Решение по дело №1603/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………/……………..…  , гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

   

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1603 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.“ ЕООД ЕИК *********, подадена чрез адв. М.Х. ***-0000121 от 12.03.2019год. на началника ОО „АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96, ал.1, т.1 от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, че същото е издадено както при допуснати съществени нарушения на процес. правила – нарушени били нормите на чл.40, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, не била спазена процедурата по съставяне на НП така и в нарушение на материалния закон – нарушение изобщо не било извършено, алтернативно било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва фактите отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде отменено като незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата. Отделно от това счита че в обст. част на НП се съдържали факти за друго нарушение, давността за ангажиране на адм.наказателната отговорност да което обаче била изтекла.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушението не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Въззивното дружество притежавало лиценз на Общността за превоз на пътници № 1045/04.08.2009год.. На 15.01.2019год. св. К. *** извършил проверка на транспортната документация на въззивното дружество при която констатирал, че на 03.06.2018год. въззивното дружество е допуснало извършването на обществен случаен превоз на пътници в Република България с автобус „Сетра“ от кат. М3 с рег.№ В6600ВР, собственост на превозвача, за който автобус не е имало издадено заверено копие от лиценз на Общността - автобусът не бил включен към лиценза на превозвача и не бил вписан в регистъра по чл.6, ал.1 от ЗАвтП. Горните факти св. К. установил въз основа на пътнически лист № 720395/03.06.2018год., пътническа ведомост за случаен превоз, тахографски лист на водача Иван Янчев Стоянов с ЕГН ********** от 03.06.2018год., както и от подадения от превозвача списък с данните на МПС-тата с Българска регистрация от 27.10.2017год.

За констатираното нарушение на 15.01.2019год. св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН бл.№ 258710 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Актът бил предявен и връчен на управителя на въззивното дружество.

На 12.03.2018годс., въз основа на акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв.

Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е дал актосъставителя К.К., който възпроизвежда възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № РД-08-249/15.05.2015год. на министъра на транспорта ИТС, справка за нарушител, тахографски листи, пътни листи и пътнически ведомости, разпечатка от информационната система на ИА „АА“ касаеща издадени копия на лицензи към 27.10.2017год. и такава за издадени кория от лицензи към 17.10.2018год. с приложени към тях списъци на МПС-тата за които са издадени Свидетелство за регистрация на МПС част І касаещо автобус „Сетра“ с ДК№ В6600ВР, пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество Иван Янчев Стоянов към Варта Минас Шербечян,; разпечатка от инф. система на ИА „АА“ досежно издаден лиценз на въззивника; покана изх.№ 80-00-10 581/12.10.2018год. адресирана до въззивното дружество с оглед представяне на документи; приемо-предавателен протокол на представени документи; констативен протокол от извършена комплексна проверка на въззивника.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз- основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС (тахографски листи), които са непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В обст. части на акта и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В контекста на изложеното по-горе съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН включително и това свързано с непосочване в акта и НП на нарушената материална норма. В случая посочената като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено право на защита и дума не може да става и по конкретно за неяснота по отношение на това какво нарушение е вменено на въззивника. Отделен е въпроса, че защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо правната им квалификация. Нарушение би било налице в случай на несъответствие между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята на АНО, но настоящия случай не е такъв. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на адм. наказателното производство съдът не констатира. Актът е бил съставен в присъствието, бил е предявен и връчен на представляващия дружеството лице, поради което и нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е налице. Доколкото в жалбата е наведено бланкетно възражение за нарушение на чл.40 от ЗАНН, без яснота какво точно се има предвид, съдът ненамира за нужно да прави отделен коментар. Ако обаче и да се има предвид някакво допуснато нарушение във връзка с вписаните в акта свидетели, дори и такова нарушение да е налице, то не е съществено тъй като не води до нарушаване правото на защита на въззивника. Както бе посочено по-горе в мотивите защитата се осъществява срещу фактите, а изискването за свидетели в АУАН е регламентирано с оглед проверка на фактите отразени в акта.

Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:

С НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл.96, ал.1, т.1  от ЗАвтП.

От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на Общността;

Субект може да бъде всяко адм.наказателно отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.

В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал извършването на конкретна дата на случаен обществен превоз с МПС (конкретно посочено) за което МПС не е имало издадено копие от лиценза.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че въззивника има качеството, както и че на 03.06.2018год. водачът Иван Янчев Стоянов е извършил случаен превоз на пътници с автобус „Сетра“ с ДК№ В6600ВР собственост на въззивника превозвач.  В горната насока са както показанията на разпитания свидетел, така и приложените към АНП писмени доказателства и ВДС – пътен лист № 720395, пътническа ведомост, тахографски лист, СРМПС част І.

От друга страна по категоричен начин от приложените към АНП справки от инф. масив на ИА „АА“ се установява, че към 03.06.2018год. автобусът с който е бил извършен превоза не е бил включен в списъка на МПС-та към лиценза на въззивника, съответно за него не е било издадено копие от лиценза. Автомобилът е бил включен в списъка едва на 17.10.2018год., поради което и нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника е доказано по категоричен начин. Що се касае до становището на защитата, че нарушение нямало защото въззивника имал издадени 5 копия от лиценза – за пет МПС-та в които не се вписвал рег.№ на МПС-то, то не се споделя от съда. Безспорно видно и от показанията на св. К. рег. № на МПС не се вписва в лиценза. От показанията на същия обаче се установява, че копието има съответен номер, който съответства на конкретно МПС, което е включено в регистъра по чл.6, ал.1. На следващо място безспорно съгласно цитираната в жалбата норма от Наредба № 11 при замяна на МПС не се издава ново копие от лиценза. Горното обаче по никакъв начин не означава, че копието издадено за един автомобил може да се ползва и за друг такъв без регистрирана промяна. В случая режима е ригистрационен като за превозвача е въведено задължение в определен срок да уведоми за настъпилата промяна. В тази връзка следва да изрично да посочи, че съгласно чл. 9, ал.3 от цитираната наредба - броят на заверените копия на лиценза на Общността се определя от броя на моторните превозни средства с българска регистрация, които са на разположение на превозвача и за които той е доказал финансова стабилност по чл. 6, и съответства на вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози към лиценза на превозвача.

При положение че МПС-то посочено в акта и НП изобщо не е фигурирало в списъка към лицензията както и в регистъра по чл.6, ал.1 то определено за него е нямало как да бъде издадено копие.

Безспорно видно от приложената към жалбата разпечатка от регистъра воден в ИА „АА“ на въззивника са били издадени 5 копия от лиценза. Информацията обаче е към дата значително след датата на нарушението посочена в акта и е в пълен унисон с информацията от Инф.система на АА приложена към АНП. Видно от последната на 18.10.2018год. по заявление на въззивника е била регистрирана промяна в издадения лиценз като към вече издадените 4 копия от лиценза е издадено и още едно.

Що се касае до изложеното във фазата по същество становище, че в случая не било извършено нарушението за което била наложена санкция а друго такова то не се споделя от съда. Действително в хода на съдебното следствие бяха събрани доказателства  и за друго извършено от въззивника нарушение – едно от МПС-та включени в лиценза е било продадено през месец октомври 2017год., като за тази промяна не е била уведомена АА в посочения срок. Горното обаче по никакъв начин не влече несъставомерност на нарушението за което е санкциониран въззивника с ревизираното НП.

Доколкото нарушението не се отличава със степен на опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив от събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че с въпросния автобус които изобщо не е бил вписан в регистъра и за който не е имало издадено копие от лиценза са били извършвани обществени превози в един значителен период преди регистрацията, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не представлява маловажен случай.

В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание имуществена санкция, което определил във фиксирания размер от 3000лв.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено. 

Водим от горното Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000121 от 12.03.2019 год. на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на „С.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1, т.1 пр.2 от ЗАвтП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: