РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Варна , 19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Т.Л.
при участието на секретаря Д.С.Д.
като разгледа докладваното от Т.Л. Гражданско дело № 20203110110023 по
описа за 2020 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, с която против М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: * по реда на чл.422 вр. чл. 415
ГПК, са предявени обективно кумулативно съединени искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2049 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 2000
лв., представляваща главница - задължение по Договор за паричен заем № 3464101,
сключен на 28.02.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. П. Г., вземането, по
който е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* /правоприемник на който е „Агенция за
събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010 г., с подписано на 01.06.2019 г. Приложение №1 към същия, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 14.02.2020 г., до изплащане на вземането; 250,97 лв. - договорна лихва начислена за
периода от 15.03.2019 г. до 25.10.2019 г.; 115,00 лв. - лихва за забава, начислена за
периода от 15.03.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г.
Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
1
Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД въз основа на сключен между тях договор за
паричен заем. С подписването на договора заемодателят се е задължил да предостави
на заемателя парична сума в размер на 2000 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща
на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 2250,97 лв. Така, договорната
възнаградителна лихва по кредита е уговорена, от страните, в размер на 250,97 лв.
Съгласно разпоредбите на процесния договор, Заемателят се е задължил да върне
кредита в срок до 25.10.2019 г., на 17 равни двуседмични погасителни вноски, всяка в
размер на 132,41 лева. Падежът на последната погасителна вноска е 25.10.2019 г.
На 01.06.2019 г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране на вземания” ООД, по силата, на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД, произтичащо от процесния договор за
паричен заем, е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Ищецът е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********.
Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия най-късно с получаване
препис от исковата молба.
Ответникът представя по делото отговор на исковата молба, който е депозиран в
съда след изтичане срока по чл.131 ГПК – 20.11.2020 г. /при данни, че съдебните
книжа са връчени на 19.10.2020 г., а 19.11.2020 г. е присъствен ден/. В допълнителна
молба се уточнява, че ответникът се е запознал с исковата молба на дата 24.10.2020 г.,
след като същите са му били предадени от бившия му работодател. Твърди се, че
книжата не са му били връчени с документ, от който да се установи датата на
получаването им от работодателя. Съдът е намерил това възражение за неоснователно,
доколкото след като на 24.10.2020 г. е установил, че против него е предявен иск,
ответникът е имал възможността – лично или чрез пълномощник, да провери в
деловодството на ВРС, датата, на която съдебните книжа са били получени от
работодателя му, с оглед спазване срока по чл.131 ГПК. Като не е представил отговор
на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, ответникът е загубил възможността да заяви
становището си, да направи възражения, да оспори истинността на представен
документ, както и да упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК, на
основание чл.133 ГПК.
2
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна, следното:
Исковата молба е подадена след успешно проведено производство по чл. 410
ГПК. Въз основа на заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, е образувано ч.гр.д.№2049 по описа на ВРС за 2020 г. и е издадена заповед за
следните суми: 2000 лв., представляваща главница - задължение по Договор за
паричен заем № 3464101, сключен на 28.02.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД
и М. П. Г., вземането, по който е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“
АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК *********
/правоприемник на което е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г., с подписано на
01.06.2019 г. Приложение №1 към същия, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., до изплащане на
вземането; 250,97 лв. - договорна лихва начислена за периода от 15.03.2019 г. до
25.10.2019 г.; 115,00 лв. - лихва за забава, начислена за периода от 15.03.2019 г. до
датата на подаване на заявлението в съда – 14.02.2020 г., както и сторените разноски в
заповедното производство.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради
което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на
вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния
съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на
вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
От представен по делото препис от договор за паричен заем №
3464101/28.02.2019 г., се установява, че на посочената дата, в гр. Варна, между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, е сключен договор, по
силата, на който заемодателят е предал на заемателя сума в размер на 2000 лева, срещу
задължението на последния да върне заетата сума, ведно с договорна възнаградителна
лихва, в срок от 34 седмици, на 17 двуседмични вноски, всяка от които в размер на
132,41 лева. Фиксираният годишен лихвен процент по заема е в размер на 35 %, а
годишният процент на разходите – 41,31 %. Общата дължима сума по договора е в
размер на 2250,97 лева, като се вземат предвид допусканията по чл.2, т.8 от договора, а
именно – валидност на договора за посочения срок; изпълнение на задълженията от
страните точно и в срок; сбъдване на условието да не бъдат начислявани разходи за
събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на договорно задължение.
В чл.2 от договора са вписани падежите на всички погасителни вноски, първият
3
от които е 15.03.2019 г., а последният – 25.10.2019 г.
Съгласно чл.3 от процесния договор, с подписването на същия, заемателят
удостоверява, че е получил от заемателя изцяло и в брой заетата сума, като в същия
текст е посочено, че договорът има силата на разписка за предадената, съответно
получената сума.
На основание чл.8 от договора, при забава в плащането някоя от погасителните
вноски по договора, заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху
просрочената сума, за всеки ден забава.
С подписване на Приложение №1 от 01.06.2019 г. към договор за покупко-
продажба на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и
„Агенция за събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* /правоприемник на което е
„Агенция за събиране на вземания“ АД, сега - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
ЕИК *********/, заемодателят прехвърля на ищеца вземането, което има срещу
ответника по договор за паричен заем № 3464101/28.02.2019 г. Вземането към
ответника е включено в Приложението на позиция № 820.
Ищецът е упълномощен от цедента да уведоми длъжниците по всички договори,
по които вземанията са прехвърлени по силата на сключения договор за цесия –
обстоятелство, което се установява от представен по делото препис от пълномощно.
По делото е приложено уведомление за цесия от дата 12.06.2019 г., изпратено от
ищеца, действащ като пълномощник на цедента до ответника. Същото не е връчено на
ответника. Видно от представените по делото писмени доказателства – известие за
доставяне и обратна разписка на „Български пощи” ЕАД, уведомлението не е получено
от М.Г., тъй като пратката е върната на подателя с отбелязване, че е останала
непотърсена.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза,
заключението, на която е прието по делото като обективно и компетентно. Видно от
същото, за процесния период, няма извършени плащания по договора за заем, като
остатъкът от вземането на ищеца към ответника е в общ размер на 3454,21 лева,
формиран от следните суми: 2000 лева – главница, 250,97 лева – договорни лихви,
1185,24 лева – неустойки и 18 лева – разходи по събиране. Вещото лице е посочило
общ размер на дължимата лихва за забава, начислена съобразно падежните дати по
договора до 13.02.2020 г., като същата възлиза на сумата от 121,28 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи.
4
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 422 вр. чл.
415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД вр. чл.84, ал.1 ЗЗД и чл.99
ЗЗД. Същите са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно
основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест на
ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между
страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира на
посочените падежи определена парична сума, на соченото от него основание, при
неизпълнението на това задължение от страна на ответника. По отношение на
твърдението за неизпълнение на договорно задължение, което като отрицателен факт
от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на
ответника – заплащане на дължими суми, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва.
По делото бе безспорно установено, че ищецът и ответникът се намират в
облигационна връзка, възникнала въз основа на сключен договор за паричен заем и
договор за цесия.
Договорът за паричен заем е включен в писмен вид, в съответствие с
изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. Ясно е посочен видът на предоставения кредит,
размерът на ГЛП и ГПР. Налице е индивидуализация относно страните, размера на
кредита, дължимата договорна лихва, размер и условия, при които се начислява
обезщетение за забава. Погасителният план с посочване на падежите и размерите на
погасителните вноски е част от договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК поставя
изискването всички елементи на договора да са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт – не по-малък от 12. Използваният шрифт при изготвяне текста на
договора е еднакъв във всички негови елементи, като размерът на същия не е по-малък
от 12 пункта - това обстоятелство се установява без да са необходими специални
технически знания. Текстът на договора е ясен и четлив, като всички негови отделни
елементи са разбираеми за потребителя, а всяка страница от договора е подписана от
заемополучателя.
Видно от приобщените материали по ч.гр.д. № 2049/2020 г. на ВРС, към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, крайният падеж по
договор за паричен заем № 3464101/28.02.2019 г. – 25.10.2019 г. е настъпил.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземане има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е съобщено на
5
последния от предишния кредитор. Законът не указва в каква форма следва да бъде
извършено съобщаването, но то следва да достигне до длъжника. Договорът за цесия,
както и уведомлението до ответника за сключването му, са приложени към исковата
молба и са надлежно връчени на ответника, поради което, най-късно на датата на
връчване на исковата молба, ответникът е уведомен за прехвърляне на вземането.
Цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към
исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане /решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т.
о., ТК/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за установяване дължимостта на
прехвърленото вземане, следва да се приеме за валидно извършено.
При преценка основателността на ищцовата претенция за установяване
дължимостта на включените в договора за заем суми, съдът е длъжен служебно и без да
е налице възражение от страна на ответника - потребител в процесния случай, да
извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на която ищецът основава вземането
си, като при установяване на такава, искането следва да бъде отхвърлено. Със
заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 2049/2020 г. на ВРС, в полза на ищеца
са присъдени суми за главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за
забава. Със заявлението не е било отправено искане за присъждане на неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и разходи по събиране, същите не се
претендират и с исковата молба, а и ответникът не е извършвал плащания по договора,
които евентуално да бъдат съобразени, поради което не се налага извършване на
служебна проверка за наличие на неравноправна клауза.
По делото не се представиха доказателства за недължимост на главното
задължение или за неговото пълно погасяване. В заключението на ССчЕ вещото лице е
посочило, че ответникът не е извършил каквито и да е плащания по договора, поради
което искът за заплащане на главница е доказан по основание и размер. Същият е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение претенцията за заплащане на договорна възнаградителна лихва.
Съдът е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника,
да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договор, респективно -
нищожни клаузи, на които ищецът основава вземането си, като при установяване на
такива, претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивудуално. Преценката за неравноправен характер на договорна клауза се извършва
6
към момента на сключване на договора.
При сключване на договора, страните са уговорили лихвен процент, който да
бъде прилаган. Годишният процент на разходите по кредита, формиран от
компонентите по чл.19, ал.1 ЗПК е съобразен с императивната разпоредба на чл.19,
ал.4 ЗПК /41,31 % при пределен размер от 50 %/, поради което съдът намира, че
клаузата с която е уговорен ГЛП не е неравноправна и възнаградителната лихва, като
елемент от ГПР, който не надвишава този лимит, се дължи от заемателя.
По отношение претенцията за заплащане на наказателна лихва за забава.
С оглед основателността на главния иск, то доказан по своето основание и
размер се явява и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забава. В
заключението на ССчЕ вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава, за
посочения от ищеца период, върху сумата от 2000 лева, възлиза на 121,28 лева, поради
което претенцията на ищеца за 115,00 лева, следва да бъде уважена изцяло. За
прецизност следва да се посочи, че лихвата се дължи до дата 13.02.2020 г., която
предхожда датата на подаване на заявлението в съда, а не до 14.02.2020 г., тъй като в
противен случай би се стигнало до кумулирането на две лихви, на една дата – законна
и за забава. За дата 14.02.2020 г. искът следва да се отхвърли, като отхвърлянето не
води до промяна в размера на дължимото обезщетение.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски в размер на 642,72 лева, за които
е представен списък по чл.80 ГПК.
В съгласие с т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като
в процесния случай същите възлизат на сумата от 97,32 лева.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415 ГПК, в
отношенията между страните, че М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *** вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2049 по описа на ВРС за 2020 г., а именно: 2000
лева, представляваща главница - задължение по Договор за паричен заем № 3464101,
сключен на 28.02.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. П. Г., вземането, по
който е прехвърлено от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за
събиране на вземания“ ООД, ЕИК ********* с правоприемник „Агенция за събиране
на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
7
16.11.2010 г. и подписано на 01.06.2019 г. Приложение №1 към същия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г., до изплащане на
вземането, сумата от 250,97 лв. - договорна лихва начислена за периода от 15.03.2019 г.
до 25.10.2019 г., както и сумата от 115,00 лв. - лихва за забава, начислена за периода от
15.03.2019 г. до 13.02.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава, за дата
14.02.2020 г.
ОСЪЖДА М. П. Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, сумата от 642,72 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в настоящото
производство, както и сумата от 97,32 лева - разноски по ч. гр. дело № 2049/2020 г. по
описа на Районен съд Варна, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред Окръжен съд -
Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8