О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 11.06.2020г.в
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
НАДЯ ПЕЛОВСКА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр. дело N 220 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413,
ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, със седалище гр.София,
чрез процесуален представител юрисконсулт А.Б.,
против разпореждане №1038/07.02.2020г.
на Районен съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №272/2020г., В ЧАСТТА МУ, с която
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против П.И.Т. от гр.Враца, за сумата от 79,20 лв., представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
10.11.2018г.-10.07.2019г., за сумата от 594 лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-10.07.2019г.,
както и за сумата от 36,76 лв., представляваща лихва за забава по договор за
допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-03.02.2020г.
В жалбата се
навеждат доводи, че клаузите в договора за допълнителни услуги и в частност
клаузата за заплащане на застрахователна премия, не са неравноправни, тъй като
самите допълнителни услуги се предоставят на заемополучателя само при изрично
негово писмено искане и не са задължителна предпоставка за сключването на
договор за заем. Сочи се, че в качеството му на застрахователен посредник
„Микро Кредит“АД е заплатил застрахователна премия на „Уника Живот“АД, с което
е изпълнил задължението си към длъжника П.Т. да финансира дължимата по договора
за застраховка застрахователна премия. Длъжникът обаче не е изпълнил насрещното
си задължение да върне на „Микро Кредит“АД на равни погасителни вноски, макар
изрично да е заявил желание за сключването на договор за застраховка.
В жалбата се
поддържа също така, че договорът за допълнителни услуги не противоречи на
разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК, тъй сключването му не е условие за
сключване на договора за заем, но самият договор за допълнителни услуги не може
да съществува самостоятелно. Сочи се, че клиентът преценява кога ще се ползва
от допълнителните услуги и при поискването на такива заявителят ще изпълни
задължението си да ги предостави. Сочи се, че в заповедното производство не се
изследват въпросите предоставена ли е реално услугата и поискана ли е от
клиента или не, а само се проверява спорни ли са претендираните вземания.
Моли да бъде
отменено обжалваното разпореждане, както и да му бъдат присъдени разноски по
жалбата в размер на заплатената държавна такса от 15 лв. и юрисконсултско
възнаграждение.
Частната жалба
е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.И.Т. от
гр.Враца.
В т.9 от
заявлението са изброени претендираните от заявителя парични вземания, вкл.
сумата от 79,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги за периода
10.11.2018г.-10.07.2019г.; сумата от 594 лв., представляваща застрахователна
премия по договор за допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-10.07.2019г. и
сумата от 36,76 лв.лихва за забава по договора за допълнителни услуги за
периода от 10.11.2018г.до датата на подаване на заявлението.
Като
обстоятелства, от които произтичат вземанията, в т.12 от заявлението се сочи,
че на 29.06.2018г. между „Микро Кредит“АД и П.И.Т. е сключен Договор за заем №1191-10184201, по силата на
който длъжникът получил в заем сумата от 1000 лв. Сочи се, че условията на
договора се съдържат на лицевата част на формуляра „Искане за кредит“ и
„Договор за заем“, неразделна част от които са и Общи условия. На основание
попълнен и подписан от заемополучателя формуляр-искане за допълнителни услуги,
на 29.06.2018г. между „Микро Кредит“АД и П.И.Т. е сключен и договор за
допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който „Микро Кредит“АД се
задължило да предостави на Тодоров допълнителен пакет от услуги, описани в
приложение №1 към договора, при пакетна цена на услугите в размер на 105,60
лв., платима на 12 месечни вноски, считано от 10.08.2018г. На основание
договора за допълнителни услуги, в качеството му на застрахователен посредник „Микро
Кредит“АД предоставил на заемополучателя финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит“АД застраховка „Защита“ към „УНИКА
Живот“АД. Заемателят се задължил да върне на заемодателя платената от последния
застрахователна премия от 792 лв.на 12 равни месечни вноски, считано от 10.08.2018г. Поддържа се, че длъжника П.Т. има неплатени
погасителни вноски както по договора за кредит, така и по договора за
допълнителни услуги, в т.ч.по застрахователната премия, като размерът на
неплатените вноски е посочен в заявлението. Сочи се, че на 08.03.2019г. е
посписано приложение №1 към Рамков договор на продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г., сключен между „Агенция за събиране на вземания“ООД и
„Микро Кредит“АД, по силата на който вземанията на „Микро Кредит“АД към
длъжника П.Т., произтичащи от договора за заем и договора за допълнителни
услуги, са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземания“АД /сега ЕАД/
Към заявлението
са приложени Договор за заем №1191-10184201/29.06.2018г., погасителен план към договора за заем, Общи
условия към договора за заем, договор за допълнителни услуги от 29.06.2018.,
искане за допълнителни услуги и приложение №1 към договора за допълнителни
услуги.
С обжалваното
разпореждане №1038/07.02.2020г. районният съд е постановил да се издаде заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за поисканите от заявителя главница, договорна
лихва, мораторна лихва и законна лихва по договора за заем, и е отказал да
издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 79,20 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за
периода 10.11.2018г.-10.07.2019г., за сумата от 594 лв., представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода
10.11.2018г.-10.07.2019г., както и за сумата от 36,76 лв., представляваща лихва
за забава по договор за допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-03.02.2020г.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
В
производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на
следните предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи,
респ. за предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния
случай заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения
и искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземането и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършени служебни справки от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията
във въззивната частна жалба са свързани с извършената от заповедния съд
проверка на отрицателните предпоставки
по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Посочената разпоредба предвижда, че не се издава
заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Настоящият
съдебен състав приема, че при действащата към момента законодателна уредба
обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при издаване на заповед по
реда на чл.410 ГПК може да обхване валидността на основанието за издаване на
заповед за изпълнение само в случаите, когато искането се основава на
потребителски договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия
или обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши при
прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези,
при наличието на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е
изчерпателно. Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други
закони и с добрите нрави е вън от предмета на извършваната от заповедния съд
проверка.
В конкретния
случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключени между
страните договор за кредит и договор за допълнителни услуги към заем
№1191-10184201829.06.2018г., по първият от които на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
Предвид
частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща единствено клаузите на договора за допълнителни услуги към
заем №1191-10184201829.06.2018г., касаещи предоставянето на пакет от
допълнителни услуги и застраховането на договора.
С посочения договор
на потребителя се предоставя пакет допълнителни услуги „Комфорт“, включващ
следните услуги: 1. Посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноски;
2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата
сметка на „Микро Кредит“АД; 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на
„Микро Кредит“АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни. Със същият договор за
допълнителни услуги „Микро Кредит“АД застрахова като посредник длъжника П.Т. и
заплаща вместо него застрахователната премия, а длъжникът се задължава да
възстанови на „Микро Кредит“АД застрахователната премия на 12 равни месечни
вноски. Съгласно договора за допълнителни услуги канкретните условия на
застраховката, както и стойността на застрахователната премия са съгласно индивидуална
застрахователна полица, предоставена и подписана от клиента.
При предоставен
кредит от 1000 лева, страните са договорили възнаграждение от 105,60 лева за
пакета от допълнителни услуги, платимо на 12 равни месечни вноски, както и
застрахователна премия от 792 лв., също платима на 12 равни месечни вноски.
Настоящият
съдебен състав намира, че тези договорки пораждат съмнение за наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като не отговарят на
изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие между правата и
задълженията на кредитора и кредитополучателя. От една страна, това е така, тъй
като елементите от пакета допълнителни услуги са договорени като възможности за
предоставяне, но не и като задължения на финансовата институция, а принципът на
справедливост и добросъвестност изисква потребителят да заплаща възнаграждение
за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично ползване на
такава. Що се отнася до застраховката, нейните условия са непълно неясни, като
неясни са също нейната функция, връзката й с двата договора и необходимостта от
посредничеството на заемодателя. Не на последно място, стойността на
застрахователната премия по тази застраховка е твърде висока и като съвкупност
със стойността на пакета допълнителни услуги почти напълно съвпада със
стойността на отпуснатия заем.
При тези
съображения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, ал.2, т.3 и т.15 ЗЗП, което е
достатъчно, за да бъде отказано издаване на заповед за изпълнение на
вземанията, основаващи се на тези клаузи. Доколкото нищожността на
неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност
и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл.146
ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на
ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на
клаузите от договора за допълнителни услуги, като бъдат обсъдени и наведените
доводи във връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет,
еквивалентността на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго
основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
В обобщение
настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва
да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумата
от 79,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-10.07.2019г., за сумата от 594 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 10.11.2018г.-10.07.2019г., както и за сумата от 36,76 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
10.11.2018г.-03.02.2020г.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил
заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД за посочените вземания, поради което този съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен, съобразно мотивите,
изложени в настоящето определение.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1038/07.02.2020г. на Районен
съд-Враца, постановено по ч.гр.дело №272/2020г., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която
е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД-гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.И.Т. от гр.Враца, за
сумата от 79,20 лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги за периода 10.11.2018г.-10.07.2019г., за сумата от 594 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода 10.11.2018г.-10.07.2019г., както и за сумата от 36,76 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода
10.11.2018г.-03.02.2020г.
Определението
не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........