РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 21.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на шести декември през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4910 по описа за 2015 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49
от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Ищцата Л.И.И. твърди в исковата молба, че от 2009 г. страда от сърцебиене,
разтреперване на крайниците, повишена потливост, нервност, лесна уморяемост.
След консултация с ендокринолог, и установени възли на щитовидната жлеза, е
насочена за оперативно лечение във В.М.А.(ВМА). На 12.04.2011 г. е постъпила за лечение в
Клиниката по ендоскопска хирургия към ВМА. Поставена и е диагноза „възли на
щитовидна жлеза втора степен“. На 13.04.2011 г. е оперирана от д-р Г.Г., като и
е направена операция за отстраняване на щитовидната жлеза, чрез
видеоасистенция, за която е разбрала от предоставената след операцията
медицинска документация. Поддържа, че още първия след операцията започнала да
получава задух, не можела да диша. Твърди, освен това, че не могла да говори,
нямала глас, което е установено от д-р З., специалист „УНГ“, която е извикана
за консултация. На 14.04.2011 г. оплакванията от задух продължили, ищцата
дишала чрез кислородна маска, загубата на глас прогресирала. На 15.04.2011 г. е
направена консултация с невролог, който е установил че има следтравматично увреждане
на възвратните ларингеалени нерви, което е потвърдено и от специалист „УНГ“, с
препоръка за наблюдение. Въпреки това, ищцата е изписана на 19.04.2011 г., с диагноза
пареза на гласните връзки двустранно, вследствие на следтравматично увреждане
на възвратните ларингеалени нерви.
Ищцата сочи, че поради факта, че не е била запозната с
възможността да настъпят рискове, свързани с извършената операция, нито с
възможността да има някакви странични ефекти, е приела да бъде оперирана.
Поддържа, че поради причиненото й по време на операцията прекъсване на
ларингеалните нерви , не може да говори и диша нормално. Оплакванията продължавали да се задълбочават, не се чувствала пълноценен
човек и не е могла да извършва обичайните си ангажименти. Ищцата сочи, че в
резултат на причиненото по време на операцията, изпитва силно затруднение да си
поема въздух, постъпвала е неколкократно по спешност в УМБАЛ „Царица Йоанна –
ИСУЛ“, където са и направили трахеотомия и оттогава диша през канюла поставена
отпред на гърлото й. На подобна болезнена интервенция се е подлагала вече шест
пъти. Липсата на инервация, вследствие прекъсване на двата нерва след
операцията във ВМА, води до образуване на съединителна тъкан, която стеснява
ларинкса й, води до затрудняване в дишането и невъзможност да говори. Това
състояние влошава не само качеството й на живот, но и се явява постоянна и
прогресираща заплаха за живота й, защото поставената тръбичка е предпоставка за
чести инфекции. Всички лекари, които са я лекували са категорични, че повече
няма да може да диша и говори нормално, поради необратимата трамвматична
увреда. Ищцата сочи, че са нарушени редица разпоредби в Закона със здравето,
свързани с осигуряване на качествена медицинска помощ и свързани с даването на
информирано съгласие от нейна страна.
Счита, че и е извършена некачествена операция по отстраняване на
щитовидната жлеза, а освен това е неадекватно
и недостатъчно следоперативното лечение и наблюдение. Поддържа че увредата е
необратима и е причинена от служители на ответното лечебно заведение.
Ето защо, Л.И.И., моли на основание чл. 49 ЗЗД,
ответникът ВМА да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди, в резултат на
некачествено извършена операция на 13.04.2011 г., при която са прекъснати
ларингеалените й нерви, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба – 15.04.2015 г. до окончателното плащане.
Ответникът
В.М.А.оспорва исковата молба по основание и размер, като
сочи, че операцията е била наложителна в този си обем поради високите стойности
на туморните маркери, показателни за евентуално развитие на рак на щитовидната
жлеза, като приоритет е на първо място спасяване на живота на пациента. Сочи,
че често след цялостно отстраняване на щитовидната жлеза, поради травма в
областта на операцията е налице затруднено дишане. Във връзка с
хоспитализацията в КЕП ищцата е подписала информирано съгласие за планова
операция – Клинична пътека: Оперативни процедури върху щитовидната и паращитовидни
жлези, с голям и много голям обем и сложност от 12.04.2011 г. Поддържа се, че
изрично в информираното съгласие е посочено какво представлява и каква е целта
на хирургичното лечение, както и възможността за настъпване на усложнения,
включително, и че при операцията е възможно увреждане на гласовите нерви.
В отговора се поддържа освен това, че стойностите на
туморните маркери при ищцата са два пъти на нормата, като при прегледа в КЕХ е
установена силно уголемена щитовидна жлеза, с множество възлови образования и в
двата лоба на жлезата. Именно пълното премахване на жлезата, крие риск от увреждане
на ларингеалните нерви двустранно, но в случая основното е, да се спаси живота
на пациента, поради евентуално развиващ
се рак на щитовидната жлеза. В конкретния случай, след проведена оперативна
интервенция, която е извършена съгласно изискванията за добра медицинска
практика, е настъпило усложнение. Поддържа се, че настъпилото при ищцата
усложнение, обаче не е резултат на „хирургично прекъсване/срязване“ на ларенгиалните нерви, а ако това е станало,
трахеята ще бъде трайно затворена, в хода на операцията, за което в случая няма
медицински данни. Възможна причина за настъпилото усложнение при ищцата е оток,
притискане или възпаление на ларенгиалните възвратни нерви след операцията.
Принципно увредата на гласа е известно усложнение след хирургия на ендокринната
жлеза, като шансът един или двата ларингеални нерви да бъдат трайно увредени е
около 1 %. Поддържа се, че операторът д-р Г.е с голям опит в ендокринната
хирургия и е извършил за 5 годишен период 524 операции на щитовидната жлеза с
всякакъв обем и сложност.
Третото лице помагач на страната на ответника „З.А.“ АД, оспорва
исковата молба, по основание и размер. Оспорва наличието на застрахователно
покритие по смисъла на общите условия на застраховка „Професионална
отговорност“.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Отговорността по
чл. 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, е чужди действия, с които е причинено пряко
деликтно увреждане, при следните предпоставки: възлагане на работа от
ответника; деяние на изпълнителя; вреда; причинна връзка между деянието и
вредата; деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод
изпълнението на същата; вина на извършителя /която се предполага/. Възложителят
на работа отговаря по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от негови работници и
служещи при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно из между тях е причинил тези вреди.
Представено е по
делото информирано съгласие за планова операция (л.
52), подписано от ищцата, на 12.04.2011 г.
Съгласно
заключението на медицинска експертиза от 18.11.2019 г.,
изготвена от вещо лице невролог, Л. и И.И. е постъпила в Клиниката по ендоскопска хирургия на 12.04.2011 г.,
ИЗ № 9689 от същата дата, с оплаквания от сърцебиене, треперене на ръцете,
нервност, лесна уморяемост, които оплаквания са били с давност от 2009 г. В
предоперативната епикриза от 13.04.2011 г. е отбелязано, че на „клиничен
колегиум е взето решение за оперативно лечение“, като няма данни за обсъждано
консервативно лечение. От приложения медико - диагностичен план е видно, че се
касае за пациентката е с вероятна диагноза: Струма нодоза и диференциална
диагноза - Кистаденома на щитовидната жлеза. Карцином на щитовидната жлеза. Към
него е цитирано проведено утразвуково изследване, с данни за разнокалибрени
нодозни възли в жлезата. Според заключението, въпреки че животът на пациентката
не е бил непосредствено застрашен, влошеното й здравословно състояние и
възможността според диференциалната диагноза заболяването да е злокачествено,
са наложили да бъде хоспитализирана без отлагане, но не е била спешен пациент.
Според вещото лице, парализата на мускулите на гласните
връзки и ларинкса настъпва, когато нервните импулси към ларинкса са прекъснати.
В резултат на това се нарушават фонацията, дишането и преглъщането, като
причините могат да бъдат различни: туморни образувания, вирусни инфекции,
неврологични заболявания, интоксикации, както
и травматична увреда в областта на шията. Нараняване на ларингеалните
нерви при рискови интервенции, като операция на щитовидната жлеза и
хранопровода, също могат да доведат до дисфункция на гръкляна. Частичното
затруднение на функциите се нарича пареза и е с продължителност между 6 и 12
месеца, според някои автори до две години, след което преминава н трайно
състояние на парализа. В тези случаи е налице промяна в качеството на гласа,
дрезгавост, шумно дишане, задавяне, аспирация на храна или течност и риск от
аспирационна пневмония. Предвид данните
за многократни последващи хоспитализации на ищцата, във връзка с такива оплаквания
и проведена спешна трахеостомия, е налице вероятност от задълбочаване на
състоянието от пареза към парализа. Предвид давността на увредата, най-
вероятно състоянието на ищцата е дефинитивно увредено.
От съдебномедицинската експертиза от 24.09.2021 г.,
изготвена от вещо лице хирург в „УМБАЛЕ „Акад. Ив. Пенчев“ ЕАД, се установява следното:
Поставянето на предполагаема
диференциална диагноза - карцином на щитовидна жлеза изисква наличие на УЗТ, ТУ
маркери, КАТ на шия и по възможност тънко - иглова биопсия. Всички тези
изследвания могат да бъдат направени амбулаторно преди постъпване за оперативно
лечение. При приемането на ищцата работната диагноза описана в ЛИЗ и приетото
на клиничен колегиум решение е вероятен злокачествен тумор на щитовидната
жлеза, който изисква срочно оперативно лечение. Диагнозата нодозна струма II
степен е поставена в последствие от трайното хистологично изследване. При
диагноза нодозна струма II степен няма абсолютни индикации за цялостно
отстраняване на щитовидната жлеза. Такива са налице при диагноза
карцином на щитовидната жлеза. Съгласно
заключението, при съмнение за рак на щитовидната жлеза е желателно да се
подходи към оперативна интервенция в срочен порядък. Изследванията, които
подкрепят или отхвърлят това съмнение при пациентката Л.И. са извършени амбулаторно
и са приети за достоверни от ВМА. По делото няма данни да е извършена тьнкоиглена
биопсия под ехографски контрол във ВМА, като според вещото лице, извършването
му няма абсолютна информативност. Изследването с Доплер може да даде информация
за наличие на нови кръвоносни съдове, които кръвоснабдяват предполагаем тумор,
само ако има такива. Има много тумори, при които не могат да бъдат намерени,
такива кръвоносни съдове. При нормална УЗТ на щитовидна жлеза може да има
Доплер програма, която да покаже има ли такива съдове. Такова изследване на
пациентката Л.И. е правено, но няма отразени данни за Доплер в представената
документация в ЛИЗ. Според предоставената документация - КАТ, ЯМР и
сцинтиграфия, такива изследвания в КЕХ
на ВМА не са извършени.
При постъпване на ищцата във ВМА са
изследвани: кръвна група, ПКК, биохимия, хемостаза, урина, ЕКГ, рентгенография
на бял дроб, УЗТ на щитовидна жлеза, тиреоидни хормони. Съмненията за рак на
щитовидната жлеза се явяват от повишените туморни маркери, изследвани
амбулаторно, с които тя постъпва в КЕХ. Изследваният калцитонин /туморен маркел/, с
който ищцата е приета в КЕХ не е отразено какъв е (базален или стимулационен).
Повишението на базалния калцитонин може да бъде предизвикано и от други фактори,
не само от рак на щитовидната жлеза. В представената документация няма данни
какво изследване на калцитонин е правено. Калцитонинът не е единствен туморен
маркер за рак на щитовидната жлеза. Той насочва съмненията към фоликуларен
карцином на щитовидната жлеза (тумор на С - клетките). Повишението му не е
сигнификантно за папиларен рак на жлезата. Повишеният калцитонин е насочващ критерий, за
да приеме диагноза рак на щитовидната жлеза и да се пристъпи към оперативно
лечение, съответстващо на такава диагноза.
В представената документация има
данни за ехографско изследване и повишени данни за калцитонин, а също и
заключение от ендокринолог, че болната се насочва за оперативно лечение. Извършената
на Л.И.И. операция е тиреоидектомия. Абсолютна индикация за извършването й е
рак на щитовидната жлеза. При диагноза нодозна струма II степен също е желателно да се пристъпи към оперативно
лечение, тогава когато ендокринологьт прецени.
Според предоставената документация
няма данни за извършване на гефрир по време на оперативната интервенция. Визуалното
идентифициране и проследяване на рекурентния нерв е стандарт при операции на
щитовидната жлеза. Интра - оперативният невромониторинг, при операции на
щитовидната жлеза означава инструментално проследяване на целостта и функцията
на рекурентния нерв. Неговото използване спомага за съхранение на анатомичната
цялост и електрофизиологичното състояние на нерва. В оперативния протокол не е
описано извършване на такъв мониторинг. Прилагането на този мониторинг би
спомогнало за избягване увреда на нерва. Парезата на Nervus laringeus inferior (recurrens) в хода на операцията е предотвратима тогава, когато
оперативната находка позволява, като предотвратяването й не винаги има
отношение към оперативната техника.
От заключението на съдебномедицинската
експертиза, изготвена от вещо лице „УНГ“, се установява следното: Nervus
laryngeus inferior (recurrens) (възвратен ларингеален нерв) дава двигателна инервация на всички вътрешни
мускули на ларинкса, които отварят и затварят тласната цепка (рима) и адаптират
опъването на гласните струни (връзки); този нерв инервира и m. crycoarytenoideus posterior - единствения ларингеален мускул отварящ
гласните връзки; увреждането двустранно на ларингеалния нерв клинично се
проявява със слаб глас (дисфония) или пълна загуба на гласа (афония) и
затрудняване на дишането - диспнея, особено при физическо усилие, шумно дишане,
неефективна но дразнеща кашлица, нарушаване на рефлекса за гадене/повръщане и
по този начин задавяне при хранене или прием на течности, понякога задавяне и
от преглъщането на слюнката.
Двустранното увреждане
на възвратния ларингеален нерв предизвиква стридор (шумно дишане) и почти пълна
загуба на говора поради парамедианната позиция на двете парализирани гласни
връзки - поради нарушената инервация на ларингеалните мускули те
не могат при фонация (гласообразуване) да се срещнат в срединната линия на
ларинкса. Това състояние може да бъде диагностицирано с помощта на
ларингоскопия- индиректна, с помощта на огледалце, и директна- с помощта на
флексибилен фобро-ларингоскоп. От медицинската документация, се установява, че парамедианното положение на
гласните връзки е документирано още в ранния следоперативен период в записките
на д-р З. - 14.04.2011 г. и доц. Д.18.04.2011 г. (в копието от ЛИЗ от ВМА - София,
КЕХ на Л.И.И., за периода 12.04.2011 г. - 19.04.2011 г.), както и в следващите
епикризи от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, I УНГ с профил Онкологични заболявания
на Л.И.И., от 2011, 2012, 2018 г.
След операцията, основните оплаквания на пациентката, които са
настъпили и се повтарят периодично, са отразени в епикризите от СБАЛ по
Белодробни болести „Св. София” и от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, I УНГ с профил „Онкологични
заболявания“ на Л.И.И. в последвалите операцията години. Като водещи оплаквания
в наличните анамнези и статуси от епикризите са посочени задуха - периодично
проявяващ се, при простуда често, кашлица, отделяне на обилно количество
храчки, стридор. При настъпила двустранна парализа (след период от 6 до 12
месеца парезата се отчита в специализираната УНГ литература като парализа на
възвратен ларингеален нерв се налагат провеждане на значителни мерки за подобряване
комфорта на пациентите, като гласова терапия, ларингеалните процедури за
реинервация след травматично прекъсване възвратен ларингеален нерв се прилагат (не рутинно) в някои световни
медицински центрове, като в България не се правят такива хирургични
интервенции. Всички медиализиращи оперативни техники се прилагат само при
едностранна парализа, прилагането им при двустранна парализа би намалило
просвета на тласната цепка, стеснен първоначално от двустранното парамедианно
положение на парализираните гласни струни и би компрометирало значително
дишането на пациентите. По тази причина такива оперативни техники са
противопоказани и не са правени при Л.И..
При настъпила двустранна парализа на възвратен ларингеален нерв,
парамедианно разположените гласни връзки значително намаляват въздушния поток
при дишане и това налагат провеждане на трахеотомия - временна или постоянна, с
поставянето на трахеостомна канюла; това дава възможност дишания въздух да не
преминава през стеснения ларинкс. Заедно с трахеотомията са възможни
микроскопски ларингеални оперативни интервенции с цел разширяване просвета на
тласната цепка. На Л.И.И. е направена операция, отразена в
епикризата от УМБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ”, I УНГ с профил Онкологични заболявания
от 08.03.2012; тогава е направена трахеотомия и МЛХ (микроларингохирургия) с
аритеноид - хордектомия с лазер. В последствие, като усложнение, в ларинкса са
настъпили сраствания, които са наложили ревизия на ларингеалната операция -
отстранени сраствания и поставен „кил” (тефлонова пластина, фиксирана с конци
през кожата за предпазване от сраствания) -епикриза от УМБАЛ „Царица
Иоана-ИСУЛ”, I УНГ с профил – „Онкологични заболявания“ на Л.И.И., от
14.01.2018 г. Две седмици след тази операция, се е наложило отстраняване на
„кила“, поради скъсването на един от фиксиращите конци (епикриза от УМБАЛ
„Царица Йоана- ИСУЛ”, I УНГ с профил „Онкологични заболявания“).
Свидетелят Н.П.М.заявява, че познава Л.И. във връзка с
организирането на гражданска инициатива „Българска асоциация на пенсионерите“
от 2007 г., като след операцията Л.И. е загубила гласа си, преди това не е имала
проблеми с гласа си. Когато има
събирания, сега и е много трудно да общува.
Свидетелят Д. П.А.(съпруг на по-голямата й дъщеря), сочи че я е посетил след операцията във ВМА,
контактувала е само с очи. След тази операция, предвид усложненията е
проговорила на по-късен етап, като отначало е шепнела, като са сложили канюлата
е започнала да разговаря по-нормално. След операцията се е затворила в себе се, дори сега не иска да
излиза от в къщи, а преди това е била много контактна. Често и се налага да
ходи в болница, за смяна на канюлите, свидетелят я е карал, два пъти (веднъж в Пирогов, веднъж в ИСУЛ), защото не
е могла да си поема въздух. Не може да каже, че в момента говорът и е нормален,
повече е като хъркане, което е
неразбираемо.
От събраните по делото писмени доказателства и
съдебномедицински експертизи, се установява, че на първо място не са извършени
всички необходими изследвания в пълен обем (тьнкоиглена биопсия КАТ, ЯМР и
сцинтиграфия, не е направен гефрир по време на операцията), обуславяващи
като абсолютна индикация извършването на тиреоидектомия. Отделно от това, не са взети необходимите мерки (няма данни за интра - оперативният невромониторинг), за да не бъдат
засегнати и увредени ларингеалните нерви. Безспорно
по делото се установи, че в пряка- причинно следствена връзка с извършената
операция във ВМА, Л.И. е получила усложнение - двустранното увреждане на възвратния
ларингеален нерв, като ирелевантно е дали е налице механично прекъсване
директно по време на операцията, което съдът приема за по-вероятно от данните, или
за усложнение в постоперативни период в резултат от операцията. В подкрепа на
този извод, е и посоченото в съдебно
заседание от 06.12.2021 г., от вещото лице „УНГ“ , че не е възможно фиброзни промени
в тъканите (съединителна тъкан, която сама по себе се е вследствие на
една оперативна интервенция) да доведат до прекъснат нерв.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за здравето, като пациент всеки има право на сигурност
и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на
лечението му, всеки пациент
има право на достъпна и качествена
здравна помощ, както и на повече от едно медицинско становище относно
диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването. Въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът приема, че отговорността на ответника В.М.А., следва да бъде ангажирана, като настоящият състав счита, че са
нарушени в случая разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за
здравето, като извършената операция е
некачествена, тъй като при нея е увредена ищцата, и то дефинитивно. Нарушение
на чл. 86, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, във връзка с информиране на
ищцата за операцията, по настоящето производства, не се установи.
Двустранното нарушаване
на възвратния ларингеален нерв води до шумно дишане, афоничен глас, като пациентите трябва често да си поемат дъх
по време на говор, което води до често задавяне и кашлица при преглъщане на
храна, течности и слюнка, затруднено дишане. Проявлението на тези усложнения при
ищцата, безспорно се установяват от показанията на свидетелите и медицинската
документация, още повече че ищцата може да диша единствено с поставена канюла (тръбичка) и многократно е постъпвала по
спешност за трахеотомия. Свидетелката Ж.Р.А., дъщеря на ищцата, сочи че след
операцията във ВМА през 2011 г., майка й е изписана в недобро състояние.
Парализирани са гласните й струни и до досега страда. От обществено ангажиран човек,
се е превърнала в затворен човек, не може да контактува, включително и с внука
си, много често боледува, задушава се и често посещава спешни центрове. Тази
парализа води до невъзможност да се отворят гласните струни и при едно възпаление на гърлото, тя спира да
диша. Състоянието е нелечимо.
Съгласно чл. 52 ЗЗД и установения принцип на справедливост
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразявайки тежестта
на увредата, дефинитивния й характер и нейните последици за качеството на живот
на ищцата, настоящият състав намира, че сумата от 50 000 лв. представлява
обезщетение, което е съотносимо с търпени болки и страдания от Л.И.И.. Искът
следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 15.04.2015 г.
Относно разноските
На ищцата следва да бъдат присъдени разноски
за възнаграждение за адвокат, в размер на 1 250 лв., съобразно
представения договор за правна защита и съдействие от 01.04.2015 г.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
СГС, разноски за експертизи, в размер на 500 лв., платени от бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.М.А., гр. София, ул. „******,
представлявана от генерал - майор проф. В.М., д.м.н., да заплати на Л.И.И., ЕГН
**********,***, представлявана от адв. М.П.,***, офис 2, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 от ЗЗД, сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляда лева),
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, под формата на болки и страдания, в резултат на
некачествено извършена операция на 13.04.2011 г., при която са увредени ларингеалените
й нерви, ведно със законна лихва от 15.04.2015 г. – датата на депозиране на
исковата молба до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА В.М.А., гр. София, ул. „******, представлявана от генерал
- майор проф. В.М., д.м.н, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Л.И.И.,
ЕГН **********,***, представлявана от адв. М.П.,***, офис 2, сумата от 1 250 лв., представляваща разноски
за възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА В.М.А., гр. София, ул. „******, представлявана от генерал
- майор проф. В.М., д.м.н, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 500
лв., за разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на
З. „А.“ АД, ЕИК ******, трето лице
помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: