружеството-нарушител в Жалбата и във Възражението,
както и в Писмените бележки, досежно наградата
под формата на „Prоmotion ticket”. Печалбите
от организираната бонус игра са под формата на „Prоmotion ticket” на определена стойност.В
приложената Заповед№ 291 /19.07.2019 г. е посочено ,че печалбите са от 100
лева. и че печалбите се изплащат
съгласно правилата на чл. 14 от
настоящите правила.Чл.14 от задължителните правила гласи , че печалбите се изплащат в брой
непосредствено след приключване на съответната игра за суми до 1000 лв ит. …Действително тази награда под формата на „Prоmotion ticket” не може да бъде част от гражданския оборот, но тя може да се използва (да се
играе) на територията на игралната зала за (до) посочената в нея стойност и
именно тази стойност представлява паричната награда на клиента от бонус играта.
Деянието
е съставомерно от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната
отговорност на АД, доколкото се касае за обективна отговорност, не
следва да се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е.
отговорността за нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на
изследване от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната
норма обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, извършено от юридическото лице
е чрез бездействие. Налице е проявена немарливост и в
този случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
не би могла да се използва в противоречие с целите на налагане на наказанието.
Тъй като дружеството-нарушител не е изпълнило
задълженията си, които са наложени по нормативно определен ред, освобождаването
му от отговорност с приемане за малозначително нарушение констатираното от него
бездействие би било в противоречие с чл. 12 от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав
на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса
на такава, поради което не съставлява маловажен случай, и според Съда. И това е така, както поради
неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се
изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на
смекчаващи (в кориците на делото липсват данни за
други подобни нарушения, които да са санкционирани с влезли в сила НП и фактът,
че представители на дружеството-нарушител не са правили опити да осуетят или
възпрепятстват проверката), но и на отегчаващо (констатираното нарушение касае няколко
месеца) обстоятелства. Поради това липсват предпоставки за
преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по
чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е
издадено НП. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна
на обжалваното НП, като неправилно санкциониращо маловажен случай на нарушение,
което налага и неговото потвърждаване.
АНО е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 4
от Правилата, което кореспондира с посочената от него санкционна
норма. Т.е. описанието на нарушението в НП Съдът приема, че съответства на
правната му квалификация, така и наказанието приема, че е законосъобразно наложено на посоченото правно
основание по чл. 108, ал. 1 от ЗХ. Правилата са издадени въз основа на
законова делегация, като нарушаването им е скрепено със санкцията по чл. 108,
ал. 1 от ЗХ, която разпоредба предвижда административнонаказателна отговорност
за организатор на хазартни игри, който наруши приетите от ДКХ общи задължителни
игрални условия и правила, общи задължителни изисквания, общи задължителни
правила и общи задължителни технически изисквания по чл. 22, ал. 1, т. 4, т. 5,
т. 6 и т. 7, в размер от 3 000 лв. до 10 000 лв. Следователно цитираните общи
задължителни игрални условия и правила за организиране и провеждане на хазартни
игри с игрални автомати се явяват подзаконов нормативен акт, издадени са въз
основа на законова делегация на нормативен акт по смисъла на чл. 3, ал. 1 от
Закона за нормативните актове, а именно ЗХ, и нарушаването им е основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-нарушител. Същите съдържат общи правила за поведение, които се
прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, имат нееднократно действие
и са издадени от компетентен държавен орган.
Административното наказание е правилно
и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в минималния такъв от предвидения в закона, поради което няма
възможност за намаляването му. Наказващият орган не е събрал доказателства относно
финансовото състояние на дружеството-жалбоподател, но при определяне размера на
наказанието „Имуществена санкция” се е съобразил с тежестта на нарушението. Т.е.
Съдът стига до извода, че
наказанието е правилно, справедливо и законосъобразно определено и е съразмерно с тежестта на нарушението, поради което не се налага редуцирането му.
Така наложеното с обжалваното НП административно
наказание, Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху гражданите.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на дружеството-жалбоподател
в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения
Договор за правна защита и съдействие и от страна на АНО – 80 лв. за
юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 4 от АПК, когато
Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата,
подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски,
включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата
по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала
такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО
действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК.
Т.е. основателно
е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в
размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за
правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120
лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на Писмени бележки, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо. Фактът, че АНО
се представляваше от двама процесуални представители не променя горните изводи
на Съда предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, която допуска присъждане
на възнаграждение за един адвокат, респ. за един юрисконсулт, дори и страната
да е ползвала двама или повече такива.
С оглед изхода на делото не следва в полза на дружеството-жалбоподател
да се присъждат разноски.
По
отношение на Решението в частта за разноските дружеството-жалбоподателя
и АНО не могат да искат изменение, тъй като по делото не бяха представени
Списъци на разноските от тяхна страна.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че по този вид
дела, държавна такса не се дължи.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 004/2020
от 29.04.2020 година на Председателя на Държавната комисия по хазарта (ДКХ), с
което на „С.П.” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, офис № 106, чрез адвокат И.Д., представлявано от
Изпълнителните директори К.Ф.К.и Х.Е., за нарушение на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Общите
правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на
хазартни игри с игрални автомати (Правилата), е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.,като правилно и
законосъобразно
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „С.П.” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавната комисия по хазарта
с адрес: град София, бул.„Академик Иван
Евстатиев Гешов” № 15, сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноските по настоящото производството за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „С.П.” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, за
присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен
срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: