№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІІІ състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева и с участието на прокурора от ВОП , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 402/21 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по
жалба от „Лайт импекс М“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу мълчаливо
потвърждение на Директора на Териториална дирекция на НАП – Варна на
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-***/02.12.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
В жалбата се твърди, че потвърденото постановление е необосновано и незаконосъобразно, без изложени фактически основания за налагане на обезпечителните мерки и без посочване на размера на предполагаемите задължения. Жалбоподателят счита, че обезпечителната нужда не е доказана и обоснована с конкретни факти, тъй като ревизионното производство е спряно веднага след образуването му без да са предприети действия за събиране на доказателства и без анализ на наличните данни. Жалбоподателят посочва още, че в мотивите на постановлението няма и анализ на имущественото състояние на дружеството с цел доказване на обезпечителната нужда. По тези съображения счита постановлението за незаконосъобразно, като моли за отмяна на мълчаливото потвърденото постановление и за присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът в производството, Директорът на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна счита жалбата за недопустима. Посочва, че няма мълчаливо потвърждение на постановлението, тъй като в срока по чл. 197, ал. 1 от ДОПК има изрично произнасяне. В условията на евентуалност по същество твърди, че жалбата е неоснователна и доводите в нея – недоказани. Моли постановлението и потвърждаващото го изрично решение да бъдат потвърдени изцяло и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът констатира, че към момента на подаване на жалбата до съда с пощенска пратка на 24.02.2021 г. на жалбоподателя не е било връчено решението на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е отхвърлена подадената по административен ред жалба срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-***/02.12.2020 г. Решението на Директора на ТД на НАП – Варна, датирано от 15.02.2021 г. е изпратено по пощата за връчване с обратна разписка на 18.02.2021 г. и връчено на пълномощник на дружеството на 25.02.2021 г. Освен това до представянето на 25.03.2021 г. в съда от страна на ответника на писмото от Административен съд – Варна, с което на Директора на ТД на НАП – Варна е изпратена за произнасяне жалбата на дружеството срещу постановлението в съответствие с определението по адм.д. № 2783/2020 г., началният момент на срока за произнасяне на Директора на ТД на НАП – Варна не е бил известен на жалбоподателя. По тези съображения, макар и към момента на подаването жалбата до съда е била преждевременна, до отстраняване на нередовностите е постановено Решение № 27/15.02.2021 г., с което жалбата е оставена без уважение, и подадената до съда жалба е допустима като подадена в срок и при изпълнение на процесуалната предпоставка по чл. 197, ал. 1 от ДОПК. Предвид горното, предмет на обжалване е решението по чл. 197, ал. 2 от ДОПК и потвърденото с него постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Съгласно текста на Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-***/02.12.2020 г., старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна е наложил запор върху върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в „Общинска банка“ АД и „Търговска банка Д“ АД за обезпечаване на публично вземане в предполагаем размер на 339 900 лева, от които 320 000 лева главница и 19 900 лева лихви.
Постановлението е мотивирано с обстоятелството, че ще се затрудни събирането на евентуалното публично вземане в посочения размер, за установяването на което има висящо ревизионно производство, спряно по искане на ревизираното лице. Публичният изпълнител е отбелязал обстоятелството, че в баланса на дружеството са отбелязани съоръжения за 106 хил. лева, което е значително по-малко от очакваните данъчни задължения. С диспозитива на постановлението на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК са наложени обезпечителни мерки за сумата 183 801,37 лева, предвид предходен наложен на същото основание обезпечителен запор върху МПС на обща стойност 155 756,70 лева. Не се установява датата на връчване на постановлението на жалбоподателя. На 18.12.2020 г. в Административен съд – Варна е подадена жалба срещу постановлението. По жалбата е образувано адм.д. № 2783/2020 г., приключило с Определение № 58/12.01.2021 г., с което жалбата е оставена без разглеждане и е изпратена за произнасяне по компетентност на Директора на ТД на НАП – Варна. Определението е постъпило в ТД на НАП – Варна на 08.02.2021 г., от когато тече 7-дневният срок по чл. 197, ал. 1, предл. последно от ДОПК.
С Решение № 27/15.02.2021 г. Директорът на ТД на НАП – Варна приема жалбата за допустима, но оставя същата без уважение. Посочва, че постановлението е издадено по искане за предварително обезпечаване на задължения в ревизионно производство, образувано със ЗВР № Р-03000320005748-020-001/23.09.2020 г. В ревизионното производство ревизираното лице не е представило документи по искане и са установени рискови доставчици, на които са изпратени искания за извършване на насрещни проверки. Съпоставени са активите по баланса и очакваният размер на публичните задължения. Анализирана е събираемостта на предполагаемия дълг, като са наложени предварителни обезпечителни мерки – запор на движими вещи на стойност 155 756,70 лева, на друга движима вещ, както и двата запора по банкови сметки. При тези обстоятелства, решаващият орган посочва, че не са налице условията по чл. 199, ал. 1—3 от ДОПК за замяна на обезпечение, че са спазени изискванията по чл. 121, ал. 3 от ДОПК и по чл. 208, ал. 1 от ДОПК. Счита още, че определеният размер на публичното задължение не подлежи на обжалване по чл. 266, ал. 3 от ДОПК, а искането за налагане на предварителни обезпечителни мерки е част от производството по издаване на РА, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване и оспорване. Предвид горното, приема, че са спазени всички изисквания за законосъобразност на постановлението и оставя без уважение жалбата срещу него.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на съдебната проверка са Решение № 27/15.02.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Варна и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-***/02.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна. Двата акта са издадени от компетентни органи и в съответната форма, като не се твърдят и не се установяват нарушения на административнопроизводствените правила при издаването им.
По материалната законосъобразност на постановлението и потвърждаващото го решение съдът намира, че производството по контрол на наложени обезпечителни мерки на основание чл. 121 от ДОПК по реда на чл. 197 от ДОПК, обхватът на съдебната проверка и правомощията на съда са определени в чл. 197, ал. 3 от ДОПК – проверка за наличието на обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа и спазване на изискванията по чл. 121, ал. 1 от кодекса.
Не са налице основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки по първата хипотеза на чл. 197, ал. 3 от ДОПК, тъй като длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа.
Чл. 121, ал. 1 от ДОПК предвижда възможност за органа по приходите да поиска налагане на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Преценката за затрудненото събиране на задълженията на ревизираното лице е в компетентността на съответния публичен изпълнител, който при извършването й действа в условията на оперативна самостоятелност. Преценката в конкретния случай е направена на база предварителна преценка за очаквания размер на данъчните задължения с оглед профила на доставчиците. Обратно на твърденията на жалбоподателя, очакваният размер и видът на предполагаемите задължения е посочен, извършен е анализ на имущественото състояние на ревизираното лице, при което е направен извод, че дружеството не разполага с активи на стойност, покриваща очакваните задължения, от които евентуално да бъде удовлетворено публичното вземане. При това положение публичният изпълнител правилно е пристъпил към постановяване на обезпечителни мерки чрез налагане на запор върху вземанията на жалбоподателя от търговски банки, тъй като липсва друга възможност за обезпечаване на публичните вземания.
Не се констатира несъразмерност на обезпечителната мярка, доколкото запорът изрично е наложен до размера на очакваното задължение след приспадане на стойността на вече запорираните активи. Няма твърдения и не се установява обезпечителните мерки да спират извършваната от лицето дейност или сериозно да я възпрепятстват.
Що се отнася
до твърденията за недоказаност на обезпечителната нужда поради спиране на
ревизионното производство в самото начало без да са предприети действия за
събиране на доказателства и анализ на наличните данни, съдът намира, че тези
твърдения не се подкрепят от представеното искане. От искането за налагане на
предварителни обезпечителни мерки се установява, че ревизираното лице не е
представило справки и документи в ревизионното производство по полученото от
него искане за представяне на документи и писмени обяснения. Освен това
спирането на ревизионното производство е извършено по искане на самото
ревизирано лице, поради което е логично да бъде възпрепятствано разпореждането
с активи на дружеството до приключване на ревизионното производство с
ревизионен акт, обоснован с допълнително представените и дъбраните след
възобновяването доказателства.
По тези съображения, съдът счита, че не са налице наведените от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на обжалваните актове, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на спора, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или 500 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Лайт импекс М“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу Решение № 27/15.02.2021 г. на Директора на Териториална дирекция на НАП – Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С200003-023-***/02.12.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА „Лайт импекс М“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна сумата 500 лева (Петстотин) лева.
На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: