Р Е Ш Е Н И Е
№ 731/10.10.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 559 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
и е образувано по жалбата на ТП „Държавно горско стопанство – Селище“, ЕИК
2016195800210, със седалище и адрес на управление местност „Селище“, община Сърница,
обл. Пазарджик, представлявано от директора А. Р. К., подадена чрез адв. С. ***,
против Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №
22-0367-000083/19.05.2022 г. на Началник Група към РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е неправилна и
незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на материалноправните и
процесуалноправните разпоредби. Моли се да бъде отменена изцяло оспорената
заповед. Претендират се направените по делото разноски.
В проведеното
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С.,
която по изложени съображения моли съда да отмени обжалваната заповед като неправилна
и незаконосъобразна. Счита, че липсва адресат на наложената принудителна мярка,
не е налице пълно, точно и ясно описание на превозното средство, чиято
регистрация се прекратява, и не на последно място сочи, че водачът на
посоченото МПС притежава валидно удостоверение за управление на МПС за
категориите АМ, В1, В, С1, С и Т. Представя списък на разноските.
Ответникът по
жалбата – Началник Група към РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик,
редовно призован не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена защита вх. № 6708/15.08.2022 г., в която юрк. П. е взела становище по
съществото на спора.
Административен
съд – Пазарджик, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на административното
производство е Заповед за прилагане на принудителни административни мерки
№ 22-0367-000083/19.05.2022 г. на Началник Група към РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик, с която е наложена принудителна административна
мярка (ПАМ) – Прекратяване на регистрацията на ППС – специален автомобил „Ивеко
Магирус 190Е“ с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от 18.05.2022 г., както
и са отнети СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с № ***.
Обжалваният административен акт е
връчен лично на представляващия ТП Държавно горско стопанство „Селище“ на
25.05.2022 г., като получаването му е удостоверено с подпис в разписката към
обжалваната заповед. В законоустановения 14-дневен срок е упражнено и правото
на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена
след извършена проверка от служители на РУ – Велинград към ОД на МВР гр.
Пазарджик на 18.05.2022 г. в 10:01 часа, в община Сърница, път ІІІ-843, след
разклон за гр. Сърница посока с. Побит Камък, при която е установено, че Р. Н.
Б. управлява специален автомобил „Ивеко Магирус 190Е“ с рег. № ***, собственост
на ТП ДГС „Селище“, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която
спада управляваното от него МПС.
Към административната преписка е
приложено копие на АУАН № 586874/18.05.2022 г., както и Заповед № 312з-1237 от
14.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик, с която е оправомощил
началниците на групи в районните управления към ОД на МВР Пазарджик да прилагат
с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2,
т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Принудителната мярка е наложена
от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник Група към РУ – Велинград при ОД на МВР гр. Пазарджик е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед № 312з-1237
от 14.04.2022 г. на Директора на ОД на
МВР гр. Пазарджик.
Съдът намира, че оспорената
заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което същата е
неправилна и незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, въз основа на която е наложена
принудителната административна мярка в настоящия казус, предвижда прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4, или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Спазването
на административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването
на законосъобразен административен акт, а от друга за защита правата и интересите
на участниците в административното производство. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК регламентира задължителното съдържание на административните актове, когато те
са издадени в писмена форма. При липсата на един от посочените реквизити е налице
нарушение, свързано с изискването на закона относно формата на издадения административен
акт. Не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за
отмяна на акта, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно
са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК
и следователно е основание за отмяна на акта. Необходимо е то да е повлияло или
е могло да повлияе на съдържанието на акта, или е довело до нарушаване правото на
защита на неговия адресат. Когато това нарушение е от категорията на съществените,
то винаги е основание акта да бъде отменен като незаконосъобразен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК, административният акт следва
да има адресат и да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, за
да бъде законосъобразен. По съществото си те представляват юридическия факт (респ.
фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно
право и са необходим ограничителен белег на това право. Това са конкретните факти,
въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност
и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността
на акта. Затова липсата на фактически основания в оспорваната заповед не може да
бъде запълвана пред съда чрез доказателства, тъй като на практика няма предмет на
доказване по смисъла на чл. 168 от АПК.
В настоящия
случай, в издадения административен акт липсват данни за лицето, спрямо което е
наложена принудителната административна мярка. В този смисъл липсват каквито и да
било фактически основания за издаването му на правните основания, посочени в акта.
Нарушеното изискване за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК е абсолютно основание за отмяната
му. Административният орган не е събрал и изяснил релевантните факти и обстоятелства,
не е анализирал всички данни по съставената административна преписка и не е изложил
обосновани изводи за това, на кое лице следва да се наложи принудителната административня
мярка – прекратяване на регистрацията на ППС. В оспорената заповед е посочено „Налагам
на ……….с ЕИК 2016195800210, със законен представител А. Р. К.“, без да е посочен
конкретен адресат, който с оглед приложимата правна норма се явява част от фактическия
състав.
Освен това
в оспорената заповед не е индивидуализирано правилно и ППС, чиято регистрация
се прекратява. В АУАН, към който препраща оспорената заповед, и въз основа на
който е издадена същата е посочено, че се управлява състав от превозни средства
специален автомобил с рег. № *** и ремарке за товарен автомобил с рег. № ***, и
двете собственост на ТП ДГС „Селище“, а в процесната заповед се прекратява
регистрацията на специален автомобил „Ивеко
Магирус 190Е“ с рег. № ***, собственост на ТП ДГС „Селище“.
Посоченото
несъответствие е съществено процесуално нарушение, тъй като препятства лицето,
собственик на превозното средство, чиято регистрация се прекратява, да разбере
в пълен обем волята на административния орган относно налагането на ПАМ. Тук
следва да се посочи също така, че описаното по този начин ППС в обжалваната
заповед изключва обстоятелството, че лицето, което го управлява не притежава
валидно за категорията СУМПС. Видно от представените по делото доказателства,
водачът на МПС Р. Н. Б. притежава СУМПС № ********* от 14.02.2022 г. за
категориите АМ, В1, В, С1, С и Т, които му дават право да управлява описаното в
обжалваната заповед МПС.
С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед са
допуснати съществени процесуални нарушения, като на първо място не е посочен
адресат на заповедта, не е направено ясно и точно описание на фактическата
обстановка и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, налице е
разминаване и несъответствие между описанието в АУАН, на който се основава
издадената заповед, и обстоятелствената част на самата заповед, липсва ясен и
точен диспозитив за налагане на ПАМ, като всички тези нарушения представляват
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 и 4 от АПК
Предвид
на това, съдът намира оспорената заповед за неправилна и незаконосъобразна,
поради което ще следва да бъде отменена.
При
този изход на делото на жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски в размер на 415 лева, от които 50 лева – държавна такса, 360
лева за адвокатско възнаграждение и 5 лева – държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителни административни мерки № 22-0367-000083/19.05.2022 г. на
Началник група към РУ – Велинград при ОД
на МВР гр. Пазарджик, с която е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на
ППС – специален автомобил „Ивеко Магирус 190Е“ с рег. № *** за срок от 6 месеца,
считано от 18.05.2022 г., както и са отнети СРМПС № ********* и два броя
регистрационни табели с № ***.
ОСЪЖДА Началник група РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от
бюджета на ОД на МВР гр. Пазарджик на ТП „Държавно горско стопанство – Селище“,
ЕИК 2016195800210, със седалище и адрес на управление местност „Селище“, община
Сърница, обл. Пазарджик, представлявано от директора А. Р. К., направените по
делото разноски в размер на 415 (четиристотин и петнадесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: