ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
гр. София, 06.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Частно
наказателно дело № 20241110212062 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба от Я. Р. Д. против постановление на СРП от
20.06.2024 година, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 238/2023 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр.
45973/2023 г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Жалбоподателят твърди, че прекратяването е неоснователно. Веднъж
твърди, че не следвало да се разглеждат писмени доказателства, събирани по
друго дело, но впоследствие многократно цитира факти и показания на
разпитани свидетели по него. Оплаква се, че не била призована и разпитана С.
Крумова, която той е посочил на разследващите органи като очевидец на
ситуацията, довела до резултата, предмет на делото. Освен това счита, че е
налице самоуправство с оглед действията на Дор., целящи да не бъде допуснат
жалбоподателя в жилището си, което не е обсъдено от прокурора. Излага
съображения, че М. Георгиева била съучастник на Дорохин в
противоправните действия срещу него. Освен че не била разпитана в
качеството на свидетел С. Крумова, не били разпитани и полицейските
служители, посетили мястото след подадения сигнал на тел. 112, които по
другото дело били заявили, че не са видели следи от бой, сбиване, разхвърляне
на апартамента, които да говорят за нападение. Жалбоподателят иска от съда
да постанови решение, с което да отмени постановлението на прокурора за
прекратяване на ДП и да върне същото за повторно разглеждане, за да бъдат
събрани показанията на свидетеля Крумова.
Съдът, след като прецени събраните по досъдебното производство
доказателства и изложените в жалбата доводи, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Жалбата срещу постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство е процесуално допустима, като подадена от лице
с активна процесуална легитимация – пострадал от деянието, предмет на
наказателното производство, в надлежна форма и в законоустановения за това
срок по смисъла на чл. 243, ал. 4 НПК.
Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 30.08.2022 г. в гр. София, ж. к.
Дружба, на Я. Д. е причинена средна телесна повреда.
В хода на разследването е безспорно установено, както е приел и
прокурорът в своето постановление, че на 30.08.2022 г. около 20.00 ч.
свидетелите А. Д. и М. Георгиева се намирали в апартамент на адрес: гр.
София, ж. к. Дружба, бл. 224, вх. Б, ет. 4, ап. 39. Апартаментът бил семейна
собственост на жалб. Д. и съпругата му към онзи момент – М. До.-Д.а, която е
и сестра на свид. Ал. Дорохин. Двамата се намирали там по молба на м Д.-Д.а,
която била в чужбина с дъщеря си. Жалб. Д. и Мария Д.-Д.а били в процес на
развод, като процесният апартамент бил семейното им жилище, като вещите в
него били семейна имуществена общност, която подлежала на разпределение
при развода. Според свид. Мария Д.-Д.а жалб. Д. вече бил изнесъл част от тези
вещи без да е налице разпределение, поради което тя се опасявала, че при
отсъствието й Д. ще изнесе още от общите вещи, поради което помолила брат
си да пази апартамента, като му предоставила ключ от него. По тази причина
свид. Ал. Дорохин пребивавал в апартамента, като с него била приятелката му
Марина Га.
Около 20.00 ч. на посочената дата 30.08.2022 г. жалб. Д. решил да посети
семейното жилище, в което вече не пребивавал постоянно, и се натъкнал пред
входната врата на свид. Д, който тъкмо бил излязъл отвътре на етажната
площадка, за да проверява за наличието на кутии и кабели за интернет, като
провеждал телефонен разговор със служител на мобилен оператор. Жалб. Д.
се ядосал, че посочените лица се намирали в жилището, поради което
нападнал свид. Дорохин и го ударил с юмрук в лицето – лявата скула. От
удара свид. Дорохин паднал на земята, след което жалб. Д. го ритнал в
областта на таза от ляво. Свид. Георгиева се опитала да преустанови
нападението над свид. Дорохин, при което жалб. Д. я хванал силно за ръката.
През цялото време жалбоподателят крещял и отправял закани към двамата
свидетели. Георгиева видяла, че не могат самостоятелно да преустановят
конфликта, поради което набрала тел. 112, а свид. Дорохин съобщил на
оператора за случващото се. След обаждането на тел. 112 жалб. Д.
преустановил ударите по свид. Дорохин, но продължил да заплашва и удря по
мебелите в апартамента, в т. ч. и по керамичен плот на кухнята, до идването
на полицейски служители. След намесата на полицията Д. тези действия на Д.
били преустановени, като полицаите разпоредили на свид. Дорохин и
Георгиева да напуснат апартамента. В последствие жалб. Д. посетил болнично
заведение – УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ поради болки в дясната ръка, където
било констатирано счупване на пета предкиткова кост на дясната му ръка,
2
което според заключението на изготвената СМЕ му е причинило трайно
затруднение в движението на десния горен крайник за срок по-голям от 30
дни, т. е. средна телесна повреда. Изготвена е допълнителна тройна СМЕ
относно механизмът на причиняване на телесното увреждане, според чието
заключение възможният механизъм е при нанасяне на юмручен удар на друго
лице или при удар върху твърд тъп предмет с широка повърхност, какъвто е и
кухненския керамичен плот. Вещите лица са категорични, че такова счупване
не може да се получи при притискане на ръката от врата, тъй като в такъв
случай характерът на счупването би бил друг, както и задължително следва да
има мекотъканни увреждания в областта на дланта, каквито не са описани в
медицинските документи, и не се съобщават от свидетелите, включително и
жалб. Д.. За този извод дори не са нужни специалните знания на вещите лица,
доколкото обикновената житейска логика и опит са достатъчни за тази
преценка, но така или иначе е налице и тройно експертно заключение в тази
посока.
Прокурорът е възприел идентична фактическа обстановка, при която
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че деянието не съставлява
престъпление.
Прокурорът е мотивирал акта си, като е приел, че с оглед заключението
на тройната СМЕ твърденията на Д., че ръката му била притисната от Дорохин
с вратата и така е получил травмата, не отговарят на истината. Макар и да не
посочил директно, прокурорът е приел, че жалб. Д. сам си е причинил
травматичното увреждане, характеризирано като средна телесна повреда,
поради което не е налице деяние по чл. 129 от НК, доколкото за него е
необходимо телесната повреда да е причинена другиму, което в случая не е
налице.
Съдът намира, че прекратителният прокурорски акт следва да бъде
потвърден. Безспорно е установено, че свид. Дорохин не е нанасял удари по
дясната ръка на жалб. Д., както и безспорно е установено, че счупването на
костта от ръката му обективно е невъзможно да бъде причинено от притискане
с врата. Във връзка с това, следва да се отбележи, че освен посоченото от
вещите лица, че при такава ситуация следва да има мекотъканни увреждания
по ръката, каквито не са установени нито в медицинските документи, нито в
свидетелските показания, включително и от самия жалбоподател, такъв
механизъм е невъзможен и поради обстоятелството, че при такова притискане
на ръката, каквото твърди жалбоподателя, ударът би следвало да понесе най-
изпъкналата (дебелата) част от дланта, която е при палеца, показалеца и
евентуално средния пръст (от първа до трета предкиткови кости), а не пета
кост, която е при малкия пръст, където е на практика най-тясната (слаба) част
от дланта. Ето защо посочения от жалб. Д. механизъм на получаване на
увреждането е невъзможен от обективна страна. В тази връзка и искането му
за разпит в качеството на свидетел на посочено от него лице, за което на доста
по-късен етап твърди, че се намирало зад него по стълбите и било възприело
3
притискането на ръката му от вратата, се явява безпредметно, доколкото не
това е реалния механизъм, по който му е причинена травмата.
Относно твърдението му за наличие на данни за друго престъпление –
самоуправство, изразяващо се в опит на свид. Дорохин да не го допусне в
апартамента, съдът намери следното:
Престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК не е осъществено от обективна
страна. Субект на това престъпление може да бъде само страна по някакво
имуществено правоотношение или неин представител. В конкретния случай
между жалбоподателя и свид. Д не е налице никакъв правен спор.
От друга страна, изпълнителното деяние по чл. 323, ал. 1 от НК се
изразява в осъществяване на едно оспорено от другиго, действително или
предполагаемо притезателно право. На първо място правото трябва да е
оспорено, а то не е. Притезателно право е субективно право, което дава власт
на неговия носител да изисква от останалите субекти извършването или
неизвършването на нещо. В конкретния случай свид. Дорохин се е намирал в
апартамента, допуснат от един от собствениците му и по негово искане. Дори
и да се приеме, че е направил опит да не допусне жалб. Д. да влезе вътре
(което не е доказано по делото), това действие не би могло да се приеме като
самоуправство, тъй като не е последица от правен спор между двамата.
Правото на собственост на Д. не е било нарушено, като полицейските
служители са отстранили свид. Дорохин и Георгиева от имота веднага след
неговото искане.
Отделно от изложеното, както е посочил и самият жалбоподател, за тези
действия, които той намира за самоуправни, е подал друга жалба и по нея е
образувано друго производство, с именно такъв предмет, поради което
разглеждането на тези обстоятелства в настоящото производството би довело
до нарушаване на принципа „ne bis in idem“.
С оглед на всичко гореизложено, съдът прие, че следва да бъде
потвърден атакувания прокурорски акт, като на практика не е налице
изменение в правните основанията за прекратяване на наказателното
производство, тъй като те са същите – деянието не съставлява престъпление.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 20.06.2024 година, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
238/2023 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. 45973/2023 г. по описа на СРП,
образувано за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя Я. Р. Д. и на
СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред СГС в 7-
4
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5