Решение по дело №170/2018 на Окръжен съд - Бургас

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер 42                          Година 2020,19.06.                            Град Бургас

 

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА                                        

 

Бургаски окръжен съд                                                        Граждански състав

На     трети февруари                                     Година две хиляди и двадесета

В  публичното заседание в следния състав:

                                                    

                                        Председател:Антоанета Андонова – Парашкевова                                         

                                                Членове:  ………………………………………                                                      

                             Съдебни заседатели:     ……………………………………...

 

Секретар Цветанка Арнаудова

Прокурор

като                     разгледа                докладваното              от           съдията

търговско     дело номер   170   по   описа          за         2018             година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

   Ищецът „Аджибадем Сити Клиник Специализирана Болница за Активно Лечение по Кардиохирургия Бургас“ ООД /СБАЛК/, ЕИК *********, със седалище и адрес  на управление: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 73 чрез Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и КО“, с адрес: Гр. София, ул. „Петър Парчевич“ № 27, е предявил против Национална здравноосигурителна каса,  БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим „ № 1 искове за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 743 953,25 лева, представляваща сбор от подробно описани суми по следните договори: Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г., Допълнително споразумение № 42/14.05.2016 г. към Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.,Договор за извършване на амбулаторни процедури № 021882/14.05.2016 г., Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017 г. и Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882/05.05.2017 г., както и законната лихва върху всички претендирани главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.  Ищецът твърди, че една част от вземанията, произтичат от сключен между него и ответника Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г., ведно с Приложение № 1 „Списък на специалистите, оказващи медицинска помощ по КП“ и Приложение № 2 „Стойност на дейностите, медицинските изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания, в условията на болнична медицинска помощ“. Посоченият договор влязъл в сила от 01.01.2015 г., като към него били  сключени и допълнителни споразумения за изменение на клаузите му и за изменение на приложенията към него. Ищецът сочи основните права и задължения на страните по договора, които според него са от съществено значение за претенцията му.  Съгласно клаузите на договора, ответникът се задължил да заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена болнична помощ по клинични пътеки, които цени на  клиничните пътеки са съгласно Договор № РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. за приемане на обеми и цени на медицинската помощ за 2015 г. между НЗОК и БЛС (обн., ДВ. бр. 5 от 2015г., в сила от 01.01.2015 г.), както и вложените при изпълнение на клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, утвърден с Решение на НС на НЗОК РД-НС-04-61/10.06.2014 г. По отношение на цените за медицински изделия договора бил изменен с допълнително Споразумение от 07.04.2015 г. Било уговорено между страните, плащаният да се извършват до 30-ти число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност. Ищецът твърди, че в изпълнение на възложените му задължения ежедневно отчитал в рамките на процесния период 01.04.2015 г. - 31.03.2016 г, по съответния ред и в съответния обем, оказаната от него болнична помощ, предмет на Договорите, което отчитане било извършвано по електронен път в информационна система на НЗОК – т.нар. Персонализирана Информационна Система – ПИС. Ищецът сочи, че през горепосочения период ответникът му изпратил месечни известия, съдържащи отхвърлената от заплащане медицинска дейност по клинични пътеки и медицински изделия, вложени при изпълнение на клинични пътеки и съответните основания за отхвърляне, като основанията за отхвърляне били изрично регламентирани от договора. Ищецът уточнява, начина по който се определяли стойностите за болнична медицинска помощ по клинични пътеки, като сочи, че те се определяли като обща стойност по сключени от него договори. Тези пределни стойности били определени от РЗОК, която определяла стойността за дейностите за болнична медицинска помощ към договорите с изпълнителя на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната РЗОК годишна обща стойност. В сключеният между страните договор като основание за отхвърляне на плащането било предвидено условието дейността да надвишава стойността по чл. 42 и Приложение № 2 от Договора. Тази клауза била променена със сключено допълнително споразумение на 07.04.2015 г., съгласно което ищецът не можел да отчита с финансово-отчетни документи, дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложения № 2 към сключените от него договори. Със същото споразумение било въведено и основание за отхвърляне на заплащането на приложените лекарствени продукти и медицински изделия, заплащани извън стойността на КП, в случай на отказана за заплащане дейност на основание чл. 32, ал. 13, т. 6 от договора. Договорът регламентирал още, че ищецът не може да отчита с финансово-отчетни документи, дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложения № 2 към сключените от него договори.  Излагат се по – нататък фактически твърдения от ищеца, че поради настъпили промени в действащото законодателство и неприемането на Национален рамков договор за медицинските дейности за 2016 г., страните в производството сключили Допълнително споразумение № 42/14.05.2016 г. към Договора за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г., с което изменили клаузите на Договора за КП. Било предвидено това споразумение да влезе в сила от 01.04.2016 г. С него се преуреждали вида на извършваните от ищеца дейности по оказване на медицинска помощ по клинични пътеки, гарантирани от бюджета на ответника, както и част от правата и задълженията на страните по сключения договор. Съгласно клаузите на споразумението, ответникът се задължил да закупува и заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена болнична помощ по клинични пътеки, като цените на КП се определяли в Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, публикувано в ДВ, бр. 25 от 31 март от 2016 г., в сила от 01.04.2016 г., с изключение на §2, ал. 1, т. 1 и 2, и били възпроизведени в Допълнителното споразумение от 14.05.2016 г. По отношение на медицинските изделия било договорено, ответникът да закупува и заплаща на ищеца вложените при изпълнение на определени КП медицински изделия от списъка по чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10 от 2009 г. Запазен бил редът за отчитане на извършените дейности от ищеца, но било променено съдържанието на подаваните от него отчети. Останало  непроменено и задължението на ответника да заплати извършената и отчетената от ищеца дейност до 30-то число на месеца, следващ отчетния, както и задължението му след окончателна обработка на календарния месец да изпраща на ищеца месечни известия по електронен път, съдържащи отхвърлената от заплащане дейност и съответното основание за отхвърляне. Такива известия за отхвърлената от заплащане дейност били изпратени от ответника за периода 01.04.2016 г. - 31.03.2017 г., като съдържали и съответните основания за отхвърляне. Били въведени правомощия на РЗОК Бургас в месечните известия да посочва дейностите и медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложения № 2 към Договора за КП, които надвишавали рамките на стойностите и обемите, определени в споразумението. В случаите когато било определено, че дейността по КП надвишава месечната стойност, приложените по нея медицински изделия, също се определяли като надвишаващи стойностите за съответния месец и подлежали на отхвърляне. Пределните стойности и обеми били определяни от РЗОК Бургас по нормативно установен ред и правила, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната РЗОК годишна обща стойност на разходите за здравноосигурителни плащания и договорените годишни обеми на видовете медицинска помощ. В сключваните от директора на РЗОК договори с изпълнителите на БМП се определяла месечна стойност по видове дейности. Ищецът не можел да отчита с финансово-отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща месечните стойност в част Б на приложения № 2 към  сключените от него договори. Било уредено още, че дейностите и медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец, се определят по реда на последно извършена по време дейност, за целия случай на лечение на пациента.

Друга част от претендираните от ищеца суми произтичали от сключен между него и ответника Договор за извършване на амбулаторни процедури № 021882/14.05.2016 г., ведно с приложения към него и допълнителни споразумения към договора за изменение на клаузите му и приложенията му. Съгласно клаузите на договора, същият влизал в сила от 01.04.2016 г. По силата на този договор ищецът се задължил да оказва на здравноосигурени лица и на лицата по §8, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2016 г., медицински дейности по приложение № 7 към чл. 1 от Наредба № 2 от 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейностти, гарантирани от бюджета на НЗОК и посочени в приложение № 12 „Амбулаторни процедури по Решението“, които били възпроизведени в договора. Ответникът от своя страна се задължил да закупува и заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена медицинска дейност по амбулаторни процедури, като цените на процедурите били посочени в договора. Сочи се от ищеца и начина на разплащане между страните на извършената и отчетена дейност, като редът за отчитането бил идентичен с реда, предвиден в Допълнителното споразумение № 42/14.05.2016 г., включително било регламентирано и съдържанието на електронните отчети. В посоченият договор също както и в предходния било предвидено ответникът да изпраща на ищеца месечни известия по електронен път, съдържащи отхвърлената от заплащане дейност и съответното основание за отхвърляне. Такива известия за отхвърляне били налични за процесния период 01.04.2016г. – 31.03.2017 г. Основанията за отхвърляне на заплащането били идентични с тези предвидени в  горепосоченото Допълнително споразумение от 14.05.2016 г. Месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определяли като обща месечна стойност по всички сключени от ищеца договори с РЗОК Бургас. Посочва се от ищеца, че в случаите когато дейността по амбулаторна процедура била определена като надвишаваща месечната стойност, приложените по нея медицински изделия, също се определяли в месечните известия, като отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец. Както и по горепосоченото споразумение, ищецът не можел да отчита с финансово-отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща месечните стойност в част Б на приложения № 2 към сключените от него договори, а дейностите и медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложения № 2 към договора, се определяли по реда на последно извършена по време дейност, за целия случай на лечение на пациента.

Ищецът претендира заплащането от ответника и на суми, произтичащи от договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970 от 05.05.2017г. и Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г. Твърди се, че и двата договора влизали в сила от 01.04.2017г. По първият договор ищецът бил поел задължението да оказва на определен от договора кръг от лица медицинска помощ по КП, посочени в договора, а ответникът се бил задължил да закупува и заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена медицинска помощ по клинични пътеки, цените на която били определени съгласно НРД за МД за 2017 г., възпроизведени и в договора. Ответникът поел и задължението да закупува и заплаща на ищеца вложените при изпълнение на определени клинични пътеки медицински изделия от списъка, съставен от НЗОК. Списъкът съдържал медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ, и стойността, до която НЗОК заплаща за всяка група. Било предвидено още, заплащането от ответника да се извършва до 30-о число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена дейност. По вторият договор страните уговорили, ищецът да оказва болнична помощ по амбулаторни процедури, описани в него на посочени в същия лица, а ответника да закупува и заплаща на ищеца договорената, извършена и отчетена медицинска дейност по амбулаторни процедури, по цени съгласно НРД за МД за 2017г. Нямало промяна в сравнение с предишни сключени между страните договори, относно срока за заплащане на извършената и отчетена дейност, както и относно редът за отчитане на дейността, като електронните отчети подавани от ищеца следвало да бъдат с посочено в договора съдържание. Било предвидено и задължение за РЗОК Бургас да изпраща по електронен път на ищеца месечно известие, съдържащо отхвърлената от заплащане дейност, лекарствени продукти и/или медицински изделия, заплащани от НЗОК извън стойността на клиничната пътека и/или амбулаторна процедура, и съответните основания за отхвърляне, като за процесния период, ищеца е получавал такива известия. В сключените между страните договори били уредени и основанията за неплащане на отчетената дейност, като се предвиждало при  надвиши стойностите за съответния месец в приложение № 2 от Договорите, ответникът отхвърля тази дейност за заплащане, а тези пределни стойности за ищеца били определени от РЗОК по ред, регламентиращ  разпределени по месеци суми, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК за съответната РЗОК годишна обща стойност. Месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, се определяли като обща месечна стойност по всички сключени от изпълнител на БМП договори. Било предвидено още ищецът да може да отчита с финансово- отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определената месечна стойност за първите два месеца на отчетните периоди с до 3 % спрямо определените стойности за съответния месец в приложения № 2 към сключените договори, като в този случай следвало да компенсира превишението в рамките на общият размер на определените тримесечни стойности за извършване на дейността. Тази договореност била изменена с Допълнително споразумение от 28.06.2017 г., в сила от 20.06.2017 г., по силата на което ищецът не можел да отчита с финансово-отчетни документи, дейности на стойност, надвишаваща стойностите в Приложение № 2. В случаите, когато дейността по клиничната пътека или амбулаторната процедура била определена като надвишаваща месечната стойност, приложените по нея медицински изделия, също се определяли в месечните известия от РЗОК, като отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец.

Ищецът твърди, че е изпълнил коректно и в срок задълженията си по всеки от процесните договори, въпреки това не бил получил заплащане за извършената и отчетена от него медицинска дейност на обща стойност от 1 570 394,00 лева. Заявява, че в нарушение на клаузите на договорите РЗОК Бургас бил отхвърлил месечни известия подадени от ищеца и не бил заплатил извършена и отчетена от него дейност, като сочи, конкретно по всеки един договор какви суми и за какви дейности не са заплатени. Основанието за отхвърляне на извършената и отчетена от ищеца медицинска дейност било - надвишаване на месечната стойност. Твърди се от ищцовата страна, че били налице всички условия за плащане от страна на ответника НЗОК на претендираните суми, по реда на съответния договор, с изключение на условието извършената и отчетната от ищеца дейност по клинични пътеки и процедури, както и вложените и отчетени от ищеца  медицински изделия да са в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 на съответния договор. Заявява се, че при извършени финансови и медицински проверки на лечебното заведение по изпълнение на процесиите договорите не били констатирани нарушения при оказването на болнична помощ от страна на ищеца. Посочва се, че при неизпълнение в срок на задължението на ответника да заплати на ищеца извършената и отчетена дейност, дължи законна лихва за забава за просроченото време, която в случая сумата по просрочените задължения възлиза в общ размер от 173 559,25 лева. Заявява се, че ищецът бил поканил ответника да изпълни задължението си за заплащане на извършените дейности през 2015 г. и през януари-март 2016 г., както и че бил информирал РЗОК Бургас за надвишаването на месечните стойности за дейностите по клинични пътеки и амбулаторни процедури, предмет на процесиите договори и многократно бил настоявал за увеличение на определените месечните стойности, предвид сезонната натовареност и обстоятелството, че е единствената специализирана кардиологична болница в региона. На тези свои покани и писма, ищецът нямал отговор. Изрично се уточнява, че стойностите по Приложения № 2 на процесните договори не са увеличавани с допълнителни споразумения. Развити са от ищеца подробни съображения за правната регламентация на правата на здравноосигурените лица, като се изтъква, че спорът между страните касае основателността на отказа на РЗОК Бургас да заплати на ищеца предоставената от него медицинска помощ от основния пакет на здравни услуги, предмет на процесните договори и гарантирани от НЗОК.Сочи се, че законът дава право на здравноосигурените лица срещу задължението им да заплащат здравноосигурителни вноски, да получат медицинска помощ, като изберат лечебно заведение и лекуващ лекар. Изтъква се и аргумент, че разпоредбите на Националния рамков договор 2015 не въвежда лимит и не освобождава РЗОК Бургас от задължението да заплати оказана медицинска помощ. В тази връзка се позовава и на чл. 52 от Конституцията, съгласно който гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване. В тази връзка счита, че установяването на ограничения и лимити със законови и подзаконови разпоредби е в противоречие с посочената конституционна норма. Позовава се на постановени решения от Конституционния съди и други съдилища. Поради изложеното се твъди, че клаузите на процесиите договори, регламентиращи основания за отказ от плащане надвишаване на стойностите по Приложение № 2, а именно: чл. 32, ал. 13, т. 6 Договора за КП, чл. 31, ал. 12, т. 7 от Договора за КП 2017, чл. 35, ал. 12, т. 7 от Договора за процедури 2017 са нищожни поради противоречие с чл. 52, ал. 1 на Конституцията и с добрите нрави. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

Предявените  искове са   с правни основания в чл. 79,ал.1 от  ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът Национална здравноосигурителна Каса,  БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим „ № 1, чрез процесуалния си представител гл. юк. Станислава Костадинова оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че за процесните договори са налице специални нормативни актове, регулиращи статута им, както и основните правила, принципи и условия при които се сключват. Сочи се, че за неуредените в тях въпроси се прилага Закона за здравното осигуряване, Националния рамков договор и други актове, които дерогират приложението на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите. Излага търдения, че ответникът, чрез директора на РЗОК сключва договори с изпълнители на болнична медицинска помощ за закупуване на видовете медицински дейности в рамките на утвърдените за съответната РЗОК стойности. Месечните стойностите по видове дейности се определяли за всеки изпълнител в приложение №2 към съответния дотовор. Заявява се, че за ответника не съществува задължение да заплати на ищеца претендираните суми, тъй като те са над определените стойности на медицински дейности съгласно договора. Посочва се, че за ответника е налице задължение да заплаща извършената и отчетена по съответния ред дейност по договора, но само в рамките на предварително определените стойности по него. Твърди, че по процесните договори е заплащал добросъвестно извършените и отчетени медицински дейности до размера на договорените между страните стойности. В тази връзка се оспорват твърденията на ищеца за нищожност на клаузи от процесните договори с които се определят лимити на стойностите за медицински дейности като се посочва, че тези стойности са определени в съответствие с Законите за бюджета на НЗОК за съответната година и са обвързани с бюджетните средства на ответника. Посочва се, че законът вменявал в задължение на ответника да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени в националните рамкови договори и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година. По тази причина във всеки от договорите била предвидена клауза, съгласно която стойностите по финансовоотчетните документи, представени от изпълнителите на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК не следва да надвишават размера на стойностите, определени в Приложение №2 към индивидуалния договор на изпълнителя. Оспорва се и твърдението на ищеца, че посочените клаузи от договорите са в противоречие с добрите нрави. В тази връзка се заявява, че такова противоречие, представлява извършването/изработването на нещо, което не е уговорено и съответно искането за плащането му въпреки противоречието му с императивни норми. Според ответникът правото на медицинска помощ на здравноосигурените лица не е оправдание за извършване на дейност над определената месечна стойност, чийто обем се определя нормативно. Прави се преглед на нормативната уредба, относно регламентацията на стойностите за разходи на медицинска помощ за здравноосигурени лица, като се сочи, че тази нормативна уредба има императивен характер и правилата й са обусловени от обстоятелството, че бюджетът на НЗОК не е неограничен, а е в определени рамки, в които НЗОК администрира. По нататък ответникът разглежда клаузите на всеки един от процесните договори, като посочва предмета на договора и поетите от страните права и задължения и обосновава тезата си, че е заплатил на ищеца цялата договорена дейност, до стойностите уговорени във всеки един от договорите. По отношение на договор № 020970/19.02.2015 г. се сочи, че било предвидено задължение на РЗОК  да информира изпълнителите на болнична медицинска помощ /БМП/ за достигнатото изпълнение на съответните месечни стойности. Предвидено било в договора след достигане на лимита на съответните месечни стойности, изпълнителят да формира листа на чакащите за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, като за случаите на спешна диагностика и лечение изпълнителят можел да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност на разходите за дейностите в БМП за сметка на: стойностите в приложение № 2 от индивидуалния договор за следващите месеци от тримесечието, в размер до 5 на сто от стойността за съответното тримесечие, или до 5 на сто от утвърдените стойности за следващото тримесечие, като тази възможност не се допускала през четвъртото тримесечие. Посочените промени в стойностите по договорите се договоряли между изпълнителя и директора на РЗОК в срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец. Допустимо било по изключение, при особено тежки или сложни случаи по медицински показатели, както и случаи, свързани с форсмажорни обстоятелства, изпълнителят да информира незабавно директора на съответната РЗОК с писмо, в което излага мотиви за заплащане. В този случай решение за заплащането им се вземало при наличие на бюджетни средства от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС. Изтъква се от ответника, че претенцията на ищеца касае дейност, която не е договорена между страните по договора и не произтича от неизпълнението му, тя не била отчетена по реда и в сроковете, съгласно договора. Твърди се, че срокът на горепосочения договор бил удължен и били променени част от клаузите му с подписано между страните допълнително споразумение № 42/14.05.2016г. С него страните се съгласили, че изпълнителят не може да отчита с финасово-отчетни документи дейности на стойност надвишаваща стойностите по договора, както и че  потвърдените за заплащане дейности и медицински изделия в месечните известия, следва да бъдат в рамките на стойностите за съответния месец. По отношение на сключения между страните договор № 021882/14.02.2016г. за оказване на болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури, се заявява, че съдържа идентични клаузи с горепосочения договор и ответникът е заплатил цялата договорена дейност, до стойностите посочени в него. На следващо място се заявява, че и в сключеният договор № 020970/05.05.2017 г., също са налице клаузи регламентиращи лимити на месечните стойности по видове дейности за предоставената от изпълнителя болнична медицинска помощ. Било договорено, че потвърдените за заплащане дейности в месечните известия трябва да са в рамките на стойностите за съответния месец, съответно НЗОК, чрез РЗОК-Бургас е поела задължение да заплати договорената, извършена и отчетена от ищеца медицинска дейност по КП, но само в рамките на посочените в договора стойности. По отношение на сключения между страните договор № 021882/05.05.2017 г., ответникът излага аналогични с горепосочените твърдения, като цитира разпоредби от посочения договор, уреждащи правила касаещи спорните претенции. Изтъква се от ответника, че всеки от договорите съдържал условието стойностите по финансовоотчетните документи, представени от изпълнителя на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК да не надвишава размера на определените стойности в приложението към него. Сочи се още, че определянето и коригирането на стойностите се регламентира от законите за бюджета на ответника и  е обвързано с бюджетните му средства. Според ответника, при тълкуването на чл. 52 от Конституцията на Република България се стига до извода, че обхватът и обемът на гарантирания свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ  трябва да са определени, т.е не са неограничени. Със сключването на процесните договори, ищецът се бил съгласил да спазва определената финансова рамка, поради което правилно РЗОК-Бургас била приемала и заплащала сумите по извършените и отчетени дейности през периода от 01.04.2015г. до 30.11.2017г. до стойностите определени към всеки един от договорите. Намира за неотносимо твърдението на ищеца, че през процесният период не са констатирани нарушения при извършените финансови или медицински проверки по изпълнение на договорите, тъй като контролът е обхващал само договорената и отчетена дейност, в рамките на стойностите по договора, но не и дейностите за които се претендират сумите в настоящото производство. Оспорва се и твърдението на ищеца, че е отправял мотивирано искане за увеличаване на определената месечна стойност по договорите, а ответникът не е представил отговор и не е удовлетворил искането му. В тази връзка са заявява, че по повод на направени такива искания от ищеца е било взето решение по съответния ред и е били сключени анекси  към договор №021882/05.05.2017г. и договор 020970/05.05.2017г. , с първият от който страните са се съгласили да се увеличи договорената стойност на дейност месец Ноември 2017г., като с тази корекция стойността за месец Ноември била увеличена от 547 092 лв на 601 495 лв. С друг анекс, страните постигнали съгласие да се увеличи стойността на месец май 2017г. като се намали стойността на дейност м.юни 2017г. Посочва се на следващо място, че била предвидена и възможност изпълнителите на болнична медицинска помощ да отчитат с финансово-отчетни документи дейности на стойност, надвишаваща определаната месечна стойност за първите два месеца на отчетните периоди с до 3% /три на сто/ спрямо определените стойности за съответния месец в приложение №2 към сключените от него договори. В тази връзка и по повод на мотивирано искане на ищеца, Директорът на РЗОК- Бургас бил направил предложение до НС на НЗОК за коригиране стойностите за болнична медицинска помощ за дейности м.Юни 2017г. - м. Ноември 2017г. Твърди се от ответника, че претендираните от ищеца плащания не само са над стойностите по индивидуалните му договори, но и част от тях са за оказана медицинска помощ на пациенти хоспитализирани при планов прием. Поради изложеното се изтъква, че ищецът е следвало да планира и правилно разпределя през месеца приема на пациенти, съобразно определените стойности, като съобразява плановите хоспитализации с извършените вече спешни такива и да организира дейността си съобразно договорения обем на медицински дейности като формира листа на чакащите. Предвид посочените от него фактически твърдиния, ответникът счита, че претендираните от ищеца суми са за осъществена болнична помощ над определената стойност и не са дължими на годно правно основание, поради което ищецът няма ликвидни и изискуеми вземания срещу него. Оспорва се и предявеният иск за заплащане на лихва за забава, като се посочва, че поради неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и акцесорния. Представя доказателства и прави доказателствени искания.

В допълнителна   искова молба, депозирана в законоустановения срок ищецът излага нови доводи във връзка с направените от ответника възражения. Изтъква, че при тълкуването на предмета на всеки един от процесните договори, е видна волята на възложителя- ответник да възложи на изпълнителя на болнична помощ извършването на медицинска помощ от основния пакет здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, в полза на всички здравноосигурени лица, потърсили я от ищеца. Подчертава се факта, че ответникът не оспорва извършената болнична медицинска дейност от страна на ищеца, както и направените действителни разходи за извършването й, остойностени по единичните цени на клиничните пътеки и амбулаторни процедури съгласно договорите. Излагат се съображения от ищеца, че на  правото на избор на осигуреното лице да избере лечебното заведение съответства задължението на изпълнителя на медицинската помощ да го приеме, като в процесните договори не е предвиден механизъм по който законосъобразно да бъде отказано лечение на здравноосигурените лица, потърсили медицинска помощ, както и възможност да бъде преустановена дейността и изпълнението на договорите при надвишаване на прогнозните месечни лимити. Същевременно съгласно договореностите между страните, за ищеца била налице забрана да изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, попадаща в предмета на съответния договор, от което се извежда и задължението на ответника, като възложител, да заплати на ищеца извършената дейност, тъй като той бил нормативно определен като единствен платец на цената на оказана медицинска помощ за гарантирания пакет от здравни дейности. В тази връзка се заявява, че задължителното здравно осигуряване предоставя пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, като законът гарантира на здравноосигуреното лице право на избор относно изпълнителя на медицинска помощ. Поради изложеното за ищеца съществувало задължение да осъществи здравната дейност в определения съгласно НРД обем по клиничната пътека, а за ответника задължение да я заплати. Излагат се съображения и относно последиците от неизпълнението на задълженията от страна на ищеца да окозва постоянна медицинска помощ в полза на здравноосигурените лица като се сочи, че това би било нарушение на предмета на процесните договори, както и на правото на здравноосигурените лица на свободен избор на изпълнител. Подчертава се, че неизпълнението на здравната услуга в полза на потърсил я осигурен пациент би довело и до административно-наказателна отговорност за ищеца. От друга страна се сочи, че даденото от ответника тълкуване на клаузите на договора би означавало, че медицинска помощ чрез НЗОК ще могат да получат само тези здравноосигурени лица, които първи са я потърсили, което в  в противоречие с чл. 52, ал. 1 от Конституцията. Счита за недопустимо да бъдат поставяни критерии, кои нуждаещи се лица да могат да получат съответната помощ и кои да не я получат, още повече, ако този критерии е „кой по-рано е имал нужда“. Посочва, че подобен критерий е в грубо нарушение и на чл. 6, ал. 1 от Конституцията, който прогласява равенството на гражданите пред закона. На следващо място се поддържат твърденията за недействителност на част от клаузите по процесните договори, като се сочи, че за аргументация, относно тяхната действителност ответникът се позовава на подзаконови нормативни актове, приети от Надзорния съвет на НЗОК, а не на законовата уредба приета със Закона за здравното осигуряване. В тази връзка за отчетния период през 2015 г., ищецът се позовава на влязло в сила решение № 493 от 12.01.2018 г. по адм. д. № 11702/2016 г. на Върховния административен съд, с което е прогласено за нищожно като издадено извън правомощията на НС на НЗОК и при липса на законово основание за издаване Решение № РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на Надзорния съвет на НЗОК в частта му, с което се примат обеми на финансови средства за заплащане на медицински услуги на дейностите за болничната медицинска помощ през 2015 г. За отчетния период през 2016 г., ищецът се позовава на Решение № 3 от 2016 г. на КС - ДВ, бр. 20 от 2016 г., с което е прогласено за нищожно в неговата цялост, като издадено извън правомощията на НС на НЗОК и при липса на законово основание за издаване - Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, както и на Решение № 11779 от 05.10.2017 г.  по адм. Д. № 5798/2017 г. на Върховния административен съд, с което е обявена нищожността на Наредба № 2 от 25 март 2016 г. за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Поради изложеното се прави извод, че за част от процесния период, ответникът се позовава на актове които не пораждат правни последици, съответно не могат да обосноват правото му да откаже плащане на предоставената от изпълнителя болнична помощ в полза на здравноосигурени лица. Изтъква се аргумента, че възпроизвеждането в индивидуалните договори на разпоредби от противоречащи на закона подзаконови нормативни актове, води до нищожността на тези договорни клаузи. На следващо място се твърди неоснователност на възраженията на ответника, че ищецът не е отчел надлежно  дейността, за която се претендира заплащане по начина и в сроковете, договорени в индивидуалните договори. Ищецът твърди, че ежедневно по електронен път в информационни система на НЗОК, в регламентираното от договорите съдържание, е отчитал цялата дейност, която болницата осъществява. В тази връзка сочи, че директора на РЗОК Бургас не би могъл да отхвърли от заплащане дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, както е сторено за процесните вземания, ако ищецът не му я е отчел надлежно. Заявява се , че ищецът бил поставен в обективна невъзможност и при липса на съдействие от РЗОК-Бургас да отчете дейността, която е била отхвърлена за плащане с месечните справки, представени с отговора на исковата молба. Твърди се от ищеца, че без значение дали той изпълнява процедурата или не в рамките на паричния лимит, ответникът в края на отчетния период отхвърлял дейност на произволен принцип и без хронологична логика на отхвърлянето им за плащане - както такива започнати в средата на съответния месец, така и такива в края на месеца, когато е достигнат месечния лимит. Ищецът не бил уведомяван своевременно преди или в началото на отчетния период каква е точната сума, до която е лимитирано разходването на парични средства, поради което бил поставен в невъзможност да направи планиране/разходване на стойността и да състави листа на чакащите. Наред с това се сочи, че ответникът не оспорвал размера на извършената и отчетена медицинска дейност, а единствено нейната дължимост поради приложение на подзаконови нормативни правила. Оспорва се на следващо място твърдението на ответника, че при извършването на проверки по изпълнение на процесните договорите, длъжностните лица са извършвали контрол само на дейността, попадаща в паричните лимити по тях. В тази връзка се прави извод, че поради отхвърлянето на дейности на произволен принцип, а не след достигане на месечния лимит, не може да се установи, че  ответникът проверявал медицинската дейност, разграничавайки я на база достигнат паричен лимит. Сочи се също и обстоятелството, че обектът на проверката от контрольорите не бил ограничен по отношение на това коя дейност да бъде предмет на проверката. По отношение на изложените от ответника твърдения за увеличаване на месечните стойности по заявление на ищеца за някои от месеците за процесния период, се заявява, че това увеличение било ограничени по размер до общата годишна стойност на съответния изпълнител и не повече от 3 процента, поради което било недостатъчно за покриване на болничната медицинска помощ, потърсена от здравноосигурени лица и не  препятствало правото на ищеца да търси плащане над прага на увеличените месечни стойности. С посоченото увеличение се доказвало, че ищецът е спазвал надлежно процедурите за уведомяване и увеличаване на сумата за плащане над лимитите, с което се опровергавало и на още едно основание твърдението, че дейността не е отчетена в РЗОК-Бургас по начин и в срокове, договорени в индивидуалните договори. В заключени се сочи, че неизпълнението от НЗОК на плащането на предоставената болнична помощ в полза на здравноосигурени лица води до неоснователно обогатяване на ответника и обедняване на ищеца, за който няма задължение да поема за своя сметка лечение на здравноосигурени лица. Това задължение по силата на закона било вменено на ответника. Оспорва се и възражението на ответника срещу присъждането на лихва за забава, като в тази връзка ищеца се позовава на чл. 79 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, като заявява, че при  доказаност на главните искове, то и акцесорните се явяват основателни. Представя доказателства.

В допълнителен отговор  на исковата молба ответникът излага допълнителни аргументи в подкрепа на възраженията си по предявените претенции. Посочва се какъв е характера на Националния рамков договор и какъв е статута на страните по него, като с оглед на това се изтъква, че отношенията между страните се регулират от специалните разпоредби на ЗЗО, дерогиращи общите правила на ЗЗД.  Посочва се, че производството по сключване на договорите между изпълнителите на медицинска помощ и НЗОК се предхождат от административно производство, завършващо с акт на Директора на РЗОК за сключване или отказ за сключване на индивидуален типов договор, като в хода на това производство, изпълнителите на болнична медицинска помощ подават заявления за сключване на договор и представят изискуеми документи. Изтъква се, че правоотношенията между страните по тези договори не са равнопоставени и при сключването им  НЗОК действа в качеството се на административен орган, а не като субект на гражданското право. Изтъква се и аргумента, че при сключването на процесните договори и анексите към тях, ищецът нито веднъж не бил изразил в писмен вид своето неодобрение към клаузите им. Съобразно тези клаузи, изпълнителят не можел да отчита с финансово – отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност надвишаваща договорената, съответно ответникът имал задължението да заплаща договорената и отчетена дейност, но само в рамките на предварително определените стойности. Отново се сочи, че претенцияна на ищеца се отнасяла за дейност, която не е отчетена в РЗОК – Бургас по начина и в сроковете уговорени между страните. Изтъква се обстоятелството, че бюджетът на ответника се формира и разходва по точно нормативно определен начин, поради което било основателно да има финансови параметри по отношение на индивидуалните договори. Сочи се, че Закона за бюджета на НЗОК, определял ответника като орган, който администрира бюджета, а не като орган администриращ медицинска помощ.  В правомощие на ответника било в рамките на приетите от закона стойности да определя за всяка РЗОК годишна обща стойност на разходите, а в правомощията на РЗОК - да определя стойностите за дейностите по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци, като в тази връзка бил предвиден и контрол за разходите. Изпълнението на определената финансова рамка ставало задължително за изпълнителя, като в тази си част, договора имал административен характер. Изтъква се от ответника, че заплащането на всички извършени дейности на изпълнителя от страна на касата, би довело до превишаване  на разходната част на приетия бюджет. Счита, че клаузите определящи лимит на стойностите на дейностите не накърняват правото на пациента на медицинска помощ, тъй като той има право да отиде във всяко едно лечебно заведение на територията на страната. Цитира се разпоредба от Наредбата за осъществяване на право на достъп до медицинска помощ, съгласно която здравноосигурените лица имат право да получат медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, които им гарантират достъпно лечение в съответствие със стадия, развитието, тежестта и остротата на съответното заболяване, като се заявява от ответника, че извън този обхват, българските граждани имат право на достъп до медицински услуги срещу заплащане. Ответникът твърди, че ако едно лечебно заведение не може да предостави болнична медицинска помощ, поради надвишаване на договорения лимит и въпреки това пациентът, след обстойно проучване на възможностите за лекуване в друго лечебно заведение, желае и настоява да бъде хоспитализирано в лечебното заведение с изчерпан лимит, то няма пречка да му бъде оказана медицинска помощ срещу заплащане от негова страна.

Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства,  намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е,че  между страните по настоящото дело са били сключени  валидни договори, а именно: Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г., анекси и споразумения към него, Допълнително споразумение № 42/14.05.2016 г. към Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г., анекси и споразумения към него, Договор за извършване на амбулаторни процедури № 021882/14.05.2016 г., анекси и споразумения към него, Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017 г., анекси и споразумения към него и Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882/05.05.2017 г., анекси и споразумения към него; всички претендирани от ищеца за заплащане суми надвишават стойностите, определени в Приложение №2 към процесните договори, ищецът не е формирал листа на чакащите за периода на действие на договорите.

Както е посочено в доклада на съда, страните не спорят по фактите, а по правните въпроси: задължен ли е ответникът да заплаща цените на извършените по предмета на сключените договори и отчетени му дейности и цените на вложените и отчетените медицински изделия в тях, надвишаващи стойностите, залегнали в Приложение № 2 на подписаните договори. По спорният по делото въпрос, съдът намира следното:

Основните доводи на ответника, поради които той оспорва вземанията, за които е предявен иска са, че отношенията между страните се регламентират от особен вид административен договор, при който страните са в субординационни отношения; лимитирането на дейностите по договорите не противоречи на закона и съответства на регламентацията в Закона за бюджета на НЗОК и Правилата и условията и реда за прилагане на чл. 4 от същия; претендираната за заплащане от ищеца дейност не е отчетена на хартиен носител под опис по начина и сроковете, предвидени в индивидуалните договори; при осъществяване на дейността по администриране на бюджета, ответника действа по целесъобразност и при условията на оперативна самостоятелност, но не може да надхвърля определената бюджетна рамка.

 От съдържанието на процесните договори е видно, че те са сключени на основание чл. 59 ал. 1 ЗЗО и в съответствие с Националните рамкови договори за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2015г. и 2017 г. Съгласно разпоредбата на чл.29 ал.1, съответно чл. 28, ал. 1 от Националните рамкови договори за 2015 г. и 2017 г., изпълнителите на медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер заплащане за извършените дейности, при условията и по реда на сключения между страните договор. Общото за всички посочени договори е, че те предвиждат задължение за възложителя да заплаща определените с всеки един от тях обеми и цени на извършена отчетена болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и вложените при изпълнение на клинични пътеки медицински изделия до съответните стойности, определени в Списък с медицински изделия, които НЗОК заплаща в условията на болничната медицинска помощ. Съгласно клаузите на договорите, плащанията се извършват до 30-ти число на месеца, следващ отчетния, извършената и отчетена от ищеца дейност. От своя страна ищецът е поел задължения ежедневно да отчита по електронен път оказаната за денонощие дейност по съответния ред и в съответния обем, оказаната от него болнична помощ, предмет на договорите, което отчитане следва да бъде извършено по електронен път в информационна система на НЗОК. Пределни стойности по договорите за ищеца са определяни от РЗОК по ред, регламентиращ  разпределени по месеци суми, в рамките на утвърдените от НС на НЗОК годишна обща стойност. В сключваните от директора на РЗОК договори с изпълнителите на БМП се определя месечна стойност по видове дейности. Всеки от процесните договори предвижда забрана ищецът да отчита с финансово-отчетни документи, дейности/лекарствени продукти/медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложения № 2 към сключените от него договори, съответно възможност за ответника, чрез изпращане до ищеца на известия, да отхвърля от заплащане медицинска дейност по клинични пътеки и медицински изделия, вложени при изпълнение на клинични пътеки, когато те надхвърлят договорените стойности за съответния месец. През процесните периоди, такива известия за отхвърлената от заплащане дейност били изпратени от ответника, като съдържали и съответните основания за отхвърляне. Предоставени са правомощия на РЗОК Бургас в месечните известия да посочва дейностите и медицинските изделия, отхвърлени поради надвишаване на стойностите за съответния месец в приложенията към договорите. В нито един от процесните договори обаче не е предвидена възможност след изчерпване на определените стойности лечебното заведение да прекрати извършването на определените по тях дейности. Неотменимо задължение на ищеца в качеството му на изпълнител е постоянно да осигурява болнична медицинска помощ и провеждане на лечебна дейност, като не може да изисква заплащане или доплащане от здравноосигурените лица за дейност, предмет на договорите. В сключените договори са въведени ограничения за заплащане на изпълнителя на извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2 към съответния договор, както и ограничения, съгласно които изпълнителят не може да отчита дейности на стойност, надвишаваща утвърдения месечен лимит.

Характеът  на сключените между страните договори се определя с разпоредбата на чл. 45а от ЗЗО, съгласно която административният договор с физически или юридически лица се сключва, изменя и прекратява от НЗОК съгласно закона, НРД и Правилника за устройството и дейността на НЗОК. Според чл. 19а АПК, административният договор е предвидено в закон писме­но съглашение между административен орган и гражданин или организация по въпроси от значим обществен интерес, с което се създават права и задължения за страните по административ­ния договор. Сключването на такъв договор е допустимо само в случаите, в които специален закон изрично предвижда това за експлоатацията на обект или, както в случая, за изпълнението на дейност от значим обществен интерес. Безспорно е, че   договорът  за оказване на медицинска помощ, сключен  на осн. чл. 59 ЗЗО между болничното заведение и НЗОК е „административен договор“, който се сключва в производство пред административните органи по въпроси от значим обществен интерес. С такъв вид договори се регулират сфери на дейности, в които не е невъзможно да има точна преценка на бюджетната рамка или на правната уредба и едновременно с това – на обществения интерес.

Националната здравноосигурителна каса е държавен орган, на когото са възложени властнически правомощия при осъществяване на държавната политика в областта на здравеопазването и регулирането на обществените отношения във връзка със задължителното здравно осигуряване /решение по адм.дело № 1118/2011 г. на ВАС, ІІІ отд./. Сключените договори между НЗОК като възложител и ищцовото лечебно заведение като изпълнител на медицинска помощ, по своята правна същност представлява съглашение на договарящите в съответствие с действащата по същото време правна уредба на задължителното здравно осигуряване. Точно поради административния характер на договора, на административния орган е предоставена  възможността, поради засиления обществен интерес, да осъществява засилен контрол при изпълнението му. Все в тази връзка, при определени условия, той може да променя или даже и да прекратява до­говора извън предвиденото при частноправните договори - при про­мяна на обществения интерес, на нормативните актове, бюджетните условия и пр.

Именно като орган, който администрира бюджет, а не като орган който администрира медицинска помощ, НЗОК  следва  освен да планира  и да контролира. Дадени са й правомощия по изразходването на определени средства, както и да ги пренасочва от едно лечебно заведение към друго, с оглед извършената и отчетена дейност в полза на здравно осигурено лице, което в съответствие със законодателството е упражнило правото си на избор на лечебно заведение. Именно  за това законодателят е предвидил  в областта на задължителното здравно осигуряване сключването на  административни договори. Тези правомощия обаче не могат да бъдат използвани като оправдание за ограничаване на законоустановените  права на здравно осигурените лица.

Касата е юридическо лице, създадено със специален закон. За нея няма предвидени граници за платежоспособност, правила за преобразуване, прекратяване, ликвидация и обявяване в несъстоятелност, не може да притежава акции в лечебни заведения. Тя не реализира печалба, а извършва дейност по осъществяване на здравното осигуряване и определяне на медицинската помощ в рамките на събраните суми от осигурените и отпуснатите субсидии,като тази дейност не е стопанска по смисъла на чл.19,ал.2 от Конституцията/ мотиви на Решение № 2/22.02.2007 год. по к.д. № 12/2006 год. на Конституционния съд на Република България/.

Законът за бюджета на касата по същество представлява финансов план за разходване на средства. Има по правило едногодишно действие, отразява налични средства и представлява финансов план за разходването им. Той е част от общата уредба на здравното осигуряване и свързаните с него обществени отношения, елемент е от системата на осигуряването и здравната помощ, функция  е на заложените  в Закона за здравното осигуряване общи принципи и цели и преди всичко на тези в чл.4,  поради което при тълкуването му  е необходимо да  се държи сметка за другите елементи от системата ,включително и общите принципи и цели в посочения по-горе текст на закон.  Съдържанието на чл.4,ал.1  от Закона за здравното осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата.В ал.2 на  същия текст е посочено,че правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.Граматичното тълкуване на двете алинеи води до извода, че обхватът и обемът от здравни грижи трябва да бъдат определени, т. е. не са неограничени,тъй като  прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравните нужди да бъде неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно/ мотиви на Решение № 2/22.02.2007 год. по к.д. № 12/2006 год. на Конституционния съд на Република България/.Ограничението,обаче,ясно е конкретизирано ,то е само по отношение на обхвата и обема ,който  бюджетът на касата за съответната година,като финансов план,предвижда да изразходва ,но той трябва да е съставен така,че да осигури правото на избор,независимо в коя част на територията на страната  и при кой изпълнител,договорил се с касата ,  ще бъде упражнено.

С оглед на така дадените в съобразителната част на Решение № 2 от 22.02.2007 г. на Конституционния съд по к. д. № 12/2006 г.разяснения следва да се приеме,че  обхватът и обемът на здравните дейности  е ограничен,но не на географски и/или административни основания,а  в рамките на  цялата разполагаема разходна част на бюджета на касата. Следователно,НЗОК би могла да откаже заплащане на безспорно извършена,но надлимитна дейност от изпълнител на медицинска помощ,само ако тя надхвърля разходната част на бюджета й за съответната година, предназначен за заплащане на оказана медицинска помощ на здравно осигурени лица.Само в този случай,тя не е длъжна да плати,тъй като не разполага изобщо  със средства да стори това-вноските на здравно осигурените лица и отпуснатите субсидии,прогнозирани като приходи за покриване на прогнозирания  за същия период обхват и обем на здравни дейности   ,са  се оказали недостатъчни,за да покрият действително възникналите в същия период от време здравни нужди на здравно осигурените лица.Същевременно,ако прогнозираните приходи надвишат прогнозираните разходи,т.е.с тях се  задоволят  изцяло здравните нужди на здравно осигурените лица ,остатъкът не може да формира печалба,тъй като здравката каса не осъществява стопанска дейност.Именно ,за да разходи всички предвидени за съответния бюджетен период средства за здравни нужди,съобразно ал.1 и без ограниченията по ал.2 на чл.4 на Закона за здравното осигуряване,касата има право, следейки ежемесечно  бюджета си,  дейността на всеки изпълнител  и прогнозния  му бюджет,залегнал в индивидуалните му договори в предвидените там лимити,да пренасочва средства от един изпълнител към друг,с оглед  задоволяване на възникналата нужда от  здравни грижи и  правото на избор на   здравно осигурените  лица.В   горния контекст,поставянето на лимити в индивидуалните договори с изпълнители на медицинска помощ оснасящи се само до тях,  не следва да се квалифицира като ограничение,тъй като на основание ал.2 на чл.4 от Закона за здравното осигуряване ,това би представлявало ограничение ,въведено на административно основание-чрез административен договор от административен орган,администриращ бюджет,което е недопустимо.Договаряните лимити представляват моментно състояние-при сключването на договора, на  очакван брой здравно осигурени лица  на базата на предварителни прогнози,за които би възникнала необходимост от предоставяне,а следователно от заплащане за  здравни грижи.Касае се,обаче ,за един динамичен процес в целия период от една година по разпределение и преразпределение,т.е. администриране на бюджета за нея,в който период би могла да възникне необходимост   от изменение на  договорите, в частта за лимитите,било служебно,било по предложение на изпълнител на медицинска помощ,така, че  да се осигури правото на избор на здравно осигурено лице и да му бъде предоставена определената и необходима му здравка грижа .Смисълът на въвеждане на лимити с договорите е по отношение на тези медицински дейсности, нвключени в  договорените лимити,да се прилагат предвидените по договорите гъвкави и по-благоприятни за лечебните заведения ред и условия за заплащане,а не да се откаже изобщо заплащане на извършената надлимитна дейност ,въпреки,че бюджетът  на касата не е изчерпан и в него са налице средства за  разплащане.Извършената надлимитна дейност,ще следва да се заплаща не по реда,начина и условията  в сключения   индивидуален договор,а извън тях ,по общите правила на  Закона за задълженията и договорите.Тази характеристика на  лимитите явства и от оформлението на самите договори-лимитите не са част от  съществените  елемент в  съдържанието на договора, залегнали в предмета му,дейността по тях се заплаща само ако е извършена и след отчитането й по определен ред ,за неизпълнението  на  договора в частта за лимитите-под или над тях,не е предвидена санкция във формата на неустойка или обезщетение за неизпълнение ,те са оформени като приложение,към което отделни текстове на договора препращат.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от  Конституцията, гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон. Такъв е закона за  здравното осигуряване, в който са доразвити принципите на задължителното здравно осигуряване и правата на здравноосигурените лица. С разпоредбата на чл. 5 ЗЗО са уредени основните принципи на задължителното здравно осигуряване, а именно - отговорност на осигурените за собственото им здраве, равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените на изпълнители на медицинска помощ. Правото на ЗОЛ да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК е уредено в чл. 35 ЗЗО. От посочените норми е видно, че законът дава възможност на здравноосигурените лица срещу задължителното им участие при набиране на здравните вноски да получат медицинска помощ като изберат болничното заведение и лекуващия лекар. Правото на ЗО лица не е ограничено чрез въвеждане на паралелно задължение, когато им е необходима медицинска помощ, да направят предварителна проверка, кое от лечебните заведения в населеното място, в областта или на територията на страната, все още не е достигнало стойностите, заложени в Приложение № 2 към сключения от него договор /на съда не е известна и система чрез която такава проверка да бъде извършена от лицата,нуждаещи се от медицинска помощ/, за да се обърне  именно към него за медицински услуги. Такова задължение не би могло и да има, тъй като то би било в пълно противоречие с изискването за достъпност на медицинската помощ и въведената забрана правото на избор да бъде ограничавано на географски или административни основания. Освен това, българското законодателство не предвижда ЗОЛ да заплащат за избор на лечебно заведение, в случай, че това, към което са се обърнали, е достигнало стойностите по Приложение № 2. Обратното разбиране би било в пълно  противоречие с разпоредбите на Конституцията,тъй като въпреки прогласената от нея равнопоставеност  и право на избор ,при приложението им,непряко,чрез сключваните договори между НЗОК и изпълнителните на медицински дейности,с  които се въвеждат лимити,такава  неравнопоставеност  между лица, потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на  лимитните  стойности фактически ще бъде налице.

Разходването на средства за здравеопазване е регламентирано в ЗЗО и ЗБНЗОК. Съгласно чл.4 от ЗБНЗОК на управителите на РЗОК е вменено задължението да разпределят по месеци утвърдените годишни обеми за разходи за здравноосигурителни плащания и на разходи за болнична медицинска помощ, които пък се определят от Надзорния съвет на НЗОК. Нито в този, нито в друг нормативен акт  е посочено, че тези обеми не могат да бъдат променяни и не може да се надвишават, както и, че извършените над тях дейности от изпълнителите на болнична или извънболнична помощ не следва да се заплащат. Както бе посочено по – горе, здравноосигурените лица имат законоворегламентирани права, включително право на пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и право да избират лекар  или  лечебно заведение за медицинска помощ, сключило договор с РЗОК. Ето защо не може да се наруши законовото право на здравноосигурения гражданин да предпочете определено болнично заведение - изпълнител на болнична помощ. От друга страна с процесните договори, на ищеца като изпълнител на болнична медицинска помощ са вменени редица задължения, включително да осигурява непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност, да изпълняват правилата за добра медицинска практика съгласно условията на НРД, да предоставят медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената, както и да не изисква заплащане или доплащане от ЗОЛ за дейност-предмет на договора.

Съдът намира, че клаузите в процесните договори ,въвеждащи ограничения при отчитането и заплащането на извършените от изпълнителя медицински дейности, както и лимитите за заплащане на медицинските изделия  не противоречат на горепосочените разпоредби,а следва да бъдат тълкувани в посочения по-горе смисъл.НЗОК е длъжна да заплаща по реда и начина,уговорен в договорите, лимитната дейност.Надлимитната дейност се заплаща,ако  не надвишава рамките на  разходната част на бюджета на НЗОК за съответната година,предназначена за здравноосигурителни плащания.

 Безспорно за ответника е налице законовоопределена бюджетна рамка, в която той може да оперира с определените средства, наред с това обаче, НЗОК има задължение като управител на бюджет и страна по административен договор в качеството си на орган, снабден с властнически правомощия, сама да следи и гъвкаво да преразпределя  бюджета към тези лечебни заведения, към които ЗОЛ са се обърнали. Като допълнителна гаранция за разпределението на средствата с оглед обществения интерес и постигане на горната цел е и възможността болниците да заявят и да искат промяна в стойностите по Приложение 2. Тази възможност е допълнителна, тя не представлява правно задължение за болниците и е предвидена като помощна към основната дейност на НЗОК ежемесечно и на тримесечие да преглежда дейността, за да е в състояние тя най-пълноценно да изпълни задължението си да заплаща медицински дейности, ползвани от ЗОЛ. Стриктното спазване клаузите, предвиждащи лимити  и съобразяването им при формиране на преценка относно състоянието и необходимостта от лечение на даден пациент, дори и да не бяха в противоречие с законовите правила, би променило смисъла и значението на понятието болничната помощ, представляваща дейност, упражняването на която е гарантирано от държавата.

 От представените по делото доказателства е видно, че ищецът в изпълнение на задълженията си по договора е оказал медицинска помощ на здравноосигурени лица по процесните клинични пътеки за процесните периоди, които са от пакета от здравни дейности, включен в процесните договори и гарантиран от бюджета на НЗОК и  НРД. Спазени са критериите за достъпност и качество на медицинската помощ, която е извършена в съответствие с диагностично-лечебния алгоритъм на съответната пътека. Осъществената болнична помощ, в изпълнение на сключения между страните договор следва да бъде заплатена в изпълнения обем, включително и за надлимитните дейности, след като е извършена съобразно изискванията на сключения договор между болницата и здравната каса, и е отчетена пред възложителя в електронната система,но  след изтичане на съответната година,за която лимита е надвишен, и при положение ,че  в бюджета на НЗОК за тази година  в края й  има остатък за разплащане на   медицински дейности.

В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че нормите на ЗЗД не намират приложение, тъй като процесните договори са административни. Няма препращане към правилата на ЗЗД в ЗЗО или в специалните закони, предвиждащи сключване в определени случаи на административен договор. Няма и сходство, за да бъдат прилагани правилата по аналогия, ето защо при сключване на административен договор правилата на чл. 9 от ЗЗД, свобода на договаряне и чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД не се прилагат. Те се заместват от  задължението на   административния орган да  сключи съответния договор с лицата, които отговарят на поставените от закона изисквания да изпълнят съответната дейност, и да определи същественото му   съдържание,  и от правото му едностранно да го изменя или прекратява.

Не е спорно между страните, а това се установява и от доказателствения материал по делото, че е налице реално извършване на дейността, чието заплащане се претендира в настоящия процес от страна на ищеца.  Безспорен е и фактът, че със стойността на тази дейност е надвишен от страна на лечебното заведение определения му за медицински дейности за съответните процесни месеци лимит. При това положение, осъществената болнична помощ подлежи на заплащане в изпълнения обем, само ако бюджета на НЗОК в края на съответната година позволява това и при приложение на общите принципи за изпълнение на парични задължения по ЗЗД,а не при приложение на реда, начина и сроковете  за плащане,уговорени в договора,чийто лимити са надвишени.

В настоящия случай не е установено,че в края на годините,за които са сключени процесните договори и се претендира заплащане на извършената над посочените в Приложение № 2 лимити  дейност,в бюджета на НЗОК е имало  разполагаеми средства  за покриване на тези разходи,които ако не бъдат разпределени биха формирали печалба,което с оглед характера на дейността на НЗОК би било недопустимо.

Поради недоказаност на този основен факт,предавените искове се явяват  неоснователни,поради което като такива следва да бъдат  изцяло отхвърлени.

Поради неоснователността на претенциите за главници, неоснователни се явяват и претенциите по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва,заявени в общ размер на 173 559,25 лева.

По отношение на претендираните разноски в настоящото производство:

С оглед изхода на делото,  и направеното от  ответника в тази насока искане и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл.25,ал.1 от Наредба за правната помощ на същия следва да бъде присъдена  сумата от  300  лева, представляваща  юриснонсултско възнаграждение.Възнаграждението следва да е в максималния размер по ал.1 на чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ и не следва да намери приложение  възможността по  разпоредбата на ал.2 на чл.25 от същата наредба,въпреки,че материалният интерес е над 10000 лв.Разпоредбата на ал.2 на чл.25 от Наредбата за правната помощ регламентира право,а не  зеадължение ,на съда да увеличи или не размера на юрисконсултското възнаграждение по ал.1  в   два случая,при това когато се касае до дела с материален интерес-когато защитата  е продължила повече от три съдебни заседания или когато материалният интерес е над 10000 лв.В тези случаи съдът,вземайки предвид  и други обстоятелства и преди всичко фактическа и правна сложност на спора  ,има право да прецени дали да определи максималния размер на възнаграждението на юрисконсулта от 450 лв.  В настоящия случай ,въпреки,че  е налице втората хипотеза на ал.2 на чл.25 от Наредбата съдът намира,че не са налице основания за определяне на възнаграждение от 450 лв.Спорът е по правото ,а не по фактите,проведено е само едно съдебно заседание,като в хода на двойната размяна на книжа,при устните състезания  и в писмени бележки са развивани преповтаряни идентични правни съображения,поради което  не може да се приеме,че спорът   представлява фактическа и правна сложност,обосноваваща възнаграждение по-високо от  максималния размер от 300 лв. по ал.1 на чл.25 он Наредбата.

 

По изложените съображения и на основание  чл. 79,ал.1 от  ЗЗД във вр. с чл.59 от ЗЗО и чл. 86 ЗЗД, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

        

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна Болница за Активно Лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК********* , със седалище и адрес  на управление: гр.София,1407,р-н Лозенец, ул. „Никола Й. Вапцаров “ № 51Б -универсален правоприемник  на „Аджибадем Сити Клиник Специализирана Болница за Активно Лечение по Кардиохирургия Бургас“ ООД /СБАЛК/, ЕИК ********* против Национална здравноосигурителна каса,  БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим „ № 1 искове за осъждането  й да му заплати обща сума от 1 743 953,25 (един милион седемстотин четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и три лева и двадесет и пет стотинки) лева, формирана като сбор  от следните суми: 1.1. Сума в размер на 14 500 (четиринадесет хиляди и петстотин) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г. 1.2. Сума в размер на 4 167,05 (четири хиляди сто шестдесет и седем лева и пет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.1. за период на забава от 01.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба. 1.3. Сума в размер на 59 090 (петдесет и девет хиляди и деветдесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.05.2015 г. - 31.05.2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.4. Сума в размер на 16 488,59 (шестнадесет хиляди четиристотин осемдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.3. за период на забава от 01.07.2015. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.5. Сума в размер на 4 540 (четири хиляди петстотин и четиридесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.6. Сума в размер на 1 227,67 (хиляда двеста двадесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.5. за период на забава от 01.08.2015. г. до датата на подаване на исковата молба. 1.7. Сума в размер на 47 820,00 (четиридесет и седем хиляди осемстотин и двадесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.01.2016 г. - 31.01.2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.8. Сума в размер на 10 096,95 (десет хиляди и деветдесет и шест лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.7. за период на забава от 01.03.2016. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.9. Сума в размер на 89 936,00 (осемдесет и девет хиляди деветстотин тридесет и шест) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.10. Сума в размер на 18 214,32 (осемнадесет хиляди двеста и четиринадесет лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.9. за период на забава от 01.04.2016. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.11. Сума в размер на 118 140,00 (сто и осемнадесет хиляди сто и четиридесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.03.2016 г. - 31.03.2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.12. Сума в размер на 22 940,86 (двадесет и две хиляди деветстотин и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.11. за период на забава от 01.05.2016. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.13. Сума в размер на 11 000,00 (единадесет хиляди) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.11.2016 г. - 30.11.2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015г.; 1.14. Сума в размер на 1 387,22 (хиляда триста осемдесет и седем лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.13. за период на забава от 01.01.2017. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.15.  Сума в размер на 169 872,00 (сто шестдесет и девет хиляди осемстотин седемдесет и два) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.16. Сума в размер на 19 959,96 (деветнадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.15. за период на забава от 01.02.2017. г. до датата на подаване на исковата молба; 1.17. Сума в размер на 158 052,00 (сто петдесет и осем хиляди петдесет и два) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.18. Сума в размер на 14 663.71 (четиринадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева и седемдесет и една стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.17. за период на забава от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.19. Сума в размер на 93 144,00 (деветдесет и три хиляди сто четиридесет и четири) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.04.2017 г. -30.04.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 1.20. Сума в размер на 7 839,62 (седем хиляди осемстотин тридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.19. за период на забава от 01.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.21. Сума в размер на 201 196,00 (двеста и една хиляди сто деветдесет и шест) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 1.22. Сума в размер на 15 257,36 (петнадесет хиляди двеста петдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.21. за период на забава от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.23. Сума в размер на 67 120,00 (шестдесет и седем хиляди сто и двадесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 1.24. Сума в размер на 4 511,96 (четири хиляди петстотин и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.23. за период на забава от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.25. Сума в размер на 52 740,00 (петдесет и две хиляди и седемстотин и четиридесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 1.26. Сума в размер на 3 091,15 (три хиляди деветдесет и един лева и петнадесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.25. за период на забава от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.27. Сума в размер на 22 130,00 (двадесет и две хиляди сто и тридесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 1.28. Сума в размер на 1 112,64 (хиляда сто и дванадесет лева и шестдесет и четири стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.27. за период на забава от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.29. Сума в размер на 32 680,00 (тридесет и две хиляди шестстотин и осемдесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 1.30. Сума в размер на 1 089,33 (хиляда осемдесет и девет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.29. за период на забава от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 1.31. Сума в размер на 75 048,00 (седемдесет и пет хиляди и четиридесет и осем) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017 г.; 1.32. Сума в размер на 1 855,35 (хиляда осемстотин петдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 1.31. за период на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.; 2.1. Сума в размер на 5 600 (пет хиляди и шестстотин) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.04.2015 г. - 30.04.2015 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 2.2.  Сума в размер на 1 609,33 (хиляда шестстотин и девет лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.1. за период на забава от 01.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба.; 2.3. Сума в размер на 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 2.4.  Сума в размер на 248,78 (двеста четиридесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.3. за период на забава от 01.06.2015 г. до датата на подаване на исковата молба.; 2.5.  Сума в размер на 41 812,00 (четиридесет и една хиляди осемстотин и дванадесет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 2.6. Сума в размер на 4 912,92 (четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и деветдесет и две стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.5. за период на забава от 01.02.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.7. Сума в размер на 39 544,00 (тридесет и девет хиляди петстотин четиридесет и четири) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/19.02.2015 г.; 2.8. Сума в размер на 3 668,81 (три хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и осемдесет и една стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.7. за период на забава от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.9. Сума в размер на 28 266,00 (двадесет и осем хиляди двеста шестдесет и шест) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.04.2017 г. - 30.04.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.10. Сума в размер на 2 379,06 (две хиляди триста седемдесет и девет лева и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.9. за период на забава от 01.06.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.11. Сума в размер на 48 962,00 (четиридесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и два) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.12. Сума в размер на 3 712,95 (три хиляди седемстотин и дванадесет лева и деветдесет и пет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.11. за период на забава от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.13. Сума в размер на 17 482,00 (седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и два) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г.  при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за          оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки №020970/05.05.2017г.; 2.14. Сума в размер на 1 175,18 (хиляда сто седемдесет и пет лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.13. за период на забава от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.15. Сума в размер на 3 552,00 (три хиляди петстотин петдесет и два) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.16. Сума в размер на 208,18 (двеста и осем лева и осемнадесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.15. за период на забава от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.17. Сума в размер на 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.08.2017 г. - 31.08.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.18. Сума в размер на 45,76 (четиридесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.17. за период на забава от 01.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.19. Сума в размер на 10 150,00 (десет хиляди сто и петдесет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.20. Сума в размер на 338,33 (триста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.19. за период на забава от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 2.21. Сума в размер на 17 992,00 (седемнадесет хиляди деветстотин деветдесет и два) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. при болнична медицинска помощ по клинични пътеки по Договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 020970/05.05.2017г.; 2.22. Сума в размер на 444,80 (четиристотин четиридесет и четири лева и осемдесет) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 2.21. за период на забава от 01.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.1. Сума в размер на 7 200,00 (седем хиляди и двеста) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.12.2016 г. - 31.12.2016 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за извършване на амбулаторни процедури №021882/14.05.2016г.; 3.2. Сума в размер на 846,00 (осемстотин четиридесет и шест) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.1. за период на забава от 01.02.2017. г. до датата на подаване на исковата молба; 3.3. Сума в размер на 41 580,00 (дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за извършване на амбулаторни процедури № 021882/14.05.2016; 3.4. Сума в размер на 2 795,10 (две хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и десет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.3. за период на забава от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.5. Сума в размер на 12 936,00 (дванадесет хиляди деветстотин тридесет и шест) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за извършване на амбулаторни процедури № 021882/14.05.2016 г.; 3.6. Сума в размер на 980,98 (деветстотин и осемдесет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.5. за период на забава от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.7. Сума в размер на 41 148,00 (четиридесет и една хиляди сто четиридесет и осем) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.06.2017 г. - 30.06.2017 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 3.8. Сума в размер на 2 766,06 (две хиляди седемстотин шестдесет и шест лева и шест стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.7 за период на забава от 01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.9. Сума в размер на 6 318,00 (шест хиляди триста и осемнадесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.07.2017 г. - 31.07.2017 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 3.10. Сума в размер на 370,31 (триста и седемдесет лева и тридесет и една стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.9. за период на забава от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 3.11. Сума в размер на 4 818,00 (четири хиляди осемстотин и осемнадесет) лева, представляваща цената на извършена и отчетена за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 3.12. Сума в размер на 160,60 (сто и шестдесет лева и шестдесет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 3.11. за период на забава от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4.1. Сума в размер на 12 768,00 (дванадесет хиляди седемстотин шестдесет и осем) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.03.2017 г. - 31.03.2017 г. при болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 4.2. Сума в размер на 1 184,59 (хиляда сто осемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 4.1.за период на забава от 01.05.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4.3. Сума в размер на 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.05.2017 г. - 31.05.2017 г. при болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 4.4. Сума в размер на 69,01 (шестдесет и девет лева и една стотинка) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 4.3. за период на забава от 01.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4.5. Сума в размер на 9 608,00 (девет хиляди шестстотин и осем) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.06.2017 г. -30.06.2017 г. при болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 4.6. Сума в размер на 645,87 (шестстотин четиридесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 4.5. за период на забава от  01.08.2017 г. до датата на подаване на исковата молба; 4.7. Сума в размер на 910,00 (деветстотин и десет) лева, представляваща цената на медицински изделия, вложените и отчетени за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г. при болнична медицинска помощ по амбулаторни процедури по Договор за оказване на болнична помощ по амбулаторни процедури № 021882 от 05.05.2017 г.; 4.8. Сума в размер на 30,34 (тридесет лева и тридесет и четири стотинки) лева, представляваща законна лихва за забава върху на главницата по т. 4.7. за период на забава от 01.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху всички претендирани главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна Болница за Активно Лечение Токуда“ ЕАД, ЕИК********* , със седалище и адрес  на управление: гр.София,1407,р-н Лозенец, ул. „Никола Й. Вапцаров “ № 51Б -универсален правоприемник  на „Аджибадем Сити Клиник Специализирана Болница за Активно Лечение по Кардиохирургия Бургас“ ООД /СБАЛК/, ЕИК *********  да заплати на Национална здравноосигурителна каса,  БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим „ № 1 сумата от  300 / триста / лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните пред Апелативен съд-Бугас.

 

                                                                          СЪДИЯ: