№ 194
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Г. В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110212444 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от З. Г. Г., ЕГН **********
чрез адв. Г. Н. срещу наказателно постановление № 42-0002393/01.08.2022 г.,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” – гр. София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтПр) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България (Наредба
№ 33/03.11.1999 г.).
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна. Твърди се, че АУАН е съставен в нарушение на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. Поддържа се тезата, че
актосъставителят и АНО неправилно са посочили наименованието на
подзаконовия нормативен акт, чиято разпоредба се твърди да е нарушена,
като цитираната от органите наредба не съществува. Излагат се съображения,
че жалбоподателят не е субект на нарушението, доколкото като водач на
МПС не носи отговорност за липсата на товарителница. В жалбата подробно
се аргументира тезата за неправилно приложение на материалния закон, тъй
1
като отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 93, ал. 1,
т. 1 от ЗАвтПр вместо на основание чл. 91, ал. 2 от същия закон.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява,
представлява се от адв. Н., надлежно упълномощена, която пледира отмяна на
НП по съображения, идентични с изложените в жалбата. Алтернативно моли
да бъде изменено основанието за налагане на административното наказание,
като вместо неправилната санкционна норма на чл. 93, ал.1 т. 1 от ЗАвтПр се
приложи правилната такава – чл. 91, ал.2 от ЗАвтПр и глобата да бъде
намалена на 100 лева. Счита, че се касае за хипотезата на международен
транспорт, а не за обществен превоз, като жалбоподателят не носи
отговорност за непредставяне на товарителница. Счита, че задължение на
превозвача – работодател на жалбоподателя е да снабди водача с
необходимите документи, в т.ч. и товарителница. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация” - София, редовно призован не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и взаимовръзка намира за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят З. Г. Г. бил назначен на длъжност шофьор на товарен
автомобил в търговското дружество „А.” ЕООД. Дружеството притежавало
Лиценз на Общността *********, валиден до 12.05.2027 г. На 29.06.2022 г. в
гр. София, в изпълнение на служебните си задължения същият управлявал
влекач марка „В.” от кат. N3 с рег. № ******* и прикачено полуремарке
модел „К.” с рег. № ****, движейки се в по бул. „Илиянци“ с посока на
движение от ул. „История Славянобългарска“ като извършвал обществен
превоз на товари, а именно 23 бр. палети млечни продукти. Окол 12:30 часа
на същата дата жалбоподателят бил спрян за проверка от свидетеля А. Р. Д. -
инспектор в Регионална дирекция “Автомобилна администрация” - София и
колегата му - И.И.Т.. При извършената проверка жалбоподателят представил
всички необходими документи, изискуеми от закона, подзаконовите
нормативни актове и регламенти, издадени от европейски институции, с
изключение на товарителница за превозвания товар. С оглед горното на
същата дата свидетелят А. Р. Д. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 324627/29.06.2022 г.
за нарушение на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България. Актът бил
предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като в графата,
предназначена за възражения, посочил, че забравил товарителницата във
фирмата. На 06.07.2022 г. било депозирано възражение срещу така съставения
АУАН.
Като счел депозираното възражение за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН на 01.08.2022 г. директорът на Регионална дирекция
“Автомобилна администрация” - София издал обжалваното НП. Препис от
същото било връчено на Г. на 02.09.2022 г., а на 14.09.2022 г. била депозирана
и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
2
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля А. Р. Д., както и
събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК писмени доказателства:
длъжностна характеристика за длъжността “инспектор” в Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” - София (РД “АА” - София), Заповед
РД-08-30/24.01.2020 г., международна товарителница и трудов договор на
жалбоподателя.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля А. Р. Д., тъй като
свидетелят е непредубеден и незаинтересован от изхода на делото. Същият е
участвал при извършване на проверката, като в това си качество се явява
източник на пряка доказателствена информация. Този свидетел впоследствие
е съставил и АУАН за констатираното нарушение. Именно от показанията му
съдът извлече достоверна информация относно непредставянето на
товарителница от страна на жалбоподателя при извършената проверка, както
и че същият е представил всички останали изискуеми документи.
От длъжностна характеристика за длъжността „инспектор” в РД „АА” -
София и Заповед РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съдът извлече информация
относно материалната компетентност на актосъставителя и АНО, съответно
първият да състави АУАН, а вторият - да издава НП.
Представената международна товарителница послужи на съда да
формира извод, че е била издадена необходимата товарителница за
превозвания товар, но в момента на проверката същата не е била представена,
а трудовият договор - за длъжностното качество на жалбоподателя, във
връзка с което е превозвал товара.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния
срок по чл. 59, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН и е насочена срещу подлежащ на
обжалване административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя по арг. от чл. 314, ал. 1 вр. с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя произтича от чл.92, ал.1 от ЗАвтПр, тъй
като същият попада в категорията „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 91,
ал.1 от закона, част от чиито задължения е и съставянето на АУАН при
констатирани нарушения. Видно от т. 6 от представената по делото заповед
№ РД-08-30/24.01.2020 г., издадена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация”е оправомощен да издава НП. При
3
съставянето на АУАН и издаване на наказателното постановление не са
нарушени давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Не са
допуснати нарушения на процедурата по съставяне и предявяване на АУАН.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя за отмяна на НП поради
неправилното посочване на подзаконовия нормативен акт, чието правило за
поведение е нарушено. Актосъставителят и АНО са посочили, че не е
съблюдавано правило от Наредба № 33/03.11.1999 г. на Министерството на
транспорта. Действително пълното наименование на подзаконовия акт е
Наредба № 33/03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България. Съдът се съгласява, че актосъставителят
и АНО са допуснали известна непрецизност при посочване на нормативния
акт, но изписването единствено на номера и датата на наредбата не се
отразява на правото на защита на наказаното лице, тъй като самият
жалбоподател сочи в жалбата коректното наименование на акта, следователно
същият е разбрал нарушение на коя наредба му е вменено.
Съдебният състав не приема наведеното от жалбоподателя твърдение за
нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в издаденото
въз основа на него НП е посочено, че към момента на извършване на
проверката водачът е без товарителница, като са изложени и обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, а именно при превоз на товари – 23 бр.
палети млечни продукти на територията на гр. София. Разпоредбата на чл. 42,
ал. 1 от ЗАНН съдържа императивни правила, доколкото осигурява правото
на защита на жалбоподателя и гарантира възможността му да разбере какво
административно нарушение му се вменява да е извършил. Длъжностните
лица, осъществили проверката, са установили липсата на товарителница, като
в графата за възражения жалбоподателят е вписал текста, че я е забравил във
фирмата. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят не е поставен
в невъзможност да организира защитата си и ясно е разбрал от фактическа
страна какво точно нарушение се твърди да е извършил. Не може да бъде
споделено и възражението, че жалбоподателят не е отговорен за извършване
на така описаното нарушение, доколкото законът не му вменява задължение
да попълва товарителницата. Нито в АУАН, нито в НП е посочено, че същият
се санкционира за несъставяне на товарителница или съставяне на такава, в
която не са отразени дадени обстоятелства. Обратно, наложена е глоба за
това, че водачът е “без товарителница за товара в момента на проверката”
тоест че към момента на проверката същият не е представил такава.
Действително задължение на превозвача е да осигури всички изискуеми от
закона документи за извършване на превоза, но задължение на водача на
превозното средство е да носи и представи при проверка тези документи, в.т.
и товарителницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 89, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
товарителница. Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в
бездействие, пропускане на изпълнение на вменено в нормативен акт
задължение - непредставяне на товарителница по време на проверката. От
доказателствата по делото по несъмнен и категоричен начин се установи /а и
не се оспорва от жалбоподателя, видно от вписаното в АУАН възражение/, че
по време на проверката му като водач на товарен автомобил от страна на
4
контролните органи същият не им е представил товарителница за превозвания
товар. От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, тъй
като жалбоподателят не е съзнавал, че не носи в себе си товарителницата за
товара и не е предвиждал, че няма да може да я представи при проверката, но
е бил длъжен и е могъл преди да предприеме управлението на товарния
автомобил да извърши проверка на наличните в него документи, като по този
начин би установил липсата на товарителницата и би избегнал извършването
на процесното нарушение.
Съдът обаче счита за основателен доводът на жалбоподателя, че АНО
е приложил неправилна санкционна норма. Съгласно разпоредба на чл. 93,
ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва при първо нарушение с
глоба в размер на 2000 лева. Алиения 2 на чл. 93 ЗАвтПр регламентира, че
водачът на МПС, извършващ обществен превоз на товари ако не представи в
момента на проверката издадените документи, сред които попада и
товарителницата по чл. 89, т. 3 от Наредба №33/03.11.1999 г. се наказва с
глоба в размер на 100 лева. При систематичното тълкуване на двете
разпоредби следва да се заключи, че законодателят разграничава случаите на
извършване на обществен превоз при липса на предвиден от действащото
българско или европейско законодателство документ от случаите, при които
документ е бил издаден, но той не е бил представен пред длъжностните лица
по време на проверка. Така поведението на водач, който не представя на
контролните органи документ, който вече е издаден, разкрива по-ниска степен
на обществена опасност, видно и от размера на наказанието, което е
предвидено за това нарушение. Основателни са аргументите на
жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр би намерила
приложение в хипотеза в която последният е извършвал превоз на товари без
издадена товарителница, а чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр - когато е налице издадена
товарителница, но същата не е представена в момента на проверката, какъвто
се явява и процесният случай. В хода на съдебното следствие като
доказателствено средство беше приобщена международна товарителница за
обществен превоз, издадена на датата на проверката, поради което съдът
приема, че товарителница е била издадена, но същата не е била представена
на контролните органи при спирането на жалбоподателя и при извършването
на проверката.
Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВАС в Тълкувателно
решение № 8/2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението тоест съдът има правомощието да измени правната
квалификация на нарушението и основанието за налагане на наказанието,
доколкото не се изменят обстоятелствата по нарушението и не се касае за
5
приложение на закон за по-тежко наказуемо нарушение. Доколкото съдът
достигна до извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение,
но същото следва да бъде санкционирано на основание чл. 93, ал.2 от
ЗАвтПр, то са налице предпоставките за изменение на наказателното
постановление в санкционната му част. Посочената разпоредба се явява закон
за по-леко наказуемо нарушение, тъй като предвиденото в нея
административно наказание е в значително по-нисък размер /100 лева/.
Глобата в чл. 93, ал. 2 от ЗАвтПр е фиксирана в абсолютен размер от 100 лева
и именно административно наказание в този размер следва да понесе
жалбоподателя.
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс, тоест по въпроса за определянето на разноски ЗАНН препраща към
АПК. Според чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода от делото, а именно
изменение на НП, но не и пълната му отмяна съдът намира, че не следва да
присъжда разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 4 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002393/01.08.2022 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
- София, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози на З. Г. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 89, т. 3 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България В САНКЦИОННАТА ЧАСТ като
НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание глоба от
2 000 /две хиляди/ на 100 /сто/ лева на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвтПр.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6