Мотиви
към присъда по НОХД № 257
по описа за 2018 г. на ШОС
На 26.07.2018 г. в ОС - гр.Шумен е
внесен обвинителен акт от Шуменска окръжна прокуратура по ПД № 20/2018 г.,
ведно с материалите по ДП № 146/2017 г. по описа на ОД на МВР – гр.Шумен.
Подсъдимият В.С.Н. с ЕГН ********** е
предаден на съд по следното обвинение:
За това, че на 27.09.2017 г., на главен
път II – 73 /край с. Радко Димитриево, обл. Шумен/,
км. 10 + 200, при управляване на моторно превозно средство - л.а. марка „Мерцедес
Е 280“, с рег. № СА 6223 МР нарушил правилата за движение: Чл.
5. (1) от ЗДвП – Всеки участник в
движението по пътищата: 1. С
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди; Чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП –
Водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен: 2. След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – Водач, който изпреварва, е длъжен: 2. Когато при изпреварването навлиза в
пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея; при което в условията на намалена, ограничена
видимост, без да са налице условията на безопасно изпреварване, нарушавайки
забраната за изпреварване на МПС, сигнализирано с маркировка М5 „Двойна смесена
линия” /пресичането, на която е позволено само от страна на прекъснатата линия/
и с пътен знак В 24, поставен на 120 метра преди мястото на удара /забраняващ
изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош/, предприел маневра за
изпреварване на л.а. „Мерцедес 290 Д”, с рег. № H 8884 AT, с което по
непредпазливост причинил смъртта на М. С.Р.,*** – престъпление по чл. 343, ал.
1, буква „в” от НК във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на
съда да определи по отношение на подсъдимия В.С.Н. наказание “лишаване от
свобода” в размер на 3 /три/ години, изпълнението на което на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. Предлага на
подсъдимия да се наложи и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.
Процесуален представител на частния обвинител
Р.М.С. - адв. Д.И.
*** поддържа обвинението. Моли на подсъдимия да се наложи наказание „Лишаване
от свобода“, което да е около средния размер на наказанието, предвидено в
нормата на престъплението, а именно в размер на 3 /три/ години, което да бъде
изтърпяно ефективно.
Разпитан на съдебното производство,
подсъдимия В.С.Н. не се признава за виновен по посоченото в обвинителния акт
деяние, като сочи че извършената от него маневра изпреварване е била принудителна,
поради бавната скорост, с която се е
движел предходния автомобил. Изразява съжаление за случилото се. Излага се довод, че непрофесионалното
изваждане на пострадалия от лекия автомобил е в причинна връзка с настъпилото
травматично увреждане в областта на бедрото,
а същото не е в резултат на удара при ПТП.
Подсъдимият и неговия процесуален
представител адв. В.Д. *** намират, че по безспорен
начин не е доказана причинната връзка между удара при ПТП и настъпилата смърт
на пострадалия М. С.Р.. Молят подсъдимия да бъде оправдан, че е причинил по
непредпазливост смъртта на пострадалия. Алтернативно се прави искане, ако съдът
приеме, че е налице такава причинна връзка да отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото
съдебно минало на подсъдимия, добри характеристични данни, които да обусловят
по-нисък размер на санкцията, която следва да се наложи. Молят изпълнението на
наложеното наказание „лишаване от свобода” да бъде отложено по реда на чл.66,
ал.1 от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2017 г. следобяд, пострадалият М. С.Р. и свид.
С.Е.Г., с която живеел на семейни начала решили да отидат в гр.Шумен. Взели със
себе си и дъщеря им С. М. С., на една
година. Тръгнали от гр. Смядово за гр. Шумен с автомобил марка «Мазда 323», с рег. № *****, собственост на
пострадалия Р.. След като се разходили в гр.Шумен, около 18.30 часа тримата
тръгнали да се прибират обратно за гр. Смядово. Автомобилът се управлявал от постр. Р., а свид.Г. седнала на
задната седалка, в дясно. На задната седалка била и дъщеря им. Когато излезли
от града, свид.Г. взела детето на ръце, за да го
преспи. Подминали с.Дибич и с.Радко Димитриево и продължили по път ІІ-73, в посока към с.Ивански. Пътното платно било
сухо, с ширина от 7 метра, разделено на две ленти. Автомобила, управляван от
пострадалия Р. се движел в дясната лента в посока с.Ивански. Пътната маркировка
на платното била двойна линия,
прекъсната в посока с.Ивански и непрекъсната в посока с.Радко
Димитриево. На км.10+200 на посочения път, в насрещното платно се движел л.а. „Мерцедес 200 Д” с рег. № Н 8884 АТ, управляван от свидетеля Д.Р.Ш..
Свид.Г. забелязала
светлини в насрещното платно и изведнъж видяла автомобил, който изпреварвал
друго превозно средство. Непосредствено след като изправерващия
автомобил завършил маневрата изпреварване видяла, че втори автомобил извършва
маневра изпреварване на движещия се в насрещната лента автомобил. Постр.Р. също възприел ситуацията и намалил скоростта на
управлявания от него автомобил „Мазда“. Втория по
ред автомобил, който извършвал маневра изпреварване бил „Мерцедес Е 280” с рег.
№ СА 6223 МР, управляван от подсъдимия В.С.Н..
Този автомобил не успял да се прибере в
собствената си дясна лента за движение и независимо от предприетите действия на
постр. Р. да намали скоростта на управляваното от
него превозно средство, последвал челен удар между двете превозни средства с
левите им предни части. След удара окачването на предното ляво колело на
„Мерцедес”-а се деформирало и след 32.4 метра движение в същата посока и
завъртане обратно на часовниковата стрелка на 90 градуса около вертикалната си
ос, автомобила преустановил движението си в дясната лента, напречно на платното
за движение. От своя страна „Мазда”-та с откъснато
предно ляво колело продължила движението си в своята посока, като същевременно
се завъртяла обратно на часовата стрелка на около 135 градуса около
вертикалната си ос и преустановила движението си след около 6 метра от мястото
на удара. Свидетелят Ш. също възприел ситуацията и незабавно предприел спиране,
но в края на спирачния път л.а. „Мерцедес 200 Д” с рег. № Н
8884 АТ се ударил леко с предната си част в лявата странична част на „Мерцедес Е 280” с
рег. № СА 6223 МР, управляван от подсъдимия Н..
След като се съвзела от
удара, свид. Г. видяла, че детето все още е в ръцете ѝ, докато постр.Р.
седял на предната шофьорска седалка и не реагирал на думите ѝ.
Свидетелката предположила, че съпруга й е в безсъзнание и като не могла да отвори
задната дясна врата се навела напред и успяла да отвори предната дясна врата на
автомобила. Поставила невръстното дете на част от предната дясна седалка,
прехвърлила се от задната седалка отпред и излязла извън автомобила през вече
отворената предна дясна врата, след което извадила и детето си. Започнала да
вика за помощ. На место се насъбрали минаващи хора. Сред тях имало и близки на свид.С.Г.. Част от насъбралите се хора се опитали да
помогнат на пострадалите, извадили М.Р. от автомобила и го поставили да лежи на
пътното платно от дясната страна на превозното средство.
Местопроизшествието било
посетено и запазено от П.С.П. и С.К.К., младши автоконтрольори от
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Шумен, които се намирали на път ІІ-73, на около
500-600 м., в близост до разклона за с.Ивански.
Някой от присъстващите лица се
обадил на телефон 112, след което пристигнали два автопатрулни екипа в състав:мл.инсп.О.А.Р. и мл.инсп.Г.Й.Д., мл.инсп.Г.П.М. и мл.инсп.С.Б.С.. Пристигнали
и два екипа на РС „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр.Шумен
в състав мл.експерт Х.Д.К., мл.инсп. П.Т.Т., мл.инпс.Н.Х. Г., мл.инсп. М.С.А. и мл.инсп.Й.И.Й..
На местопроизшествието били
изпратени и две линейки на ЦСМП - Шумен. Единия медицински екип, в който бил д-р М.Й.
поел постр.М.Р., а втория екип в който бил м.ф. О.Ш. поел свид.С.Е.Г. и
детето й С. М.. Пострадалите лица били откарани в ЦСМП – гр.Шумен, където Свид.Г. и детето й били прегледани. На свид.С.Г.
била поставена диагноза: съмнение за
счупване на носни кости; съобщава за болки в лявата раменна става и загуба на
съзнание; установено кръвотечение от носа. Диагнозата на малолетната С. М.
била: Повърхностни контузно-
разкъсни рани по главата. След проведените
прегледи и изследвания двете били изписани.
По време на транспортирането
на пострадалия М.Р. към болничното заведение, от дежурния екип били предприети реанимационни мероприятия в линейката. Поставена била
диагноза: Открита фрактура на ляво бедро.
Хемодинамичен шок. Поставена била шина на ляво бедро.
При пристигане на линейката в ЦСМП – грШумен,
пострадалия бил предаден на дежурния медицински екип в крайно тежко шоково
състояние. Въпреки приложените реанимационни
процедури и проведени консулти с реаниматор,
неврохирург, ортопед и хирург, постр.Р. починал в 20.35 часа същата вечер.
В хода на досъдебното
производство е назначена съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 56/2017 г., за установяване на
причинените на пострадалия М. С.Р. травматични увреждания, причините за смъртта
му, както и намират ли се констатираните увреждания в пряка причинна връзка с настъпилата смърт.
Видно от заключението й се установява, че пострадалият е получил СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА-ШИЯ, ГРЪДЕН КОШ, КОРЕМ-ТАЗ, КРАЙНИЦИ.
Контузия на главата и шията: Една разкъсноконтузна
рана челно слепоочно в ляво - хоризонтално разположена; едно плитко охлузване на кожата над външния край
на лявата вежда; едно кръвонасядане на дясната буза под скулата с плитко
охлузване в долния му край; едно
охлузване на долната устна в ляво външно; две охлузвания на ограничена площ в
областта на брадичката; кръвонасядане на меките
черепни обвивки под описаната рана челно слепоочно в ляво; малък субарахноидален
кръвоизлив челно слепоочно в ляво; необилен
субарахноидален кръвоизлив в дясно теменно и тилно; малък субарахноидален
кръвоизлив в областта
на двете малкомозъчни полукълба, повече в дясно; кръвонасядане около гръбначния стълб по задната страна на гълтача
и хранопровода. Контузия на гръдния кош: едно ивицовидно
кръвонасядане косо разположено на гръдния кош от
лявото рамо към дясното подребрие; фрактура
на II ребро в ляво до гръдната кост с кръвонасядане. Контузия
на корема и таза: кръвонасядане и
охлузване на кожата на левия хълбок
предно странично; травматично
разкъсване на далака; кръвонасядане в стените на бурса оменталис; травматично
разкъсване на опорака на тънкото черво; две
травматични разкъсвания на опорака на дебелото черво
- зад сляпото на и в областта на сигмовидното черво; хемаскос; фрактура
на лявата срамна кост на таза - горно и долно рамо; травматично разкъсване на пикочния мехур; фрактура
на двете рамена на лявата седалищната кост; травматично разкъсване на лявата хълбочно-кръстцова става; счупване на напречните израстъци
на II, III, IV и V поясен прешлен в ляво; голям ретроперитонеален
хематом между бъбрека и таза в ляво, достигащ нагоре до левия купол на
диафрагмата; обилно кръвонасядане
на мастната капсула на левия бъбрек. Контузия на крайниците: едно кръвонасядане
по вътрешната страна на лявата мишница -средна трета; една кожна драскотина по задната страна на лявата предмишница
-средна трета; едно петнисто кръвонасядане на левия лакът външно; кръвонасядане в основата на 5-и
пръст на лявата ръка задно-вътрешно; едно кръвонасядане и едно охлузване в основата на показалеца на дясната
ръка; една обширна разкъсноконтузна
рана по задната страна на лявото бедро
- косо хоризонтално разположена горе външно - долу вътрешно, разкъсване на
кожата, подкожието и на мускулите от задната мускулна
група на бедрото; счупване на тялото
на лявата бедрена кост; травматичен деколман в същата
област; охлузване на кожата с
дъговидна форма по задната страна на лявото бедро, ивица неувредена кожа в центъра на охлузването; охлузване с неправилна ивицовидна
форма по външната страна на лявото коляно; три охлузвания едно под друго
по външната страна на лявата подбедрица - горна
трета; плитки охлузвания по гърба на лявото
ходило; кръвонасядане в основата на палеца на левия крак.
Всички увреждания
са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, притискане и триене (за охлузванията). Касае се за високоенергийна травма, каквото може да бъде получена при
ПТП. Непосредствената
причина за смъртта на М. С.Р., се дължи на тежък травматичен и хеморагичен шок, развил се на базата на тежката
съчетана травма, получена при ПТП, както и
на значителна външна и вътрешна (голям ретроперитонеален
хематом) кръвозагуба. Между установените травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице пряка причинна връзка. Към момента на смъртта лицето е било
трезво.
В хода на
съдебното следствие е назначена комплексна съдебномедицинска и техническа
експертиза. Видно от заключението, изготвено от вещите лица доц.д-р В.Д. и инж.Й.М. се установява
следното: 1/Най-вероятният механизъм на
получаване на раната по задната повърхност на бедрото на постр.Р. е в резултат на счупването на бедрената кост
по време на удара и разкъсването на прилежащата мускулатура, подкожие и кожа. По време на това движение на счупената
кост по време на удара се е получил и описаният в аутопсията „деколман“. Тя е
следствие на съприкосновение между двата автомобила и деформациите, настъпили
от удара с голяма степен на отместване на лявата предна част на л.а.“Мазда“ към вътрешността на купето и позицията на стоеж на починалия, влязъл в конкретно
съприкосновение с вътрешната част на арматурното табло и лява предна врата, а
не е резултат на извъждането на пострадалия от колата от трети лица… При
нараняване и срязване на задната част на подбедрицата,
в момента на извлачване на тялото от предна лява врата или предна дясна част на
купето е следвало да се наблюдава окървавяване на срязващата повърхност…
2/Преобладаваща част от травмите са
по лявата половина на пострадалия. Това съответства на повредите на лекия
автомобил, които са локализирани в предно-лявата част на колата. Тези увреждания са получени по време на
удара от съприкосновението между пострадалия и части от купето на автомобила,
при настъпилия първичен удар на тялото при сближение с вътрешността на
преместените части от купето в сближение, и настъпилия камшичен
удар в седалката, средната колонка и вътрешност на шофьорската врата.
3/Задната
половина на бедрото е добре кръвоснабдена от
множество клонове на бедрената артерия и вена. Несъмнено рана с дълбочина от
кожата до бедрената кост е засегнала и множество кръвоносни съдове.
4/Дълбочината
на раната, която е описана при аутопсията е от мястото на счупване на бедрената
кост, през цялата мускулатура, подкожие и кожа.
5/Няма
обективни критерии, които да могат да посочат конкретна кръвозагуба при
конкретен човек, който е преживял сравнително кратко време при възникнала
кръвозагуба…
6/Диагнозата
на пострадалия е поставена още приживе по наличните клинични критерии; налице е
политравма и кръвозагуба, съчетана травма: глава-шия,
гръден кош, корем-таз, крайници.
6/Непосредствената причина за смъртта на М.Р.
се дължи на тежък травматичен и хомарагичен шок,
развил се на базата на тежката съчетана травма, получена при ПТП, както и на
значителна външна и вътрешна кръвозагуба /голям ретроперитонеален
хематом/.
7/Смъртта
на пострадалия се дължи не само на кръвозагубата, а и от развилия се
травматичен шок. Установената разкъсно- контузна рана на ляво бедро е само един от множеството
елементи, които дават основание за поставената диагноза. Времето за нейното
настъпване едва ли би се променила съществено ако раната на бедрото не е била
на лице. Естеството и тежестта на
уврежданията довели до бързо настъпване на смъртта в конкретния случай, не са
били в степен, която може да се преодолее от медицински действия.
8/Налице
е пряка причинно следствена връзка между получените травми и настъпилата смърт,
без да е налице манифестирането на елементи, обуславящи медико-биологична
характеристика на телесна повреда.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно
-автотехническа експертиза, от
заключението на която се установява следното:
Мястото на удара между л.а. «Мерцедес» Е
280», с рег.№СА 6223 МР и л.а. «Мазда 323», с рег.№ *****
по ширина на платното е в лявата
лента на 4,3 м. в ляво от десния ръб на платното по посока на огледа, т.е. на
0,8 м. в ляво от осевата линия по посока
на огледа в лентата за движение на л.а. «Мазда 323»,
а по дължина на платното на 30,9 м.
северно от базовата линия. 2.Скоростта на л. а. „Мерцедес Е 280", с рег. №СА
6223 МР преди настъпване на ПТП и в момента на удара с л. а. „Мазда 323" е била 89,8 км/ч.
Скоростта на л. а. „Мазда
323" с рег. № ***** преди настъпване на
ПТП е била 75,7 км/час, а в момента на удара с л. а. „Мерцедес Е280" -63,5
км/ч.
Скоростта на л.
а. „Мерцедес 200Д" с рег. №Н 8884 АТ преди настъпване на ПТП е била 68,47
км/ч, а в момента на удара с л. а. „Мерцедес Е280" - 7,88 км/ч.
Опасната зона за
спиране на л. а. „Мерцедес Е 280" с рег. № СА 6223 МР при скорост 89,8
км/час е 84 м.
Опасната
зона за спиране на л, а. „Мазда 323" с рег. № *****
при скорост 75,7 км/час е 66,9 м.
Опасната зона за
спиране на л.а. „Мерцедес 2ООД", с рег. № Н 8884 АТ, при скорост 68,47
км/час е 56 м.
В момента, в
който водача на л. а. „Мерцедес Е 280" е възприел светлините на фаровете на насрещно движещият се л. а. „Мазда 323" разстоянието между двата автомобила
е било 323,4 м.
Когато водачът
на л. а. „Мерцедес Е280" е предприел изпреварване на л. а. „Мерцедес
200Д", разстоянието между изпреварващият автомобил и насрещно движещият се л. а. „Мазда 323"
е било 373,72 м.
Необходимото
разстояние за безопасно изпреварване между изпреварващият
и насрещно движещият се автомобил при определените скорости на движение
е било 428,4 м.
При конкретно създалата се ситуация разстоянието между
двата автомобила е
било с 54,28 м. по-малко от необходимото за осъществяване на безопасно
изпреварване.
Към момента, когато водачът на л.а. „Мазда
323'" е възприел движещият
се в неговата лента л.а. „Мерцедес Е280" и е предприел аварийно
спиране, двата автомобила
са се намирали
на разстояние 96,31 м. един от друг.
Водачът на л. а.
„Мерцедес Е 280" е възприел светлините от фаровете на насрещно движещия се л.а.“Мазда 323“ на разстояние 175,4 м. преди мястото на удара и
е бил извън опасната зона за спиране от 84 м., при което разстоянието между двата
автомобила е било 323,4 м., което е значително по-голямо от общата им опасна
зона – 150,9 м. В случай, че в този момент водача на л.а. „Мерцедес Е 280" би избегнал удара, ако е употребил аварийно
спирачки и е прекратил маневрата за изпреварване и пропуснал насрещно движещия се автомобил „Мазда 323“.
Водачът на л.а.
„Мазда 323“ е възприел движещия се в неговата лента
л.а.“Мерцедес Е 280“ на разстояние 43,67 м., след като е навлязъл в опасната
зона от 66,09 м. Не е имал техническа
възможност да възприеме и да реагира своевременно, тъй като е извършвал
разминаване с л.а.“Мерцедес 200Д“ и видимостта му е била ограничена от късите
светлини“.
При
така създалата се аварийна ситуация произшествието е било предотвратимо само в
случай, че водача на л.а. „Мерцедес
Е280" не е допуснал навлизането му в лентата за насрещно движение.
