Р Е Ш Е Н И Е
№179
гр.
Търговище, 05.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря СТОЯНКА
ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 202 по
описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл. 197, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Жалбоподателят
сочи, че оспореното решение не е мотивирано и е незаконосъобразно. ПНОМ не съдържа фактически основания за издаването му.
Наложените обезпечителни мерки са наложени без наличие на обезпечителна нужда,
с твърдения, че вземането е погасено по давност. Отправено е искане за отмяна
на оспореното решение и ПНОМ.
В съдебното
заседание по делото упълномощения от жалбоподателя адвокат И. поддържа
становище за липса на мотиви в ПНОМ и в потвърждаващото го решение. Навежда доводи,
че в нарушение на закона обезпечителните мерки са наложени за погасени по
давност задължения. Налага доводи за наличие на задължение за служебно
прилагане на института на давността от страна на органите на НАП. Моли за отмяна на процесното решение и на в ПНОМ. Претендира разноски.
Директорът
на ТД на НАП - гр. Варна, чрез процесуален представител - юрисконсулт С.
оспорва жалбата. Излага становище, че оспореното решение е законосъобразно и
мотивирано, съответно, че оспореното ПНОМ също е законосъобразно. Сочи, че в
случая е била изтекла кратката 5 год. давност, поради което органите на НАП не
са длъжни да я приложат служебно. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира
за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Решение
№ 181/04.10.2023 г. на директора на ТД на НАП – Варна е съобщено на
жалбоподателя на 17.10.2023 г. Жалбата е подадена на 19.10.2023 г. в срока
по чл. 197, ал. 2 ДОПК, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника, че с
оглед издадено Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки изх. №
С230025-024- 0045742/19.10.2023г. правният интерес на жалбоподателя е отпаднал.
В случая жалбоподателят разполага с такъв, тъй като при евентуална отмяна на
административния акт като незаконосъобразен същият ще има право да претендира по
реда на чл. 203 и сл. АПК настъпилите от изпълнението на същия вреди.
След
като разгледа твърденията на страните и доказателствата по делото,
административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу
жалбоподателя А.Р. е образувано изпълнително дело №
*********/2022 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Търговище за неплатени
публични задължения.
С Постановление за налагане на обезпечителни
мерки изх. № С230025-022-0065245/11.09.2023г., издадено от Г. Ст.- старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище е наложен запор върху собствения
на жалбоподателя лек автомобил марка FORD, модел Фюжън, рег. № ...., рама №
WF0UXXGAJU2B80647,
двигател № 2В80647,
година на производство 2003г., мощност 74kw , във връзка с публично задължение,
установено с акт за установяване на публично държавно вземане изх. №
02-250-6500/216 от 24.04.2015г., влязъл в сила на 25.06.2015г. на Държавен фонд
Земеделие. В ПНОМ са изложени мотиви, че във връзка с образуваното изпълнително
дело, събирането публичното задължение ще се затрудни, поради което е
постановено налагане на обезпечителни мерки – ЗАПОР върху гореописания
автомобил.
ПНОМ
е връчено на жалбоподателя на 25.09.2023 г. Подадена е жалба срещу ПНПОМ на 27.09.2023
г. С Решение № 181/04.10.2023 г. на директор на ТД на НАП – Варна е потвърдено
Постановление № С230025-022- 0065245/11.09.2023г., издадено от Г. Ст.- старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище. В мотивите на
решението е изложено, че Постановлението е издадено от компетентен
административен орган, в кръга на неговите правомощия, съдържа всички изискуеми
от закона реквизити и е мотивирано. Прието е за законосъобразно, съобразено е с
изискванията на чл. 196, ал. 1 ДОПК и наличието на правно основание. Посочено е
, че публичното вземане е установено с акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) на Държавен фонд Земеделие, който представлява годно
изпълнително основание съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК. Задължението, което е
обезпечено е било ликвидно и изискуемо. Актът за установяване на публично
държавно вземане е бил връчен на жалбоподателя на 10.06.2015г. по реда на чл.
61, ал. 3 (отм.) АПК. Разпоредбата е отменена от 01.01.2019г., но към момента
на връчване е била действаща, поради което връчването е извършено
законосъобразно на 10.06.2015г. и АУПДВ е влязъл в сила на 25.06.2015г.
изложено е, че жалбоподателят не е погасил задължението си доброволно в
продължение на години. Обоснован е извод, че без наложеното обезпечение
значително ще се затрудни събирането на вземането, като е прието и, че наложената
обезпечителна мярка - запор на лек автомобил е пропорционална на размера на
неплатеното задължение. Задължението не е платено доброволно, подлежи на
принудително събиране и поради това правилно публичния изпълнител е наложил
обезпечителни мерки за събирането му. Квалифицирано е като неоснователно
направеното в жалбата искане за отмяна на обжалваното постановление поради
това, че жалбоподателя не е знаел, че срещу него има образувано изпълнително
дело. В тази връзка са изложени съображения, че със съобщението за доброволно
изпълнение, не се образува изпълнителното дело, а същото се изпраща след като
вече има образувано дело и има само информативен характер, като цели да бъде
уведомен длъжника за образуването на изпълнителното дело, размера на
задълженията и да му се даде възможност да погаси тези задължения доброволно.
Неполучаването на това съобщение не означава, че няма образувано изпълнително
дело.
С Молба
вх. № 9878/02.10.2023г. (на НАП) жалбоподателят А.Р. е поискал от органите на
НАП да признаят вземанията по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на
ТД на НАП Варна, офис Търговище за погасени по давност.
С Постановление за отмяна на наложени обезпечителни
мерки изх. № С230025-024-0045742/19.10.2023г. издадено от Г. Ст.- старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище е отменена наложената с
ПНОМ № С230025-022 - 0065245/11.09.2023г. обезпечителна мярка ЗАПОР на МПС.
С Разпореждане
за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 ДОПК с изх. № С230025-035-0313777/19.10.2023г. издадено от Г. Ст.- старши
публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Търговище е прекратено
производството по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа на ТД на НАП
Варна, офис Търговище.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
В
случая, както постановлението за обезпечителните мерки, така и потвърждаващото
го решение са издадени от компетентни органи и в кръга на предоставената им
материална и процесуална компетентности. Решението на ответника е издадено в
срока по чл. 197, ал. 1 ДОПК. С оглед разпоредбата на чл. 197, ал. 1 - 3 ДОПК в
настоящото производство съдът преценява законосъобразността на самото
постановление за налагане на обезпечителни мерки. В тази връзка съдът намира,
че то е издадено в предписаната от закона форма – аргумент от чл. 196 ДОПК,
като съдържа посочените в ал. 1 реквизити.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно
или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Безспорно е, че жалбоподателят
не е погасил задължението си доброволно, поради което правилен и обоснован е изводът
на решаващият орган, че без наложеното обезпечение значително ще се затрудни
събирането на вземането. Правилен е и изводът му, че обезпечителната мярка -
запор на лек автомобил е пропорционална на размера на неплатеното задължение.
Правомощията
на съда при обжалване на наложените обезпечителни мерки са регламентирани в
нормата на чл. 197, ал. 3 ДОПК,
като отмяната на мерките е поставена в зависимост от наличието на следните
условия - представяне от длъжника на обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание, или не са спазени изискванията за налагане на
предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.
По
делото липсват доказателства по чл. 197, ал. 3 ДОПК, а
и не се твърди да е дадено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова
гаранция или държавни ценни книжа.
Не
се констатират нарушения и на процесуалноправните норми. Следва в тази връзка
да се посочи, че нуждата да се обезпечи изпълнението на конкретно публично
вземане възниква поради опасността публичният изпълнител да не открие в деня на
изпълнението секвестируеми права на длъжника, годни да удовлетворят публичния
взискател. Ето защо в нормата на чл. 195, ал. 2 ДОПК е посочено, че обезпечение
се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането
на публичното задължение. В конкретния случай, налагането на мерките е основано
именно на обстоятелство, че ще бъде затруднено събирането на публичното задължение,
и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на
длъжника, т. е. органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл.
195 ДОПК. В процесното постановление за налагане на обезпечителни мерки са
изложени мотиви в тази насока, основани на събраните доказателства по
преписката, с оглед изискването възведено в чл. 196, ал. 1, т. 3 ДОПК. В тази
връзка следва да се посочи, че процесната обезпечителна мярка е наложена на
основание разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ДОПК, регламентираща случаите на
налагане на обезпечителни мерки на установено по размер и изискуемо публично
задължение. В настоящия случай, противно на твърденията на жалбоподателя, тези
предпоставки са били налице при налагане на обезпечителната мярка и в постановлението
на публичния изпълнител са изложени мотиви в тази насока. Както правилно е
приел публичният изпълнител, в процесния случай е налице установено и изискуемо
публично вземане на длъжника Р., в общ размер на 942,71 лв., в т. ч. лихва в
размер на 429,60 лв. и главница в размер на 513,11 лв. по изпълнително дело № *********/2022
г.
Така,
към момента на постановяване на процесното постановление, без всякакво съмнение
са били налице предпоставките за налагане на обезпечителни мерки, тъй като е
било налице установено и изискуемо публично вземане на длъжника по изпълнително
дело № *********/2022 г., непогасено в законоустановения срок за доброволно
изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, субсидиарно
приложим на основание препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, именно това е
моментът на преценка за законосъобразността на административния акт. Съгласно
изричното правило на посочената норма, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.
В
тази връзка по отношение на възражението на жалбоподателя, че са погасени по
давност публичните задължения, за събирането на които са наложени
обезпечителните мерки, както и във връзка с доводите на процесуалния му
представител, че органите на НАП е следвало служебно да приложат института на
давността, съдът намира следното:
Неоснователни
и в несъответствие с разпоредбите на чл. 171 – 174 ДОПК са съображенията на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. И., че с изтичането на краткия
давностен срок по чл. 171, ал. 1 ДОПК възниква задължение за органите по
приходите и тези на НАП служебно да приложат института на погасителната
давност. Съгласно чл. 171, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Съгласно ал. 2 с.з., с изтичането
на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено; вземането е
предявено в производство по несъстоятелност; е образувано наказателно
производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на
публичното задължение; изпълнението е спряно по искане на длъжника и е подадена
жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. В ал. 3 на чл.
171 ДОПК е предвидено лихвите за публичните вземания да се погасяват по давност
с изтичането на сроковете за главното вземане посочени ал. 1 и 2, независимо от
начина на погасяване на главницата.
В
случая е безспорно, че по отношение публичните вземания установени с Акт за
установяване на публично държавно вземане изх. № 02-250-6500/216 от
24.04.2015г. е приложим 5 – годишния давностен срок посочен в чл. 171, ал. 1 ДОПК, като този по ал. 2 все още не е изтекъл. Съгласно чл. 173, ал. 1 ДОПК
погасените по давност вземания се отписват, като ал. 2 от същия член предвижда
служебното отписване на вземанията да се извършва само по отношение погасените
с изтичането на 10 – годишния давностен срок. Следователно за публичните вземания,
за събирането на които е наложена процесната обезпечителна мярка, срокът по чл.
171, ал. 2 ДОПК все още не е бил изтекъл към момента на налагането ѝ,
респ. за публичния изпълнител не е съществувало задължението да ги отпише
служебно.
Погасителната
давност е материалноправен институт, но това не означава, че с изтичане на
давността се погасява самото публично вземане. Разпоредбата на чл. 171 ДОПК,
практически преповтаря по съдържание и смисъл тази в чл. 110 ЗЗД. И в двете се предвижда, че с изтичане на давността се
погасяват вземанията, но в теорията и практиката категорично се приема, че не
се погасява материалното право относно вземането, нито съответното му
задължение да се плати определена парична сума, а се погасява правото да се
иска принудително осъществяване на паричната претенция. Такъв извод се следва и по арг. на чл. 174 ДОПК, чиято разпоредба изрично повелява, че не подлежат на връщане доброволно
платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок,
включително отписаните по реда на чл. 173 ДОПК. Дори при изтекла давност
публичното задължение продължава да съществува, а длъжникът го дължи.
Възможността да бъде платено обаче, е ограничена до неговото доброволно
плащане. За да се осъществи ефектът на погасителната давност, е необходимо от
страна на длъжника да бъде проявено активно поведение. Това поведение се
изразява с извършването на правно релевантно действие – възражение за изтекла
давност. Възражението за изтекла давност може да бъде процесуално или
извънпроцесуално, но и в двата случая, обективирането му задължава органа по
изпълнението да съобрази последиците от давността. Понеже давността е институт
на материалното право, ефектът от настъпването ѝ възниква с момента в
който е направено възражението за изтекла давност.
В
случая се установи, че жалбоподателят е обективирал възражението си за погасяване на вземането по
давност с молбата от 02.10.2023г. при което изпълнителното дело е прекратено от
публичния изпълнител на 19.10.2023г. Това обаче е станало след постановяване на
оспореното постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С230025-022-0065245/11.09.2023г. Както вече се посочи, съгласно чл. 142, ал. 1 ДОПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Погасителната давност е материалноправен
институт, поради което има пряко отношение към законосъобразността на
административния акт. Предвид това, че възражението за изтекла давност е релевирано
след постановяване на оспореното ПНОМ, обективирането му от длъжника е без
значение за преценката относно законосъобразността на акта, тъй като е
извършено след издаването му. Ето защо и наведените в тази връзка възражения от
страна на жалбоподателя, са неоснователни.
С
оглед на изложеното обжалваното решение и потвърденото с него постановление за
налагане на обезпечителни мерки са издадени в съответствие с процесуалните и
материалните изисквания на закона и не страдат от твърдените от жалбоподателя
пороци. Поради това жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора и предвид че ответникът е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство което, е извършено от упълномощен юрисконсулт искането е
основателно. Нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК е
приложима при определяне размера на юрисконсултското възнаграждение при
оспорване на актове издадени по реда на ДОПК различни от ревизионните актове, а
не нормата на чл. 161, ал. 1 ДОПК –
в този смисъл е решение по адм. дело № 13662/2017 г. на ВАС и определение по
адм. д. № 3319/2018 г. на ВАС. На основание чл. 78, ал. 8,
вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 144 АПК,
поради това, че делото не е с фактическа и правна сложност, следва на ТД на НАП
– Варна да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в минималния предвиден
размер съгласно чл. 24 от НЗПП, а
именно 100 лева, която сума следва да се заплати от жалбоподателя.
Воден
от горните мотиви, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК,
Административен съд – Търговище,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Р.,
ЕГН **********. адрес: *** срещу Решение № 181/04.10.2023г. на Директор на ТД
на НАП Варна с което е оставена без уважение подадената него жалба срещу
Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230025-
022-0065245/11.09.2023г., издадено от Г. Ст.- старши публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна, офис Търговище по изпълнително дело № *********/2022 г. по описа
на ТД на НАП Варна.
ОСЪЖДА А.М.Р., ЕГН **********.
адрес: *** да заплати в полза на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване, на основание чл. 197, ал. 4 ДОПК.
СЪДИЯ: