Решение по дело №403/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 30
Дата: 9 март 2020 г.
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20193000000403
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер 30/09.03.               Година  2020                  Град Варна

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Варненският апелативен съд                       Наказателно отделение

На шестнадесети януари                  Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          Павлина Димитрова  

                            ЧЛЕНОВЕ:           Румяна Панталеева

Десислава Сапунджиева

 

съдебен секретар Соня Дичева

прокурор Станислав Андонов

като разгледа докладваното от съдия Панталеева

НДВ № 403 по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството пред въззивния съд е по реда на чл.420, ал.2, вр.чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по искане на осъдения П.Й., чрез адвокат В.М.,***, за възобновяване на ВНОХД № 166/2019 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с чието решение е потвърдена присъдата по НОХД № 500/2018 г. на Районен съд Силистра,     и връщане на делото за ново разглеждане от първата или въззивната инстанция.

С присъда № 180/14.05.2019 г. по НОХД № 500/18 г. на Районен съд Силистра, потвърдена при въззивната проверка, осъденият П.Й. е бил признат за виновен, като съизвършител с брат си Й. Й., в причиняване на тежка телесна повреда – постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, на пострадалия Димитър Тодоров, и на основание чл.128, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК му е било наложено наказание две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

От фактическа страна с влезлите в сила съдебни актове е било прието за установено, че на инкриминираната дата двамата подсъдими са нанесли побой на пострадалия, предизвикан от битов спор в две ромски общности, като всеки от тях го е удрял на различни места по главата и тялото при използването на дървени пръти, както и с ръце и крака. В резултат пострадалият Д.Т.получил множество увреждания, най-сериозните от които покриващи медикобиологичните критерии за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

 

Искането за възобновяване е частично основателно.

Оплакването, че при наличието на противоречиви доказателства фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, не отговаря на действително установимото по делото. Некоректно е и позоваването на подобно твърдение от въззивното решение, тъй като контролната инстанция изрично в съответния пасаж е визирала оправдателната част на присъдата, а не обстоятелствата, обсъждани в искането за възобновяване.

Не може да бъде споделено също така оплакването, че присъдата почива единствено на обясненията на осъдения П.Й.. Взети са предвид също показанията на свидетеля Щ.Т., който е потвърдил, че удари е нанасял всеки от двамата подсъдими, „…с едни пръчки там…“, че са го удряли и двамата подсъдими многократно е заявил и самият пострадал. В подкрепа са също наличните по делото две веществени доказателства – една дръжка на сап и едно парче дърво, по които има следи от кръв, а вещото лице съдебномедицински експерт е потвърдило, че нараняванията могат да бъдат причинени с всяко едно от тях. Телесната повреда е резултат от нанесения побой, в който активни действия по нанасянето на удари са извършвали и двамата осъдени, и това е безспорно въз основа на съвкупната оценка на целия доказателствен материал, а не само от обясненията на П.Й.. Това, че не е налице пълно съвпадение в някои от детайлите, изнесени от свидетелите и осъдените, не води до неяснота по съставомерните факти, и е обяснимо с интелектуалното им ниво и социално развитие. 

Не отговаря на действителността твърдението, че П.Й. не знае добре български език, респ. че не винаги е разбирал какво го питат, тъй като същият е със завършен осми клас и дори успешно положен изпит за правоспособност да управлява МПС. От отразеното в протоколите при проведеното съдебно следствие не се потвърждава верността и на твърдението, че другият осъден – Й. Й., поради затруднения със слуха, не е чувал задаваните му въпроси. Подкрепящи данни за така наведените обстоятелства по отношение и на двамата осъдени не са установени и при провежданите им съдебнопсихиатрични експертизи.

Основателно е оплакването за несправедливост на наложеното наказание на осъдения П.Й., в частта на постановеното ефективно изтърпяване на наказанието му лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Тъй като условията за приложение на чл.66, ал.1 от НК са били налице, районният съд е обосновал решението си в обратния смисъл с възприетите от него нанесени два удара в областта на главата на пострадалия и с факта, че само навреме извършената операция е препятствала достигането на по-тежък престъпен резултат. Отказът да бъде приложен чл.66, ал.1 от НК не е бил коментиран от въззивния съд, което очевидно е било обусловено от разбирането му за проявен „либерализъм“ при определяне на наказанията.

Подходът на районния съд при решаване на въпроса следва ли да се приложи чл.66, ал.1 от НК е неправилен, защото значението на своевременната медицинска намеса като животоспасяващ фактор е отчетено веднъж вече при определяне на телесната повреда като тежка. При липсата на други конкретни белези за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, именно характеристиките на част от уврежданията като такива, които без висококвалифицирана медицинска помощ неминуемо и за кратко време биха довели до смърт, са обусловили приложимия материален закон – чл.128, ал.1 от НК, а в този случай, съгласно забраната по чл.56 от НК, е недопустимо отчитането на същото обстоятелство и като отегчаващо.

Съгласно закона и съдебната практика, при вземане на решение по чл.66, ал.1 от НК водещо е значението на индивидуалната превенция за конкретния подсъдим. Осъденият П.Й. е в млада възраст – 23 годишен към датата на деянието, трудово ангажиран, в последствие сключил граждански брак и станал баща на дете, родено 2018 г., признал вината си и проявил последователна процесуална добросъвестност пред съда, дори когато последният неоснователно му отказал решаване на делото в благоприятната диференцирана процедура при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, в последната си дума изразил съжаление за стореното и проявил критичност. При тези данни становището на съдебните инстанции по същество, че осъденият П.Й. може да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави единствено и само чрез ефективно изтърпяване на наказанието, се явява необосновано и несъответно на целите на наказателната репресия, защото с оглед на критериите по чл.66, ал.1 от НК, сред които законодателят акцентира преди всичко на поправянето на осъдения, няма обстоятелства по делото, които да налагат това.

 

Така изложените констатирани пороци засягат както първоинстанционната присъда, така и решението на контролния окръжен съд, всеки от двата акта само досежно произнасянето по наказанието на осъдения П.Й., и са поправими чрез възобновяване на въззивното производство с изменение в неговите рамки на постановената първоинстанционна присъда в частта й по чл.301, ал.1, т.3 и т.5 от НПК, поради което и на основание чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 166/2019 г. на Окръжен съд Силистра и ИЗМЕНЯ присъда № 180/14.05.2019 г. по НОХД № 500/18 г. на Районен съд Силистра в частта на наказанието лишаване от свобода на П.Й.Й., чието изпълнение, на основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок ПЕТ ГОДИНИ.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: