№ 490
гр. Враца, 07.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500416 по описа за 2022 година
Заседанието е подготвително по реда на чл.267 ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
11796/11.08.2022 г. на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.***,
чрез юрисконсулт Н. М., против Решение № 430/18.07.2022 г. по гр.д.№
4288/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.422 ГПК.
В жалбата се изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния
съд, че сключеният между страните Договор за кредит PLUS-10928180 е
недействителен по смисъла на чл.22 от Закона за потребителския кредит
/ЗПК/, поради несъответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.10
и т.12 и чл.10, ал.1 ЗПК.
Навеждат се доводи, че в чл.3 от договора са посочени допусканията,
че началната дата на изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ е
датата на подписване на договора, като се приема, че годината има 365 дни,
че договорът е валиден за целия срок и че страните изпълняват точно
задълженията си по него. Посочва се, че както националният закон, така и
Директива 2008/48/ЕО не поставят като изискване към съдържанието на
договора посочване на компонентите на ГПР, а те са нормативно определени
в чл.19, ал.1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК, поради което не е налице
неяснота по отношение формирането му. В тази насока се извършва
позоваване на практика на окръжни съдилища в страната.
По отношение приложението на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК се твърди, че
погасителният план по договора съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Развиват се
съображения, че изискване за отделно посочване на главницата и лихвата в
рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК, касаеща ситуация, в която потребителят погаси предсрочно
1
главницата по срочен договор и при която за него се поражда право да получи
нов погасителен план. В тази връзка е и разпоредбата на чл.11, ал.3 ЗПК,
според която когато се прилага чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, кредиторът предоставя
на потребителя при поискване и безвъзмездно и във всеки един момент
извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания. Прави се извод, че хипотезата на чл.11, ал.1, т.12
ЗПК не трябва да се смесва с тази, предвидена в т.11, която е приложима в
настоящия случай и която не предвижда такова завишено изискване към
погасителния план. Цитира се практика на СЕС и на окръжни съдилища в
страната в този смисъл.
Въззивникът счита, че разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК в частта й
относно изискването всички елементи на договора да се представят в еднакъв
по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, не е в съответствие с
Директива 2008/48/ЕО, поради което не следва да се прилага. Навежда
подробни доводи, че с чл.10, ал.1 ЗПК българският законодател е въвел
допълнително изискване към договора за потребителския кредит, което не се
съдържа в директивата, но чието неспазване води до значителни санкции за
кредитодателя. В тази насока излага и подробни доводи, почерпени от
практика на СЕС.
Моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на
друго, с което исковите претенции да бъдат изцяло уважени. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 14090/29.09.2022
г. от адв.Б. Н., в качеството й на особен представител на ответника Л. И. А., в
който оспорва въззивната жалба. Изразява несъгласие с изложените в жалбата
твърдения, че районният съд е направил неправилна преценка на
доказателствата по делото, съответно и неправилни правни изводи. Особеният
представител изразява становище за правилност и законосъобразност на
съдебния акт в обжалваната му част и моли жалбата да бъде оставена без
уважение. Иска на въззивника да бъде указано да внесе депозит за
представителството пред въззивната инстанция.
При извършената проверка на редовността на жалбата, възивният съд
констатира следното:
В първоинстанционното производство ответникът Л. И. А. е призован
по реда на чл.47 ГПК и на основание ал.6 от същата разпоредба му е назначен
особен представител на разноски на ищеца. Възнаграждение на особения
представител се дължи за всяка инстанция без оглед резултата по делото.
Размерът на това възнаграждение се определя от съда, внася се авансово от
ищеца и се изплаща от съда на особения представител, а с крайния съдебен
акт съдът присъжда разноските в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото. Тогава, когато е подадена въззивна жалба против
постановеното решение, както е в настоящата хипотеза, указанията за внасяне
на разноските за особен представител пред въззивния съд, следва да се дадат
от страна на администриращия жалбата съд /в този смисъл вж. Определение
№456/22.07.2015 по дело №3679/2015 на ВКС, ГК, III г.о./.
В случая при администриране на жалбата районният съд не е дал
указания на ищеца за внасяне на разноски за възнаграждение на особения
представител пред въззивната инстанция. Ето защо производството по
настоящето дело следва да бъде прекратено, а жалбата - върната на Районен
2
съд-Враца за даване указания на ищеца за внасяне възнаграждение на
особения представител за въззивната инстанция. След изпълнение на
указанията, жалбата следва да бъде върната на Окръжен съд-Враца за
продължаване на въззивната проверка.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 416/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Враца.
ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за изпълнение на дадените
указания за авансово внасяне от ищеца на възнаграждение за особения
представител на ответника Л. И. А..
След изпълнение на тези указания, жалбата и делото да се върнат на
Окръжен съд-Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3