Непосредствената
причина за настъпване на ПТП от автотехническа гледна
точка са действията на водача на л.а. „Мерцедес Е280", който без да има необходимите
условия за видимост и свободен път на достатъчно разстояние е предприел
изпреварване и е навлязъл в лентата за
насрещно движение, по която се е движил л.а. „Мазда
323“. Водача на л.а. „Мерцедес Е280“ е
имал възможност да избегне ПТП, ако в момента, в който е забелязал светлините
на фаровете на насрещно движещия се л.а. „Мазда 323“
е задействал аварийно спирачната система
и е преустановил изпреварването.
От посоченото
заключение се установява, че са налични ограничения за движението с пътни
знаци: извън населено място, с ограничение на изпреварването по посока с.Радко
Димитриево, сигнализирано с пътен знак В24 на около 120 метра от мястото на
ПТП.
От приложения по делото протокол за технически
оглед на л. а. „Мазда 323", с рег. № ***** и л. а.
„Мерцедес Е280" с рег. №СА 6223
МР - участници в ПТП не са установени данни по тях да е имало технически
неизправности преди ПТП, които да са причина за възникване на станалото на
27.09.2017 г. пътно-транспортно произшествие.
От Протокол за химическа експертиза №
176/11.10.2017 г. се установява, че в кръвната проба, иззета от трупа на М. С.Р.
не се доказва наличие на етилов алкохол.
От Протокол за
химическа експертиза № 1428/03.10.2017 г. се установява, че в кръвната проба,
иззета от В.Н. не се доказва наличие на етилов алкохол.
От Протокол за
химическа експертиза № 1427/03.10.2017 г. се установява, че в кръвната проба,
иззета от Д.Р.Ш. не се доказва наличие на етилов алкохол.
Видно от приложената
справка от ОД на МВР гр.Шумен, се установява, че подс.В.С.Н.
е правоспособен водач от 10.11.2006 г. и
до момента на произшествието са му издавани три наказателни постановления за
нарушения на ЗДвП. В справката са посочени и 16 бр. електронни фишове, издадени от
различни областни дирекции на МВР от цялата страна.
От приложената справка
от ОД на МВР гр.Шумен се установява, че пострадалия М. С.Р. е правоспособен
водач от 09.12.2015 г. и до момента на
произшествието на същия е бил издаден само един фиш за нарушение на ЗДвП.
От справка за
нарушител, изготвена от ОД на МВР
гр.Шумен, се установява, че Д.Р.Ш. е
правоспособен водач от 22.03.2007 г. и същия е санкциониран за нарушения на
ЗДвП, като са му издадени 4 бр. наказателни постановления и 3 бр. фишове.
Видно от изготвения и
приложен по делото протокол за оглед на местопроизшествие и албум към същия от 27.09.2017 г. се
установява, че пътното платно е двулентово, а маркировка на мястото ва
местопроизшествието е двойна линия, която е непрекъсната по посока на огледа /
от с.Ивански към с.Радко Димитриево“.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на
обясненията дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие; от показанията:
на свид. П.С.П.,
С.К.К., С.Е.Г., Д.Р.Ш., Ю.Д.К., Р.М.С., С.Р.И., О.А.Р., Г.Й.Д., М.С.А., О.М.Ш., М.Л.Й., Ю.Д.А., П.И.П.,
С.Ш. М., Р.С.Р., Г.П.М., С.Б.С., Х.Д.К.,
П.Т.Т., Н.Х.Г., Й.И.Й., С.И.С., Ж.А.М.; от
заключенията на: съдебномедицинската
експертиза за оглед и аутопсия на труп № 56/ 2017 г., комплексна съдебномедицинска
и техническа експертиза, химически
експертизи – 3 бр., съдебно автотехническа експертиза, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство и в съдебното следствие.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание на 24.10.2018 г., в частите им, в които
сочи, че изведнъж е видял колата пред него, поради което е предприел
принудителна маневра изпреварване, както и че не може да каже в коя лента е
станал удара с другото превозно средство, но се бил върнал в неговото платно и
че не счита, че в резултат на причинения удар е умъртвил пострадалия. В тази им
част обясненията на подсъдимия не се подкрепят от заключението на съдебната автотехническа
експертиза. В заключението на същата в
частта й относно механизма на произшествието е посочено, че подсъдимия В.Н. е
предприел маневра изпреварване на лек автомобил „Мерцедес 200 Д“ с рег.№ Н 8884
АТ, като е навлязъл в насрещната лента за движение. Налични са и гласни
доказателства – показанията на свид.С.Г. и на свид.Д.Ш., че л.а. „Мерцедес 200 Д“ с рег. № Н 8884 АТ е
бил изпреварен от друго превозно средство и непосредствено след това маневра
изпреварване е извършвана и от автомобила, управляван от подсъдимия. Маневрата изпреварване, според съда в
настоящата ситуация не е принудителна по своя характер, поради което съдът
намира, че в тази част обясненията на подсъдимия имат за цел да подкрепят
защитната му теза. По отношение на
обясненията, че управляваното от него превозно средство се е върнало в неговата
лента за движение, съдът намира че същите не се подкрепят от другите
доказателства по делото. От протокола за оглед на местопроизшествие от
27.09.2019 г. е посочено, че посоката на огледа е от с.Ивански към
с.Р.Димитриево, като са описани превозните средства, участвали в произшествието
и спирачните следи, които са установени на пътното платно. От заключението на автотехническата
експертиза в т.4.1. е посочено, че мястото на удара между л.а.“Мазда 323“ с рег.№ ***** и л.а. „Мерцедес Е280“ с рег.№ СА
6223 МР по ширина на платното е в лявата
лента, на 4,3 м. в ляво от десния ръб на
платното по посока на огледа, т.е. на 0,8 м. в ляв от осевата линия по посока
на огледа в лентата за движение на л.а.“Мазда 323“;
по дължина на платното е на 30,9 м. северно от базовата линия. От показанията
на свидетелите – С.Г.Д.Ш. и Ю.К. също се установява, че удара е в лентата за
движение на л.а.“Мазда 323“. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия и в частта им, в която излага, че умъртвяването на
пострадалия не е в резултат на удара при ПТП, а поради непрофесионалното
изваждане на пострадалия от автомобила.
