РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Варна, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110202996 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН ********** против Наказателно
постановление № 21-0819-001290/08.04.2021 год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
жалбоподателят твърди, че в процесния ден е управлявал чужд автомобил (собственост на
приятелката му), за чиито документи той нямал основание и отговорност да следи, като от
друга страна собственичката не го е уведомила, а и самата тя не е била уведомявана за
прекратяването на регистрацията, поради което е и невъзможно неговите действия да са
били съставомерни от субективна страна. Поради посоченото пледира за отмяна на
издаденото НП, както и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба и пледира за отмяна на
издаденото НП с присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител – депозира
единствено писмено становище, с което моли за потвърждаване на издаденото НП и
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 10.02.2021г. около 00.00 часа в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ на пътен възел с
ул. „Царевец“, в посока ул. „Девня“ жалбоподателят Я. управлявал лек автомобил „БМВ 330
И“ с ДК № В 6412 ТА, собственост на св. Елена Маринкова – приятелка на същия, когато
бил спрян за проверка от служители на Сектор „ПП“ сред които бил и св. Гаврил Гавраилов.
В хода на проверка било установено, че автомобилът е собственост на Е. М., като
същият е със служебно прекратена регистрация на 03.02.2021г., тъй като в регистъра на
Информационния център на „Гаранционен фонд“ няма данни за сключен и действащ
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По преписката няма
данни за служебно прекратената регистрация да са били уведомявани собственика или
водача на МПС.
Във връзка с установеното била образувано проверка във ВРП пр.пр. № 3012 по описа
за 2021г. за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, която приключила с отказ от образуване на
наказателното производство поради липса на субективна страна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства по АНП, както и представените такива в о.с.з., в това число от гласните
доказателства (доколкото са логични и отразяващи в последователност установените по
преписката факти), а именно разпита на актосъставителя Г. и на св. М., която обясни, че не е
имала представа за служебната дерегистрация, тъй като със заплащането на вноските по
гражданската й отговорност се занимавал нейният баща.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка
на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е основателна.
Наказателно постановление № 21-0819-001290/08.04.2021г. е издадено от компетентен
орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на вътрешните работи, като
същото е било издадено въз основа на постановление за прекратяване на образувано НП,
поради което и отсъствието на АУАН не съставлява нарушение на процесуланите правила.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) посочва, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Конкретно допълващата разпоредба на чл. 175, ал.1, пр.1 ЗДвП визирана от АНО
посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но е без
табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са поставени на
определените за това места.
В конкретния случай съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна
2
доколкото по делото се установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е управлявал
МПС-то, което е било констатирано като такова със служебно прекратена регистрация
поради несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При все това обаче, за да ангажира административно-наказателната отговорност на Я.
по този текст в тежест на АНО е било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал
ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или по-
конкретно с прекратена регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни, че водачът на лекия
автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация към момента в който е
привел автомобила в движение.
Поради посоченото според съда от същия не би могло да бъде търсена
административно-наказателна отговорност, което от своя страна налага отмяна на
издаденото НП.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че следва да присъди разноски на
жалбоподателя за осъщественото процесуално представителство на адв. Ш., като по делото
са представени доказателства да сторени такива в размер на 300 лева, което е в съответствие
с изискванията на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, отчита
правната и фактическа сложност на делото и съдът не намери основания да намали размера
на същото поради прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0819-001290/08.04.2021 год. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на Д. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато нарушение по
чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Варна да заплати на Д. ЯНЧ. ЯН., с ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3