Така изложените обяснения не се подкрепят от заключенията на
съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп и от комплексната
съдебномедицинска е автотехническа експертиза. И в
двете заключения експертите са посочили, че причинените
травматични увреждания на пострадалия са причинени от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удар, притискане и триене /за охлузванията/. Касае се
за високоенергийна травма, каквато може да бъде
получена при ПТП. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт
е налице пряка причинна връзка. В
останалата им част, съдът кредитира обясненията на подсъдимия В.С.Н., тъй като
същите се подкрепят от показанията на свидетелите С.Г., Д.Ш. и Ю.К., които са очевидци на произшествието, както и от
показанията на свидетелите П.С.П., С.К.К., Р.М.С., С.Р.И., О.А.Р., Г.Й.Д., М.С.А., О.М.Ш., М.Л.Й., Ю.Д.А., П.И.П.,
С.Ш. М., Р.С.Р., Г.П.М., С.Б.С., Х.Д.К.,
П.Т.Т., Н.Х.Г., Й.И.Й., С.И.С., Ж.А.М.. Подкрепят се от
заключението на съдебно- автотехническата експертиза,
протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие, от заключението на
съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп, от заключението на
комплексната съдебно-медицинска и техническа експертиза, и от писмените
доказателства.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите С.Е.Г., Ю.Д.К. и Д.Р.Ш., дадени в хода на съдебното следствие.
Показанията им са подробни и непротиворечиви по отношение на основните факти,
свързани с механизма на произшествието и се подкрепят от протокола за оглед на
местопроизшествие, от заключението на съдебната автотехническа
експертиза. Подкрепят се от гласните доказателства по делото- частично от
обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите П.С.П., С.К.К., Р.М.С., С.Р.И., О.А.Р., Г.Й.Д.,
М.С.А., О.М.Ш., М.Л.Й., Ю.Д.А., П.И.П., С.Ш.
М., Р.С.Р., Г.П.М., С.Б.С., Х.Д.К., П.Т.Т., Н.Х.Г.,
Й.И.Й., С.И.С., Ж.А.М.. Съдът не
кредитира показанията на свид.К. и Ш. в частите им, в
които посочват, че пожарната е извадила пострадалия от автомобила и че автомобила
му е рязан, тъй като не се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите П.С.П., С.К.К., О.А.Р., Г.Й.Д., М.С.А., Г.П.М., С.Б.С., Х.Д.К., П.Т.Т., Н.Х.Г. и Й.И.Й.. Същите са служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Шумен
и на РС „Противопожарна безопасност и защита на населението“. Показанията им са
обективни, последователни и се подкрепят частично от обясненията на подсъдимия,
от показанията на свид. С.Е.Г., Ю.Д.К. и Д.Р.Ш.,
както и от протокола за оглед на местопроизшествие, от заключението на
съдебната автотехническа експертиза.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите Р.М.С., С.Р.И., Р.С.Р., Ж.А.М. – близки
на пострадалия. Тези свидетели не са преки свидетели на инцидента, те
преразказват това, което са разбрали от свид.С.Г.. Показанията им са последователни и
непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите О.М.Ш., М.Л.Й., Ю.Д.А.. Тези свидетели са медицинските лица, които
са посетили произшествието и са оказали първа медицинска помощ на пострадалите
от ПТП лица. Показанията им са непротиворечиви и обективни и се подкрепят от
заключенията на съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп и на
комплексната съдебно-медицинска и техническа експертиза.
Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетелите П.И.П., С.Ш. М., С.И.С.. Първите
двама свидетели са поемни лица на огледа на
местопроизшествието, а свид.С. Славчев е присъствал
заедно със свид.П. по време на огледа. Показанията на тази група свидетели са
непротиворечиви, както по между им, така и по отношение на останалите писмени и
гласни доказателства по делото. Тези свидетели, макар и да не са очевидци, са
пристигнали на местопризшествието, непосредствено
след инцидента. Показанията им са точни, последователни и обективни,
кореспондиращи с останалите доказателства по делото, поради което съдът намира,
че следва да ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебната
автотехническа експертиза. Същото е обективно, пълно
и компетентно дадено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото –
протокол за оглед на местопроизшествие и албум съм него, гласни доказателства –
частично с обясненията на подсъдимия и с показанията на свидетелите С.Е.Г., Ю.Д.К.,
Д.Р.Ш., П.С.П., С.К.К., О.А.Р., Г.Й.Д., М.С.А., Г.П.М., С.Б.С., Х.Д.К., П.Т.Т., Н.Х.Г., Й.И.Й., П.И.П., С.Ш. М. и С.И.С..
Съдът кредитира изцяло заключенията на
съдебно-медицинската експертиза за оглед и аутопсия на труп и на комплексната
съдебно-медицинска и техническа експертиза. Заключенията са пълни, обективни и
компетентно дадени, непротиворечиви и изцяло
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК
поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимия В.С.Н.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ
характер, наказуемо по чл.343 ал.1, б.”в” от НК, във вр. с
чл.342, ал.1 от НК, защото:
* обект
на престъплението са обществените отношения свързани с безопасността на
движението по пътищата и обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личността и гарантират правото на живот;
*от
обективна страна подсъдимият В.Н. е извършил фактически действия по управление
на лек автомобил „Мерцедес Е280” с рег. № СА 6223 МР, което съгласно
константната практика на Върховния съд е "всяка една манипулация и
боравене с уредите, приборите и механизмите му";
От събраните по делото доказателства се
установи, че при управлението на лекия автомобил подс.Н.
е нарушил правила за движение по
пътищата, а именно чл.5, ал.1 от ЗДвП,
съгласно който „Всеки участник в движението по пътищата: 1.С поведението си не трябва
да създава опасност за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. С действията си подс.Н. е създал опасност за движението, като е предизвикал
пътнотранспортно произшествие с още два автомобила, като на л.а.“Мазда“
с рег.№ ***** е причинил имуществени вреди. С деянието си подсъдимият е
поставил в опасност живота на М.Р. и здравето на пътуващите в посочения
автомобил – С.Г. и дъщеричката й С. М..
Като водач на
пътно превозно средство подс.Н. е допуснал нарушение
на чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба „Водач, който ще предприеме изпреварване е
длъжен: 2. След като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път
на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение“. Подсъдимият не е
изпълнил задължението, което закона му вменява да се убеди преди да извърши
маневрата изпреварване на л.а. „Мерцедес 290Д“ с рег.№ Н 8884 АТ, че има видимост
и свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване. Той е предприел
маневрата изпреварване непосредствено след друго превозно средство, което също
е извършвало такава маневра по отношение на л.а. „Мерцедес 290Д“ с рег.№ Н 8884
АТ, като по този начин сам се е поставил в ситуация, в която видимостта пред
управляваното от него превозно средство е била ограничена. Преценката му, че
има свободен път на разстояние за изпреварване
и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта на движение, се е оказала неправилна. Водача на л.а. „Мерцедес 290Д“
с рег.№ Н 8884 АТ свид.Д.Ш. е възприел извършваната
от подс.Н. маневра изпреварване като рискова, и предвид движещото се в насрещната лента
превозно средство е бил принуден да намали скоростта на управляваното от него
превозно средство.
Подсъдимият Н.
е нарушил и разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, съгласно който „Водач,
който изпреварва, е длъжен: 2.Когато при изпреварването навлиза в пътна лента,
предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за
превозните средства, движещи се по нея“. Управляваното от подсъдимия
превозно средство при извършваната маневра изпреварване на л.а. „Мерцедес 290Д“
с рег.№ Н 8884 АТ е навлязло в пътната лента на насрещно движещия се л.а.“Мазда“ с рег.№
***** и му създал опасност и пречки за движението по нея. Независимо от
предприетите действие на водача на л.а.“Мазда“ да
намали скоростта на движението му е последвал удар с автомобила, управляван от
подсъдимия.
Подсъдимият е нарушил
забраната за изпреварване на МПС, която е била сигнализирана с маркировка М5
„Двойна смесена линия“ /пресичането, на която е позволено само от страна на
прекъснатата линия/. В посоката на движение на управлявания от подсъдимия
автомобил е била налице непрекъсната линия, видно от протокола за оглед на
местопроизшествие от 27.09.2017 г. Като
е предприел маневра за изпреварване на л.а.“Мерцедес 290 Д“, с рег.№ Н 8884 АТ,
подсъдимият е нарушил и пътен знак В 24, поставен на 120 метра преди мястото на
удара, забраняващ изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош.
Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза произшествието би могло да бъде
предотвратено в случай, че подсъдимият като водач на л.а. „Мерцедес Е 280“ с
рег.№ СА 6223 МР не е допуснал навлизането му в лентата за насрещно движение. В
резултат на предприетата маневра
изпреварване, при наличие на забрана за това, подсъдимият е станал
причина за настъпването на пътнотранспортното произшествие.
В резултат на пътнотранспортното
произшествие е причинена смъртта на пострадалия М. С.Р.. Между
претърпяното ПТП и настъпилата смърт на пострадалото лице е налице пряка
причинно-следствена връзка.
*
субект на престъплението е всяко
наказателно отговорно лице – подсъдимият е бил пълнолетно вменяемо
лице - по време на извършване на деянието е
бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си;
* от
субективна страна - престъплението е извършено от подсъдимия по
непредпазливост във формата на небрежност -
той не е целял и не е предвиждал настъпването на обществено -опасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Подсъдимият Н. е подценил
ситуацията, като е предприел маневра изпреварване в при наличие на забрана за
това, указано с пътна маркировка и с пътен знак.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането на правилата за безопасност на движението по
пътищата от страна на подсъдимия.
По отношение защитната теза на
подсъдимия и неговия процесуален представител: Излага се
довод от подсъдимия, че водача на л.а.“Мазда“ е с
малък шофьорски стаж. Съдът намира, че така изложения довод е неоснователен.
Видно от материалите по делото подст.М.Р. е бил
правоспособен водач от 09.12.2015 г. В конкретния случай пострадалият не е
извършил никакви нарушения на правилата за движение, преценил е ситуацията и е
предприел мерки да намали скоростта на управляваното от него превозно средство,
за да избегне удара с автомобила, управляван от подсъдимия.
От подс.Н. се
излага довод, че е останало неизяснено кой е извадил пострадалия от автомобила,
както и дали са рязани врати на л.а.“Мазда“. Съдът намира, че липсват безспорни доказателства кой точно е
извадил пострадалия от автомобила. От разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели безспорно се установи, че пострадалия е бил изваден от присъстващи на
место лица преди пристигането на екипите на ЦСМП – гр.Шумен и на пожарната. Свид.Ж.М. /братовчед на свид.С.Г./ посочва, че е разбрал, че баща му А. М. Х./починал
на 17.05.2019 г./ е минавал и видял
катастрофата и е помогнал да се извади пострадалия от автомобила. Свид.П.П. в показанията си в с.з.
на 01.04.2019 г. посочва, че 5-6 човека са вадили пострадалия, като са го
изкарали през предно ляво стъкло. Посоченият свидетел е разпитан и в съдебно
заседание на 06.12.2018 г. В показанията си посочва /стр.16 от съдебния
протокол/, че е имало сериозно петно
кръв на асфалта, където бил поставен пострадалия след изваждането и на
седалката на автомобила. Посочения свидетел е поемно
лице при извършения оглед на местопроизшествието, обективиран
в протокол от 27.09.2017 г. и е възприел
лично сочените от него факти.
По отношение на обстоятелството дали са
рязани вратите на л.а.“Мазда“, съдът намира, че
същото е изяснено в хода на съдебното следствие. В показанията си свид.Ю.К., посочва, че гражданска защита са рязали вратата
на автомобила, за да изкарат пострадалия. Свид. Ш.
посочва, че екипа на спешна помощ е извадил пострадалия. Двамата свидетели
посочват, че при изваждането на пострадалия от автомобила не са били в близост
до него. Съдът намира, че в тази част показанията им не се подкрепят от
събраните по делото гласни доказателства. Видно от показанията на свидетелите,
които са посетили местопроизшествието в качеството на служители – автоконтрольори
и пожарникари, се установява, че
действия по отношение на лекия автомобил /рязане или разтягане на части от него/
не се е наложило да бъдат извършвани, тъй като пострадалият е бил изваден преди
пристигането на линейките и автомобилите на пожарната. В подкрепа на техните
показания са и показанията на свид.П.П. и Ж.М..
От подсъдимия се излага довод, че колата
пред него е „възникнала изведнъж“, поради което предприел принудителна маневра
изпреварване. Така изложеното е посочено от подсъдимия в обясненията, които е
дал в хода на съдебното следствие. Съдът при анализа на обясненията му е
изложил доводи, защо не ги кредитира в тази им част, поради което намира, че не
следва да ги преповтаря. Задължение е на водача да контролира непрекъснато
превозното средство, което управлява и да се движи с такава скорост, с която
при внезапно препятствие на пътя да може да намали и да спре управлението на
превозното средство. Изложеното от подсъдимия за принудителна маневра съдът
намира, че има за цел да подкрепи
защитната му теза.
От подсъдимия и неговия защитник – адв.Д. се излагат доводи за липса на пряка причинна връзка
между пътното произшествие и смъртта на постр.М.Р..
Излагат се аргументи, че по седалката и по стъклото на автомобила няма следи от
кръв, че раната /разреза/ в бедрото на пострадалия е в резултат от
непрофесионалното изваждане на пострадалия от автомобила, че ако лицето не е
било извадено по този начин, е нямало да настъпи толкова силна кръвозагуба, че кръвонасяданията под лява мишница са от силното издърпване
на пострадалия, че медицинския екип не е
извършил всички действия по спиране на кръвотечението от бедрото, че не са
направени рентгенови снимки и допълнителни изследвания при аутопсията на
пострадалия. Съдът намира така изложените доводи за неоснователни по следните
съображения: От
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалия е получил
множество наранявания, подробно описани в съдебномедицинска експертиза за оглед
и аутопсия на труп: „СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА-ШИЯ,
ГРЪДЕН КОШ, КОРЕМ-ТАЗ, КРАЙНИЦИ. Контузия на главата и шията: Една разкъсноконтузна рана челно слепоочно в ляво - хоризонтално
разположена; едно плитко охлузване
на кожата над външния край на лявата вежда; едно кръвонасядане на дясната буза под скулата
с плитко охлузване в долния му край; едно
охлузване на долната устна в ляво външно; две охлузвания на ограничена площ в
областта на брадичката; кръвонасядане на меките черепни обвивки под описаната
рана челно слепоочно в ляво;
малък субарахноидален
кръвоизлив челно слепоочно в ляво; необилен
субарахноидален кръвоизлив в дясно теменно и тилно; малък субарахноидален
кръвоизлив в областта
на двете малкомозъчни полукълба, повече в дясно; кръвонасядане около гръбначния стълб по задната страна на гълтача
и хранопровода. Контузия на гръдния кош: едно
ивицовидно кръвонасядане
косо разположено на гръдния кош от лявото рамо към дясното подребрие; фрактура на II ребро в ляво до гръдната кост с кръвонасядане. Контузия на корема и таза: кръвонасядане
и охлузване на
кожата на левия хълбок предно странично; травматично разкъсване на далака; кръвонасядане в
стените на бурса оменталис;
травматично разкъсване на опорака на тънкото черво; две
травматични разкъсвания на опорака на дебелото черво
- зад сляпото на и в областта на сигмовидното черво; хемаскос; фрактура
на лявата срамна кост на таза - горно и долно рамо; травматично
разкъсване на пикочния мехур; фрактура на двете рамена на лявата седалищната
кост; травматично разкъсване на лявата хълбочно-кръстцова
става; счупване на напречните израстъци на II, III, IV и V поясен
прешлен в ляво; голям ретроперитонеален
хематом между бъбрека и таза в ляво, достигащ нагоре до левия купол на
диафрагмата; обилно кръвонасядане
на мастната капсула на левия бъбрек.
Контузия на крайниците: едно
кръвонасядане по вътрешната страна на лявата мишница
-средна трета; една кожна драскотина по
задната страна на лявата предмишница -средна
трета; едно петнисто кръвонасядане
на левия лакът външно; кръвонасядане
в основата на 5-и пръст на лявата ръка задно-вътрешно; едно кръвонасядане и едно охлузване в основата
на показалеца на дясната ръка; една обширна разкъсноконтузна
рана по задната страна на лявото бедро
- косо хоризонтално разположена горе външно - долу вътрешно, разкъсване на
кожата, подкожието и на мускулите от задната мускулна
група на бедрото; счупване на тялото
на лявата бедрена кост; травматичен деколман в същата
област; охлузване на кожата с дъговидна форма по задната
страна на лявото бедро, ивица
неувредена кожа в центъра на охлузването; охлузване с неправилна ивицовидна форма по
външната страна на лявото коляно; три охлузвания едно под друго по
външната страна на лявата подбедрица - горна трета; плитки охлузвания по гърба на лявото ходило; кръвонасядане в основата на палеца на левия крак.“ От
заключението се установява, че всички увреждания
са причинени от действието на твърди тъпи предмети, по
механизма на удар, притискане и триене (за охлузванията). Касае се за високоенергийна травма, каквото може да бъде получена при
ПТП. Непосредствената причина за смъртта на М. С.Р., се
дължи на тежък травматичен и хеморагичен
шок, развил се на базата на тежката съчетана травма, получена при ПТП,
както и на значителна външна и вътрешна (голям ретроперитонеален
хематом) кръвозагуба. Между установените травматични увреждания и настъпилата
смърт е налице пряка причинна връзка.
От заключението на комплексна
съдебномедицинска и техническа експертиза се установява, че най-вероятният
механизъм на получаване на раната по задната повърхност на бедрото на постр.Р. е в
резултат на счупването на бедрената кост по време на удара и разкъсването на
прилежащата мускулатура, подкожие и кожа. По време на
това движение на счупената кост по време на удара се е получил и описаният в
аутопсията „деколман“. Тя е следствие на съприкосновение между двата автомобила и
деформациите, настъпили от удара с голяма степен на отместване на лявата предна
част на л.а.“Мазда“ към вътрешността на купето и
позицията на стоеж на починалия, влязъл
в конкретно съприкосновение с вътрешната част на арматурното табло и лява
предна врата, а не е резултат на извъждането на пострадалия от колата от трети
лица… Според вещите лица при нараняване
и срязване на задната част на подбедрицата, в момента
на извлачване на тялото от предна лява врата или предна дясна част на купето е
следвало да се наблюдава окървавяване на срязващата повърхност. Съгласно посоченото
заключение задната половина на бедрото е добре кръвоснабдена
от множество клонове на бедрената артерия и вена и рана с дълбочина от кожата
до бедрената кост е засегнала и множество кръвоносни съдове. Дълбочината на
раната, която е описана при аутопсията е от мястото на счупване на бедрената
кост, през цялата мускулатура, подкожие и кожа.
В заключението си вещите лица са
посочили, че преобладаваща част от травмите са по лявата половина на
пострадалия. Това съответства на повредите на лекия автомобил, които са
локализирани в предно-лявата част на колата. Тези увреждания са получени по време на удара от съприкосновението
между пострадалия и части от купето на автомобила, при настъпилия първичен удар
на тялото при сближение с вътрешността на преместените части от купето в
сближение, и настъпилия камшичен удар в седалката,
средната колонка и вътрешност на шофьорската врата.
Вещите лица приемат, че непосредствената причина за смъртта на М.Р.
се дължи на тежък травматичен и хомарагичен шок,
развил се на базата на тежката съчетана травма, получена при ПТП, както и на
значителна външна и вътрешна кръвозагуба /голям ретроперитонеален
хематом/.
Видно от посоченото заключение, смъртта
на пострадалия се дължи „не само на кръвозагубата, а и от развилия се
травматичен шок. Установената разкъсно-контузна рана
на ляво бедро е само един от множеството елементи, които дават основание за
поставената диагноза. Времето за нейното настъпване едва ли би се променила
съществено ако раната на бедрото не е била на лице. Естеството и тежестта на уврежданията довели до бързо настъпване на
смъртта в конкретния случай, не са били в степен, която може да се преодолее от
медицински действия. Налице е пряка причинно следствена връзка между
получените травми и настъпилата смърт, без да е налице манифестирането на
елементи, обуславящи медико-биологична характеристика на телесна повреда.“
В съдебно заседание на 14.06.2019 г. при
разпита на вещите лица, изготвили комплексната съдебно-медицинска и техническа
експертиза в.л. доц.д-р В.Д. на стр.6 и 7 от съдебния протокол е уточнил, че
при счупването на лявата бедрена кост на
пострадалия са скъсани венозни съдове, но не е засегнат магистрален
артериален съд, което може да обясни и малкото количество на кръвозагуба от
крака. Вещото лице разяснява, че непосредствено след удара пострадалия е бил
все още жив и можел да извърши движение с крайника си, както и че при
изваждането му от автомобила може да се получат размествания на кости. На стр.9
от съдебния протокол вещото лице е посочило, че няма професионално и
непрофесионално изваждане на пострадал от автомобил, а човека чисто физически
следва да бъде изваден, защото няма как при сгънат крак да се сложи шина или
гипс. На стр.12 от съдебния протокол вещото лице доц.д-р Д. е посочил, че
причината за смъртта се дължи на съчетанието
на травматичен с хомерогичен шок. Уточнява, че е
налице остра кръвозагуба в коремната кухина, а травматичния шок е в резултат на получената съчетана травма. При разпита в съдебно заседание вещото лице
инж.М. на стр.9 от съдебния протокол е разяснило механизма на придвижването на
тялото в автомобила след претърпения
удар. На стр.7 от протокола вещото лице е посочило, че лявата седалка в
автомобила на пострадалия е била с тъмна
тапицерия, като пропиването на кръвта в тъмната част на денонощието
/когато е правен огледа/ не може да бъде
описано така характерно, особено ако няма голям излив
на кръв, който да остави съсирване по повърхността на седалките.
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи безспорен извод, че е налице пряка причинна
връзка между пътно-транспортното произшествие и настъпилата смърт на
пострадалия Р.. Безспорно е установено, че счупването на лявата бедрена кост на
пострадалия е в резултат на удара при ПТП.
Не са налични доказателства, от които да се направи извод, че ако лицето
не е било извадено от автомобила преди пристигането на линейката е нямало да
има кръвозагуби.
По отношение на довода, че медицинския
екип не е извършил всички действия по спиране на кръвотечението от бедрото на
пострадалия, съдът намира за неоснователен. От дежурния медицински екип са
предприети реанимационни мероприятия за стабилизиране
на състоянието му. Пострадалия е предаден в крайно тежко шоково състояние на
дежурния екип в ЦСМП гр.Шумен в 20.05 часа, където е бил консултиран със
специалисти- реаниматор, неврохирург, ортопед и
хирург. Въпреки проведените реанимационни процедури лицето е починало в 20,35 часа. Довода на защитата, че на пострадалия не са
направени рентгенови снимки е неоснователен, той като за времето от 30 минути
преди да настъпи смъртта на лицето, в ЦСМП
са извършени неотложните реанимационни мероприятия и
консулти със специалисти. Като неоснователен следва да се остави и довода, че
при извършената аутопсия не са проведени допълнителни изследвания. Видно от заключението
на съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп №56/2017 г. се
установява, че при аутопсията на трупа на пострадалия Р. е направен външен и
вътрешен оглед от съдебния лекар, като са назначени изследвания и са посочени
получените от тях резултати.
По отношение на довода, че част от
посочените електронни фишове в справката, издадена от ОД на МВР гр.Шумен по
отношение на подс.В.Н. касаят нарушения, извършени от
водачи на служебни автомобили на „Изпълнителна агенция по селекция“ гр.София,
поради което същите са издавани на подсъдимия като представляващ тази
агенция. Съдът намира, че така
направения довод е основателен. От страна на защитата са представени писмени
доказателства, от които се установява, че към посочените в справката дати подс.Н. е бил представляващ на посочената агенция и
служебните автомобили са били управлявани от различни длъжностни лица. От приобщените писмените доказателства,
свързани с управлението на тези служебни автомобили може да се направи
безспорен извод, че част от издадените електронни фишове са за нарушение, които
не са извършени от подсъдимото лице. В справката са посочени 3 бр. наказателни
постановления, издадени по отношение на подсъдимия за нарушения на ЗДвП, които
са влезли в сила. По отношение на същите съдът намира, че от тях безспорно се
установява, че тези нарушения са допуснати от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанието на
подсъдимия В.С.Н. за извършеното от него престъпление съдът прецени следните
обстоятелства:
- степента
на обществената опасност на деянието е висока, предвид на факта, че се
касае за управление на МПС и транспортните престъпления се отличават с висока
степен на обществена опасност.
- степента
на обществена опасност на подсъдимия: от данните за личността му се
установява, че не е осъждан, поради
което съдът намира, че неговата обществена опасност е ниска.
Предвид гореизложеното, съдът констатира
следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия:
·
смекчаващите
отговорността обстоятелства: подс.Н.
е неосъждан към момента на деянието
и към настоящия момент; наличие на добри характеристични данни; с действията си
не е възпрепятствал приключването на воденото спрямо него наказателно
производство;
·
отегчаващи
отговорността обстоятелства: налагани наказания за
нарушения по ЗДвП, за които има влезли в сила наказателни постановления;
Гореизложените обстоятелства мотивираха
съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати като наказанието бъде определено при условията на чл.54 от НК при
превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът
намира, че наказанието следва да бъде определено под средния към минималния размер на санкцията, предвидена в
закона за осъщественото от подсъдимия деяние, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства над отгегчаващите.
Съдът
като взе предвид, че за престъплението
по чл. 343, ал.1, б.”в”, във вр. с
чл.342 ал.1 от НК, към датата на деянието, се предвижда наказание лишаване от
свобода от две до шест години, прие че следва да наложи на подсъдимия Н.
наказание “Лишаване от свобода” в размер
на 3 /три/ години.
Съдът като взе
предвид много добрите характеристични данни по отношение на подс.В.Н.,
активната му трудова дейност, намира че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и без лицето да изтърпява ефективно наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“. Поради изложеното и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 /години/.
Съдът като
съобрази, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, на
основание чл.343 г от НК във връзка
с чл.37 ал.1 т.7 от НК му наложи и
наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца.
Определеният размер на наложените
наказания на подсъдимия съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта,
обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът
счита, че така определените наказания ще въздействат предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
По този начин и с тези наказания, съдът
счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съдът възложи на подсъдимия Н.
деловодните разноски в общ размер на 2184, 47 лв. /две хиляди сто и осемдесет и
четири лева и четиридесет и седем стотинки/, от които по сметка на ОД на МВР
гр.Шумен разноски в размер на 1250,07 лв. /хиляда двеста и петдесет лева и седем стотинки/ и по
сметка на бюджета на съдебната власт – по сметка на Окръжен съд- Шумен разноски
в размер на 934,40 лв. /деветстотин тридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия В.С.Н. да заплати в полза на частния обвинител Р.М.С.
направените от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на
1500,00 лв. / хиляда и петстотин лева/.
Съдът не е сезиран с граждански искове
от наследниците на пострадалото лице.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: